Нещастието като силен вятър в ,,Мемоарите на една гейша" - Артър Голдън

Понякога страдаме само защото се опитваме да си представим 

какъв би бил светът, ако мечтите ни се сбъднеха...

Здравейте, четящи души!

Днес реших да споделя с вас мнението си за историята, която ме сграбчи за миг и не ме напусна. Историята, която ме хвърли в пъкъла на собствените ми заблуди. Историята, която откри пред мен един далечен свят, като успя в същото време да го доближи на една ръка разстояние... Да, всичко това е тя. Жива енергия и прилив на безконечен океан от разбити желания и сбъднати мечти. ,,Мемоарите на една гейша" от Артър Голдън.

￩￫

ИСТОРИЯТА

Какво означава да бъдеш гейша и на каква цена?...

Мнозина на запад от Япония мислят, че да бъдеш гейша значи да бъдеш елитна куртизанка. Заблудата, причинена от нуждата да принизяваме, обаче тук не отговаря на истинската същност. В превод от японски думата ,,гейша" означава ,,артистична личност" (gei - изкуство и sha - личност). Тя е артистка, владееща до съвършенство изкуството на живота.

Продадена на девет години, Чийо, необикновено сивооката дъщеря на беден рибар, получава невероятната възможност да излезе извън пределите на ,,залитащия" си дом. Отвъд познатото, Чийо бива изправена лице в лице със своята съдба. Един съвсем непознат свят за една коренно различна личност. Животът на гейша.

И под пластовете кимона и тънката, но непроницаема маска НО, далеч от нашия свят, се крие много вода, криеща в себе си безкрайни копнежи, помитаща съдби и очакваща отвъд пределите на видимото...

И тогава си дадох сметка за великолепната коприна около тялото ми. И изпитах чувството, че мога да се удавя в красота. В този момент ми хрумна, че самата красота е нещо като болезнена меланхолия. 

⛶

МОЕТО МНЕНИЕ

Това е свят, който определено ме извади извън релси. Накара ме да изпитам болка, тъга и гняв, на каквито книга отдавна не ме беше карала да се отдавам. Истината е, че освен това този роман ме накара да се запитам ,,Ами ако аз бях на нейното място? Как бих постъпила? По кой път бих поела?".

,,Мемоарите на една гейша" е роман за желанието. Историята на главната героиня, всяка нейна стъпка в живота ѝ, без значение дали говорим за Чийо (невръстното дете) или Саюри (гейшата, в която се превръща) се ръководи от надеждата за принадлежност към някого. Това е книга за безкрайно отчаяние и погрешно разбраната съдба. История, която обикнах, именно защото ме хвърли в най-дълбокия пъкъл на собственото ми аз.

Да те харесват и да имаш истински приятели, 

готови да ти помогнат, са две много различни неща.

Истината е, че обикнах историята. Тази книга е чудесен пример за наистина оправдана репутация. За пръв път от години прочетох книга, която заслужава да се нарече бестселър. Стилът на писане на Артър Голдън е изключително лек и макар нагледно да представлява почти изцяло описания, то те не се натрапват като такива. Те са самото представлението, също както героите.

- Никога не се мъча да съкруша противника - обясни той. - 

Мъча се да съкруша вярата му. Съзнание, измъчвано от съмнения, 

не може да се съсредоточи върху това как да постигне победа. 

Двама души са равни, и то наистина равни,

само ако и двамата са в равна степен уверени.

Самите персонажи са уникално изградени. Няма да крия, че намразих Саюри (гейшата), която явно не позна друга болка, друго отчаяние и друг копнеж извън своя собствен свят, извън своите надежди. Тя е, както в такива моменти естно се изразявам, т.нар. ,,плаващ" персонаж, който просто преминава през своята история. От друга страна, останалите герои, които се докоснаха до нейната маска НО, тоест до повърхностния слой на гейшата, са наистина интересни в своите метаморфози и начина на изпитване на емоции. Някои от персонажите са наистина близки. И те изпитват. Гняв. Обич. Болка. И след себе си оставят разруха. Именно това обикнах.

Освен това, романът е представен по достъпен начин. Паралелът ми с романа на Джеймс Клавел - ,,Шогун" бе неизбежен. Защото и тук всяко различно понятие е обяснено достъпно и ненатрапчиво.Затова и по никакъв начин не натоварва четящия. 

,,Мемоарите на една гейша" от Артър Голдън е история за желанието и спомена. 
За обичта, наложената съдба и живота. 
Едно откровение, което не оставя никого безразличен. 
През океани и морета, отвъд познатото...

The puzzle of personality - Book TAG

Здравейте, четящи!

Това, оказва се, ще бъде последната ми публикация за месец август. Няма да крия, че безкрайно много се зарадвах на отклика, който получих.

