понеделник, 24 юли 2017 г.

"Zombie Apocalypse" Book Tag



Привет, четящи!
Нещата ту се застояват, ту потеглят с пълна сила, а?!
Но да не задълбавам. Започвам с това, че днес отново идвам с таг, за който не знам какво да мисля. Бях отбелязана от Ферит от Fantasy Traveler, на когото искрено благодаря, че се е сетил за мен. Най-после сядам да го пиша. Съжалявам, че не го направих по-рано.

А сега, за да не ви отегчавам повече, започвам да представям тага.

За тага:

1. Избирате 5 книги.
2. Отваряте на случайна страница.
3.Първият герой, чието име видите на страницата, става част от оцеляващия екип.
4. Поставете героите в десетте ситуации и видове хора по реда, в който са се паднали.

П.П. Условията са десет, книгите –пет. Трябва една книга да бъде отворена два пъти подред.


Книгите, които избрах:

1.“Quo vadis-Хенрик Сенкевич
2.,,Наследникът от Калкута“- Р. Щилмарк
3.,,Оцеола“-Майн Рид
4.,,Тайният кръстоносен поход“-О. Боудън
/книга I, поредица ,,Орденът на асасините“/
5. ,,Игра на тронове“-Джордж Р.Р. Мартин
/книга I, поредица ,,Песен за огън и лед“ /


Източниците на изображенията са различни

Редът на книгите се запазва до края в моя случай.


1.“Quo vadis-Хенрик Сенкевич
1. Първият човек, който умира: Кротон




Кротон е гладиатор, който  умира и в книгата и то по не особено лицеприятен начин. Интересното е, че нямам особени симпатии към него, тъй че се оказва, че смъртта му не е особено болезнена.






2. Човекът, когото прецакваш, за да се измъкнеш от зомбитата: Хилон Хилонид
Горкият философ. Него и в огъня бих го хвърлила. Заслужава съдбата си, та било то и измислена. Лицемерието и подлостта му към християните, към Виниций, Лигия и към всеки един от останалите герои в романа, са ми безкрайно противни.

И отново се оказва, че погледът ми попада на правилното място.

2.,,Наследникът от Калкута“- Р. Щилмарк
3. Първият, който се превръща в зомби: Леопард Грели /истинско име e под въпрос/


Четох романът в пети клас, но все още си спомням този невероятен герой. Той ме впечатли с умението си да заблуждава, да се вкарва в роли, да се слива с маската, която слага. Безкрайно зъл, той стана любимият ми герой и един от най-любимите персонажи. Жалко, че сега се налага да се разделим...




4. Човекът, който прецаква ТЕБ, за да избяга от зомбитата: Боб Акулата

Свиреп и безпощаден безспорно. Няма какво особено да се каже за него. Но... Това действие май би било точно като за него.

3.,,Оцеола“-Майн Рид
5. Идиотът в екипа: Жълтия Джейк




При това пълен! Зъл, отвратителен във всяко едно отношение... Герой, който може да породи погнуса у всеки един с положението и постъпките си.






6. Умникът в екипа: Оцеола-Изгряващото слънце





Интелигентен и смел, и е лидер във всяко едно отношение... Перфектната комбинация, особено що се отнася до оцеляването!





4.,,Тайният кръстоносен поход“-О. Боудън
7. Лекарят в екипа: Уилям дьо Монферат

Няма що! Убиец, жесток в своята несправедливост, да стане лекар! Шегите на съдбата...




8. Експертът по оръжията: Алтаир Ибн-Ла’Ахад




Имайки предвид, че Алтаир се е превърнал в легенда в Орденът и го възражда, имайки предвид това, че той е най-великия учител на всички времена, дори и само това, че той е обучен да бъде асасин... Да, определено той е експертът по оръжията, а ние можем да отдъхнем.




5. ,,Игра на тронове“-Джордж Р.Р. Мартин
9. Заядливият в екипа: Едард Старк
Сериозно?! Горкият... Това  е герой, достоен за уважение. За жалост е малко без глава, но пък... Мартин обожава да убива героите  си.

10. Водачът в екипа: Джон СНЯГ
Грешка след грешка... Но пък определено притежава всичко необходимо за един лидер. Смел е, умее да изготвя стратегии и винаги мисли за хората си. 

