Една вечна история, твърде ужасна, за да е действителна. За Полета и Вечната Система.

Изкуство

Разнообразна гама от човешки дейности за създаване на визуални, слухови или изпълнителни произведения на изкуството, изразяващи въображаемите и техническите умения на автора, предназначени да бъдат оценени заради тяхната красота и емоционален заряд.

Много е трудно да се пише за нещо, което не само е достигнало да самия теб, но и те е разтърсило из основи, накарало те е да преосмислиш света си, гледната си точка. За повечето книги (понеже в блога наблягам на книгите) говоря с чувство на радост, щастие, обърканост и всеки път споменавам трудността, с която пиша. Но нима някой може да твърди, че изкуството  не цели именно да размести нашите тъй добре смазани от ежедневието чаркове? Когато излезем от обичайното и се сблъскаме с истинното...е трудно, понякога ужасяващо да споделим мислите си с околните и това е факт. 

Но ето, че днес аз отново сядам да пиша. И този път сядам да пиша освен с радост и доза обърканост, и с желание и някой друг да се докосне до онова, до което аз успях да се докосна. Да, днес съм решила да ви говоря именно за един ,,Полет над кукувиче гнездо", но не само в една негова форма, а в четири от най-невероятните форми на изкуството-литература, кино, театър, изобразително изкуство.

↜↝

,,Полет над кукувиче гнездо" - Кен Киси

(за романа)

Действието в романа се развива в психиатрична клиника, където властва строгата, дори деспотична старша сестра мис Рачид. Тя успява да държи под своя строго определен контрол не само болните, но лекарите и целия персонал на клиниката. Така е било. 

Именно в такава среда се появява Рандъл Патрик Макмърфи, мошеник, толкова различен от определеното от Системата за ,,нормално"... И все пак толкова щастлив. Някак си именно този индивид е успял да се измъкне от лапите на Масата хора, да живее по свой начин... Разбирайки какво се случва в отделението, комарджията Макмърфи започва своята игра на нерви със Системата, със Старшата, с целия свят. Но постепенно играта срещу Системата за Мак започва се превръща в битка на живот и смърт. 

Може ли Човекът да победи Системата?  

,,Приятели, прекалено бурно протестирате, за да сте искрени в протеста си."

За романа мога да кажа, че представлява една  обстойна картина на човешкото общество и човешкото.Чела съм 2 пъти тези 328 страници. Кен Киси е успял да покаже цялата нелепа жестокост на една прогнила, но странно, все още работеща обществена Система, която не приема различните. Системата, такава каквато е представена в романа на американския автор Кен Киси,  не изпитва нужда от различните, ,,неприспособимите към състоянието на зайци" и именно затова ги определя за негодни, ,,луди". Самите ,,луди" са смачкани от живота хора, хора, които просто изпитват страх от живота извън режима на Системата, олицетворена в лицето на Рачид, която изпитва потребност просто да ги напъха в тухлената стена, която е нашето общество. 

,,...Но ти искаш причините за причините, а тях не съм в състояние да ти дам. Или поне що се отнася до другите. Колкото до мене? Вина. Срам. Страх. Чувство за малоценност. Още в ранната си възраст открих, че съм — меко казано, различен. Тази дума е по-правилна, по-обща от другата Аз си позволявах някои деяния, които нашето общество счита за срамни. И се разболях. Но не заради деянията, о не, а заради усещането, че огромният безпощаден показалец на обществото е насочен към мен и милионите скандират гръмогласно: „Срамота! Срамота! Срамота!“ Ето така действа обществото спрямо онзи, който е различен."

,,Полет над кукувиче гнездо"... Това е една вечна картина на масивната Система, на Човека и Душата. Масата определя хода на събитията, определя хората, определя съществуването. Човекът е просто част, трябва да бъде част от модела, от ,,нормалното". А ако ли не...

⏯

,,Полет над кукувиче гнездо"

1975 година

(филм по едноименния роман на Кен Киси)

Изображение

„Полет над кукувичето гнездо“ (One Flew Over the Cuckoo's Nest) е американски филм от 1975 г. на режисьора Милош Форман с участието на Джак Никълсън (Р. П. Макмърфи) и Луис Флечър  (мис Рачид- Старшата) в главните роли.

