неделя, 19 ноември 2017 г.

Ревю: ,,Войната на розите: Буревестник“- Кон Игълдън #1


,,Сър Уилям, има моменти, в които Англия триумфира, и други когато...търпи провали. Устояваме и продължаваме напред. Не ни приляга да се обръщаме назад, да сочим с пръст и да казваме: ,,А, това не биваше да се случи. Това не биваше да се позволява.". Подобна гледна точка е типична само за хора, които се вторачват в миналото, сър Уилям. За онези от нас, които имаме воля да вървим напред, това е сякаш влизане в тъмна стая със затворени очи. Не всяка стъпка накриво или всяко препъване може да се прецени точно, преди моментът да е отминал, нито пък трябва да бъде така."

Неделя. Ужасен ден, а?
Мързелът и желанието за спане надвива. Но пък инатът и желанието ми да разкажа са по-силни.

Днес съм тук, за да ви представя една книга. Не коя да е книга. А Книгата, която ще разбие илюзиите. И това е първа част от поредицата ,,Войната на розите“, а именно- ,,Буревестник“.
Роман за управлението на ХенриVI (1422-1471) и всички събития довели до един от най-кървавите и дълготрайни сблъсъци в историята- Войната на розите. История, разбулваща тайната…

Преди да започна със същинската част искам да ви кажа нещо. Наскоро разбрах, че книгата е част от поредица. Не разполагам с #2, но в скоро време смятам да я набавя и прочета. Жалко, че ми се налага да разкъсвам така книгите, не ми се иска.

 
ИСТОРИЯТА
Ланкастър или Йорк?
Кой да заеме престола на Англия?
Всичко започва в година 1437. ХенриVI е вече пълнолетен, но напълно неспособен да управлява. В сравнение с войнолюбивия си баща (ХенриV), синът е агънце в ръцете на вълците. Всеки успява да изкопчи желаното без особено усилие. Франция чака да завземе обратно изгубените през Стогодишната война територии. А мир е единственото спасение за Англия. Защото, нека признаем, кралят е този, който трябва да поведе народа или към слава, или към мир…
Съветниците на краля Уилям Пул и Дери Бруър са натоварени със задачата да донесат мир на всяка цена. Настъпилите смутни времена вдъхват все по-голяма надежда на французите, като същевременно карат англичаните да се чудят къде е кралят им?
Сред английското население се заражда усещането, че държавата заслужава по-добро управление и силна ръка. Единственият начин е свалянето от трона на Хенри VI. Ричард Йорк е един от главните претенденти за трона, готов да обедини бунтовниците. И да вземе съдбата си в ръце.
Сблъсъкът е неминуем. Въпросът само е кога именно ще започне…

 ↿↾
ГЕРОИТЕ
Има някои изключителни герои в романа на Игълдън. Начинът, по който са построени е ненатрапчив и неособено претенциозен. Смятам, че именно това ме спечели.

Дерихю Бруър е главен шпионин на краля. Но ролята му в събитията е много по-голяма. Виждате ли… Той не само е доверен човек, но и главната причина XенриVI да се задържи толкова дълго на престола. Дери е смел, както и предвидлив, и хитър (все пак това се изисква от Главния кралски шпионин). Но в същността си Дери има особено мрачно кътче, жестоко и някак трудно за овладяване. Дългите години в армията и на ринга, както и трудното обучение за шпионин, са го направили годен. Но за какво именно…?

Уилям дьо Ла Пул, граф Съфък е един особено интересен персонаж. Честен и доблестен във всяко едно отношение. Благороден не само по произход, но и по същност. Уилям е натоварен с особено тежката задача. Да уреди брака на краля с Маргарет Анжуйска, а след това и да се ожени вместо краля за нея. Съфък е честен мъж, но колко ли може да понесе от ударите на съдбата? Ще стигне ли силата и честността му, да превъзмогне капаните на лордовете жадни за власт?