Клетвата на Нощния страж
,,— Нощта се спуска и започва моят страж. До смъртта ми няма да свърши. Няма да взема съпруга, няма да имам земя и баща на деца не ще стана. Не ще нося корони и слава не ще печеля. Ще живея и ще умра на поста си. Аз съм мечът в тъмното. Аз съм стражът на стените. Аз съм огънят, що гори срещу студа, светлината, що води утрото, рогът, що буди спящите, щитът, що пази човешкото кралство. Животът и честта си обричам на Нощния страж, за тази нощ и всички нощи, които предстоят.“

Така... Екипът е създаден. Тагът-направен.
Надявам се да ви е бил приятен. За мен беше интересен и шокиращ. Та как ли бих могла да си представя Едард Старк като заядлив?! 

И накрая бих искала да тагна други блогъри, които искрено се надявам да направят тага. Отбелязвам:

1. Йорданка от All magical things in the books
2. Алекс и Викс от BookSweetLove
3. Йоана от Pice of Life 




Източници: 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11

четвъртък, 20 юли 2017 г.

Ревю: “Quo vadis“- Хенрик Сенкевич




Quo Vadisе класически роман, емблематичен за творчеството на Сенкевич. В него реконструирането на римската история и на автентичния живот в империята върви ръка за ръка с личните перипетии и гоненията срещу първите християни. Романът печели определението “християнски бестселър” и хвалебствия от Ватикана и е един от най-четените през XX век.





Добре дошли в моето царство!
Защо го казвам? Просто е. Историческите романи са моя територия. За жалост до сега не съм имала възможността да изкажа мнението си за някой исторически роман в блога, тъй като 2017 година за мен се изпълни и се изпълва с предизвикателства.
Днес идвам при вас с ревю и то на книга, която отлагах не с месеци, а с години! Книга, която предизвикваше моето любопитство още в самото начало на книжния ми път. Сблъсъците със заглавието бяха доста, но ето, че мигът настъпи. И за да не ви отегчавам повече започвам да пиша по същество.

↫↬
СЮЖЕТЪТ

Вечният град. Рим.  Действието в романа се развива около 64г. сл. Хр, по време управлението на  император Нерон. Авторът представя картина, чрез която разказва история. История за падението на една от най-великите империи, за разврата, загубата на ценостти, за страха и гибелното действие на самозабравата, но и за спасението, за новото начало и щастието, изградено върху любов, не върху омраза.


В началото на романа, Хенрик Сенкевич успява да вкара читателя в картината. Още с първите страници проличават огромните познания на автора за античния свят, неговите уредби, закони и принципи (доколкото може да се говори за такива)...
Всичко започва с представянето навиците на един ленив римлянин, за когото мога да кажа, че е достоен толкова за презрение от страна на читателя, толкова и за възхищение. Гай Петроний Арбитер, приближен на Нерон и познат сред римляните като милостив, но и изключително изискан. Привидно изнеженият естет Петроний, който  „превръщаше нощта в ден“ и е зает само с удоволствия, изкуство и пиршества, показва учудваща енергия и сила.

Докато този изумителен за времето си естет е зает със сутрешната си баня, негов роб съобщава, че на посещение му е дошъл младият Марк Виниций, току-що завърнал се от Мала Азия воин, роднина и най-обичния на Петроний човек на света. Виниций прави посещение на Петроний, колкото, за да го види, толкова и за да му разкрие истина, породила се в него неотдавна. Виниций, този непоколебим и решителен воин, е сломен. И то от една девойка! Зора и господарка на неговото сърце, още от първия миг девойката поражда в гърдите на воина желания и чувства... Но какви?!

Това е началото. Началото на една история, изпълнена със страст, болка, тъга, гняв, щастие и непоколебима вяра. Вяра в нещо отвъд познатото, отвъд видимото... И обич. Обич, въпреки омразата, прошка, въпреки греха...  И надежда. Надежда, че нещата не винаги са такива, каквито изглеждат. Не винаги злото побеждава доброто...