Сценарият е адаптация по едноименния роман на Кен Киси от 1962 г. Филмът е големият победител на 48-ата церемония по връчване на наградите „Оскар“, където е номиниран за отличието в 9 категории, печелейки 5 статуетки, всички от тях в петте основни категории. 

Рядко един четящ може да се натъкне на наистина добра, прекрасна, превъзходна екранизация по книга. В случая аз имах щастието да гледам филма след прочита на книгата (отново 2 пъти) и мога да кажа, че това е наистина превъзходна екранизация, може би най-добрата, която съм гледала по книга някога. За 2 часа и 13 минути този шедьовър представя романа в по-голямата му част. Актьорите изпълняват ролите си съвършено, особено Джак Никълсън, който е в ролята на Макмърфи. Аз лично смятам, че ролята на Р. П. Макмърфи, заедно с ролята на Хамлет (може да ви звучи смешно, но...) е една от най-трудните за изиграване. Самият персонаж е толкова... ГОЛЯМ, че понякога наистина е трудно дори съзнанието на четящия да го обхване.

Определено препоръчвам и екранизацията. Доближава се в огромна степен до книгата. И все пак... ПРОЧЕТЕТЕ ПЪРВО КНИГАТА!

⤥⤦

,,Полет над кукувиче гнездо"

(Театрално представление на 18.04.2018г. от 19ч., проведено в Общински драматичен театър ,,Невена Коканова" град Дупница)

Постановка на Драматичен театър 

,,Гео Милев Стара Загора

Вчера имах невероятната възможност да гледам представление по великолепната история, за която досега толкова много изписах. Режисьорът на представлението е Стефан Спасов, а в главните роли играят Станимир Гъмов и Диана Найденова. Разбира се, не са никак за подценяване и останалите участващи, затова и реших да ви споделя текста на снимката.

Представлението определено беше добро. Не бих казала, че е най-доброто, което може да се направи по историята, но определено беше на ниво. Имаше доста добавени и премахнати сцени, както и много интересни и различни реплики. Определено представлението беше направено със стил. Ефектите и цялата идея за представянето на мислите на един определен персонаж, от чието лице в книгата е представена историята - Вождът Бромбдън, беше добре оформена. Самото представление успя да предизвика смях в залата, а и страх у мои приятели, които не бяха запознати с историята, което само по себе си говори много. 

Харесах цялостното изпълнение от страна на актьорите. Станимир Гъмов успя да изиграе невероятно ролята на Макмърфи. По прекрасен начин представи силния дух на любим персонаж, което говори добре за актьора. Останах приятно изненадана и от изпълнението на актьорите: Христофор Недков (Хардинг), Цветомир Черкезов (Били Бибит, особено трудна роля) и Стефан Борисов, който блестящо изпълни ролята на Мартини, стига да не се лъжа, и чиято роля успя да предизвика особено бурни овации и от моя страна. 

Представлението беше наистина превъзходно. 

↻↺
,,Полет над кукувиче гнездо"

(В изобразително изкуство)

Изображение: 1, 2, 3 .

На мнение съм, че всеки обичащ изкуството човек трябва да има възможността един път в живота си да му се наслади в тези прекрасни му четири форми- литература, кино, театър и изобразително изкуство. Искрено пожелавам на всички ви такава наслада- да харесате и четирите представяния на любима история.

Благодаря ви искрено за вниманието, търпението и това, че четете!

Book blogger confession TAG

О, Музо, възпей оня гибелен мързел на Гергана Васева,

който донесе безброй разпръснати публикации из Мрежата...

Здравейте, четящи!

Не знам, вероятно е повечето от вас са наясно със следващото, което ще кажа, но аз все пак ще го кажа. Най-трудно е да се оформи уводна част. Без значение дали започваш да пишеш есе, ЛИС, публикация в мрежата или просто искаш да се обърнеш към повече хора, не започнеш ли както трябва, така че да грабнеш публиката веднага, то нямаш шанс. Но за това ще пиша някой ден по-подробно, надявам се, ще бъде от полза на доста от вас. 

Днес съм решила да разкърша пръстчета и да се изтръгна от приятната ленивост, в която съм изпаднала, като разчупя рамката. Да, правилно. Най-лесният начин да се разчупи рамката е с ТАГ, а пък аз и отдавна не съм се човъркала с въпросчета, така че... Защо не?

