понеделник, 27 март 2017 г.

I’m a Reader TAG




TAG

Благодаря на Алекс и Викс от BookSweetLove  за предоставената възможност! Самата мисъл, че сте се сетили... значи наистина много за мен. Благодаря ви! Желая ви само успехи! 
Що се отнася до вас, останалите, които четете това, надявам се тагът да ви бъде интересен. Благодаря и на вас за времето, което сте готови да отделите и се надявам след прочита на публикацията да не го сметнете за загубено.


↖↘




1. Изберете  една  дума, която описва това да си читател?

Смятам, че всеки читател има своя дума. Дума, която описва най-добре онова, което изпитва, когато държи книга в ръка. Онова усещане, което предметът е способен да придаде на нещата...




Думата, която аз избирам е СВОБОДА. Защото четенето за мен е именно това. Свобода. От ежедневието, от проблемите, от околните, от  неразбирането и недоразуменията. Четенето освобождава съзнанието ми от всичко това. И най-вече- освобождава мен самата от заблудите и границите, които си поставям.



2. Коя беше първата книга, която ви накара да се влюбите в това занимание?

Страхотно! Налага ми се пак да ви го казвам. Съжалявам-тагът е такъв.
Книгата, която беше за мен началото на всичко е ,,Конникът без глава“ от Майн Рид. Още помня как тичах в задния двор на къщата през лятото на 2012 година, за да си открадна поне 10 минути тишина и спокойствие. Помня и вълненията и трепетите, учудването и страха, които изпитах успоредно с героите.  Според мен всеки, който чете има свое такова четиво. И всеки  би разбрал. Независимо от заглавието, пътят в случая е почти един и същ.


3. Твърда или мека корица?

Зависи. Ако трябва да нося книгата на път, то със сигурност бих предпочела меката корица. Защото тези с мека корица са с една идея по леки и лесно преносими. Ако пък книгата е за моята лична библиотека, то бих предпочела твърдата корица. Защото книгите с твърди корици са много по-здрави. Затова... Няма как да отговоря  конкретно на въпроса.


 4. Как четенето промени същността ви?


Усещам как всяка книга ме изменя. Добавя нещо и същевременно отнема нещо от мен самата...
Книгите ме накараха да се вгледам в света и изостриха по някакъв начин чувствителността ми. Все повече и повече не мога да търпя празните приказки. Не понасям празнословието. Не понасям лицемерието. И... определено книгите ме научиха да разсъждавам върху видяното и чутото. Да се съсредоточавам, но същевременно да пропускам ненужното покрай себе си.


5. Коя книга четете, когато имате нужда да се чувствате комфортно?

Нямам определена книга. Книгата, обект на вниманието ми в този момент трябва да ме накара да се чувствам комфортно. А стига наистина да ми влезе под кожата... това е лесна задача.


6. Кой беше човекът, който ви показа светът на книгите?

Баща ми. Той ми показа красотата в света на книгите. Той ми помагаше в първите ми крачки... Татко ме насочи към четивата, които ме накараха да се влюбя в това занимание. Първите заглавия, които ми препоръча бяха ,,Граф Монте Кристо“, ,,Тримата мускетари“ и ,,Черният корсар“.  Искрено съм благодарна за това, което направи тогава. Сега  вече не вървя по неговия път. Понякога и спорим относно четивата, които избирам, но определено той ми даде тласъка и ми помогна да навляза в този свят.


7. Опише идеалното си място за четене.

В къщата на баба през лятото. Часът е два на обяд. Аз съм седнала на удобния червен диван в хола на къщата. На масата, на ръка разстояние от мен, има чаша с топло какао, а току-що съм изяла и домашния, толкова любим сладолед. Вратата, която води навън е отворена, а природата е притихнала в най-топлият час на деня. А аз седя, подпряла гръб на възглавницата, ушита от баба преди повече от десетилетие и не мисля за нищо друго освен за книгата...


8. Коя книга промени начина, по който гледате на света?




Както казах по-горе- всяка книга ме променя. Всяка книга ме изгражда като същност, всяка книга добавя и отнема нещо... Всяка книга, дори и най-лошата, променя света ми. Но книгата, която има огромно влияние е ,,Война и мир“. Може би именно затова ми е и любима. 