Но днес реших да се изпитам. От...близо година не съм правила публикация-таг, а и почти нищо в мрежата не ми грабва вниманието. Но преди няколко дни осъзнах нещо, което и ме доведе до този миг. Чета книгите заради същността на персонажите. Вълнувам се повече от техните вътрешни преживявания и осъзнавания, защото именно те успяват да ме научат на нещата от живота. Затова реших да създам тази публикация-таг. За да разбера доколко точно съм повлияна и какво точно искам.

Изображение

↫↬

1. Самопознание. 

Герой, чийто мироглед за света съвпада с твоя.

Ако трябва да бъда честна, то трябва да кажа, че през годините съм се сблъсквала със страшно много персонажи, чиито гледни точки съвпадат почти изцяло с моята. Но тъй като сама от себе си изисквам да излъча един от многото, то най-вероятно ще посоча Стършел. Това определено е моят огледален образ. Като всички нас, и аз съм преминала през много и особено дълбоки разочарования. Но аз започнах да се отчуждавам от околните. Освен това осъзнавам напълно недъга си, както и Стършел. И като него и аз имам особено парлив начин на изказване.

Изображение

2.Опит. 

Персонаж, на когото би искал да приличаш. 

В главата и веднага изниква образа на Хенри, главният персонаж от ,,И сам воинът е воин“. Още докато четях книгата, искрено се възхитих от способността му да потиска емоциите. А аз, за разлика от него, съм твърде емоционален човек. Това си качество не харесвам. Затова и с удоволствие бих се научила да го потискам.

Изображение

3. Мотивация.

Образ, преобърнал целия ти свят.

Превратният момент в моя живот беше срещата ми с моят любим персонаж – Андрей Болконски, ,,Война и мир“. Истината е, че Андрей е наистина неописуем. Но именно благодарение на него преосмислих същността на живота и потребността от това да се обича. Този образ наистина преобърна света ми по един неразбираем дори за мен начин.

Изображение 

4. Съпричастност.

Герой, когото би искал да имаш за приятел.

Изображение

Преди години щях веднага да кажа Лорен, ,,Рицарят на Мезон-Руж"! Защото този персонаж е пълната ми противоположност. Във всяко отношение. Странно е, но обикновено човек изпитва нужда да се огражда не със себеподобни, а с коренно различни от него хора. 

Днес бих посочила и то без да се колебая Андрей Бенков, ,,Железният светилник“, ,,Преспанските камбани“. Смятам, че той отговаря напълно на смисъла на думата ,,приятел“. Той е лоялен в отношенията си с другите, честен и добър. А какво повече можеш да искаш от приятел?

5. Гъвкавост. 

Едно качество, което би придобил с радост.

Способността на Беки Шарп, ,,Панаир на суетата“, да печели пари по тъмните пътечки на кредитите. Ахххх, Беки! Тя е ненадмината в способността си да прави пари от въздуха. Особено хитър и изобретателен персонаж. А  всички знаем колко са ни необходими парите... Та...защо не?!

Изображение 

6. Ненадеждност.

Положителен образ, който не харесваш.

Малко трудно, тъй като не чета романи с прости структури, но ако мога да определя...Татяна от романа в стихове - ,,Евгений Онегин“, определено. Ами...какво да кажа... Нали знаете онези герои в индийските сериали, които винаги се саморазпъват на кръста и цял живот са жертви?! Та Татяна, в по-голямата си част се изживява по същия начин спрямо нахалното конте Евгений Онегин. В цялостното развитие видях унижение. Прекалено остро се изказвам. Но няма как пред себе си да оправдая влюбената Татяна, която сред градинки и поля припада по неблагодарния Онегин.

Изображение 

7.Страст.

Герой, с когото би си поговорил, ако можеше.

Веднага заявявам – не е един! 

Първият е моят любим тай-пан – Дърк Струан, 

,,Тай-пан", който ми показа същността на живота и необходимостта от това да бъдеш винаги първи и никога да не се задоволяваш с второто място. Научи ме на необходимостта да притежаваш власт, но тази власт да бъде не самоцел, а средство. Бих се радвала безкрайно много да поговоря с него, защото смятам, че това е един наистина здраво стъпил на земята образ, който може да научи на наистина много. За обичта, живота и нуждата от това да помагаш.

Изображение

Вторият персонаж е от книгата, която чета в момента – Нобу Тошикадзу, ,,Мемоарите на една гейша“. Несъмнено също здраво стъпил на земята персонаж, който е безкрайно чeстен със себе си и света. Смятам, че ако разполагах с възможността да поговоря с него, навярно щях да разбера необходимостта му да държи онова, което не може да има, въпреки че, тайно вярвам, напълно осъзнава, че това е в пълен противовес с цялата му натура. Определено бих спечелила само от едноминутен разговор с такъв, несъмнено, изумителен образ.

Надявам се публикацията ми да ви е харесала. 

При желание можете да отговорите на въпросите. 

