Три безсмъртни класики на три велики личности

Днес, четящи, започвам да пиша с известна доза смущение. Трябва да призная, че следващите трудове, за които съвсем бледо ще драсна по няколко реда, четох в продължение на дни, но след прочита им мислих в продължение на месеци върху съдържанието. Ще ми се просто да ви представя този великолепен сборник с три наистина ценни произведения. Днес е ден, в който се предизвиквам да ви представя три от Великите, а именно:

➵ ,,Изкуството на войната" - Сун Дзъ

➵ ,,Към себе си" - Марк Аврелий

➵ ,,Владетелят" - Николо Макиавели

➴➶

ВОЙНАТА ОБИЧА ПОБЕДАТА И НЕ ОБИЧА ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТТА.

Сун Дзъ (544г. пр.н.е. - 496 г.пр.н.е.) е древнокитайски стратег и мислител, известен най-вече с непреходния си наръчник ,,Изкуството на войната". Неговият труд е съвкупност от последователно подредени идеи и принципи, имащи за цел да възпитат и научат четящия на стратегия. Акцентите са поставени, посредством разделянето им на отделни глави, които насочват четящия към основната идея. На пръв поглед ,,Изкуството на войната" създава впечатление на обикновен наръчник по военно дело, но факт е, че извлеченото от текста може да послужи и в ежедневните взаимоотношения с другите. Самият Сун Дзъ не просто твърди, но и доказва своите думи, прилагайки множество примери от историята на Древния свят, а и на собственото си съвремие. Не само, но и цитира известни мислители и учители, като се уповава на тяхната мъдрост. И на човека.

Да бъдеш непокорим зависи от теб; 

да бъдеш покорим зависи от врага ти.

Самата аз реших да прочета ,,Изкуството на войната", когато прецених, че имам силата да се усъвършенствам що се отнася до взаимоотношенията си с околните. И наистина, тази малка, но безценна книжка, ме научи на много, но главното е, че не другите определят пътя ни, а ние сами го изграждаме спрямо ситуацията. Именно това ни прави водещи, а не водени, в зависимост от терена и същността...

⤺⤻

НЕ ДЕЙСТВАЙ БЕЗЦЕЛНО, А ПРИ ВСЯКО ДЕЙСТВИЕ СЕ СЪОБРАЗЯВАЙ СЪС СПРАВЕДЛИВОСТТА.

Марк Аврелий Антонин (121г. - 180г.) е римски император в периода 161г. - 180г. и философ. Той е запомнен най-вече с посвещаването си на стоицизма и с философските си записки. 

Упражнявай дори нещата, в които знаеш, че вече няма да постигнеш съвършенство.

Философското съчинение ,,Към себе си", Марк Аврелий пише по време на изтощителни кампании за защита границите на Римската империя от различни набези. Трудът на този философ напълно оправдава заглавието си. То е съставено от съкровените мисли на императора за света, живота, човека и усъвършенстването на личността. Интересното в този труд е, че създава усещането на таен дневник, а не на съчинение, предназначено за широка аудитория. Но... Едновременно с интимното усещане, в записките на Марк Аврелий проличава и безкрайна обърканост. Мислите са накъсани, понякога съвсем неясни и гледна точка на идеята. Произведението е построено не като цялостен текст, а като последователност от фрагментни, моментни мисли в пространството, които помагат на четящия да открие и нещо за себе си. Самият Марк Аврелий ,,приема" една гледна точка, след което я отхвърля. Понякога се уповава на опита на другите. Хубаво е. В края на краищата, човек е просто една хаотична Вселена, изпълнена с решителност, щастие и много тъга...

Колко хора, след като са били прославяни, са забравяни и колко от онези, които са ги прославяли, са отдавна мъртви. 

↫↬

КОЙТО ИСКА ДА БЪДЕ ДОБЪР ВЪВ ВСИЧКО СРЕД ХОРА, 

КОИТО НЕ СА ДОБРИ, СЕ ОБРИЧА НА НЕИЗБЕЖНА ГИБЕЛ.

Николо̀ Макиавѐли е италиански философ, държавник и историк от епохата на Ренесанса. Автор е на различни произведения, сред които най-известните му трудове са съчиненията по теория на политиката - ,,Беседи върху първата декада на Тит Ливий“ и „Владетелят“. Николо̀ Макиавѐли е основател на модерната политическа наука и етика. Той е смятан за родоначалник на идеята за модерната държава и модерния владетел. Именно в труда му ,,Владетелят" най-явно проличава ясната му и прецизна мисъл по отношение на човека и света. 

Мъдрият владетел трябва да действа така, че във всяко време гражданите да се нуждаят от властта и от него.

Тогава те ще му бъдат винаги верни.

Несъмнено това е един от най-върховните текстове, които някога съм чела. Подобно на ,,Изкуството на войната" на Сун Дзъ и тук водеща е идеята за съвършенството на властта. Не само, но самият Макиавели отправя труда си не към непознатия читател, а към Лоренцо Пиеро де Медичи, като подарък. Съветите на модерния граждански възглед на автора, привидно са отправени към властниците. В действителност, както в горепосочените трудове, и тук те са приложими на практика в съвремието. 