Томас Удчърч е стрелец, кален в множество битки. В миналото. По време развитието на действието, Том е обикновен земевладелец, грижещ се за своята челяд и своята земя във Франция. Докато един ден всичко се променя. Той е принуден да се изсели, да напусне дома си и да се върне в Англия по прищявка на висшестоящите. Но не е готов да се откаже от годините усилен труд. Затова и решава да се бори. За себе си. За дома и семейството си. За по-добър живот.
Ще успее ли? Ще спечели ли? На каква цена?

Херцог Ричард Йоркски е персонаж, за който просто е невъзможно да се каже нещо. Жесток, спрямо враговете си и същевременно съчувстващ и обичащ близките си. Ричард е дълбок персонаж. Постъпките му са насочени изцяло към това, което желае. Англия е там и той знае, че може да я изправи на крака. Въпросът е ще може ли да вземе властта в свои ръце?

 ↫↬
Моето мнение

Харесах романа. Не е нещо особено невиждано, но успя да ме завладее още с първите страници. Видях кураж да се изправиш на крака след като си паднал. Видях доблест, въпреки лицемерието. Видях и разбити надежди. ,,Буревестник“ е една от живите факли, които въпреки че връщат столетия назад в историята, показват света и идеала за света какъвто е днес.
Обикнах персонажите, които посочих заради постъпките им и целите им. Идеалите им, въпреки и не идеални, са искрени и именно това ме спечели.
Смятам, че книгата е чудесно въведение, прекрасно представяне на самото начало на сблъсъка. Всеки, дори и този, който не обича особено предмета история, би могъл да научи нещо ново, без особени главоболия.
Харесах конструкцията на самото издание. Това е един от малкото наистина подредени исторически романи, които съм чела. В самото издание има бележки относно историческите факти и разминавания от Кон Игълдън, както и родословно дърво, водещо началото си от ЕдуардIII (1317-1377), което наистина е от голяма полза, както и карта, към която в началото бихте могли да се обръщате. Изданието е прекрасно, наистина.
Историята е чудесна и нямам забележки. Може би единственото, което малко ме изнерви в началото, бе накъсаното действие. Но в последствие всяко нещо си идва на мястото. Човек просто трябва да продължи да чете. И да внимава в час.


,,Войната на розите: Буревестник е книга, причислена към историческия жанр. История, интригуваща съзнанието, карайки го да навлезе в света на Розите. Опознавайки незнайната лудост, четящия би могъл да познае себе си. Целите си. Идеалите си. ,,Буревестник“ определено носи в себе си бурята. И то каква…

неделя, 5 ноември 2017 г.

Ревю: ,,Контакт“-Карл Сейгън






,,Ние получихме покана. Много необичайна покана. Може би покана за пиршество. Земята никога досега не е била канена на пиршество. Би било неучтиво да откажем."





За Карл Сейгън и неговите научни постижения
Карл Сейгън e роден на 9 ноември 1934 г. Той е американски астроном, астробиолог и популяризатор на науката. Основател на научната дисциплина астробиология в началото на 60-те години на ХХ век и предложил идеята за програмата SETI за търсене на извънземен разум. Неговата научна и творческа дейност е пряко свързана с НАСА.
Сейгън е сред първите, които изказват хипотезата, че спътникът на Сатурн – Титан и спътникът на Юпитер – Европа може да притежават океани (в случая на Европа океан под повърхността) или езера, правейки хипотетичния воден океан на Европа потенциално обитаем.
Той прави допълнителни предположения относно атмосферата на Венера и Юпитер, както и сезонните промени на Марс. Сейгън установява, че атмосферата на Венера е изключително гореща и суха. Сейгън размишлява по въпроса дали има живот в облаците на Юпитер. Той предполага, че сезонните промени на Марс са вследствие на духан от вятър прах, а не вследствие на растителни промени, както предполагат други организми.
Карл Сейгън умира през 20 декември 1996 г.