,,След като се научиш да четеш, ще бъдеш вечно свободен." 
- Фредерик Дъглас

Благодаря за отделеното време! 


събота, 25 март 2017 г.

Ревю: ,,Двор от мъгла и ярост"- Сара Дж. Маас


,,Доброто. Аз не носех добро в себе си. Не носех нищо, а душата ми, вечната ми душа, беше прокълната.“
Фейра оцеля от хватката на Амаранта и се завърна в Двора на пролетта, но трябваше да плати висока цена. Въпреки че вече притежава силите на Върховен елф, сърцето ѝ остава човешко и не може да забрави ужасяващите дела, които е извършила, за да спаси народа на Тамлин. Не е забравила и за сделката си с Рисанд, Великия господар на страховития Двор на нощта. Но докато се опитва да се пребори с мрачната плетеница от политика, страст и заслепяваща сила, заплашваща да я погълне, по-грандиозно зло се задава и тя може да се окаже ключът към неговото спиране. Само ако можеше да впрегне опустошителните си дарби, да излекува наранената си душа и да реши как иска да изгради както своето бъдеще, така и това на този разделен на две свят.




↜↝
Преди да започна да представям всичко за книгата трябва да ви кажа нещо. Винаги е трудно, когато трябва да впрегна история от подобен мащаб с няколко думи. Защото, колкото и да е странно, когато започвам да пиша, картината оживява пред мен с пълна сила, с цялата мощ, която съм съзряла и усетила...

ПРЕПОРЪЧВАМ ТОВА РЕВЮ ДА НЕ СЕ ЧЕТЕ ОТ ОНЕЗИ, КОИТО НЕ СА СЕ ДОКОСНАЛИ ДО ПЪРВАТА КНИГА - 
,,Двор от рози и бодли“.


↓↓↓ 

   ,,Двор от мъгла и ярост“, втората книга от поредицата определено беше едно невероятно приключение за мен. Не само, защото успях да се привържа повече към героите (въпреки че и това играе роля), но и защото успях да зърна и други аспекти от човешката душа...

   Обикнах историята. Досега не бях посягала към нещо подобно, към нещо толкова бурно и така наситено с емоции, чувства, сили... Докато четях, аз все повече и повече потъвах в историята, образите, картините и мислите все така неотменно пробиваха път към самото ми сърце. Определено това е едно приключение, което успя да си пробие път в моето съзнание.



ИСТОРИЯТА



   Да, отново прилагам картата на Притиан. Защото иначе няма как човек да си представи описания свят в книгата.
   
   След сблъсъка си с едно от най-страшните бедствия в историята на Притиан- Амаранта и след победата си в тази битка, Фейра (нашата главна героиня) се преражда в елф. Заради смелостта и доблестта, която е проявила, тя е наградена с възможността да живее отново. Но... Дали е шанс или наказание?
   Фейра, завърнала се в Двора на Пролетта, неизменно започва да страда. Защото онова, което е значело нещо за нея е безвъзвратно загубено. Новата ѝ същност се разминава коренно от познатата Фейра. Въпреки че притежава неизменно човешкото  у себе си, тя е нещо съвсем друго, някой друг.
   След завръщането си в Двора на Пролетта, Фейра и така обичния ми Тамлин трябва да се съчетаят. Това би било възможно, стига  нашата героиня да беше онова силно, човешко момиче, което неизменно обича Великия си господар. Би било възможно, стига Тамлин да я допускаше до себе си като пълноправна личност, стига да не се налагаше толкова над нея... Но Тамлин развива собственическо чувство към Фейра. Възприема я като собственост, не като част от самия себе си. И именно тук се разделят пътищата им...

Въпросът не е дали те е обичал, а колко. Твърде много. Понякога любовта е отровна.

   Установила неизменна връзка с Великия господар на Двора на Нощта- Рисанд, главната героиня се отдалечава от своето предишно аз и започва да разбира своята същност, да открива себе си...