Преди същинската част бих искала искрено да благодаря на Габриела Николова (Book and hot coffee) и Силвия Тодорова (My books are My world), които се сетиха за мен и благодарение на които днес имам възможността да изляза от омагьосаната рамка!

↜↝

1. Коя книга най-скоро не довърши?

Първата ми мисъл бе ,,Парижката света Богородица" на Виктор Юго, която и до днес си остава моя голяма болка. Но не е тази книга. Преди около 3 месеца, може и повече, се опитах да прочета ,,Фауст" от Йохан Гьоте, автор, чиято творба изучаваме в училище. За мое огромно съжаление, тази ,,трагедия за четене" е прекалено...сложна материя, дори за мен (Хахахах...). Отказах се, защото не можах да понеса напрежението и основната идея на тази великолепна творба. Няма как да се отрече, че е написана на особено високо ниво. Самата трагедия е писана в продължение на близо 60 години (1772г.-1831г.) и обхваща особени преходи в човешката история.

2. Коя книга е твоето ,,сладко изкушение"?

Колкото и болка, мъка и скръб да ми донася, книгата, която ще спомена ми носи и радост, чувство на почуда и надежда. Моето ,,сладко-горчиво изкушение", от което никога не бих се отказала, е ,,Полет над кукувиче гнездо" от Кен Киси. Полетът е самият живот, един вик и неосъзната, неразбираема нужда...

...третата, не знам защо, кукувичето гнездо 

си избра едничка тя и над него прелетя...

3. Коя книга би хвърлила в морето?

За разлика от повечето ми другари по оръжие (книжните блогъри) аз съм на мнение, че може да мине и без ,,Петдесет нюанса сиво", трилогията на Е. Л. Джеймс. Пък и е прекалено банален отговор, не искам да обиждам хората, които са го посочили, абсолютно ви разбирам. Лично аз нямам нищо против трилогията, не че съм и особен фен на цялата история, де... 

Аз само веднъж в живота си съм помисляла да унищожа четиво. Книгата, за която говоря е ,,Булевардът на лъжите", авторката е Силвия Кристъл. ,,Петдесет нюанса сиво" поне могат да бъдат наречени четива. Булевардът... Не препоръчвам такова мъчение на най-големия си враг. Тази ,,книга" първо бих я изгорила, след което бих я сложила в урна, бих я разпръснала по седемте краища на света и за да съм сигурна, преди да направя всичко това, бих забила едно копие в средата, просто за да съм сигурна, че няма да се реабилитира. 

4. Коя книга си чела най-много пъти?

,,Малкият принц" от Антоан дьо Сент-Екзюпери. Колкото и банално да звучи, това е единствената книга, към която не мога да спра да се връщам. Има някаква особена магнетичност дори и в наглед съвсем обикновените неща. 

,,Ако обичаш едно цвете, което съществува само в един екземпляр сред милиони и милиони звезди, това ти стига, за да си щастлив, когато гледаш звездите. Мислиш си: ,,Моето цвете е там някъде..."

5. Коя книга не би искала да получиш като подарък?

Преди да съм я получила, малко трудно ще кажа. Но предполагам... Всичко, което намирисва на чисто любовен роман, като романите на Сюзън Елизабет Филипс или пък Силвия Кристъл. Книга от последния посочен моментално ще изхвърчи през прозореца.

6. Без коя книга не можеш да живееш?

Без любимата си! Не мога да живея без ,,Война и мир" от Лев Толстой. Също така не мога да живея без ,,Аз преди теб" от Джоджо Мойс, ,,Полет над кукувиче гнездо" на Кен Киси, ,,Малкият принц" на Антоан дьо Сент-Екзюпери, ,,451° по Фаренхайт" от Рей Бредбъри и... ,,Фамилията" на Марио Пузо, ,,На изток от Рая" и ,,За мишките и хората" на Джон Стайнбек. Всяка от тези книги се е загнездила в съзнанието ми, сърцето ми и ме е изградила като личност. не мога без тях. 

7.  Коя книга те накара да плачеш най-много?

Ако става въпрос за хората, света, нашата действителност... Не плача. Но що се отнася до книгите, то аз съм особено емоционална. Всека книга, която ме е докоснала, която обичам, ме е накарала да плача. Очите съм си изплаквала на горепосочените в отговор на въпрос № 6 и ,,Разораната целина" на Михаил Шолохов, ,,И сам воинът е воин" на Юрий Долд-Михайлик, както и ,,Северно сияние" на Мария Марич. Не мога да кажа на коя съм плакала най-много, аз обикновено плача на книги. 