РЕВЮ

 Той ми каза:
,,Защото не ти преподава и не те учи, а те ,,развежда“ из Вселената.“

Това са думи на един български автор (Кръстю Мушкаров) след като споделих в една от групите за обичащите да четат, че книгата е трудна за четене. В интерес на истината ,,Контакт“ е книга, която до страница 300 четох с резерви и с особени затруднения. Но нека първо ви представя накратко за какво иде реч, за да може поне малко да разберете какво искам да кажа. Но определено трябва да се прочете, за да ме разберете изцяло.
↩↪
Накратко за историята
,,- Ако се страхуваме-говореше той,- няма да постигнем нищо. Това само малко ще ги забави. Но запомнете: те знаят, че сме тук.“

Вглеждайки се във вековете назад във времето можем да разберем копнежа. Човекът е малка част от единен организъм, прашинка в Космоса. Човекът мечтае за живот и интелект извън малкия си дом- планетата Земя. А желанието го кара да търси начин…
Проектът ,,Аргус“ дава възможност да се осъществи наглед невъзможното. Контакт, доказващ съществуването на извънземен интелект, намиращ се някъде във Вселената.
Един ден човешката история и бъдеще се променят завинаги. Толкова желаното Послание е факт. Сигналът е засечен, установен е Контакт. Неизвестен обект, намиращ се на 26 светлинни години от Земята, близо до звездата Вега, излъчва съобщение. Доказателство, че човекът не е сам…и никога не е бил.

История, която шеметно разтърсва из основи цялото човечество, с всичките му представи и вярвания. История за Вселена, напълно непозната на една едва прохождаща цивилизация…
Моето мнение

Накратко. На учените не им се отдава да пишат художествена литература.  ,,Контакт“ е книга, в която Карл Сейгън е наблегнал на идеята за нещо отвъд. Основавайки се на Познатия свят, чрез физиката и астрономията, той обяснява Вселената и вярата като такава. Именно в обяснението се губят характерните черти на персонажите, а действието е поставено на преден план. Героите са просто споменати и почти през цялото време остават в сянката на нещо неизвестно. Дори и главната героиня (Елеанор Ароуей) е някак недоразвита.
В самото начало на романа, авторът представя Ели (главната героиня) в първите й стъпки в живота. Но Сейгън в същото време успява да направи достъпа на читателя до същността й някак ограничен. Представянето на Ели е накъсано, странно далечно.
Да, признавам. В ,,Контакт“ има някои глави, които изцяло плениха съзнанието ми. Не само това, но и начинът, по който Сейгън успява да вплете любовта в цялата научна среда и взора на човека във Вселената, макар и несполучлив в 2/3 от книгата, накрая на историята е просто забележителен.
,,Беше проучвала Вселената през целия си живот, а бе пропуснала най-важното послание: за малки същества като нас огромното пространство е поносимо само чрез обичта.“
С идеите, представени в книгата, ,,Контакт“ определено ще остане в съзнанието ми. Но не толкова с изпълнението, колкото с идеята. Глави като 1.,,Трансцедентни числа“ и 16. ,,Озоновите стареи“ задържаха вниманието ми. А и между редовете се открива огромен обем информация. Но книгата по-скоро се доближава до  научен доклад, отколкото до художествена литература.

П.П. Все пак се радвам, че имах възможността да се ,,запозная“ отблизо с труд на Карл Сейгън. Искрено уважавам дългогодишния му труд, а и не вярвам някой да отрече ползите от предаването му ,,Космос“, което и до днес е останало в съзнанието на милиони хора по света.

А аз отвърнах:

,,Развежда“-л е из Вселената, в която е вярвал. Само по себе си това е забележително. Но понякога не е достатъчно някой просто да те развежда. Из нещо. Необятно.“

С искрени благодарности на издателска къща Бард за предоставената възможност.

Частично замъгляване...

ИЗОБРАЖЕНИЕ  Здравейте, четящи! В скоро време няма изгледи да споделя с вас мнението си относно книгата, която чета в момента. Ак...