ОПИСАНИЯТА

   Няма как да не спомена и вълнуващите описания. Това беше едната трета от онова, което всъщност ме накара да обикна до такава степен стила на Маас. Трябва да призная, че губейки човешката си същност, главната героиня губи и частица от душата, която притежаваше и с която съзираше красотата. До средата на книгата се мъчих и чаках да съзра онази неземна красота, която авторката така успешно представяше още в първите страници на първата книга. Но... Чаках и чаках. И имаше за какво. Описанията определено са нещото, което наистина ме накара да се влюбя в историята и обрисувания с перото свят.

Докато аз се заливах от смях, той свали ръце от очите си. Цялата лява страна на лицето му беше покрита със звезден прашец – все едно носеше божествена военна маска.
Вече разбирах защо не искаше да изтривам своята.
Рис заоглежда зеленеещите си ръце, а аз пристъпих към него, любувайки се на блещукащите прашинки.
Взех една от ръцете му и нарисувах звездичка върху дланта ù. Преплетох блясъка и сенките така, че накрая заприлича на една от звездите, които ни бяха уцелили.
Пръстите му обгърнаха моите и аз вдигнах поглед. Усмихваше ми се. И изглеждаше толкова невеликогосподарски с лъскавия прашец по лицето си, че и аз му отвърнах с широка усмивка.


ГЕРОИТЕ



Фейра, въпреки новия си облик, запазва своята човешка същност. Разбиране, милосърдие и безмерно страдание проличават в нейния образ. Но това е примесено и с нова, изпълваща я мощ. С неописуема сила, дарена от Великите господари, които неподозирайки какво правят, помагат за изграждането на новата същност на героинята.




Рисанд притежава неизменен чар. Нощ и мрак, преплетени в красотата на звездното небе. Тъмнина и безмерна тишина, страдание и безпрекословна любов... Любов към приятелите, към близките, към нея... Рисанд е пълен с обич, но принуден да крие същността си под жестоки маски, отнемащи частици от самия него. 



Вътрешният кръг на Рисанд


Мориган, Касиан, Амрен, Азриел... Това са герои, които просто няма как да забравя някога. Силни и безкористни, всеки толкова различен от другия и все пак- обединени от невидимата връзка на приятелството. Определено  това са едни от най-величествените образи, които съм срещала, толкова истински и в своята истинност- прекрасни...


Мориган  е героиня с неописуем чар. Изстрадала, заради своето непокорство и желание за свобода, тя не се поддава на пагубността на тъгата. Непоклатимата ѝ вяра, и надежда, желанието ѝ за свобода и волност са просто очарователни. И чувството за лекота, което понякога създаваше у мен, наистина ще остане в съзнанието ми като един особено приятен спомен.

Касиан е един от най- най прекрасните герои някога. Още с първите си думи, той успя да ме спечели. С непокорството си, веселостта и безграничния хумор... Един истински и цялостен герой.

Амрен е силна, волева жена. Образ, непоклатим и жесток. Тя овладява стихията на непознатите си сили, успява да всява страх. И все пак  страхът, който всява не я определя. Амрен е персонаж, който наистина заслужава особено внимание.

Азриел е последен, защото сърцето ми се къса, когато трябва да го описвам. Той определено е най-близък до мен. С неговите сенки, мълчалива същност и тъга... С неговите чувства, честността, почтеността... Азриел е наистина близък до сърцето ми, част от моята същност.


Дворът на Пролетта



Тамлин e eдин от любимите ми герои. Въпреки всичко или пък може би точно поради това всичко. Колкото и да ми се иска да го мразя и отблъсна, аз го разбирам. Още в първата книга, първите му думи ме заплениха и оставиха без дъх. Разбирам чудовището в неговия образ, разбирам неговото страдание и неговите чувства. Не ги приемам, не ги оправдавам, а ги разбирам. Може би именно това ме доближава до образа му.




Люсиен  просто няма как да не го спомена. Приятелят, вечният и неизменен приятел на Тамлин. С него във всичко, непоклатим, силен... Въпреки че се огъва пред Тамлин и позволява несправедливостта на приятеля му да вземе връх. Определено човек трябва да се запознае с книгата, за да разбере какво имам предвид.





И други

Неста и Илейн, сестрите на Фейра, позволили тя да се мъчи и страда, да изхранва семейството си без помощ...