8. Коя корица не харесваш най-много?

Не съм претенциозна по отношение на кориците на книгите, затова и не мога да посоча. Ако историята е добра и ме грабне, какво ме интересува избора на корица на издателството?

Благодаря ви за вниманието и търпението, което проявихте и съжалявам за прекалената си бъбривост.Трябваше да потренирам пръстчетата, да не би да забравят какво е усещането.

Аз от своя страна бих искала да разбера отговорите на Виктория Лалова (Get Inspired), Елена Тончева (Crazy Me), Йоана Борисова (The Book Pub) и разбира се Йоана Маркова (Piece of Life).

Човешката плът не може да не изпитва в ,,Хиляда и една нощ"

Честит празник на малки и големи!

Четете и вярвайте, че света може да е добър!

На 2 април всяка година се чества Международният ден на детската книга. Този празник се отбелязва от 1967г. Интересното е, че датата 2 април съвпада с рождения ден на един от най-обичаните автори, датският писател Ханс Кристиан Андерсен, сътворил едни от любимите приказки на поколения читатели, сред които са: ,,Палечка", ,,Малката русалка", ,,Грозното патенце", ,,Новите дрехи на царя" и моята любима негова приказка- ,,Храбрият оловен войник".

В чест на този празник реших да споделя с вас впечатленията си от не толкова детските приказки на арабския свят. Трябва да призная, че четенето на този вариант на ,,Хиляда и една нощ" беше моят първи досег до арабския свят. Избрах първият ми досег да е чрез преразказ, защото не се чувствах особено уверена, че ако започна оригиналните приказки ще ми стигнат силите да ги довърша. Другата причина е, че напоследък така си  подредих графика, че и муха не може да бръмне покрай мен без да си е записала час. 

Та така. Няма да ви занимавам излишно, а направо ще премина към света на ,,Хиляда и една нощ". Ще се опитам да ви преведа от шумните улици на Багдад до най-тъмните кътчета от недрата на земята. Ще слеем света на човешкото и света на магическото в едно.

⤺⤻

Имало едно време, о мъдри и честити царю...

В далечните земи на Индия и Китай, по времето цар Шахрияр, властвала скръбта над земята. Някога, много отдавна, царят познавал щастието. Но тогава между Шахрияр и щастието се наместило предателството на жената, която обичал. За да си отмъсти за нанесената рана, цар Шахрияр решил да накаже всички. Всяка нощ царят отнемал невинността на една девица, а с първите лъчи на зората отнемал и живота ѝ.

Посред растящия гняв на народа, царят продължавал с цялата си жестокост да отмъщава на своя невидим враг. Тогава срещу него решила да се изправи младата и хитра девойка Шахразад, дъщеря на самия велик везир, който всяка вечер избирал девойката, която да падне под гнева на царя. За ужас на везира Шахразад пожелала да бъде следващата булка на царя. Но тя намислила план. Всяка нощ младата Шахразад разказвала на владетеля по една приказка и тъкмо на зазоряване спирала на най-интересната част. Цар Шахрияр, изгарящ от любопитство  да разбере края, оставял Шахризад да живее още един ден.

И така младата девойка започнала с една приказка, а постепенно нанизала една след друга историите, като ги превърнала в своя щит срещу Дамоклевия меч, надвиснал на главата ѝ. Всяка нощ. Докато един ден...

↻↺

,,А истината скрих дълбоко - в кладенеца, който изкопах в сърцето си."

В съзнанието ни някак се е вкоренила мисълта, че приказките са за децата. Но, стига да се замислим, в някои приказки има много повече истина, отколкото в романите, които са за възрастни. Приказките от ,,Хиляда и една нощ" са именно такива.

,,Знам, че ще си спомниш за мен, но едва тогава, когато няма да мога да ти помагам; знам, че ще мислиш за мен с любов и нежност, но едва тогава, когато вече ще е твърде късно."

Книгата, за която днес реших да ви разправя, е едно уникално издание. Благодарение на прекрасния език на Ханан ал-Шейх и вълшебните илюстрации на Дамян Дамянов, това издание успява да синхронизира света на чувственото и на материалното, като преплита две изкуства в едно. 