Все пак ми се ще да разбера отговорите на няколко човечета, надявам се да ми простят, ако не изпитват желание да пишат. Тагвам: 

Vichi Torres - Vichi's Magic Place In The Big Amazing World

Йоанна Маркова - Piece of Life 

Irina Peneva - Asylum of the Mind

Сюлея Алиева - Живей, сега е моментът

Топ 5 на най-любимите двойки тапети, носещи дъха на любима история...

Добре дошли, четящи! 

Днес не съм на режим обяснения, но пък съм на режим възхищение с подрежим споделяне. Иначе казано, реших да споделя с вас нещо което е твърде вероятно вече да съм споменавала. Какво? Ами... Аз съм от онези индивиди, които не обичат тапетите на джаджата, която използват, да нямат смисъл. Искам да виждам винаги нещо красиво, което да ме насочва към идея, принцип, който се стремя да следвам. И имайки предвид, че се падам в подграфа ,,четящ", то няма как да не съм натрупала цяла галерия с картини, свързани с любимите ми четива. От всички тях, реших с вас да споделя най-любимите си тапети и още веднъж да ви кажа да вземете да прочетете тези книги и да не се излагате излишно. 

ИЗОБРАЖЕНИЕ

С цел прегледност на публикацията си позволих да изрежа част от някои изображения. 

Ако при разглеждането харесате дадено изображение, то не се колебайте да ми пишете, за да ви го изпратя. 

,,ШОГУН" - ДЖЕЙМС КЛАВЕЛ

,,Първото проявление на съвършенство 

е абсолютната чистота."

,,ПЕСЕН ЗА ОГЪН И ЛЕД" - 
ДЖОРДЖ Р.Р. МАРТИН

„Правият път води, но никога не извежда.“
- книга II, „Сблъсък на крале“

,,451° ПО ФАРЕНХАЙТ" - РЕЙ БРЕДБЪРИ

„Който не гради, трябва да изгаря. Това правило е старо като света и като младежката престъпност.”

,,ДОКТОР ЖИВАГО" - БОРИС ПАСТЕРНАК

„Защо ми е писано — каза си Лара — всичко да виждам и за всичко да ме боли?“

,,ОРДЕНЪТ НА АСАСИНИТЕ" - ОЛИВЪР БОУДЪН

,,Пътят ми бе застлан с лъжи, 
недоверието ми - родено от предателства." 
-книга VI, ,,Възмездие"

Смятам, че няма смисъл да коментирам качествата на посочените книги. Те са моето вдъхновение. Самият факт, че съм изпитала нуждата да си напомням чрез тях това, което искам да бъда е достатъчен.

Въпрос. 

Вие имате ли любими тапети, които да ви напомнят 

или да са изцяло вдъхновени от дадено четиво?

Събудените образи, родили се в хаоса на ,,Улични ешелони. Флотация ,,Черната котка“, роман на Виолета Янева

На този свят, в този живот, има много избори. Но някои неща не подлежат на избор, а на съдба. Като пътищата ни, които макар и толкова различни едни от други, се преплитат. Ако се вгледаме в тези десетки-хиляди пътища, бихме разбрали, че съвсем не са различни, а дори почти еднакви и в основата си са само три. Три пътя, по които вървим. Първият води само направо, асфалтиран е прекрасно и животът по него преминава като сън. Блажени са онези, които никога не изпитат нищетата. Вторият е дълъг и лъкатушещ, минаващ през хиляди препятствия, но толкова удовлетворяващ накрая. Онези, които го преминат са щастливци. Но някои хора нямат този шанс. Те са предопределени за третия път, който е съвсем кратък. Той е прекъснат, преди да е започнал и често пъти това наранява онези, които са избрани да вървят по другите два. Онези, които са избрани да живеят със спомена за изгубения човек, да носят болката. А повярвайте винаги е трудно да се говори за болката. Но не и за радостта, любовта и най-вече неоценимостта на онези, които сме изгубили...

Именно на днешната дата – 14.08.1991г. е родена Виолета Николаева Янева, авторка на детско-юношеския роман ,,Улични ешелони. Флотация ,,Черната котка“. Макар и предопределена да напусне този свят рано, Виолета Янева е успяла да измине дълъг път и да остави следа след себе си. Една огромна любов към един необичлив свят, превъплътена в ,,необикновено-обикновен“ и нов свят, с който спечели сърцето ми завинаги...

Независимо какво казват изкуфелите учени по въпроса, всичко има край: любовта и страданието, животът и бедите... Както и да го погледнеш, си е доволен повод да се изсмееш на съдбата, че каквото и да й скимне, не може да те тероризира вечно.

Тъмнина... Това е всичко,което си представя човек,когато чуе думата смърт. Но как в действителност продължава безконечният път на душата? По лъскави релси, построени специално за нас от висша сила? По трънлива пътечка, едва осветена от мъждукащ фенер? А може би смърт няма. Може би просто отваряме очи, сякаш нищо не е станало, и откриваме, че изведнъж сме получили шанса да започнем на чисто.