Илейн е нежна, невероятно красива и жизнена. Тя е цвета в семейството, галеничето на съдбата. Онази, за която всеки един дава всичко. За да не се пречупи. За да не се изгуби нежността ѝ в коварния свят.

Неста е борбена натура. Яд, омраза, гняв... но това са само нейни маски. Под горните пластове защита, читателят може да се докосне до красотата на нейния образ.


***
Обърнете внимание на Таркуин, ако четете книгата. 


ДВОЙКИТЕ, КОИТО ВИДЯХ И УСЕТИХ. ТЕЗИ, КОИТО БИХ ИСКАЛА ДА СЕ ОФОРМЯТ В ПОСЛЕДНАТА КНИГА.




1. Фейра и Рисанд

Невероятна, изумителна, уникална двойка! Те са началото, средата и края! Другар и другарка, определени от съдбата. В тях читателя може да прозре истинската красота.








2.  Неста и Касиан

Силни и волеви образи, които бих искала наистина, ама наистина да се свържат. Те са невероятни в своето упорство. Инатливи, непокорни... Биха били просто... неописуеми заедно!







3. Мориган и Азриел

Наистина бих искала да бъдат заедно. Искам да ги ,,видя" щастливи, цели... Смятам, че и двамата заслужават щастие и определено биха могли да го намерят един в друг.




4. Илейн и Люсиен



Определено бих желала да усетя сблъсъка между огнената сила на есента в лицето на Люсиен и невероятната нежност на Илейн. Смятам, че те биха били прекрасна двойка.





,,Двор от мъгла и ярост" е втората книга от поредицата. Едно невероятно приключение и една неописуема емоция. Същност, която не може да бъде изразена, а трябва да бъде почувствана. Препоръчвам я с две ръце на всички ви.

сряда, 22 март 2017 г.

Проблеми на читателя? Как ли пък не!

Здравейте!
Напоследък все по-често и по-често попадам на постове от типа: “Reader  Problems Tag”, ,,Проблемите на един читател“ и прочие. Аз  ви заявявам, че проблеми с четенето нямам. Затова и днес реших да публикувам този пост, за да видите и вие, а и аз самата, че светът на читателя не е проблем.




1. Списъкът с четивата и това как да избереш следващото...

Имам 3 списъка с книги. Повтарям- 3! Единият е за книги, които искам да прочета, вторият за книгите, които искам да купя, а третият е запълнен с книги, които може и да прочета. Но не позволявам и на списъците да ме ограничават. Отлагам, размествам, добавям, махам... В постоянно движение съм. А коя книга да е следваща преценявам по усещане най-вече. Това може би е невидимият ми 4-ти списък, в който неизменно има най-много 3 четива.


2. Проблемната книга е пречка?!

Заявявам твърдо, че не е. Проблемната книга само учи към какво да не посягам. Имала съм няколко ,,проблемни“, които определено са ме изкарвали от равновесие. Чела съм ги на инат, за да видя какво именно да избягвам в четивата.

Дори от отрицателното човек може да извади нещо положително.


3. Предизвикателствата в Goodreads

Аз използвам тази мрежа за комуникация. Да, имам отбелязани еди-колко-си четива, но не се напъвам да чета. 

НИКОГА НЕ ТРЯБВА ДА СЕ ЧЕТЕ НАСИЛА! 

Смятам, че предизвикателствата от този тип са за състезателните натури, за тези, които се стремят да се надскачат във всяко нещо. Аз си знам възможностите и не допускам  нивото, което съм си определила да ме определя. Чета за удоволствие, не за признание.


4. Кориците...

Клишето ,,Не съди книгата по корицата“, колкото и да е изтъркано влиза в пълна сила. Чета всичко. По-скоро имената ме привличат, не кориците.


5. Различието в групата и как не пасва в картината- проблем?

Не виждам нещо нередно в различието. Дори напротив. Понякога самата аз търся конфронтации от този книжен тип, защото ги смятам за развиващи. Именно, когато мнението не  пасва, човек се замисля за цялата картина. Или поне аз го правя.


6. Книгата за мен е...

Портал. Врата. Прозорец. Начин. Книгата за мен е уникален предмет с особено висока стойност. Не само като вид, а като идея. Чрез нея човека опознава себе си, вижда света и достига дълбочини,  които дори не би посмял да си потърси. Открива себе си. Аз откривам себе си чрез и в книгите.