В изданието са събрани деветнадесет класически истории, с които аз лично не се бях сблъсквала. Когато си поръчах изданието, очаквах приказките за Аладин, за Али Баба... Иначе казано-очаквах познатото. Но се сблъсках с неочакваното. 

,,Обзет от голямо отчаяние, си мислех как само преди един ден бях знатен принц, а сега се бях превърнал в никой; как бях богат, а сега бях беден; как имах семейство, толкова голямо, че не можех да преброя членовете му, а сега бях останал съвсем сам. Бях изгубен в чужди земи, независимо че познавах всеки камък в собственото си царство."

Вместо летящи килимчета и щастлив край, благодарение невероятното издание на CIELA, успях да се запозная с ужасите на живота. Преминах през историите на трима дервиши, три изстрадали сестри и един Хамалин. Бродих из Багдад заедно с Хитрата Далила и наблюдавах хитростта на Рибаря. Останах изумена от лабиринта, в който постепенно се превръщат историите на Шахразад. Всяка история се допълва от следващата, а случайността е добре дошла за разказвача. И така всяка нощ, още една история се създава благодарение на жестокостта. Кой би могъл да отрече нейната полза?

,,Човек никога не бива да действа според това, което чува от другите, а да търси и да открива истината сам."

Това са деветнадесет добре познати истории. Истории за любов, гняв, страст, омраза, желание, болка. Истории между живота и смъртта... 

А над всичко е копнежа за една зора.

Ревю: ,,Търговецът"-Джефри Арчър

Добре дошли, четящи!

Днес идвам при вас, за да ви представя един изключителен разказ за пътя на мечтата. Мечта, превърнала се в цел. Цел, изпълнена с решителност. За една мечта, превърнала се в живот. И то какъв...

↫↬

ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ЖИВОТА

Най-голямата сергия на света!

1900г.-1919г.

Всичко започва с първите думи, които малкият Чарли, невръстен хлапак, заставен да седи на дървена щайга близо до сергията на дядо си, помни. Роден под съпровода на хвалбите на стоката, заставен да чака дядо си, макар съвсем невръстен, Чарли-младши разбира, че търговията е неговата страст. 

След смъртта на дядо си, Чарли поема по неговите стъпки. Взема малкото наследство, състоящо се от сергия и честно име, и упорито започва да мечтае да притежава свой магазин, където да продава всичко.  

Но изведнъж нещата се объркват. Населението на Англия е свикано под бойните знамена. А Войната, ужасяваща в своята непреклонност, чука на вратата...

,,Случва се дълго да се стремиш към нещо и после да го получиш точно когато най-малко очакваш."

↜↝

СТРУКТУРА

,,Търговецът" е втората книга на Джефри Арчър, до която се докоснах. И мога да кажа, че Джефри Арчър е единственият писател, който успява да ме спечели с конструкцията на романите си. 

В ,,Търговецът" са представени 7 гледни точки. Авторът успява да разгледа една и съща ситуация от минимум две гледни точки, като същевременно придвижва действието съвсем неусетно за читателя. Не само. Това разглеждане позволява на самия читател да подреди парчетата от пъзела, в който съвсем изненадващо се превръща действието в ,,Търговецът". 

„Колко странно, други ти казват за разкрили се пред теб възможности още преди самият ти да си ги забелязал“

Джефри Арчър преплита по изумителен начин съдбите на героите си, по начин, с който едва ли някой друг разказвач би могъл. Не само това, но и пъзела не представя само даден период от човешкия живот. И тук, както в ,,Каин и Авел", авторът успява в едва 638 страници да побере цял един човешки живот, изпълнен от капризите на Фортуна... 

,,Но все пак помни, че който е предупреден, е въоръжен."

➛➛

ТЕМИ И ТИПАЖИ

Темите, които засяга авторът са едни от най-често срещаните в живота на човека. И тук авторът е избрал да постави главния си герой в периода между двете световни войни, а от чисто хуманна гледна точка е изобразил една огромна палитра от персонажи, в която проличават различни типажи. Например човекът-негодник, честният човек... Също така Джефри Арчър не само успява да вдъхне на персонажите си живот и то толкова ненатрапчиво и леко, че неусетно и самият четящ започва да живее заедно с тях.

