събота, 20 януари 2018 г.

Ревю: ,,Купата на небесата"- Грегъри Бенфорд & Лари Нивън


Добре дошли в блога ми, четящи!
Днес съм решила да ви представя една (незнайно защо) не особено известна книга. От заглавието можете да видите, че тази книга носи заглавието ,,Купата на небесата", а ако ме четете по-отдавна, то със сигурност знаете, че първият ми опит в жанра фантастика бе 
,,Свят извън времето" от Лари Нивън
 Е, нека сега ви представя ,,Купата на небесата"- история, от която не останах никак разочарована...


За висините, до които стига Човека

На преден план е човекът и благосъстоянието на цялото човешко общество. Винаги трябва да мислим за утре, а днес е само стъпка към него...
,,Въпросът опираше до ограниченията на Народа, до неговото превъзходство-и дори до свободата му."
Човешка експедиция е изпратена към отдалечена звездна система. Целта- да направят обитаема поредната планета, която има потенциал. Цената-никога да не се върнеш към своята родна планета.
,,Себепознанието обикновено носи лоши вести."
Векове след изпращането на човешката експедиция сред открития космос, където властва други времеви пространства и представи, разумът се натъква на една умопомрачителна гледка:  огромна конструкция, прилична на Купа, обгръщаща звезда, движеща се в същата посока. Самата конструкция разполага с необятно по-голяма обитаема площ от Земята, както и от всичко познато до сега.
Част от екипа на звездолета, изстрелян в Космоса бива събуден от хиберционния си сън по необходимост. А решението е едно-Купата трябва да бъде проучена... 
,,Защото са уплашени. Всички сме уплашени.  Понякога това се изразява в гняв."

⤺⤻
Мнението ми за Непознатия свят в небесата

Мога вече съвсем откровено да заявя, че това е първата книга в този жанр, която наистина ми хареса. Целият замисъл и самата идея за подобна история продължават да ми се виждат особено епични. И докато при самостоятелния роман на Нивън нещата ми се виждаха мудни, то тук няма как да отрека, че личи майсторство. ,,Две глави мислят по-добре от една." в случая е напълно валидна мисъл. Защо?
Първо. Изглежда аз самата свикнах с мисълта, че динамичното действие изисква жертви. Героите и тук не бяха разгърнати особено много. Второстепенните, повечето от тях, бяха просто части от грамадния замисъл. Истината е, че това не е толкова лошо в случая. Като цяло в книгата са представени основно три човешки образа: Редуинг (капитан на звездолета, с който пътува екипажа), Клиф (водач на първи наземен екип) и Бет (,,водач" на втори полеви екип). В тази книга е простено, тъй като авторите са успели да вкарат елемента на извънземното. Извънземните-разумни са описани по един особено близък начин и въпреки основните различия, в по-голямата си част те са познати. И интересни.
Второ. Действието след Събуждането на екипажа е наситено с емоции и динамичност. Самото време на екипажа е ограничено, което само засилва желанието на четящия да се вземат още по-бързо решенията.
Единственото, което може би не харесах съвсем бе повторението. Да, може би е оправдано, но на моменти ми дойде пренасищащо. Повторенията бяха свързани с опасността, която дебнеше екипа на Купата, както и размерите ѝ. Непознатото е трудно за описване, но все пак не иска чак толкова описване.
Може би краят на историята бе това, което истински ме грабна.  Остави ме с желанието да прочета още една глава, което само по себе си трябва да е показателно. Не само. Краят ме помете и същевременно ме накара да се чудя ,,И сега какво?".



Няма как да не спомена и прекрасното оформление на книгата. Цялата история е разделена на пролог и други 9 части, които не съдържат в себе си повече от 10 глави. Всяка от частите е озаглавена. Самото заглавие носи смислите на частта. Не само, но и някои от невероятните цитати, които са поставени като мото просто ме шашнаха. Самите глави не са обемни, което позволява размисъл. А повярвайте, има над какво да се размисля. 