Аз смятам, че истинският читател няма проблем със своето занимание. Щом истински обичаш нещо, то ти трябва да си готов да възприемеш спънките като развиващи, а не като проблемни. Надявам се моят опит да пиша да ви е харесал. До скоро!

четвъртък, 16 март 2017 г.

The Quotes Book Tag


Здравейте!
Първо искам да се извиня за това, че поднасям заглавието на публикацията на английски език. Не съм особен привърженик на публикации със заглавие написано на латиница, а иначе статията- на кирилица. И все пак в случая се налага да запазя оригиналното заглавие, тъй като бях тагната от блогър, чиито трудове уважавам, а именно Йорданка К . Имаш моите благодарности!

/Тагът е редактиран на: 02.05.2017г./


↫↬↫↬↫↬

1. Отвори книгата, която те въведе в четенето и напиши любимият си цитат от нея или просто първият, който ти хване окото.


,,Човешката слабост и лицемерие заслужават съжаление."
-,,Конникът без глава“, Майн Рид


2. Напиши любимият си цитат/цитати в този момент.

,,Защото когато човек е тук, изпитва усещането, че животът, който е напуснал, продължава постарому. Преди да се родя имах зад себе си безкрайно време. Нескончаемо е времето и след смъртта ми."

-,,Името ми е Червен", Орхан Памук


3. Цитат от любимата ти книга. 

,,Той отвори очи, като мислеше, че ще види как е свършила борбата на французите с артилеристите и искаше да разбере убит ли е, или не червенокосият артилерист, взети ли са, или са спасени топовете. Но не видя нищо. Над него нямаше вече нищо освен небе — високо небе, не ясно, но все пак неизмеримо високо, със сиви облаци, които тихо пълзяха по него. „Колко тихо, спокойно и тържествено, съвсем не тъй, както тичах аз — помисли княз Андрей, — не тъй, както ние тичахме, викахме и се биехме; съвсем не е тъй, както с озлобени и изплашени лица дърпаха един от друг банника французинът и артилеристът — съвсем не тъй пълзят облаците по това високо, безкрайно небе! Но как не съм видял досега това високо небе! И колко съм щастлив, че най-после го опознах. Да! Всичко е без смисъл, всичко е измама освен това безкрайно небе. Няма нищо, нищо освен него. Но дори и него няма, нищо няма освен тишина и успокоение. И слава Богу!" "
- ,,Война и мир", Лев Толстой



4. Цитат на любимият ти автор, който не е нужно да е от някоя книга, даже е препоръчително да не е.


,,Всичко, което наричаме субективен живот, е всъщност нещо съвсем нереално… Както са нереални облаците, отразени в гладкото езеро. Ако езерото се развълнува и отражението изчезне, това не означава, че са изчезнали и самите облаци… Всичко, което се е случило на неговата повърхност, е смърт без значение… 


И все пак трябва да се живее..” 


― Павел Вежинов


5. Отиди до рафтовете и избери книга, която съответства на номера ти в клас, а ако не си ученик - номера на буквата, с която започва името ти. 

,,He тpябвa винaги дa пoкaзвaш вcичкo, кoeтo знaeш.“
-,,Да убиеш присмехулник“, Харпър Ли


6. Любим цитат от края на книга.

,,Имаше едно зеещо пространство между това, което знаеше и това, което се опитваше да вярва, но нищо не можеше да се промени, а ако не можеш да поправиш нещо, трябва да го приемеш."
-,,Планината Броукбек", Ани Пру 



7. Вземи някоя случайна книга и напиши първото цяло изречение, на което се спрат очите ти.

,,Властта доказва собствената си мощ не иначе, а чрез особена злоупотреба, като коронясва някоя глупост с венеца на успеха, с което оскърбява гениалността — единствената сила, която абсолютна власт не може да засегне."
-,,Величие и падение на куртизанките“, Оноре дьо Балзак


8. Цитат от книгата, която четеш сега.