Хората забравят по-лесно бащината 

си смърт, отколкото бащиния си имот.

,,Владетелят" е един от малкото трудове, които са ме карали просто да стоя, да гледам в една точка и да насоча цялото си внимание към идеята да разбера същността на казаното. Самият труд е написан по изключително достъпен начин. Николо̀ Макиавѐли по един (за някои, не и за мен) безскрупулен начин успява да разкрие същността на човека, като го разглежда от всички страни, а не остава подвластен само на една гледна точка. Той успява да разкрие същността на човешката природа като разкрива човека, както като алчен и подъл, така и като добър и справедлив. Този, несъмнено гениален текст, ни учи на наистина важното, а именно - пребъдва онзи, който съумява да бъде умерен в постъпките си и предвидлив в ситуации на опасност.

Хората вредят на другите 

или от страх, или от омраза.

Любопитно... 

Термин, произлизащ от името на Николо̀ Макиавѐли- 
,,макиевализъм“, е използван по отношение провеждането 
на хитрост и двуличие в държавното управление.  

Препоръчвам точно този сборник на издателство ,,Хеликон". 

Това са произведения, които по мое мнение, всеки уважаващ себе си човек, трябва да е прочел и обмислил внимателно. А определено, веднъж разберете ли смисъла им, непрекъснато ще изпитвате нуждата да се връщате отново и отново към тях.  

Нека ти разкажа с...,,Писма до мъртвите с любов" - Ава Дилийра

25 юни 2018г.

Привет, четящи!

Днес изпитвам нужда да споделя мнението си за книгата ,,Писма до мъртвите с любов" от Ава Дилийра, малко позната на българската аудитория. Пиша това броени часове след прочита, тъй като съм съвсем наясно с мнението си. И не изпитвам трудност да го изкажа, защото то се оформяше в главата ми, както преди около 10 000 години са се оформяли човешките общества. Затова и искам на ясна глава да ви представя мнението си. Вероятно ревюто ще публикувам на по-късен етап.

⛉

ИСТОРИЯ

Изображение

Началото на всичко поставя едно обикновено домашно по английски. На осмокласниците е поставена задача - да напишат писмо до мъртва известна личност. Но вместо обичайния избор между президент, философ и т.н., главната ни героиня - тийнейджърката Лоръл избира ,,получателят" на първото ѝ писмо да бъде не друг, а Кърт Кобейн.

Но думите, които си оставил след себе си, все още са живи.

Скоро Лоръл се увлича и заживява сякаш нов живот чрез писмата си до мъртвите Джанис Джоплин, Хийт Леджър, Амелия Еърхарт,  Джуди Гарланд и Ейми Уайнхаус. Но написаното е прекалено лично, за да бъде показано на друг. Постепенно онзи, реалния ѝ живот остава сякаш сянка на едно объркано момиче, опитващо да осъзнае смъртта на единственото красиво до съвършенство нещо в живота - сестра ѝ, Мей. Както и да разбере напълно тайната, която са делили...

⬁⬃

Моето мнение

Изображение

Няма по-лошо от това някой, който би трябвало да те обича, просто да си тръгне.

Трябва да кажа, че не сама съм избирала това четиво. То беше избрано от литературния клуб, който беше организиран в края на месец май в родния ми град - Дупница. Радост за всеки, който истински обича да чете. Да споделяш...няма по-развиващо нещо от това. Да бъдеш предизвикван - няма по-интригуващо нещо от това. 

Ами...да. Не избрах сама книгата. Самото заглавие - ,,Писма до мъртвите с любов" мен лично по-скоро ме отблъсква. ,,Не е нещо, което бих искала да чета." - така си казах. Но пък си рекох след това ,,Какво пък?!". И я прочетох. И този път, за огромно мое съжаление, първото ми впечатление се оправда. Почти напълно.

Ще ми се да кажа, че ми хареса, но истината е, че не е така. Книгата е аматьорски оформена, глуповато написана и особено неясна. Писмата се водят от 1 л.ед.ч.,  което прави разказа подвластен на емоциите на един тийнейджър. Това не е добра идея в доста от съвременните романи. Самата аз, като готова да изляза от пубертета, не съм склонна да разбирам мелодрамата, която е пропила в страниците на тази книга. 

Историята е банална, толкова добре позната от американските филми... Самотно момиче (Лоръл - главна героиня), харесва един ,,Господин Загадъчен" (Скай, и за съжаление е цитат), който се появява още на трета страница. Банално и скучновато, но пък необходимо. Това момиче открива приятели, които да го подкрепят. Но всички пазят своите тайни и т.н. Банален американски двучасов филм. 