Една от може би централните теми в произведението и основен проблем са класовите различия. В чисто исторически аспект знаем, че човек започва да се бори за гражданските си свободи от през XVIIIв., но и в романа, чието действие се развива през XXв. проличават класовите различия и как движението от класа в класа зависи толкова от успеха, усилията, интелекта и връзките, колкото и от съсловието. 

 ,,— Та баща ми казваше, че класите са като виното и водата. В никакъв случай не бива да се смесват."

⤰

Романите, за които мога да кажа, че са ме спечелили с битовия си, реалистичен сюжет, се броят на пръсти. Но ,,Търговецът" е именно част от тези романи. Това е една вдъхновяваща история за борбения дух на човек, който не е роден със сребърна лъжичка в уста, а  с ясно самосъзнание за живота. Вдъхновяващ разказ за живот, белязан от две световни войни, вражди и лични трагедии. История, за несломимия дух, решен да измине трудния път през капана на годините. За един вдъхновяващ живот и път, който всеки може да поеме. Защото...

,,Кратък е пътят на мечтата..."

С искрени благодарности на Издателска къща Бард за предоставената възможност.

1 година блогърстване + GIVEAWAY

Аз вярвам, че обичал си..,

но всяка обич с времето се ражда

и с времето мени се и отслабва.

-,,Хамлет“, Уилям Шекспир

Още чакам да дойде мигът, в който да не изпитам тръпката да ви тормозя с мнението си за някоя и друга книга. Засега… всичко е точно, аз обичам това, което правя. Вярвам, че съм полезна.  Е, надявам се да съм.

На 28 февруари преди точно 1 година публикувах първата си публикация в моето кътче. Година по-късно изненадвам себе си, като продължавам да споделям с вас. И обичам това, което правя. Истината е, че няма как да ви кажа, че съм подходила плахо. Блогът за мен беше по-скоро моментен импулс (можете да благодарите на Сю от Queen of Lunae Libri за него), а не плануван проект. Но импулсът с течение на времето прерасна в надежда. Надеждата да бъда забелязана сред множеството, да бъда разбрана, та макар и говорейки не толкова за себе си, колкото за онова, което обичам-четенето…

Но не ми се ще да продължавам с това ,,Аз това…“, ,,Аз онова…“. Имах своите възходи и падения. Но истината е, че ако не бяхте вие, които четете това, аз надали бих продължила това интересно начинание. Затова искам да  ви благодаря. Безкрайно признателна съм за всеки отделен миг, хвърлен поглед и коментар  (без значение дали положителен или отрицателен). Благодаря ви, че четете, благодаря ви и ако сте се доверили на мнението ми и просто се надявам да не съм подвела някой от вас. Ако съм, то искам да се извиня.

Благодаря ви за всичко горепосочено и за тази една година, която за мен бе една голяма неизвестна. Поглеждайки назад, разбирам колко ми е била от помощ.

А сега ще ви обясня точно каква е идеята ми за CIVEAWAY-a.

Искам да предоставя на двама от вас невероятната възможност да се докоснат до две книги, които съм коментирала и които безкрайно много ще ми липсват в библиотеката… Е, всяко зло е за добро. Книгите са:

👉  ,,Наградата“ - Даниел Стийл

👉 ,,Красавицата и звяра“, 

адаптация на Елизабет Ръдник

Мнението ми за двете книги можете да прочетете, натискайки хипервръзките на горепосочените заглавия. А за да разберете условията за участие в жребия посетете facebook страницата на блога ми- Faith is no doubt .

Благодаря на всички ви за първата прекрасна година на блога и искрено се надявам да има още много! И успех на участващите в GIVEAWAY-a!

Топ 3: Филмите, които бих искала да прочета

Здравейте, четящи!

Днес съм решила да се отдавам на мечти... Е, добре де! Чисто и просто смесвам изкуствата. Питам се какво ли би било, ако имаше романизирана версия на някои от любимите ми филми.  

В тази си публикация ще развивам малко теории. Ще ви покажа и разкажа накратко за 3 от най-любимите си филми, които бих прочела, ако можех. 

Надявам се публикацията да ви хареса и най-вече да...

1. ...предизвикам желанието да изгледате филмите.

2. ...споделите има ли филм/сериал, по който бихте искали да прочетете книга? Ако да, то кой е филмът?