,,Момчил се изправи, отърка коленете си и ме попита:
— Когато смени вярата си, болеше ли те? Кимнах му.
— И мене ме боли. Мъчно се откъсва човек от старото. В наниза има сто пари, а в сърцето на човека — сто мъки. И като ги откъснеш, не искат да потънат, а ти светят и от дъното."
-,,Време разделно", Антон Дончев






9. Направи изречение от заглавия на книги.

Заглавия:  1. ,,Аз преди теб“- Джоджо Мойс
                     2. ,,Ново начало“- Кристен Ашли
                     3. ,,Двор от рози и бодли“-Сара Дж. Маас


С цялото си същество усещах как в сърцето си той поставя мен пред себе си, въпреки бодлите, моята крепост- дворът ми, изпълнен с рози и ухания, той бе успял да съзре мен самата и знаех, че именно това ще бъде първата ни крачка към новото начало...


10. Кой цитат би си сложил/а на чаша или тениска?

,,Съвсем малко трябва, за да унищожиш един човек. Достатъчно е да го убедиш, че не е нужен на никого. "
-,,Железният светилник", Димитър Талев






Надявам се тагът да ви е харесал! Споделете кой е любимият Ви цитат и дали е от любимата Ви книга!


събота, 11 март 2017 г.

Ревю: ,,Двор от рози и бодли“- Сара Дж. Маас






Тя отнема живот. И сега трябва да го заплати със сърцето си.
Когато деветнадесетгодишната Фейрa убива вълк в гората, се появява звяр, който изисква възмездие. Тя е отвлечена в магическа земя, за която е чувала единствено от легендите. Фейрa открива, че нейният похитител не е животно, а Тамлин - един от безсмъртните и смъртоносни елфи, някога управлявали света. Докато обитава имението му, чувствата ѝ към Тамлин се трансформират от ледена враждебност в изгаряща страст, която изпепелява всички лъжи и предупреждения, които е чувала за прекрасният и опасен свят на елфите. Но над тези земи се надига древна и зловеща сянка и Фейрa трябва да намери начин да я спре... или Тамлин и народът му са обречени завинаги.



↶↷

Каквото и да кажа за книгата... Все малко ми се струва. Опити правя да оформя в съзнанието си точните думи, желаните конструкции, но винаги е трудно, когато се сблъскам с история, намерила си място близо до сърцето ми, в самото ми сърце...

Основната линия, която проследява историята е позната. Красавицата, непринудена и по-истинска от околните, се сблъсква със звяр, непознал мила ласка. Под горния пласт на своята омраза, обаче Звярът крие истинската си същност- меко и добро сърце, наранено безброй пъти, обградено от бетонни стени, само за да не допусне да бъде ранено още веднъж.
Линията е известна на читателите. И все пак ,,Двор от рози и бодли“ пречупва историята през погледа на принудата, не на желанието... Тук е основната разлика.
Нашата Красавица не е типичната добронамерена и винаги виждаща прекрасното у хората. Тя е човек, скрит под свой плащ- лова. Принудена да отнема чужди животи, да отнема душата от телата на невинни животни, за да изхрани семейството си, Фейра (главната героиня) се е приобщила към бедния си начин на живот. Главната поставя живота си в опасност всеки път, когато излиза от дома си и се  ,,гмурва“ в неописуемо опасните гори на човешките територии. Прави го, заради обещание, дадено от нея на смъртния одър на майка ѝ...

Историята на книгата започва именно с търсенето на нова плячка. Принудена от глада Фейра дебне в тъмните храсталаци на гората. Изнемощяла и цялата в мизерно състояние, тя съзира сърна- още един невинен живот, който трябва да отнеме, за да оцелее. Следейки плячката, Фейра забелязва и друго. Вълк, дебнещ да отнеме сърната. И в съзнанието на главната героиня се заражда решение, което се оказва решаващо за нея самата, за семейството ѝ и за живота на всички от този момент нататък- трябва да убие и вълка...

Ден по-късно, изправена пред ежедневните си проблеми със семейството си, Фейра, включила се в нов спор със сестрите и баща си, изведнъж усеща нещо. Миг след усещането вратата на дома е откъртена, а вътре се навърта истински звяр, търсещ убиеца на вълка. Главната героиня, признавайки своята вина, се принуждава да тръгне със Звяра в земите на безсмърните елфи, за да изкупи живота на вълка. Именно по този начин Фейра се оказва в Притиан, на територията на Звяра- Върховен елф на Двора на Пролетта. И това е началото. Чрез убийството и отнетото, от разхвърляните камъни, тя успява да съгради нещо истинско, да открие себе си...