➴➶

ИСТОРИЯТА

Децата са крехки. Момичетата плачат. Нормите съществуват, за да се спазват. Любовта дава криле в живота. Провидението е мит. Малкият град е спокойно място. Улицата не води доникъде... Какво обаче се получава, ако този съвършен и изкусно подреден свят от шарени купчета и стереотипи брутално се прекатури? Будят ли любопитво поразкривените образи, родили се в прегръдката на хаоса?

Вярата прави хората идиоти, а децата - ревльовци. 

Някаква полза от нея?

Именно на тези въпроси Виолета Янева предоставя възможността да се отговори. Авторката ни въвежда в един малък крайречен град, намиращ се насред ничия земя, в приют за деца без родители ,,Бетърхил“. В приюта всички обитатели са отритнати от обществения ред ,,черни котки“, чиито животи са белязани от избора на някой друг. В този свят родители оставят децата си. Децата са силни. А момичетата не могат да плачат. Светът е прекатурен надолу с главата, а онзи идеал за дома е приравнен със земята. Защото дом няма. Няма и реален избор.

Когато човек няма на кого да разчита, се хваща за последните в списъка си като удавник за сламка. А сламката може да се окаже твърде кораво дърво...

На вниманието на четящия се представя един силен, изгубил способността си да чувства образ, който е роден от хаоса – Серпентин. Серпентин е изоставена от малка и принудена цял живот да се бори с несгодите на живота. Но  тя отказва да прави определеното от света, който я е отритнал. Вместо да се бори, тя напълно се пуска в живота, в който улицата винаги води донякъде...

Първата част от поредицата ,,Улични ешелони“ - ,,Флотация ,,Черната котка“, ни въвежда в света на забравените изоставени деца, като ни поставя в епицентъра на обогатените индивидуалности и променени съдби. За да разберем, че не винаги сме сами.

 ⥢⥤

Моето мнение

Какъв е смисълът да се загробваш приживе? И без това никой не излиза жив от скапания живот, да му се не види! Защо тогава да влизаш жив в смъртта?

Трудно е да се говори за нещо, което наистина е станало близко на сърцето ти. А романът на Виолета Янева - ,,Улични ешелони. Флотация ,,Черната котка“ е близък на моето. Историята печели с простия си стил, лекия хумор и голямата ирония на съдбата, която макар и немилостива, често пъти прави правилните избори.

Идеята да вникна в свят, напълно различен от моя, през погледа на Серпентин – тийнейджър-бунтар, печелещ симпатии още ,,от пръв поглед“, ми се стори интригуваща. Но каквото и да мислех, когато разтварях романа, то не само се превърна на пух и прах, а и се прероди в една невероятна нова форма.

Още началото на романа грабва с ненатрапчивия стил на писане на авторката. Цялото действие е някак увито в лека мистерия, която държи в напрежение през цялото време и неосъзнато кара четящия да прочете ,,само още една глава“. Не само, но и съжетът е изпълнен с перипетии и узнавания и узнавания, които се оказват съвсем погрешни, което засилва вниманието на четящия още повече. Но трябва да се има предвид и невероятното жунглиране на самата авторка, която представя нов свят, като същевременно по никакъв начин не забавя развитието. Напротив, развитието, оказало се подвластно на огромното кълбо, в което се превръща играта на котка и мишка още по-силно кара четящия да стигне до края, за да разбере, че всъщност няма край. Както често става и в живота.

Истината е като огледалото: понякога това, което виждаш, грам не ти харесва, но като си затвориш зъркелите, не променяш нищо, а отражението ти продължава да си стои, грозно и плашещо...

Именно всичко гореспоменато ме накара да обикна този роман. Това е книга, за която, след дни осмисляне нямам нито една забележка. История, толкова позната и същевременно напълно различна от баналните тийдейджърски лиготии, че няма как човек да не я заобича. Тя е обикновено-необикновена, изпълнена с интригуващо познати и съвсем различни съдби, които няма как да не спечелят. Не с доброто или с лошото, което носят, а с истиността, скрита помежду им.

В памет на Виолета Николаева Янева,

оставила неизменна следа с творчеството си.

Първата книга от поредицата ,,Улични ешелони“ - ,,Флотация ,,Черната котка“ е сблъсък между няколко съдби, обогатени и променени от трудностите, през които са принудени от съдбата да преминат заедно. Това е роман, който дава възможност на човека да се замисли за същността на живота и човешката съдба, които толкова спокойно отбягва. История, която ще остави следа в света, за да помним...

ПРЕПОРЪЧВАМ!

Екранизациите, заради които прочетох книгите...

Добре дошли в царството на преплетените изкуства!