Не само, но употребата на 1 лице често играе лоша игра на авторите. По-лесно е да се пише, но и самият разказ се получава някак...некадърно оформен, що се отнася до цялостната картина. За съжаление, в тази книга аз видях именно това - нескопосано изграждане на цялостни персонажи, не особено добре оформени светове, разбити представи за отделни реалности. Безкрайно неразбиране. И просто...чувства и хаотично разблъскани мисли, разкази, животи...някак разпръснати, просто леко очертани в един свят, който обещава много, но реално дава съвсем малко. Само идеи, любов и съмнения...

Героите носят интересни идеи, но самият начин на разказване не им позволява да разгънат изцяло себе си. Те са почти изцяло подвластни на гледната точка на Лоръл, която е объркана до n-ти степен.  Която е просто вкопчена в миналото си и е неспособна да допусне никого до него почти до края (Шок и ужас!-каква изненада...) Скай, Хана, Натали, Кристен...те за мен останаха просто имена, благодарение на не особено добрата форма на разказ. Жалко. Единствен Тристан, при който се усеща, че е ,,носител" на свят, някак малко далечен от този на авторката, се усеща капка живот.  Няма да лъжа - Тристан се превърна в мой любимец, просто защото е по-някакъв начин истински, а не като останалите забодени на пироните си кукли. 

Защо мислиш, е най-истинското за всички ни? Защото е и двете едновременно. Когато сме влюбени, е безспорно, че сме в опасност, но в същото време е безспорно, че сме спасени.

Да...но трябва да ѝ призная две неща, които ми харесаха. Първо - краткостта на писмата. Обемът им позволява да се остави книгата при необходимост. Аз съм от онези читатели, които не понасят да оставят книга по средата на изречението. Второто, което ми хареса е лекия стил на разказване. Ава Дилийра успява с малко думи да представя красиви картини. В съзнанието ми се запечатаха на пръв поглед незначителни картини като момиче край оградата, вдишващо есенния влажен въздух и запотени стъкла на пикап...Не се подигравам. Описанията са прекрасни. И препратките към някои Велики произведения на изкуството, към някои Велики грешки...но дотам.

,,Писма до мъртвите с любов", роман на авторката Ава Дилийра, ни представя свят, изпълнен с хаотичност и недоумение, сред добре познати картини и разбити светове. Роман за неразбирането, болката и спасението...

От двете страни на стената с ,,Коралайн", роман на Нийл Геймън

Добра среща, четящи!

Днес реших да споделя с вас мнението си за една доста често срещана в Пространството книга, а именно ,,Коралайн", роман на Нийл Геймън. Не се сърдете, в случая това е съвсем оправдано. Съвсем наскоро книгата бе преиздадена от издателска къща Бард, които спомогнаха една история да заживее отново. Но не е ли време да започвам със същината на публикацията си вече?

⇱⇲

НАЧАЛОТО НА ЕДНА ИСТОРИЯ.

Изображение

Вие, хората, имате имена, защото не знаете кои сте...

Нека накратко ви разкажа за едно приказно-странно начало на една история за копчета, души и страхове. Да, става въпрос за живота на едно малко причудливо момиче на име Коралайн Джоунс и нейната неизразима скука през последните дни от лятото...

В новия просторен апартамент на семейство Джоунс има всичко на всичко...

Сини предмети - 153

Прозорци - 21

Врати - 14

От всичко, вратите са най-интересната част. Тринадесет от тях се отварят и затварят, но странно?! - четиринадесетата е заключена и не води до никъде. Е, води. До тухлена стена. Така е до деня, в който Коралайн отключва тази врата. Оказва, че тя води до друг апартамент, друг живот, досущ като нейния, но и някак различен...

Това е началото на една причудлива история за Коралайн, която отключва нещо, съществуването, на което не е могла и да предполага до този момент. И тя трябва да научи урока, както всички ни. Урокът ли? Ами той е прост.

Някои врати е по-добре да не се отварят...

☤

Моето мнение

Gif

Пък и онова, което не виждаш, винаги е по-страшно.

Мисля, че е редно да кажа, че досега не бях чела абсолютно нищо от Нийл Геймън, въпреки че преди известно време възнамерявах да прочета тъй популярната му книга ,,Скандинавска митология". ,,Коралайн" е първата книга, която прочетох от него. И за сега предполагам, че ще е последната. 

В началото, когато започнах да чета книгата, имах странното усещане, че се явява като нов вариант на добре познатата класика ,,Алиса в страната на чудесата". Някак тунела между двете реалности и говорещия в съзнанието на Коралайн котарак ме накараха да направя тази странна препратка. Но с течение на времето и навлизане в действието, то отшумя.

Ти наистина не разбираш. Аз не искам онова, което искам. Никой не иска онова, което иска. Не и наистина. Какво забавно има в това да получаваш онова, което искаш? Просто ей така, без да означава нещо. Какво?