ОПОЗИЦИИ

Може да ви се стори странно, но наистина изпитвам нуждата да спомена нещо, което според мен е особено важно. Целият роман Quo vadis е изграден върху опозиционни двойки. Цялото произведение е пропито с усещането за вечна борба. Борба,, която цари, както външно, така и във вътрешния свят на героите. Например на фона на вид царуващия разврат в Римската империя по времето на император Нерон, на ширещото се престъпление, се противопоставят скромността и добродетелта, които възпитава все повече разпространяващото се християнско учение. В героите пък се пораждат хиляди съмнения, които коренно променят съдбите им. Всеки ред от романа е пропит с усещането за борба. Борба на живот и смърт. И в основата на всичко това е главната опозиция, която Сенкевич съвсем ясно обрисува, а именно добро-зло.

⥊⥋
ГЕРОИ

Смятам да ви опиша пет персонажа, за които смятам, че изиграват огромна роля не само в произведението. Те повлияха и на самата мен.



Гай Петроний Арбитер е приближен на император Нерон. Както виждам аз по-горе съм го обрисувала. Но пък трябва да кажа, че освен естет, Петроний има склоност към философията. Той е ценител на красотата. Но не толкова на душевната, колкото на естетическата. Въпреки просторите, на които се разпростира неговата мисъл, читателят ясно може да види, че някои идеи и мисли за него просто са недостъпни. Чистотата на душата, милосърдието и вярата, че всеки един човек е ближен, е просто непонятна мисъл за великия патриции. Понякога Петроний с изказванията си наистина се откроява като интелигентен и прозорлив, но има и други простори, до които натурата му не му позволява да достигне. Все пак смятам, че наистина Петроний е достоен за уважение.

,,Откъде да я взема тази любов, щом не я чувствам в сърцето си?"


Марк Виниций след края на поредната война се връща в Рим. Марк е красив младеж с атлетическо телосложение и умее да спазва естетическа мярка. Читателят може да види не само природата на воина, а и същността на мъжа, изпитал истинска и една единствена любов. Виниций е образец за страстен характер. Никога досега не бях се сблъсквала с толкова емоции, мисли и вълнения, побрани само в един герой. Той може да бъде толкова жесток в гнева си, колкото мил в обичта си. Определено симпатизирам на Виниций, който породи в мен всяка възможна емоция. От гняв до истинска привързаност...


,,Постъпките му бяха лоши, но причина за тях бе пак любовта. "





Лигия /Калина/ е заложница, взета от лигийския крал, който е баща ѝ, години преди началото на самото действие. Девойка,  божествена в своята детска чистота и простота. Тя е надарена с неземна красота. Не само естетическа, но и душевна. Смятам, че Лигия би могла да спечели сърцата на всички читатели със своята искреност и истинска вяра.




,, В лицето на Помпония, на стария Авъл, на момчето и на Лигия имаше нещо, което той не беше виждал по лицата на другите, обкръжаващите го всеки ден или по-право всяка нощ: имаше някаква светлина, някакво умиротворение и някаква яснота, а тя струеше от живота на всички тук. И с известно учудване той си помисли, че все пак съществува красота и прелест, които той, вечно търсещият красота и наслада, не бе вкусил.“


*


Нерон, императорът на Римската империя, е достоен за презрение и насмешки герой. Определено през цялото време личеше, че самият автор цели да постави Нерон като лице на царящото зло. В романа Нерон е представен като шут. Наистина той може да служи за образец на шутовщината и същевременно той е и лице на кръвожадността на Рим по това време. Герой, актьор и писател, той всъщност е карикатура на цялата епоха.

,,И изразът на лицето му започна да се мени. Той не се трогна от гибелта на родния си град, а се упои и трогна от патоса на собствените си думи до такава степен, че неочаквано изпусна със звън лютнята в нозете си и като се загърна в сирмата, остана като вкаменен, подобен на една от статуите на Ниобидите, които красяха двора на Палатина.“

**
Хилон Хилонид е беден философ, толкова хитър, колкото и лицемерен. Достоен за гнева на четящия, за презрение и истинска омраза. Не ми се ще да казвам нищо друго, освен едно. Именно чрез неговия образ четящия може да види промяната в човека и да изпита силата на прошката.