Днес съм решила да се върна назад през годините и да обвържа отново две интересни изкуства - литература и кино. Аз лично не съм закърмена с любовта си към четенето, но пък още от ранните си детски години помня как посред нощ с часове съм седяла пред телевизора, гледайки някой интересен филм. Какво ще помислите, ако ви кажа, че любимата ми анимация още от ранните години, се оказа роман на любим мой писател? Интересно, но когато бях малка, не мислех за това. 

Но ето ме сега... Не съм малка. И връщайки се назад мога да кажа, че киното несъмнено е повлияло на читателските вкусове. Как?-сигурно ще попитате. Но аз лично мисля, че не как, а кои именно екранизации са го направили. И нека отговорим...

↩↪

"Black Beauty" 

(,,Черният красавец")

по едноименния роман на Ана Сюел

от 1994 година

Историята на Черният красавец е едно вълнуващо и тъжно приключение, изпълнено както с много доброта, така и с много мъка. Това е разказ за приятелства, раздели, за верни другари и безмилостни врагове, за човешки съдби и една мъка. История за смелостта в живота на един кон, чийто път е белязан от множество съдби...

,,-...Няма религия без любов и някои могат да си говорят колкото щат за своите религии, но ако те не ги учат да се отнасят с любов и доброта към хората и животните, значи всичко е измама, всичко е лъжа, Джеймс, и религията им няма да издържи изпитанието на времето."

Това е една от най-любимите и тъжни истории, до които съм се докосвала. Истина е, че буди любов, омраза и съжаление към човека. Всичко това едновременно. Винаги, когато се сблъсквам със съдбата на Черния красавец, особено след това, осъзнавам колко жестоки и същевременно прекрасни същества са хората.

Самата аз прочетох романа години след първия си сблъсък с екранизацията, бях на 12 години. Останах не само очарована, но и завинаги под влиянието на простите и незабравими уроци, на които ни учи животът. Една история, която истински ме трогва всеки път. И няма как да е иначе. Все пак това е разказ, който пленява сърцето завинаги... 

➴➴➴

"A Walk to Remember"

(,,Незабравимата разходка)

по едноименния роман на Никълъс Спаркс
от 2004 година

Лендън Картър е повърхностен младеж, който не обича да мисли за неизбежните отговорности на зрелостта и избягва отговорност като се мотае със приятелите си. Той никога не е подозирал, че може да има нещо общо със стеснителната и странна Джейми Съливан, която е в съвсем различно положение от него спрямо връстниците си...

Но Съдбата си има свои планове и Лендън се увлича по Джейми. Тя помага на Лендън да научи важни уроци в живота, за да дойде моментът, когато той открива, че я обича. Скоро обаче Лендън разбира, че Джейми има причина да не допуска хора близко до себе си. Тя пази тайна, която може завинаги да я изтръгне от ръцете му. Изправен пред жестокостта на съдбата, Лендън взима решение, с което се разделя с безгрижието на момчешките си години завинаги.

,,И сега, четиридесет години по-късно, все още си спомням този ден до най-малката подробност. Може да съм по-стар и по-мъдър, може да съм имал друг живот след това, но знам, че когато настъпи и моят край, спомените от този ден ще бъдат последното нещо, което ще изчезне от съзнанието ми. Все още я обичам и никога не съм свалял пръстена си. През всичките тези години никога не съм изпитвал желание да го направя. Вдишвам дълбоко свежия пролетен въздух. Макар че Бофорт се е променил и че аз също съм се променил, въздухът си остава същият. Той все още е въздухът от времето, когато бях седемнайсетгодишен, и когато накрая го изпускам, отново съм на петдесет и седем. Но няма нищо страшно. Усмихвам се леко, поглеждам към небето и знам, че има нещо, което все още не съм ви казал: сега вярвам, че стават чудеса."

Единствената екранизация, която в рамките на 5 дни гледах 7 пъти. Знам, ненормално е, но определено изпитвах нуждата отново и отново да гледам филма. Мислех, че така ще разбера историята. Да, но по-скоро тук на помощ ми дойде книгата. Още в мига, в който разбрах, че този филм е по книга, зарязах всичко друго и я прочетох...

Да... Това е единствената история, която ме е карала да плача и да се смея едновременно. Може би именно това ме накара да разбера, че мигът е онова, което наистина има значение. И че не винаги нещата са такива, каквито изглеждат...

 ➶➵➴

"Vanity Fair"

(,,Панаир на суетата")

екранизация по едноименния роман на Уилям Текери

от 2004 година

,,Панаир на суетата" представя Викторианска Англия, когато обществото за първи път усеща прилива на богатства от колониите. Те формират заможна средна класа, устремила се към аристокрацията. Походът на Ребека Шарп към върховете на обществото започва, когато е наета за гувернантка. В Лондон тя тайно се омъжва за наследник на значително богатство. Щом притежателката на наследството научава за неравностойния и опозоряващ брак, бързо изхвърля младоженците от къщата и от завещанието си. Но Беки намира могъщ покровител, с чиято помощ може да осъществи мечтите си... 