Странно, но очаквах повече действие. Очаквах наситеност на събитията. Мислех, че книга с подобна мистериозна анотация би могла да предизвика страх, ужас... Но изпитах само лека скука. На мнение съм, че ,,Коралайн" е книга само за деца до 11-12 годишна възраст. Е, неслучайно и много преди мен и аз самата ще напиша, че това е книга по-скоро за деца, които не са спрели да вярват в чудовището под леглото.

Сега трябва да спомена нещата, които може би доведоха до горепосочените заключения. Първо е стилът на Нийл Геймън, който на мен ми се стори леко странен. Трябваха ми около 50 страници, за да свикна с начина, по който е написан романът. Не че е тромав, а просто някак необяснимо труден за възприемане. 

След това идва и фактът, че действието се развива реално на едно и също място. В една къща,  с едни и същи лица-обитатели. Това не изисква особена фантазия. Е, идеята за паралелен на ,,реалния" свят ми се стори интересна, но в края на краищата нещо не ми достигна, за да кажа ,,Браво, това е прекрасно осъществен план!"

Злото е зло и не получава реална причина да е такова... Трети елемент, който допринесе за това да не харесам особено книгата. Не харесвам плоските замисли, що се отнася до Злото. В случая Злодея не получава причина да е такъв. Дори накрая не разбрах ЗАЩО?!, а този въпрос за мен е най-важен. 

Робърт Джордан е казал:

Мисля, че тази книга най-после ще избута 

,,Алиса в страната на чудесата" от пиедестала.

Абсурдна мисъл, но кой знае... Може би тази книга има потенциал да се нареди до тази класика. Трябва да кажа, че има моменти, които харесах. Харесах Черният безименен котарак, който от време на време сееше по някой саркастичен коментар. Харесах и някои от поуките, макар и леко натрапени, които видях в романа. Трябва да призная, че книгата има потенциал. Но и че съм на мнение, че не е за възрастни. Някои книги просто имат своето възрастово ограничение... 

ИНТЕРЕСНО...

По едноименния роман на Нийл Геймън има и анимация - 
Coraline (2009), достъпна е в мрежата.

ДРУГИ РЕВЮТА:
 ↑↓  ТУК - ревю на My books are My world
↜↝ТУК - ревю на Книжен Петър

,,Коралайн", роман на английския писател Нийл Геймън, странно навява полъх на отдавна отминали времена на тих ужас от чудовището под леглото, което те приканва. Но странно, някои демони с времето отшумяват. Затова е и по-добре споменът да е пресен, когато посягате към тази книга...

 С искрени благодарности на Издателска къща Бард за предоставената възможност.

Между хилядите жестокости и болки на Войната... ИМА ЛИ МЕСТА В РАЯ?

Аз не мога да подмина. Стискам ръката и чакам човека да се успокои, душата да напусне тялото и ръката да пусне моята. Тогава ставам и продължавам към следващия бъдещ труп. Знаете ли...последните думи на умиращия винаги са заглъхнали.

Има истории, които не можеш да подминеш. Стискаш и чакаш, а когато стигнеш края е мъчително да ги оставиш. Има истории... завладяващи, могъщи, които говорят тихо, а карат цялото ти същество да крещи от болка. Но в края на краищата това са просто истории, оставащи някъде там, между страниците на една книга, която след като оставиш, забравяш. Обичаш, извличаш, оставяш, нали?

Днес няма да говоря за такава история, а за самия живот. Живот, изпълнен с любов и страдания, с усмивки и кръв. Живот за звезди, обещаващи любов и безкрайно щастие и руини, потапящи в безкрайна скръб. А между руините на разбития живот, там някъде, в сърцето, което живее просто една история, стои въпросът 

,,Има ли места  Рая?" 

↫↬

А най-тежат липсващите думи на любимите ти хора...

Изображение

,,Има ли места в Рая?", роман на българо-сирийската авторка Даян Шаер, диша! Това е книга за историите, които променят. Свят, който поглъща и кара четящия да преживее смъртта, за да прозре красотата на живота. Живот, който не дава втори шанс. Живот, който кара човека да грабне своето тук и сега, за да не го пусне никога...

Сарая е момиче, което има всичко. Голямо семейство, което я обича. Любим, който я обича. Живот, който обича. И над всичко това безкрайното нощно небе над Сирия, което винаги се грижи за нея, както и тя за него.

Един красив живот, изпълнен с любов и безброй надежди, покровителствано от безкраен нощен звездопад. И един малко далечен чужд странно-познат, но далечен на сърцето човек,, който просто се надява тайно обичта му да се пребори с целия свят. 
Но човешката природа не позволява на този малък свят да съществува дълго. Понякога далечното, което не ни е вълнувало допреди, ни помита с жестокостта си. И Войната, с цялата си грозота, която изгаря света, оставя само отломките от ненужните ѝ парчета... За да се изгради наново свят, по-добър и силен от преди...

Защото, когато осъзнаеш, че някой минава през същата погубеност, през която и ти, чувстваш, че не си сам.

⤺⤻

Защото има моменти, в които думите просто не стигат, 

за да опишат чувствата.