ꜛꜜ

Топ 3 на филмите, 

които бих искала да прочета

⟰

BEFORE THE FALL (NAPOLA)

,,Когато вчера бях принуден да преследвам затворниците,се опитах да си спомня за момчето, искащо да освободи света от злото. И когато вчера се върнахме ми стана ясно, че самият аз съм част от това зло, от което съм искал да освободя света..."

Жанр: Драма

Времетраене: 1 ч. 57мин.

Годината е 1942, 

Третият Райх.

17-годишният Фридрих е одобрен от NAPOLA– учебно заведение, имащо за основна цел да подготви млади кадри, които да са от полза на Третия Райх. Образованието в академията е основано на идеята за превъзходството на арийците. След като бащата на Фридрих твърдо се противопоставя на заминаването на сина си, 17-годишният вироглав келеш (няма как да се отрече) решава да вземе живота си в свои ръце...

Условията на живот и методите на обучение допадат на Фридрих особено много в самото начало на пътя му в Napola. Но скоро животът му коренно ще се промени...

!  НЯМАМ ТОЧНА ИНФОРМАЦИЯ

↫↬

Защо именно този филм?

ТРЕЙЛЪР

Това е може би най-любимият ми филм. Не само, защото представя един от най-интересните и ужасяващи периоди от човешката история. Може би по-скоро, защото идеята за това да се отскубнеш от света, в който си вярвал и да го видиш такъв, какъвто е, е нещото, с което често се налага да се сблъскваме. А този филм е уловил цялата палитра.

Before the Fall (,,Академия на смъртта") е един изключително стряскащ разказ за време, когато човекът губи човешкото у себе си, започвайки да храни  чудовищното в себе си. Това е  изключително затрогващ разказ, който най-привидно ни учи да бъдем хора. 

⤺⤻

THE REPLACEMENTS

,,Болката минава. Гаджетата харесват белезите. Славата остава вечна.” – казва Фалко на своя отбор...

Жанр: Комедия, спорт

Времетраене: 1ч. 58мин.

The Perlacements (,,Аматьорите") е филм от 2000г. с елементи на спорт и комедия. Историята ни изпраща на полето на изгубените шансове. Треньорът - ветеран Джими Макджинти има за задача да събере отбор нископлатени ръгбисти, които да заместят прекалено разглезените професионални играчи, които за пореден път стачкуват и с искане увеличение на заплатите. Независимо от трудностите треньорът успява да даде втора възможност на ненавременно залезли звезди да се сдобият със слава. За капитан на събрания колоритен отбор е избран Шейн Фалко, отдавна изгубил всякаква надежда за кариера. А отборът на Фалко има щастието да се радва на подкрепата на мажоретката Анабел Фарел и нейната група от бивши стриптийзьорки.

! ФИЛМЪТ НЕ Е ПРАВЕН ПО КНИГА.

  ПО ФИЛМА НЕ Е ПИСАНА КНИГА. 

↫↬
Защо именно този филм?

ТРЕЙЛЪР

Това може би е една от малкото комедии, които наистина мога да гледам отново и отново. Филмът ме съпътства от най-ранното ми детство и всеки път успява да ме вдъхнови и да ме накара да повярвам, че не винаги с края на едно нещо се поставя край на всичко. Предполагам, че именно заради надеждата, която успява да ми върне тази тъй необикновена и на моменти комична история, бих прочела книга по нея.

↶↷

ВСИЧКО Е ЛЮБОВ

„Значи за пръв път момиче да не ми се разциври. На знам к'во да правя … и се хиля."

Жанр: Драма

Времетраене: 1ч. 37мин

Историята ни пренася в една действителност. България, в годините преди '89-та, когато животът, макар и познат, е по-различен от настоящата действителност. В началото на историята попадаме в трудово възпитателно училище, благодарение гледната точка на главния герой-Радо. Радо е син на разведени родители, ненадминат в бягането – както в гладкото бягане, така и когато има препятствия при бягствата му от училището. След поредното бягство в София, Радо се запознава с Албена - момиче от съвсем различен свят и между тях пламва искра, любов...

Албена е първият човек, който проявява доверие към него, беглеца. Нейното семейство не одобрява връзката между двамата, поради произхода на самия Радо и прави всичко възможно да ги раздели. Но тук вече възниква въпросът- ще успеят ли?

! ИМА САМО СЦЕНАРИИ НА ФИЛМА.
  НЯМА РОМАНИЗИРАНИ ВЕРСИИ.

↫↭↬

Защо именно този филм?

