Faith is no doubt

Gif Здравейте, четящи! Отдавна съм забелязала архиетипните ситуации в живота си (разбира се, не броим ставането и лягането). Имам предвид най-вече дразнещите паразитни явления когато чета книги. Днес, подтиквана от желанието си да намеря поне един съмишленик и да разбера, че не съм единствената подложена на мъчения докато чета, реших да направя тази публикация. Убедена съм, че има десетки други дразнещи неща, които се случват, но тъй като нямам желанието да поемам Сизифовия труд на тяхното описване, просто ще очертая параметрите на моето раздразнение с 3 основни. За съжаление не всичко е еднорози и дъги в царството на четящите... П.П. Едно от най-омразните ми неща е писането на уводи.  ⇍⇏ 1. Проклятието на последната глава Забелязали ли сте, че когато четете последната глава от някоя книга, се намира нещо/някой, което да прекъсне четенето? При мен се случва винаги . Дори в абсолютно празна къща все се намира нещо, което да прекъсне четенето на та...

с. Баланово, в памет на падналите партизани (1943-'45г.) Никога досега не съм си позволявала да говоря и пиша за труд от такава величина. Причината за това е, че в българската литература няма аналог на това, което е написал Симеон Радев .  Самата аз четох в продължение на месеци първите два тома на ,,Строителите на съвременна България" . Това се дължи на факта, че 1) не е художествена литература, а същевременно не може да бъде отнесено и като  изцяло документален труд, 2) сигурно, ако съберем бележките към самата книга и имаме предвид дребния шрифт, ще се съберат около 1400-1500 страници, 3) естествено, търсих допълнителна информация относно някои от събитията.   В следващата част от публикацията ще се опитам сбито да представя за какво точно се отнася двутомния труд на Симеон Радев. ПРЕДИ ДА КАЖЕТЕ НЕЩО: Наясно съм, че през 2009г. е издаден трети том. Но не успях да го открия в библиотеката, а що се отнася до закупуването му - отложих  го напр...