Изображение

,,Има ли места в Рая?" е чувство. Любов,  болка, скръб, щастие и руини. История за силата на човешкия дух, за борбата между живота и смъртта. 

Това е една от малкото книги, които е наистина мъчително човек да обхване с думи. Самата аз подходих с надежда към това четиво, а останах разпиляна на хиляди парчета след като затворих и последната страница. 

Действието в романа е представено като разказ за живота преди и по време на войната в Сирия, която избухна през март 2011 година. Някак... Самата история е близка до нас. И днес можем да видим последиците от въоръжения конфликт в Близкия изток.  Но авторката на ,,Има ли места в Рая?" по един ужасяващо-очарователен и прост на пръв поглед начин, представя на пръв поглед невъзможен живот - живот, изпълнен с любов, по време на война.

...и докато погледите им се свързвали с нишките 

на първата любов, телата се подминали...

Обикнах книгата. Харесах начина на представяне на детайлите. Наглед изказа на Даян Шаер е прост, но някак още от първата страница поглъща вниманието на четящия. Обстановките и емоциите са представени съвсем семпло, с няколко думи, които са напълно достатъчни, за да възбудят сетивата на четящия, да го накарат напълно да потъне в историята. Авторката по прекрасен начин преплита природните картини и емоциите на отделните персонажи. Някак, самата картина е в пълно съответствие с характера и вътрешния свят на героите, което мен винаги ме очарова по особен начин. Та нима има човек, който да не е намразвал поне малко яркото, милващо слънце, когато сърцето му сълзи от мъка? 

Болката на хората не се пипа.

Така ме е учила мама.

Персонажите от своя страна са съвсем леко защриховани. Има две гледни точки - от една страна стои главната героиня Сарая, която представя света от гледна точка на обичта и друга гледна точка, на герой, който не бих искала да ви представям, тъй като желая повече от вас да прочетат книгата. Героите се развиват сами, без каквото и да е било влияние от страна на автора (поне не и осезаемо), което мен ме спечели окончателно.

,,Има ли места в Рая?" е книга, която представя сериозни проблеми на съвремието. Такива като войната, милостта, състраданието и обичта въпреки страданието. Смятам, че това е история, която има способността да накара човека да оцени своето тук и сега и винаги да изрича това, което чувства. Това е история, която кара да прозрем истински ценните неща в живота и към която съм сигурна, че ще се връщам отново и отново. Защото, както вече казах, ,,Има ли места в Рая?" е живот.

Една история - завладяваща, влудяваща история за един изключително близък на нас свят. Вярвам, че ако посегнете към тази книга ще я обикнете. Защото да отговориш на въпроса ,,Има ли места в Рая?", означава да дадеш нов живот. И да видиш безкрайното нощно небе над земя, изпълнена с руини и любов...

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ:

Блог на Даян Шаер - ТУК

Фейсбук страница - ТУК

Гимназиален етап на обучение. Да четем или не? /8. клас/ НОВА ПРОГРАМА

Привет, четящи ученици!

Каквото и да си говорим, едно поне е ясно - вие изтеглихте най-късата клечка. Без каквато и да било вина на вас се падна тежкия дял в 8. клас, на едва 14-15 годишна възраст, да учите произведения от рода на ,,Илиада", ,,Одисей", ,,Едип цар"... да се сблъсквате с огромния обем от информация, която е необходима, за да разберете качествено смисъла на тези антични текстове. За да се разбере, трябва да се проследи генезиса на литературата - нещо, което едва ли ще ви бъде преподадено. А ако ви бъде, то бъдете благодарни не на неграмотните профани, които са направили този ненормален подбор без каквито и да било знания въобще за литературата, а на учителя, който е решил да ви научи на нещо въпреки програмата.

Да... Но няма смисъл да коментирам това. За съжаление, Новата програма е факт. Некадърно направена, да, но факт. А на мен ми се ще да ви бъда от помощ с каквото мога. Ще пиша само по Новата програма. За мое огорчение няма да мога да обхвана и старата, пък и едва ли има смисъл. Затова искам да се извиня на онези от вас, които тази програма не хваща. Вие сте последните късметлии, които ще получат качествено образование по литература. И искам да изкажа желанието си просто да бъда полезна на вас, осмокласници. 

!!!

Този тип публикации ще бъдат озаглавени ,,Гимназиален етап на обучение. Да четем или не?...". Можете да откривате следващите такива публикации като натиснете етикета ,,Гимназиален етап на обучение."

ПРЕПОРЪЧВАМ ТЕКСТОВЕТЕ ДА СЕ ЧЕТАТ СЛЕД КАТО СА БИЛИ ОБСЪЖДАНИ В УЧИЛИЩЕ.