ФИЛМ

Имах възможността да го гледам миналата седмица, по препоръка на приятелка. Аз не съм от особените почитатели на българското кино, но що се отнася до филмите преди 1990г., то мога да заявя, че българското си е българско. Сюжетите ни не са нещо невиждано и въпреки това предават по такъв невероятен начин ежедневието... 

Какво да ви кажа. Аз съм дете на Новия век. Не съм изпитала теглилата, нито ползите на социалистическия строй. Но посредством филмите ми става ясно, че каквото и да е, то не е нито само добро, нито само лошо...

За ,,Всичко е любов" мога да кажа, че е изумителен филм. Цялата история на Радо е някак близка, макар и да го твърдя  от различна гледна точка. Че кой не се чувства като в затвор? Кой не ще да бяга, та и да знае, че пак ще го хванат? Всеки търси свободата, та била тя и само един миг...

История, стара колкото света... ,,Красавицата и Звяра" по адаптация на Елизабет Ръдник

 Всички знаем тази приказка, започваща с три простички, любими думи: имало едно време... Но и също така знаем, че това не е обикновена история, не е поредната приказка. Тази история е по-различна, защото не е просто разказ за една красива девойка и чаровен принц. Това е разказ за една дълбока, истинска красота. История за двама души, които на пръв поглед не са един за друг. Двама души, които успяват  да се научат да виждат значимото след срещата си... Това е история стара колкото света и нова като току-що разцъфнала роза...

Имало едно време в сърцето на Франция...

Изображение

Привет, четящи!

Днес ще бъда кратка, обещавам. Много ми се иска да ви представя тази невероятна адаптация по любимата ми приказка, а именно ,,Красавицата и Звяра". Вярвам, че няма човек, който да не е запознат с историята на Бел, срещата ѝ с на пръв поглед чудовищното в Звяра и изобщо с цялата красота на тази изумителна история, която ни кара да се замислим какво има отвъд видимото за очите...

Той е Звяр. Не чудовище.

Препоръчвам историята и на малки, и на големи. Периодичното връщане към приказката се явява като вид проверка, тъй че и него препоръчвам. Това е история пълна с истини. Аз самата съм гледала анимацията няколко десетки пъти и всеки път я виждам в нова светлина. Ще продължавам периодично да се връщам към нея и отново ще разгръщам страниците на книгата, в това съм убедена. Не само това, но и самите персонажи, макар и съвсем леко очертани с перото, носят огромно послание. 

,,Хората говорят всякакви работи, когато са ядосани. Ние избираме дали да ги слушаме, или не."

Искрено се радвам, че намерих историята на хартия. Самата Елизабет Ръдник е успяла да улови и предаде света на Бел, мечтите й и нейните блянове, както и яда, студенината и болката на Звяра  по най-простия и красив начин. Без много обяснения и особени описания, Ръдник  улавя същността на персонажите. Към историята няма добавки. Аз самата харесах адаптацията именно заради простия начин на представяне. Не очаквайте особени извращения и имайте предвид, че е адаптация на екранизацията на приказката от 2017г. /която е прекрасна, въпреки че Звяра е докаран по-красив от Красавицата... Хахахах.../

Чувствам се длъжна да спомена и чудесното оформление на книгата. Целия екип на издателство Егмонт се е справил чудесно, що се отнася до оформлението на отделните глави, и разделението на частите.

Но да се върна към историята. С две думи: Обичам я. Препоръчвам адаптацията на Елизабет Ръдник с две ръце. За онези, които гледат скептично на историята /има такива/ мога да кажа, че това не е история за момиче, което развива стокхолмския синдром. Също така съветвам да погледнат нещата смислово, а не да търсят  сламката в историята. Защото ,,Красавицата и Звяра" определено не е просто разказ за любов и магия, а и за сила, кураж, чистосърдечие... за всеки един.

,,-Не, моя любов-каза тя, вече сериозна.-Вече си ме парил. Трябва да сме силни.

-Как да съм силен, когато ми отнемаш всички сили?"

Адаптации:

➵Анимационен филм /1991г./

➵Филмова екранизация /2017г./

➵Адаптация на филма /2017г./

,,Красавицата и Звяра" е вечна история. Но не е обикновен и ясно дефиниран разказ. Това е история за вината и прошката, красотата, любовта и същността на нещата, която ще продължи да бъде актуална.