Ревю: ,,Свят извън времето“-Лари Нивън


Имало едно време един мъртвец… Само че пред смъртта той предпочел вледеняващия студ на хибернационната камера. А когато отворил очи, рулетката на живота го запратила на шеметно пътешествие до центъра на галактиката.
Три милиона години по-късно Джеръм Корбел отново се връща на Земята, но светът, който му предстои да открие е прекроен от божията ръка. За Корбел — мъртвецът от далечното минало — това е само началото…



Преди същината на ревюто бих искала да ви кажа- горда съм от себе си. Това е първият ми досег до книга от жанра фантастика. За мен беше трудно, на места болезнено, но веднъж щом осъзнах, че няма нищо страшно в жанра, успях да се съсредоточа и да разбера същината...


СЮЖЕТЪТ

,,Свят извън времето“ е книга, причислена към жанра фантастика. Въпреки това в нея се наблюдават и типичните за приключенския жанр елементи. Самият автор се е съсредоточил основно върху действието (предполагам, че това е нормално за жанра). Историята е строго определена и последователна. Сюжетът е ясен, което ще рече-лесен за проследяване.


Имало едно време един мъртвец.

Всичко  започва с разказа за един труп. Труп, който 220 години преди началото на самата история, e бил личност на име Джеръми Бранш Корбел. Така е до 1970 година, когато открива, че е неизлечимо болен. Научавайки за болестта си Джеръми е изправен пред две възможности- да умре или да се съгласи да го замразят с надеждата в далечното бъдеще хората да открият лек за заболяването му. И той избира живота. 


,,-Повярвали сте в нещо и смъртта не ви е изглеждала толкова страшна."

Всичко по-горе описано е разказано в ретроспекция, което на мен ми се понрави особено много.
Самата история започва през 2190 година, когато управляващият по това време човешки орган, наречен Държава, предоставя възможността на Джеръми Корбел да живее. Но за да разполага със свободата и живота си, Корбел е длъжен да изпълни една мисия- да предприеме опасно космическо пътуване до Слънцето.
Така започва обучението на главния герой за рамър (пилот на звездолет) с цел изпълнение на мисията. Седмици след началото на подготвителната програма Корбел е готов да предприеме пътуването. И го прави. Само, че целта на пътуването е изместена...
Накъде? Кой? Защо? Какво се случва? Е, за да разберете трябва да прочетете книгата.



ГЕРОИ

Ще ми се да кажа, че героите бяха чудесно развити. За жалост не мога да го направя. През цялото време имах чувството, че героите не са от особено значение. Те са представени само повърхностно. Може би самата идея на романа не позволява подобно нещо? Или самият жанр?
Всеки един от героите следва своя цел (няма как да говоря за много цели). Един се стреми към безсмъртие. Друг-към младост. Трети -просто желае да оцелее. Еднакво и същевременно толкова различно...
Ще се опитам да ви представя тримата герои, които лично мен ме впечатлиха, а и играят основна роля  в действието.

/следващите изображения ще бъдат неясни, тъй като самата аз не успях съвсем да си представя външния вид на героите/




Джеръми Бранш Корбел е героят върху, чиито приключения, мисли и постъпки се съсредоточава разказа. Способността му да се приспособява, както и приключенският му дух (който не е неизчерпаем) са забележителни. Няма как да не бъде забелязан. Той е силен, не особено смел, но притежава особено остър ум и неугасващо желание за живот. Интересен образ, наистина.

,,Нищо в обкръжаващия го свят не беше негово."




Пирс (Пирса) е контрольорът, който вдъхва живот на главния герой от името на Държавата. Той е от помощ на Джеръми Корбел през по-голямата част от неговите пътувания. Самият Пирс е по-скоро продукт  на Държавата и пряко подчинен на нея, той играе жизнена роля в историята.

,,Изолационизмът, който наричате усамотение, е отминал етап. В наше време не разполагаме с достатъчно място за подобни увлечения, нито пък имаме такива наклонности."





Мирели-Лира  Зиилашистар (Норна) е героиня, която се появява по-късно в историята. Тя е силна жена, съсредоточила цялото си внимание и съществуване в една цел- младостта. Мирели-Лира идва от далечното бъдеще на главния герой. Тя е поданик на Държавата, на която дължи живота си Колбер. Само ще кажа, че лично аз бях заинтригувана от романа едва след нейната поява.
,,И аз бих искала да си ида у дома. Но не можем. Ще трябва да построим нов дом."


,,Свят извън времето“ е книга, която заслужава отделеното ѝ време. Това е разказ, който ни отвежда в едно алтернативно бъдеще, изпълнено с изненади (приятни и неприятни) и приключения, които понякога са забележителни със своята нелепост. История, която развихря фантазията до крайна степен и кара четящия да прелиства страница след страница, докато не стигне до края на историята. Смятам, че би се харесала на хора, склонни да приемат новото и различното.


Изображения: 2,3,4,5

Коментари

  1. Прекрасно ревю, но нещо книгата не ми допада като идея и май ще пропусна.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря за изказаното мнение. И... изборът е Ваш. Изцяло разбирам. Не допадне ли идеята... просто няма смисъл да се задълбава. :)

      Изтриване
  2. Много ми хареса ревюто ти, страхотно е!^^ Книга звучи доста интригуващо, аз до сега не съм чела фантастика, но определено ще поправя грешката.
    Тъй като това е първата ти книга и за теб това е нов жанр, към който пристъпваш, въпроса ми е;
    Беше ли ти по-трудно да на влезеш в жанра, от колкото мислеше или беше обратното, изглеждаше на пръв поглед трудно, но се оказа, че не беше.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Радвам се, че ревюто ми ти е харесало. Наистина. ^^
      А сега направо на въпроса. Определено беше и е трудно да навляза в жанра. Първите 100 страници ми напомняха стила на Бредбъри, който харесвам. И все пак... Самата идея за нещо толкова огромно /каквото представят книгите от този жанр/ на моменти ме караше да се чувствам все едно съм просто една песъчинка в морето.
      А сега да се върна на въпроса. :D Да, трудно ми беше. Имайки предвид, че до миналата година не бях склонна дори да погледна подобна книга, бих казала, че имам напредък. Иначе казано- трудно е. Не беше ,,по-трудно" или ,,по-малко". Беше изключително трудно. Точно толкова, колкото и предполагах, че ще бъде. Но съм горда с напредъка си. :))

      Изтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Всичко е любов! ,,Три метра над небето“ и продължението ,,Искам те“ от Федерико Моча

,,По стъпките на Никола Вапцаров": ...и никога не ще забравя жестокия ти, груб юмрук... (1909-'26г.) #1

Ревю: ,,Шогун“-Джеймс Клавел