↹

АНТИЧНОСТ

СТАРОГРЪЦКА МИТОЛОГИЯ

ТРОЯНСКИ МИТОЛОГИЧЕН ЦИКЪЛ

В интерес на истината, лично аз се запалих по историята на Древна Елада едва след допира си до митологията. Съмнявам се, но ако има някой от вас, който все още не е чел ,,Древногръцки митове и легенди", сборник с легенди, представени на достъпен език от Николай А. Кун, то непременно препоръчвам това четиво за лятото. Интересно е, увлекателно, а и архетипните ситуации, които ще срещнете в древногръцката митология определено ще ви послужат за здрава основа, върху която да изграждате разсъжденията си и извън часовете по литература.

МИТОВЕТЕ ЗА ПРОМЕТЕЙ, ЕДИП ЦАР...

Запознайте се с мита за Прометей едва след като започне учебната година и учителят подробно е разяснил Античната епоха, периодизацията на отделните епохи в Древна Елада и мисленето на елините. Предполагам, че се изучава трагедията ,,Прикованият Прометей" на Есхил, историята, в която е разгъната в три части (други части на трилогията: ,,Прометей Огненосец", ,,Освободеният Прометей"). Ако от вас се изисква да прочетете трагедията, то го направете през учебно време. Препоръчвам само откъсите, които, надявам се, са отделени за вас в христоматията. 

Що се отнася до ,,Едип цар",  ,,Антигона" на Софокъл и ,,Електра" на модерния Еврипид, който кзва, че не произхода определя потеклото, а човека сам се определя, които представляват едно цяло, за тях съм на мнение, че е просто задължително да ги прочетете едва след като ви бъдат представени в училище. Идеята на тези творби е особено интересна и поставя основите на по-нататъшното ви обучение по психология и философи, затова и бъдете внимателни с текстовете. Лично аз не съм чела целите трагедии, а просто отделни фрагменти от тях, материалите в учебника и различни ЛИС-ове на тези произведения, което ми беше напълно достатъчно, за да се справя.

ПРЕПОРЪЧАНО: Митове и легенди

ИЗБРАНИЯТ НАРОД

ЗА БИБЛИЯТА...

Това е текст, който всичко ражда и всичко поражда. Смятам, че човек просто усеща моментът когато просто трябва да посегне към мъдростта на вековете. Самата аз, преди да прочета и по-обстойно да прегледам някои материали, се захванах да чета текстовете от Книга на Еклисиаста или Проповедника. Реших, че ,,И ето - всичко е суета и гонене на вятър!" напълно отговоря на моето мислене. След, което се запознах с мита за Сътворението и отделно прочетох От Иоана свето Евангелие, което по-скоро ми трябваше, а не, че умирах от желание да се запознавам. Но в края на краищата съм на мнение, че към Библията и каноническия текст, човек трябва да подхожда със смирение и най-вече желание, като не очаква абсолютно нищо. 

⍖

СРЕДНОВЕКОВИЕ

СТАРОБЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

,,Пространно житие на Константин-Кирил Философ"

,,Азбучна молитва"-Константин Преславски

,,За буквите"- Черноризец Храбър

Със сигурност знам едно нещо - най-мъчно ми вървеше Старобългарската литература. Средновековието е епоха, която не позволява никаква свобода. Човекът е маргинализиран, нисш, роб на своите заблуди, табута, аскези... Нещо, прекалено далечно, струва ми се, от днес. Нещо, което просто ум не може да ни го побере на някои хора...

За трита текста, които се изучават, мога да кажа едно - четете успоредно с това, което ви се преподава, не се бойте да задавате успоредно въпроси върху това, за което четете. Изучавайте и търсете допълнителни източници и преглеждайте по-често учебните си материали. Смятам, че това ще ви бъде достатъчно. Прекалено много информация е, за да се справи сам човек, който не е подготвен и на когото не му е обяснено преди това.

⤺⤻

РЕНЕСАНС

,,ДЕКАМЕРОН", 

наречена още ,,ПРИНЦ ГАЛЕОТО"

от Джовани Бокачо

Италиански Предренесанс, драги, без изучаването на ,,Божествена комедия" от Данте Алигиери и изпълнения му с любов към Беатриче свят, и без стиховете, посветени на Лаура от Франческо Петрарка въобще не ми го хвалете. ПРЕПОРЪЧВАМ ДА ПРОЧЕТЕТЕ И СТИХОВЕТЕ НА ФРАНЧЕСКО ПЕТРАРКА, И ДАНТЕВИЯ ,,АД". 

,,Декамерон" от Джовани Бокачо, породи такива огромни проблеми в началото на учебната година, когато се разбра какво ще изучават по Новата програма учениците от 8. клас... А сега, когато поглеждам другите произведения, си казвам: ,,Това ще им е най-малкият проблем." В интерес на истината ,,Декамерон" е чисто и просто един огромен сборник от 100 новели/разкази, които интригуват, разсмиват, на моменти и поучават... Да, предполагам, че тези новели не са за умовете на деца на 14-15 години, но какво пък... Аз като ги прочетох на 16, та да не би да е било по-зле. За произведението на Джовани Бокачо, драги ми ученици, мога да кажа едно - не четете всички новели. Прочетете отделни откъси. Необходими от ,,Декамерон" на първо време ще са ви: Встъпление, някоя и друга новела (по ваш избор, спрямо това, което ви грабне вниманието) и Заключението от автора. Това ще ви бъде абсолютно достатъчно, за да покажете знания по текста.