,, — Философ съм, господарю, а един философ не може да бъде алчен за печалба, особено за такава, каквато ти великодушно обещаваш.“


Моето мнение

Явно е, че много изписах, но има още много да се пише. Не мисля, че пролича моето мнение за романа, затова и го отделям.
Quo vadis е роман, който ме преведе през деветте кръга на ада. Не съжалявам, че чак сега прочетох книгата, тъй като тя дойде като начин да затвърдя знанията, които придобих в 9-ти клас. За мен беше истинско удоволствие. Изпитах всяка една емоция, която човек може да изпита. Героите и обстановката са чудесно изградени. Картината истински оживя не само в съзнанието ми, но и в сърцето ми. Трябва да призная, че в някои моменти ситуациите ми се струваха достойни за присмех и изкуствени. Някак... имаше ситуации, които просто не можех да си представя реално. Преувеличения, които за жалост, достигаха висотите на пародията. Но пък в същия момент достойното поведение на героите изкупваше преувеличенията и задържането на кулминационните моменти от страна на автора.
Обикнах романа. Искрено се радвам, че го прочетох и се докоснах до тази прекрасна в своята грозота обстановка.


Quo vadis  от Хенрик Сенкевич е роман основан на непрекъснатата борба на доброто и злото. Преплитането на греха и чистотата, красотата и грозотата, както и всяка една емоция, успяват да вплетат въображението на читателя в тази битка. Романът изпепелява гнева и сред гнева ражда любов. 

Източници: 2, 34, 5, 6

събота, 1 юли 2017 г.

Mid-Year Book Freak Out Tag (2017)




Привет!
Бях тагната, затова и се наемам да правя тага. Лично аз смятам, че идеята за обобщение е интересна. Надявам се и за вас да бъде интересно.

Благодаря на Йоанна  от Piece of Life , която ме отбеляза.








↶↷↶↷↶↷



1. Най-добрата книга, която си прочел/а досега през 2017.

Колкото и да не ви се вярва, мили четящи, аз обичам смислените и истински книги. Имам предвид-без значение от жанра. Най-добрата книга, която прочетох досега, а и за която смятам, че не може да бъде изместена, е ,,Аз преди теб“ от Джоджо Мойс. Книгата успя да ме накара да искам. Да мечтая, да копнея и най-вече- да виждам най-хубавото, дори и в най-простите неща.





2. Най-доброто продължение, което си чел/а досега през 2017.

Единствено ,,Двор от мъгла и ярост“ от Сара Дж. Маас мога да посоча. Дворовете са единствената поредица, която започнах тази година. Да... не обичам да чета поредици. Е, понякога го правя.



3.Новоиздадени книги, които искаш да прочетеш, но все още не си.

1. ,,Има ли места в Рая?“ от Даян Шаер /2015г.-за мен си е нова/
2. ,,Четирите цвята на магията“ от  В. Е. Шуаб /2017г./
3. ,,Сълзите на дракона“ от Кръстю Мушкаров /2017г./





4. Най-желани предстоящи заглавия през втората половина на годината.

Чакам единствено A Court of Wings and Ruin от Сара Дж. Маас да бъде издадена в България. Не обичам да не довършвам започнатите поредици. А и в интерес на истината ми се иска да узная какво следва...




5. Най-голямо разочарование.

Тази година? Ами... Определено тук трябва да посоча ,,Величие и падение на куртизанките“ от Оноре дьо Балзак, колкото и да ми омръзна. Не ми хареса, а и може би това е единственото ми разочарование тази година.





6. Най-голяма изненада.

,,Гневът и зората“ от Рене Ахдие. Проклинах се, че я отлагах толкова дълго. Тази история, емоцията... не се забравя. Книгата определено бе особено приятна изненада за мен. Препоръчвам с две ръце.
➵ РЕВЮ




7. Любим нов автор 
(с дебютна книга или нов за теб).

Джефри Арчър е моето най-ново откритие. Изумителен изказ, невероятен стил и просто незабравим. Историята, която той така успешно представя в романа си ,,Каин и Авел“... Определено бих посегнала отново към неговите книги.


8. Нов герой, по когото си падаш.

Халид ибн ал Рашид, герой от ,,Гневът и зората“. Просто е. Той е моят идеал за поведение. И ,,падаш“ не е точната дума, тъй като аз не си ,,падам“ по героите. Аз искрено се възхищавам на достойните персонажи. Трябва да спомена и още двама герои, които ,,срещнах“ тази година, и които истински обикнах. Това са Уилям Трейнър от ,,Аз преди теб“ и Уилям Каин от ,,Каин и Авел“.