Но дали цената няма да е твърде висока?

,,Някой циничен французин е казал, че за любовната сделка са нужни две страни: 
едната, която обича, и другата, която благоволява да се остави да я обичат."

Съдбата си знае работата.

А именно съдба, драги ми читатели, мога да нарека сблъсъка си с тази великолепна, уникална история! Моето 14 годишно аз, което никога дотогава не включваше БНТ, реши в една мрачна нощ да види какво дават по телевизията. И изведнъж пред моето аз се изпречи Беки Шарп, изхвърляща книга от карета! След подобен сблъсък нямаше как да превключа канала. И това беше фаталната ми среща с тази история...

Веднага след като гледах екранизацията потърсих информация. И ето!-оказа се, че "Vanity fair" е филм, направен по книга. И то каква само! Това за мен си остава едно забавно, интригуващо и вечно четиво на Уилям Текери, което беше и първият ми сблъсък с английската литература. Определено историята се нарежда сред моите любими.

⤯

"Mountain Brokeback"

(,,Планината Броукбек")

по едноименния роман на Ани Пру

от 2005 година

РЕВЮ НА КНИГА

Всичко започва през лятото на 1963 година. В центъра на историята са Енис Дел Мар и Джак Туист- двама млади мъже, твърдо решени да открият своя път в света. Силата и желанието за по-добър живот карат и двамата да търсят начин. Така именно се озовават като наемни работници за едно лято в планината Броукбек. 

Дните и нощите, прекарани заедно, горе в планината, усещането, че на пръв поглед незначителния разговор с човека до теб е от огромно значение, споделеното чувство на спокойствие… завинаги бележат лятото на 1963 година…

Но както винаги след сгряващото лято идва прохладната есен, носеща със себе си пустота и самота. Грижи и лъжи забулват истинското чувство. Съществуването сред Другите слага непреодолимо препятствие. Но колкото и да бъде потулвано, Чувството е там, споменът е там…

А желанието кара човека да надскочи всичко…

,,Имаше едно зеещо пространство между това, което знаеше и това, което се опитваше да вярва, но нищо не можеше да се промени, а ако не можеш да поправиш нещо, трябва да го приемеш."

Това е история, която промени възгледите ми за ,,различните". Накара ме да се замисля за хората не просто като хора, а като търсещи начин да оцелеят. Светът ни е несправедлив към различието. Обществото ни жигосва и ни кара да се отделим от щастието, бележи ни като негодни... А в същност това сме ние. 

Тази история е една от малкото, които изглеждат също толкова добре на екран, колкото и на книга. Екранизацията е съвсем точна. И все пак... Никога няма да съжаля, че се докоснах и до невероятната книга на Ани Пру.

↻↺

"Goya's Ghosts"

(,,Призраците на Гоя")

роман, направен по екранизацията на едноименния филм

от 2006 година

Иcпaния, 1791 г. Нa пpecтолa току-що ce e възкaчил Кapлоc IV. Докaто Европа e paзкъcвaна от войнитe, поcлeдвaли Фpeнcкaтa peволюция, Иcпaнcкaтa инквизиция възcтaновявa peлигиозното мpaкобecиe. Pомaнът пpecъздaвa eдин отpязък от животa нa вeликия иcпaнcки xудожник Фpaнcиcко Гоя, в който нeговaтa музa Инec e обвинeнa в epec от Лоpeнcо Кacaмapec, eдин от нaй-влиятeлнитe монacи в Cвeтaтa cлужбa. Paзкъcвaн мeжду нeпpeодолимото cи влeчeниe към кpacивaтa Инec и дългa cи към Бог, Лоpeнцо попaдa в клопкaтa нa cобcтвeния cи eкcтpeмизъм и ce пpинуждaвa дa избягa във Фpaнция. Пeтнaйceт години по-къcно, той ce зaвpъщa в Иcпaния, пpeобpaзeн в яpоcтeн зaщитник нa peволюционнитe идeaли... Фpaнcиcко Гоя e пpоницaтeлният нaблюдaтeл нa тaзи вълнувaщa иcтоpия зa peлигиозни cтpacти, любов, пpeдaтeлcтвa, зaблуди и илюзии, вплeтeнa в пpeвpaтноcтитe нa eднa буpнa епоха.

,,Сънят на разума ражда чудовища." 

- Франсиско Гоя - 

Това, драги ми читатели, е първата книга в личната ми библиотека. Гледах филма, когато бях на 13 години и просто обикнах и се ужасих от историята. Предполагам това впечатление се дължи главно на факта, че е трудно за едно 13 годишно дете да разбере една подобна жестока политика, в каквато се превръщат действията на Инквизицията. Но няма как да отрека... И до днес се възхищавам на този шедьовър. Великолепна история, която ме накара да се задълбоча в изучаването на различни творби на самия Франсиско Гоя. Книгата, както може да се очаква от такава правена по филм, не е на нивото на класиката, но определено за мен завинаги ще си остане нещо специално и съкровено. А както виждам и рядко... 