↓↓↓
  
Историята е уникална! Не само елементите, които са преплетени в нея и перипетиите, през които преминават героите, ме навеждат на тази мисъл. Историята е уникална, заради омразата преплетена в любовта. Показано по този начин, красотата на околното и чувствеността на заобикалящото, е пропила в страниците на книгата. Авторката представя изключително просто нещата от живота. Описанията и картините, които Сара Дж. Маас рисува с думите, са просто неописуеми. Всяка дума изразява чувство, въпреки своята простота и несъвършенство.

   
Светът, представен в книгата, не е напълно човешки. Той е преплетен с този на елфите- Великите господари. По този начин авторката успешно успява да представи на вниманието на читателя един от най-важните проблеми, терзаещи човешкото съзнание- преходността на живота. Посредством сблъсъка на преходното с вечното, Сара Дж. Маас показва съвършеното в несъвършенството.

,,- Защото човешките ти радости ме пленяват – начинът, по който изживяваш всичко в рамките на смъртния си живот толкова диво и силно, наведнъж... Омайващо е. Всичко това ме привлича, макар да знам, че не бива, и се опитвам да устоя.’’

Освен този сблъсък, в чувствата на героите се среща и бариера, която ние, хората, често поставяме помежду си. Въпреки копнежите ни, понякога отблъскваме околните. И чак след като осъзнаем какво наистина сме направили и загубили, разбираме за какво копнее сърцето ни.

,,Осъзнах, че копнея за топлината му, за близостта му едва когато той си тръгна.’’


Обичта, спасяваща животи, обичта- главната цел на живота... Тази обич, въпреки недостатъците и бодлите или може би точно заради тях, е показана в историята.

,,-Обичам те- прошепна той и ме целуна по челото. – С всички твои бодли.’’


Духът на главната героиня, силата на героите и мощта, които проличават в характерите дори на злодеите, са изумителни. Героите са просто несравними. Емоциите представени в тази книга и мислите, които се въртят в главата ми... Просто... Нямам думи, с които да изразя всичко, което изпитвам към книгата, историята и героите.



,,Двор от рози и бодли“ е книга, която заслужава отделеното време. История, несравнима с никоя друга. Показваща несъвършенствата, света в романа представя нещата такива, каквито са. И именно това пленява сърцето ми. Силата, която усещам, когато разгърна книгата. Смятам, че е така с почти всеки, който се е докоснал до нея. А за тези, които се чудят... Не го правете! Историята наистина остава в съзнанието и сърцето на докосналия се до нея...

вторник, 7 март 2017 г.

За прохождащите в литературата


   

Няма да лъжа никого- аз не винаги съм обичала да чета. Не бях закърмена с тази обич към литературата. Добих я. И не, не стана отведнъж. Не, не беше ,,от пръв поглед". Случи се постепенно, случва се постепенно. Мисля, че е така при всички четящи, не само при мен.


Днес бих искала да споделя 5 от всички четива, благодарение на които аз навлязох в света на толкова любимата литература. 5 четива, които искрено се надявам да послужат на някое дете, което прави първите си крачки, да заобича книгите така, както аз ги обичам, а и ще продължавам да ги обичам...

Препоръки за книгите:

Препоръчвам ги на деца не по-големи от 14 години. Винаги има една тънка граница между възрастите, която кара нещата (в това число историите) да изглеждат по различен начин.



1. ,,Конникът без глава"- Майн Рид







,,Не те обвинявам, че си ме изкушавала. Друг е виновен - Господ, който те е създал толкова красива, или дяволът, който ме накара да те погледна."







Това беше първата книга, която разгърнах с желание и която бе първия ми истински контакт с литературата. Определено при мен бе тласък към света на фантазията. Приключения, любови, омрази, страдания, огромна мистерия... Всичко, което би могло да заинтригува едно дете се намира в този невероятен приключенски роман.


2. ,,Граф Монте Кристо"- А. Дюма- баща





,,Ние минаваме често пъти покрай щастието, без да го видим, без да го погледнем, или ако сме го видели и погледнали- без да го познаем."









