Беше толкова тъмно, че не се виждаше дори ,,Триумфалната арка", роман на Ерих Мария Ремарк

— Най-напред ще те запитам нещо друго. Лъвовете убиват антилопи, паяците — мухи; лисиците — кокошки. Кой е единственият животински вид, който воюва непрекъснато помежду си, бие се и се избива? — Детински въпрос! Венецът на творението, разбира се. Човекът, който е измислил думите любов, доброта и милост! — Добре. Кое е единственото същество в света, което може да се самоубие и се самоубива? — Пак човекът, който е измислил вечността, бога и възкресението. — Чудесно — каза Равик. — Виждаш от колко противоречия сме изтъкани. И питаш защо умираме? А има и такива автори, от които не си чел нито една книга, но знаеш, че ще ги обикнеш... Такъв е случаят РЕМАРК за мен. Дълги години отлагах четенето на неговите романи, тъй като не се чувствах достатъчно ,,дорасла" за тях. И със затварянето на последната страница на Триумфалната арка , трябва да призная, че се убедих в правотата на тази своя мисъл. Едва ли ще се върна скоро към негова история. Това, което ,,видях" в