,,ДОН КИХОТ" от Мигел де Сервантес

Това НЕ! Някои хора я обичат тази книга, лично не ги познавам, но това аз не можах да си го причиня. Не го препоръчвам на никого. Не ми издържат нервите само при мисълта, че някакъв старец, Кeхана, решава, че на преклонна възраст искка да стане нещо, което не е станал цял живот. Не понасям мисълта да чета в два тома за това как лъже простия Санчо Панса, как обича просто заради самия идеал и как позволява на щастието си да замъглява преценката му за болките, които причинява на хората, които го обичат. Не понасям идеята, не прочетох романа.

На вас...сега ще ви препоръчам единственото що-годе поносимо мъчение, като ви препоръчам да изгледате филма по романа на Сервантес - "Don Quixote" (2000) и ако пожелаете прочетете откъсите в христоматията си. Ако все пак ви хареса идеята за старец, биещ се с вятърна мелница и селянина, който търчи след него, то не пропускайте романа.

,,ХАМЛЕТ" от Уилям Шекспир

Eто за ,,Хамлет"вече мога да кажа със сигурност - невъзможно е да се вникне в гения на това Велико произведение. Не случайно и до днес Датският принц владее умовете и сърцата на десетки хиляди. Завладя и моите. Даде ми храна за размисъл, която едва ли някога бих могла да погълна.

В интерес на истината аз нямах никакво намерение да чета каквото и да било от Уилям Шекспир. И до днес не харесвам някои негови сонети, макар и според твърденията - гениални. Но що се отнася до Хамлет... Този образ просто ме спечели завинаги. Грабнаха ме задълбочеността на мислите, неизразимата меланхолия и пагубността на цялото действие. Интригуваха ме десетките истини, които още от пръв поглед грабват окото. А прочетох самото произведение след като гледах едноименната екранизация "Hamlet" от 1948г., която горещо ви препоръчвам. Ако таи екранизация не ви накара да прочетете тази трагедия, ако изпълнението на Лорънс Оливие не ви плени... То едва ли аз ще го направя. Гледайте екранизацията. Препоръчително е нощем към 1-2 часа през нощта. За по-голям ефект.

КРАЛЯТ
Хамлет, де е
Полоний?

ХАМЛЕТ
На вечеря.

КРАЛЯТ
На вечеря? Де?

ХАМЛЕТ
Не там, където яде, но където е изяден. Един особен съвет от държавни червеи се е събрал около него. Да, червеят е за нас едничък наш властелин, колкото се отнася до яденето. Ний угояваме себе си, а себе си угояваме за червеите. Тлъстият крал и мършавият просяк са само различни ястия, две блюда, но за една трапеза — край.

Надявам се тази публикация да бъде полезна на всички вас, осмокласници! Желая на всички ви успех! И не се боите - сигурна съм, че ако последвате съветите ми и слушате какво говори учителят, резултатите ви ще бъдат отлични без излишни тревоги.

Прелестта на месец май... #2

Здравейте!

Споменавала съм и преди едно нещо. Обичам месец май! Сякаш именно май ме насочва към най-прекрасните произведения през годината. И тази година беше така. И не беше. Как да го кажа... Сблъсках се с невероятни картини на живота, но размазах собствената си картина. Плановете ми се сгромолясаха, режимите се отмениха и дойде царството на Хаоса...

Но и Хаосът има своя ред. Именно в него е истината. Затова и днес реших да споделя с всички вас отново прелестта на месец май, през който приливът на енергия е факт.

⇄

КНИЖНИ ОТКРИТИЯ

Този месец бе по-скоро насочен към мързела, отколкото към книгите и четенето. Все пак успях да прочета/дочета (тъй като я започнах края на месец май) ,,Млада гвардия", роман на Александър Фадеев и да се сблъскам с класическия роман ,,Портретът на Дориан Грей" на Оскар Уайлд. Сега накратко ще изкажа мнението си за тези две класики...

,,Млада гвардия", 

роман на Александър Фадеев

РЕВЮ

Няма да лъжа, че това не беше трудно за четене четиво. Имаше страшно много персонажи и истории, преплетени в огромния замисъл на Фадеев. Трябва да призная, че до средата на романа мислех, че по-скоро съм сгрешила в преценката си. Но тогава нещата се преобърнаха, започна да се наблюдава действие и развитие в персонажите, а самите ми възприятия станаха част от историята. 

,,Млада гвардия" е силен разказ за вярата на социалистическия човек в правдата, в любовта и справедливостта. Това е легенда за смелостта на Човека в свят на жестокост... И определено е роман, който не може да бъде препоръчан на всеки. 