,,Купата на небесата" е едно епично приключение за един нов, но познат свят. За хора изправени пред избор. И една въпросителна. 
Препоръчвам!

С искрени благодарности на издателска къща Бард за предоставената възможност.

сряда, 10 януари 2018 г.

Ревю: ,,Прокълнатият Сейлъм'с Лот"- Стивън Кинг



,,Нямаше вече магия магия, ни черна, ни бяла."

Добре дошли в Прокълнатият Сейлъм'с Лот!
Преди да влезете в него, обаче, знайте, че няма гаранция да излезете от там...

Пиша това ревю с огромно нетърпение и желание да споделя малки фрагменти от това тъмно преживяване. Искам да уточня, че това е първия ми досег до жанра хорър, та да знаете, че нямам особена база за сравнение. Не бих нарекла Кинг чак Крал..., но определено мога да призная, че владее перото. 
А сега ще си позволя накратко да представя градчето, което завладя съзнанието ми с една мистерия...
↻↺↻↺↻↺
За Прокълнатият Лот


Добре дошли в Джирусълъм'с Лот- малко градче на изток от Къмбърлънд, нито първият, нито последният град-призрак  в Америка. Но е един от малкото, в които изведнъж всичко замира... Естествено, разумът тук намира понятие, но не и причина. Хора започват съвсем неочаквано да изчезват. А откритите нямат никакво желание да се връщат към спомена...

,,...и онова, което обикаляше из него, крачеше в самота." 
- „Призрак в къщата на хълма“, Шърли Джаксън

1970 година-1319 жители


В тихото ежедневие сякаш се прокрадва нещоНещо неясно, коварно и неопределено. Нещо мрачно и извън всякакво разумно обяснение...
В тихото ежедневие на един малък град с 1319 жители хора започват да изчезват. Събития се повтарят от преди близо 50 години. Забулени в мрака на Злото...
Бен Миърс, главният герой на романа, е принуден да повярва в средновековните легенди за вампири, призраци и сили, които са извън рационалното обяснение. Но кой ли би изслушал приказки за подобни явления без съмнение и насмешка? 
На пръв поглед обикновен, Селъм'с Лот се превръща в арена. Но тук вече Вечната борба между Доброто и Злото успява да приеме облик. От едната страна са древните черни сили, привлекли в редиците си живи и мъртви. От другата - писателят Бен Миърс, лекарят Джими Коди, ученикът Марк Петри, учителят Матю Бърк и отец Калахан. 

А над всичко и всички стои мрачният Марстънов дом, който се извисява над града като идол на Мрака...

⤺⤻⤺⤻⤺⤻
За смисъла на един ужас...
За историята на един роман...

В началото на романа на Кинг, действието се развива особено бавно, дори флегматично. Това се дължи на необходимостта Лот да бъде описан. Обстановката и героите, добиване представа за цялостната картина става особено бавно. Но това определено изиграва важна роля в последствие.
В романът проличават много сблъсъци. Един лежи в основата, но като разклонения се появява сблъсъкът между поколенията, борбата за надмощие на един пол над друг, желанието на личността да се прояви, да бъде запомнена с нещо... Стига да посегнете към романа, вярвам, че ще откриете и много сходни елементи с ежедневието си и хората, с които се сблъсквате. Да, историята е измислена, но всеки елемент е вдъхновен от ежедневието... 

,,Обичаше си родителите, много ти обичаше, но понякога и двамата му се струваха като книгите по детския щанд на библиотеката — досадни… и прашни."

Това е първият ми досег до хорър жанра под вид на книга. И все пак добих обща представа за героите и тяхното развитие. Явно действието изисква жертви... Персонажите бяха поставени в рамката на действието. Обикновени хора и деца, принудени да играят игра със сили, които не разбират. Персонажите е ограничени. Тук се появява и фактът, че героите са прекалено много! Близо 300 страници ми отне да се ориентирам кой кой е и какъв принос носи. Факт е, че всеки един от представените герои изгражда градчето...докато градчето не започва да ,,умира" заедно с жителите си.