9. Най-нов любим герой.

Герои. Споменатите в отговора на въпрос №8.


10. Книга, която те е разплакала.

Направо изброявам.
⤻↷ ,,Аз преди теб“ от Джоджо Мойс- Историята е наистина затрогваща. Трудно е да се обясни.

⤻↷ ,,Ново начало“ от Кристен Ашли- Исках просто да свърши по-бързо и плаках от облекчение след като я прочетох. Книгата не е лоша, но преводът е способен да докара човек до сълзи.
РЕВЮ

⤻↷ ,,Двор от рози и бодли“ от Сара Дж. Маас- Един цитат е напълно достатъчен.
➵ РЕВЮ

,, ...Не разбраха за белезите, които все още нося, и колко тежки са лошите ми дни.
Гневната ревност у мен изчезна като роса от тревата, когато той се усмихна на картината.
– Тази картина ми напомня за това.
– За кое? – прошепнах.
Той свали платното и ме погледна, погледна вътре в мен.
– Че не съм сам."

⤻↷ ,,Време разделно“ от Антон Дончев- има ли човек, който не би се разплакал при описанието на Родопа планина? Има ли българин, който не би се разплакал при описанието на мъките, под които е бил подложен народът ни близо века?
РЕВЮ

⤻↷ ,,Гневът и зората“ от Рене Ахдие- И въпреки че аз не съм мъж, то има един цитат от книгата, който напълно отговаря на моите чувства спрямо нея.

 ,,Никога не съм го казвал, но това не е защото не съм го чувствал, а защото се заклех да не произнасям тези думи, а един мъж е нищо, ако не държи на обещанията си.
     Затова пиша по небето...
    Обичам те хиляди и хиляди пъти. И никога няма да се извиня заради това.“

⤻↷ ,,Всичко, всичко“ от Никола Юн- Смях се до сълзи на бунда, направен от майка на Оли. И на теориите на Оли, които бяха интригуващи и безкрайно вълнуващи.
РЕВЮ

⤻↷ ,,Каин и Авел“ от Джефри Арчър- Наистина се привързах към героите. Двамата главни герои успяха да се докоснат до мен.


11. Книга, която те е зарадвала.

Това е ,,Свят извън времето“ от Лари Нивън. Зарадвах се на факта, че прочетох книга, числяща се към фантастиката. Не мислех, че съм способна на това.
РЕВЮ


12. Любима книга превърната във филм, който си гледал/а тази година. 

Няма. Единствено чакам да излезе ,,Всичко, всичко“ по кината. Именно трейлърът на филма ме накара да прочета книгата.


13. Любимо ревю, което си написала досега през годината.

Твърде скромно и неискрено може да прозвучи, но... Наистина. Хората трябва да говорят за труда ми, не аз. Защото...

,,Един глас може да изрича лъжа, но в многото винаги се намира истината."
-,,Вихър от мечове", Джордж Р.Р. Мартин


14.Най-красивата книга, която си си купил/а досега (или получил/а).

По съдържание? Това определено е ,,Доктор Живаго“ от Борис Пастернак. Купих си я.

Ако гледаме корицата... То това е ,,Войната на розите: Буревестник" от Кон Игълдън. За жалост още не съм я чела. Тя ми е подарък.

А пък, ако става въпрос за илюстрации в самата книга- ,,Железният изпит“ от Х. Блек&К. Клеър. Тази книга спечелих от игра в блога Book and hot coffee на уважаваната от мен блогърка Габриела Николова.




15. Кои книги имаш нужда да прочетеш до края на годината.

Направо ви показвам списъка със задължителната за 10-ти клас литература.

/Подчертаните книги са прочетени/

От своя страна аз тагвам: 
Силвия от  MYBOOKSAREMYWORLDBLOG
Ферит от Fantasy Traveler 
Валиа от One Lazy Book Lover
Лунната Мечтателка от Дневникът на един книжен тигър


А вие кои книги имате нужда да прочетете до края на годината?

I Dare You /Book Tag/

В превод : Предизвиквам те да... / Книжен таг / Привет! Септември е един от най-очарователните и плашещи месеци в годината. Осо...