Книга, към която и след толкова време продължавам да се връщам... Отсега казвам- двата тома са обемни, но навлезе ли начинаещия читател в историята няма да иска да свършва.  
Четивото е поместено в два тома, разказващи историята на Едмон Дантес- младеж, принуден от съдбата и злобата на околните, да изостави себе си и личността си, за да въздаде справедливост под формата на отмъщение.
Историята е изключително поучителна и както казах- след прочита ѝ читателя може да изпита нуждата да се върне, да препрочете откъс... Определено е четиво, което обогатява, научава и грабва читателя като го взима във вихъра на вихрушка от емоции и сплетни. 


3. ,,Рицарят на Мезон-Руж"-А. Дюма-баща







,,Кой казваше, че народът бил жесток?"








Предлагам на вашето внимание едно не особено известно заглавие- ,,Рицарят на Мезон-Руж". Чудесно въведение в света на историята, дори за онези, които и понятие си нямат от нея. 
Действието в романа се развива след Френската революция, когато кралят, Богът и всичко свято губи своето значение. На ред идва законът. На този фон читателят може да проследи историята на Морис и Женевиев, започваща като среща на двама напълно непознати и отвеждаща до нещо пагубно, но същевременно прекрасно. Любов по време на омраза. Едно незабравимо приключение...


4. ,,Черният корсар"- Емилио Салгари




„Малкият плавателен съд с двама мъже в него, който с мъка напредваше по черните като мастило вълни, държейки се настрана от високия отсрещен бряг, който се очертаваше смътно на линията на хоризонта, сякаш там се криеше някаква опасност, рязко спря. Издърпали бързо греблата, двамата моряци се изправиха отривисто и загледаха неспокойно пред себе си, устремявайки поглед към една огромна сянка, която сякаш изведнъж изплува изпод вълните.”





Едно неповторимо приключение из моретата и океаните, из джунглите по цял свят...
Черният корсар не е пират, а смел борец за правда, флибустерите и буканерите, наричащи се братя от брега, не са разбойници, а защитници на земята си. Черният корсар е аристократ по произход, но по характер е великодушен към победените, безмилостен към предателите и насилниците, готов да отдаде целия си живот за справедливостта. Любовта намира място в сърцето на този великодушен благородник, а самият той- в моето сърце.



5. ,,Наследникът от Калкута"- Р.  Щилмарк






,,А на летящото напред корабче под белите платна смели люде, изпитани в боеве с несгодите, до късна нощ говореха и пееха за новия живот. Звездите, океанът и вятърът слушаха думите им. Не само за близките си мислеха те, но и за пътя, по който хората трябва да вървят за в бъдеще..."





Четиво, от което не се откъснах близо една седмица. История, която ме отведе до най-тъмните и най-светлите страни на живота и човека...
Дeйcтвиeто в книгaтa ce рaзвивa в крaя нa XVIII вeк в Aнглия, Индийcкия окeaн, Ceвeрнa Aмeрикa и Aфрикa. Борбaтa мeжду доброто и злото, привличa много гeрои, и e в оcновaтa нa всичко. Пирaтcки корaб, комaндвaн от кaпитaн Бeрнaрдито Луиc Eл Горa и нeговият cтaрши помощник Джaкомо "Лeопaрдa" Грeили зaвлaдявaт корaбa, a c нeго - цeнeн товaр и пътници: нacлeдникът нa титлaтa грaф cър Фрeдрик Paйлeнд...
Историята преплита всички аспекти от живота и е едно чудесно начало към опознаването на литературния свят.


Начинаещи. Запомнете, че никога не бива да се плашите от обема на дадена книга. Колкото по-обемна е, толкова повече време имате да опознаете героите, да навлезете в случката и да станете част от историята така, както тя ще стане част от вас. И запомнете:


Литературата е живата факла във вашето съзнание. Тя може да топли, когато потрябва, да ви спира, когато никой друг не може и най-вече - да ви научи.

Being nice SUCKS!

Гадно е да бъдеш добър! Понякога това се превръща в неоспорим факт. И не само що се отнася до книгите. Добротата предполага безкористн...