,,Портретът на Дориан Грей", 

роман на Оскар Уайлд

РЕВЮ

Месеци след като беше избран за групово четене в литературна група, аз  успях да намеря време и да прочета ,,Портретът на Дориан Грей". След като прочетох тази творба на принц Парадокс, с чийто лесно четивен начин на писане бях запозната от приказките му (,,Щастливият принц", ,,Славеят и розата"...), мога да кажа едно. Уникален замисъл! Това е роман, спрямо който човек трябва да подходи с разум, а не с чувства. Хареса ми резоньорството, което усетих в образа на лорд Хенри. В този роман персонажите са просто елемент, а не главни действащи лица, а това е нещо, с което аз се сблъсках за първи път.
Много се радвам, че прочетох романа именно сега. Радвам се, че се избра на групово четене, затова и участвам в подобни четения, когато имам възможност. Това е роман, към който съм сигурна, че ще се връщам отново и отново... 

,,Портретът на Дориан Грей" е една невероятна картина на Човека и човешката душа. История, която пленява читателя с един на пръв поглед незабележим магнетизъм. 

⏯

ТЕЛЕВИЗИОННИЯ КАНАЛ...

Уникално странен момент. Моментът, в който съзнателно търсиш история, която да предизвика отрицателна емоция в теб. Гняв, яд, болка, тъга... Нещо, което просто да те захранва, да ти дава сили да продължиш.

Нещо, което е за предпочитане пред това да не чувстваш нищо...

Преди да започна, трябва да кажа, че започнах този сериал по две причини. Първо - беше ми препоръчан. Второ - скука...

13 reasons WHY

/сериал по едноименния роман на Джей Ашър/

Не можеш да спреш бъдещето, не можеш да върнеш миналото. Единственият начин да научиш тайната е да натиснеш play. 

Един ден, на връщане от училище, Клей Дженсън намира на прага на дома си тайнствен пакет. Пратката е изключително интересна. Хана Бейкър – негова съученичка и първата му любов, която се самоубива две седмици по-рано, е събрала тринадсет касети, адресирани до тринадесет човека от нейното обкръжение. Всеки от тях трябва да ги изслуша. А след това да предаде на следващия в списъка. В тези записи Хана разкрива тринадесетте причини, заради които е взела решение да сложи край на живота си. Гласът на мъртвото момиче съобщава, че и Клей присъства в тези записи, и следователно, и той е отговорен за смъртта й по някакъв начин. За да разбере каква роля е имал в живота на Хана, трябва да изслуша записите... И Клей научава неща, които променят живота му завинаги...

,,История за комплексари и самоубийци."

Първа грешка. Това е история за отчаяние и болка с фатален край. История за жестокостта на момиче, отказало се от живота. Това е история за една прогнила Система, каквато е училищната. История за неразбиране. История за самота. История за пропуснати шансове. История за всеки, който се е почувствал самотен...

Това е историята на всеки един. 

Самоубийството е краен изход от всичко. Но освен край, след себе си то оставя разбити животи. Именно това показва тази история.

Няма нещо,  с което човек да не може да се справи. Няма жестокост, толкова голяма, че да оправдае подобно крайно решение. Но няма и последствия за довелите до него. Именно това показва тази история.

Харесах 13 reasons WHY. Смятам, че това е история, която трябва да се изучава в училище. Изключително е поучителна. Самата история е обвързана колкото с тормоза в училище, толкова и със самата психика на човека. Представя истини, за които често ние, учениците, които ,,просто се шегуваме" с някого, не си даваме сметка. Смятам, че историята е изключително поучителна. Промени моето мислене. Накара ме да се замисля за друг, освен за себе си. И най-важното - накара ме да видя хората около себе си...

Yu-Gi-Oh!

Това е историята на Юги Мото,който заедно с приятелите си Джоуи Уилър, Теа Гарднър, Тристан Тейлър, Серенити Уилър, Маи Валънтайн и Дюк Девлин побеждава Злото, благодарение на Ями Юги, който е духът от една хилядолетна тайна... 

Малко несериозно, но... Дойде ми времето за анимета. А Yu-Gi-Oh!  е едно от любимите ми още от детството. Но кой да предположи, че има толкова много епизоди-224?! 

Все пак. Помага ми да разпускам, особено след като изгледах сезон 2 на 13 reasons WHY, който е изпълнен с жестоки, направо фрапиращи моменти. 

➹

МУЗИКАЛНИ ОТКРИТИЯ

Приятели, приятели... Както сигурно повечето от вас знаят, в началото на месец май беше проведен музикалният конкурс Eurovision. За мен лично този конкурс е един неизчерпаем източник на великолепни музикални изпълнения. Няма да коментирам резултатите от него, а просто ще кажа, че съм на мнение, че журито въобще трябва да се премахне и правото на избор да е изцяло в ръцете на зрителите.

MALTA

Christabelle-Taboo

UKRAINE

MELOVIN - Under the Ladder

BRITAIN

SuRie - Storm

Благодаря на всички ви за отделеното време!