⤊

"Tres metros sobre el cielo" 

"Tengo ganas de ti"

(,,Три метра над небето")

(,,Искам те")

екранизации по едноименните романи на Федерико Моча

от 2010г.-'12г.

 РЕВЮ НА КНИГИТЕ

„Лошото момче” Степ и ученичката Баби живеят в различни светове, но когато се срещат експлозията избухва - груба и същевременно безкрайно нежна. Защото само любовта може да те накара да забравиш всичко останало... и да се почувстваш ТРИ МЕТРА НАД НЕБЕТО.

,,Искам те" е така жадуваното продължение на незабравимата история, която ни изстрелва на ТРИ МЕТРА НАД НЕБЕТО. Разказ за живота, борбата и радостта, въпреки...

,,-Има моменти, в които трябва да стоиш неподвижно, а има и други, в които трябва да знаеш как да се движиш...“

Това е фрапиращо банална история, неособено добре написани книги и все пак...наистина е любима. Лошо момче, добро момиче, промяна... Но това толкова банално! Същевременно е толкова истинно представено...

Самата аз първо гледах екранизациите. Книгите прочетох едва миналата година. Няма как да кажа, че изказа на Моча е на високо ниво. Сведен е до минимум. Това са единствените книги, които съм харесала само и единствено заради историята. Определено изказът е недодялан. Но историята си струва времето, защото е интересна и изпъстрена с действия и емоции. 

⬁⬂

"Everything, everything"

(,,Всичко, всичко")

екранизация по едноименния роман на Никола Юн

от 2017 година

РЕВЮ НА КНИГАТА

Главната героиня е на 18 години, превратна възраст. Децата на нейната възраст започват да се отделят от семействата си, да живеят самостоятелно и сами да понасят последствията от постъпките си. А Маделин е приклещена от своята болест между четири стени, знаейки, че никога няма да има възможността да види света и да се почувства НОРМАЛНА.

И въпреки неимоверно еднообразния си живот, Маделин успява да види красотата и да се чувства доволна от това, което има. Така е, докато отсреща не се нанася момчето, преобръщащо света ѝ на 180°, момчето, което ѝ показва, че може да бъде истински ЩАСТЛИВА...

,,Може би да пораснеш означава да разочароваш онези, които те обичат."

Това е книга, която реших, че ТРЯБВА ДА ПРОЧЕТА само заради трейлъра на екранизацията. И моето чувство се оказа напълно оправдано. Изключително забавна и лека, най-леката, която въобще някога съм чела - това именно е ,,Всичко, всичко". След това гледах филма, който също оправда ,,очакванията" ми. Хахахах... Нямах много очаквания всъщност. Просто знаех, че точно тази история е за мен. И се оказах права.

↜↝

"Hamlet" (1948)

по едноименната пиеса на Уилям Шекспир

Изображение

Векът е разглобен. О, дял проклет: 

да си роден, за да го слагаш в ред!

Хамлет, принц Датски... Един образ, който никой не може да обхване. Това е една пиеса, която не може да бъде разказана, а просто трябва да бъде гледана.

Аз бях настроена скептично към ,,Хамлет" и въобще към произведенията на Уилям Шекспир. Да, ама за един десетокласник, който трябва да прави класна на това произведение, не остава много избор. И реших да гледам екранизация. И се влюбих в изпълнението на Базил Сидни, който играе ролята просто неописуемо. 

А останалото... То е история.

Надявам се публикацията да ви е била интересна. За мен киното и литературата са неизменно свързани изкуства и едното води до другото. Поне това го доказва. 

Ще се радвам, ако споделите дали имате и вие имате своите екранизации, които са ви накарали да прочетете книгите... Кой знае, може и да попадна на още едно съкровище и то благодарение на вас.   

Три положителни и три отрицателни от това да бъдеш книжен блогър

Gif

Здравейте, четящи!

От близо две седмици ми се върти идеята в главата да създам една подобна публикация. Целта е да изясня отношението си спрямо онова, което върша от близо година и четири-пет месеца. Доста време е.

Днес реших да ви разкрия една част от живота на книжния блогър, такава каквато аз я виждам. Като всяко нещо и това занимание има своите плюсове и минуси и именно това ми се ще да ви покажа.

Но нека не ви отегчавам повече с увода.

Надявам се следващото, което ще прочетете да ви бъде интересно!