Злото в лицето на Марстъновия дом е неясно и непълно. На мен ми липсваше причината. Защо Злото е Зло? Нима е такова, просто заради необходимостта да съществува..?
Средствата за борба със Злото в романа се придържат към древните легенди, което на мен лично ми дойде малко банално. НО осъзнаването на присъствието на Мрака в града е особено интригуващ процес. Не на всички ни се налага да се сблъскваме с вампири, върколаци и призраци, но е факт, че всеки ден се сблъскваме с различни форми на Злото. Затова и харесах основната идея, та била тя и малко промита от времето.


Харесах Сейлъм'с Лот! Харесах градчето, необикновеното в наглед обикновеното... Смятам, че още дълго съзнанието ми ще броди по улиците на това пусто градче, защото вярвам, че ,,...за да докоснеш светлината, трябва да преминеш под сянката.“



Изображения: 34

Препоръчвам ,,Прокълнатият Сейлъм'с Лот" от Стивън Кинг най-вече на хората, които докато прегледаха набързо писанията ми си казаха, че това не е романът за тях, защото не четат такива ,,ужасии".

вторник, 9 януари 2018 г.

Winter Wonder Book Tag


Здравейте!
Началото на януари е. Не е много зимно, но затова пък зима се води. Да си призная...не съм особен почитател на студеното време, а в добавка на това и късите дни не ми се нравят много. Обичам да чета на дневна светлина, по-леко го понасят очите ми.
А сега да мина направо на темата, да не ви отегчавам. Днес реших набързо да нахвърлят отговорите си по един таг-Winter Wonder Book Tag . Благодаря на Иван от The Bookish Paradise, който отново се върна в редицата и то с пълна сила. 

Ако четеш- желая ти успех! 
Чета редовно.


↜↝
1. Топла и сладка книга, която стопля сърцето Ви.

Аз не чета сладки истории. Може би единствената, която влиза в това определение е ,,Всичко, всичко" на Никола Юн. Историята ме радва, несъмнено. Но истинските истории, които направо палят пожар в душата ми, обикновено са най-тежките, които един читател може да си представи. 

2. Любима книга с бяла корица.






1. Мръсно бяла е.
2. Не гледам много кориците.
3. И все пак... 




3. Седите в приятен, уютен, удобен диван, пиете горещ шоколад, но коя чудовищно голяма книга четете?

Чета една книга, за която се надявам до януари месец ще мога да споделя с вас. Фантастика, първата интересна, на която попадам със своя скромен опит. Не е чудовищно голяма, но...
Е, ако ми се дава право на избор и имам много време, то бих прочела с голям кеф ,,Анж Питу", част от ,,поредица" от Александър Дюма-баща, която съвсем наскоро си купих.

4. Започнало е да вали сняг и сте решили да се биете със снежни топки! Кой литературен герой бихте искали да се включи в снежната битка с вас?

Рандал Макмърфи от ,,Полет над кукувиче гнездо" (изключителен роман на Кен Киси). Смятам, че несериозността на героя би ми повлияла ободряващо.

5. За жалост, огънят започва да угасва. Последните глави от коя книга бихте използвали, за да го разпалите отново?

С огромно удоволствие бих изгорила само една книга, която безкрайно ме отврати като история, стил на писане, конструкция и въобще всичко за каквото се сетите. Става въпрос за ,,Булевардът на лъжите" от Силвия Кръстъл. Банална, скучна, а диалозите... майко! Героите говорят за нещо от ежедневието и изведнъж ти лепват по някоя реплика, дето няма нищо общо с разговора. Това не го желая и на най-големия си враг. 

С благодарности на Благовеста Дапкова, която ми дешифрира значението на този въпрос!