 ⇖⇗

Три положителни следствия 

от това да си книжен блогър

Gif

1. Четеш все повече нови заглавия

Определено нещо, което ми отвори очите. Аз започнах с четенето на сравнително новоиздадени книги едва след като станах блогър. Хубавото на тази среда е, че предоставя огромен избор от различни четива и мнения. Самата аз близо 4 години от началото на литературния си път бях по-скоро като затворена в пашкул. И отрицанието беше моята защитна обвивка. Когато станах част от средата на книжните блогъри разбрах, че няма невъзожни четива, поне в жанрово отношение. Само от началото на това си начинание (да, наричам блога си начинание) съм чела книги от жанровете фентъзи, фантастика, YA, любовни, дори и едно четиво за самопомощ. Нахъсана от духа на останалите блогъри, реших, а по-късно разбрах и че съм права, че книгата не се определя по това, че ти мислиш, че не четеш такива книги.

2. Разбираш, че мнението ти има значение

Рядко, но факт. Когато аз започнах със своите драсканици в блога, определено имаше доста по-голяма обмяна на мнения по отношение на публикациите, споделяни в групите. Забелязах, че с времето доста блогъри се отсеяха (кой поради липса на време, кой поради липса на желание...), което показва, че блоговете сами по себе си не помагат за постигане на постоянство.

Но да се върна на темата. Определено преди, когато нямаше къде да синтезирам мнението си за книгите, които чета на едно място, имах по-скоро усещането, че на никого не му дреме какво мисли някакво 15-16 годишно хлапе. Да, определено читателският дневник, на който стигнах до 5 страница, не помогна. Сега, за моя огромна радост, съм се сблъсквала и с въпроси като ,,А можеш ли да препоръчаш нещо подобно на книгите, които издават ,,Бард“?“ или ,,А какво мислиш за ето тази книга, дали ще мога да я прочета?“. Сгрява душата.

3. Развиваш умението да пишеш по различни теми

Това е от изключителна помощ в часа по литература, когато ти се даде изненадващо есе на книга, за която си чел едно ревю и едно интерпретативно съчинение. Определено това, че споделям мнението си синтезирано в блога ми помага бързо да подреждам мислите си на листа. За разлика от повечето ми съученици, аз не изпитвам нужда да се вайкам какво да пиша. Матрицата е в главата ми. Знам как да конструирам нещата на листа. И това е благодарение на това, че пиша в блога си толкова често, че вече дори не се замислям кое след кое е. Иначе казано притежателя на книжен блог се учи бързо да синтезира най-важното и да го представи на публиката.

⇘⇙

Три отрицателни следствия 

от това да си книжен блогър

Gif

1.TBR листът нараства главоломно

Проблем, с който не един и двама четящи се сблъскват. Но определено при книжния блогър е далеч по-засилен, защото се намира на пътя на новите заглавия. Мненията са десетки за дадено четиво. И макар аз да съм като черна овца и все да вървя в другата посока, понякога и на мен ми се чете нещо ново и красиво (така се сблъсках с четива като ,,Двор от рози и бодли“, ,,Гневът и зората“, ,,Всичко, всичко“). На пръв поглед само и ,,още едно“ с течение на времето кара листа да нараства главоломно. Не е добра идея.

2. Има неща, които не можеш да изкажеш с думи

Много е трудно да пишеш за книга, която ти е харесала до такава степен, че те е оставила без думи. И не, определено това да предоставиш най-съкровените си чувства пред аудитория не е приятно. Но когато някой е поискал мнението ти, докато си чел това четиво, то няма как да не извадиш сърцето си на показ. И винаги в такива случаи, онова, което пишеш е недостатъчно и го знаеш, но няма как по-ясно да изкажеш онова, което четивото ти е дало. Няма как за книги като ,,Стършел“, ,,Война и мир“, ,,Аз преди теб“, ,,И сам воинът е воин", ,,Шогун“, ,,Тай-пан“ да кажеш каквото и да е. В такива случаи на мен ми иде просто да отворя блога и да направя публикация със заглавието на книгата, а в самата публикация просто да пише ПРОЧЕТИ ГО! Това е достатъчно. За някои неща няма достатъчно думи.

3. Еднообразието

Моят стар приятел – еднообразието. То е главен резултат от мързела на блогъра. Ето, вече и при мен може да се наблюдава. Не знам вече от колко време не бях писала нещо различно от ревюта на книги. Приятно ми е, но понякога ме кара да мисля ,,На хората сигурно им е писнало.“ То давай хляб, хляб, ама хората искат и зрелища. Да, определено това е една неразривна част от живота на блогъра. Ами като не му се правят тагове и тестове, или пък няма тема, по която да пише, какво да прави?! Единствено да чете. Е, чувала съм, че някои книги помагат. До такава степен, че променят животи...

Това беше краят на това мое блогърско отклонение по отношение на нещата. 

Надявам се публикацията ми да ви е била приятна. 

Ще се радвам да разбера и вашите три положителни и три отрицателни, ако сте блогъри. 

А ако не сте, то бих се радвала да разбера какво е вашето впечатление за блогърите-драскачи. 

Между другото... Голям фен съм на The Big Bang Theory.