6. Коя книга е толкова близко до сърцето ви, че бихте я подарили на всички, които искате да запалите по четенето?

Несъмнено любимата ми книга (,,Война и мир") е най-близо до сърцето ми. Но съм наясно, че тя не би послужила като начало. Още в началото на блога си аз направих подобна публикация. Още държа на казаното. 
В допълнение бих казала само, че препоръчвам за начало на тези, които не смятат, че изброените книги са за тях и ,,Аз преди теб" от Джоджо Мойс. Това несъмнено си остава една от най-разтърсващите и истински истории за мен.

Благодаря ви безкрайно много, че четете!

Аз от своя страна отбелязвам:
Йоана от Piece of Life
Габи от Book and hot coffee

четвъртък, 4 януари 2018 г.

За най-добрите помисли в ,,За мишките и хората" от Джон Стайнбек


Днес започвам да пиша с натежало сърце. Не е, защото е трудно. Започвам да пиша с тежест, защото осъзнавам, че на този свят има истории и истории. Едните можеш да погледнеш с ясното съзнание, че това е просто една история. Нещо, което ще се превърне в минало. Нещо, което просто ще те отлепи за малко от земята и неминуемо след края си ще те върне отново на нея. Но историята, за която искам да разкажа днес е от другите. История, която с края си започва истинското си начало... История, която е ЖИВА.

↫↬
ЗА ИСТОРИЯТА НА ЕДНА МИШКА

,,И най-добрите помисли
на мишките и хората
пораждат често само
теглила и горести."
- ,,На една мишка", Робърт Бърнс

Имало едно време двама мъже. Двама обикновени мигриращи селскостопански работници. Но и не толкова обикновени. В един студенокръвен и жесток свят, те са споени с нещо повече от приятелство. Те са от малкото хора, които не влизат в никаква граница, защото светът и до днес не познава нещо толкова чисто...


,,Вече рядко се случва двама души да се подкрепят... Кой знае защо е така. Сигурно защото всеки се страхува от ближния си в тоя мръсен свят."

Двамата пътували от ферма на ферма във вечно търсене на шанс да осъществят мечтата си- една малка ферма, която да си е само тяхна. Малка фермичка, в която ще имат градинка и зайчарник, малко кокошчици и една топла стая, където през зимата ще слушат как дъжда чука по покрива... Затова и обикаляли страната в търсене. В  търсене на бъдеще. В търсене на щастие. В търсене на себе си...
И успяват. След поредната беля на Лени, който е едър и тромав физически, умствено изостанал, и безгранично, по детски му добър, Джордж, който е приятел на Лени и винаги го закриля с бащинска обич, успява отново да открие работа за двамата във ферма. Но пред тях остава едничкият важен въпрос. Осъществима ли е мечтата им в този тъй неприветлив и грозен свят...?


За сблъсъка ми с една вечна истина

Каквото и да се каже...все ще е малко. Джон Стайнбек е от онези автори, които майсторски представят историите и прави четящия част от всичко. Най-обикновени, наглед не особено интересни, историите, които представя Стайнбек са именно от онези, които започват живота си след края...
,,За мишките и хората" е не само затрогващ и интригуващ разказ. Това е  изпепеляващата истина за същността на всичко. За добротата, онази...по детски му наивната доброта, която се губи в море от боязън, гняв и омраза на ,,истинския" живот. ,,За мишките и хората" е глътка свеж въздух сред пожар.
Прочетох тези 106 страници за часове с желанието просто да разбера. А след прочита не само разбрах, а и осъзнах вечната истина, че добротата, макар и наивна може да се види и в лицето на една мишка...


С искрени благодарности на Кристина Велидолска, която не само ми предостави възможността да се докосна до тази история, но и е главният виновник за тази публикация. 

Три безсмъртни класики на три велики личности

Днес, четящи, започвам да пиша с известна доза смущение. Трябва да призная, че следващите трудове, за които съвсем бледо ще драсна по няк...