вторник, 20 февруари 2018 г.

Топ 3: Филмите, които бих искала да прочета


Здравейте, четящи!
Днес съм решила да се отдавам на мечти... Е, добре де! Чисто и просто смесвам изкуствата. Питам се какво ли би било, ако имаше романизирана версия на някои от любимите ми филми.  
В тази си публикация ще развивам малко теории. Ще ви покажа и разкажа накратко за 3 от най-любимите си филми, които бих прочела, ако можех. 

Надявам се публикацията да ви хареса и най-вече да...
1. ...предизвикам желанието да изгледате филмите.
2. ...споделите има ли филм/сериал, по който бихте искали да прочетете книга? Ако да, то кой е филмът?

ꜛꜜ
Топ 3 на филмите, 
които бих искала да прочета

BEFORE THE FALL (NAPOLA)


,,Когато вчера бях принуден да преследвам затворниците,се опитах да си спомня за момчето, искащо да освободи света от злото. И когато вчера се върнахме ми стана ясно, че самият аз съм част от това зло, от което съм искал да освободя света..."


Жанр: Драма
Времетраене: 1 ч. 57мин.


Годината е 1942, 
Третият Райх.
17-годишният Фридрих е одобрен от NAPOLA– учебно заведение, имащо за основна цел да подготви млади кадри, които да са от полза на Третия Райх. Образованието в академията е основано на идеята за превъзходството на арийците. След като бащата на Фридрих твърдо се противопоставя на заминаването на сина си, 17-годишният вироглав келеш (няма как да се отрече) решава да вземе живота си в свои ръце...
Условията на живот и методите на обучение допадат на Фридрих особено много в самото начало на пътя му в Napola. Но скоро животът му коренно ще се промени...

!  НЯМАМ ТОЧНА ИНФОРМАЦИЯ

↫↬
Защо именно този филм?


Това е може би най-любимият ми филм. Не само, защото представя един от най-интересните и ужасяващи периоди от човешката история. Може би по-скоро, защото идеята за това да се отскубнеш от света, в който си вярвал и да го видиш такъв, какъвто е, е нещото, с което често се налага да се сблъскваме. А този филм е уловил цялата палитра.
Before the Fall (,,Академия на смъртта") е един изключително стряскащ разказ за време, когато човекът губи човешкото у себе си, започвайки да храни  чудовищното в себе си. Това е  изключително затрогващ разказ, който най-привидно ни учи да бъдем хора

⤺⤻
THE REPLACEMENTS




,,Болката минава. Гаджетата харесват белезите. Славата остава вечна.” – казва Фалко на своя отбор...



Жанр: Комедия, спорт
Времетраене: 1ч. 58мин.

The Perlacements (,,Аматьорите") е филм от 2000г. с елементи на спорт и комедия. Историята ни изпраща на полето на изгубените шансове. Треньорът - ветеран Джими Макджинти има за задача да събере отбор нископлатени ръгбисти, които да заместят прекалено разглезените професионални играчи, които за пореден път стачкуват и с искане увеличение на заплатите. Независимо от трудностите треньорът успява да даде втора възможност на ненавременно залезли звезди да се сдобият със слава. За капитан на събрания колоритен отбор е избран Шейн Фалко, отдавна изгубил всякаква надежда за кариера. А отборът на Фалко има щастието да се радва на подкрепата на мажоретката Анабел Фарел и нейната група от бивши стриптийзьорки.

! ФИЛМЪТ НЕ Е ПРАВЕН ПО КНИГА.
  ПО ФИЛМЪТ НЕ Е ПИСАНА КНИГА. 

↫↬
Защо именно този филм?
ТРЕЙЛЪР
Това може би е една от малкото комедии, които наистина мога да гледам отново и отново. Филмът ме съпътства от най-ранното ми детство и всеки път успява да ме вдъхнови и да ме накара да повярвам, че не винаги с края на едно нещо се поставя край на всичко. Предполагам, че именно заради надеждата, която успява да ми върне тази тъй необикновена и на моменти комична история, бих прочела книга по нея.

↶↷
ВСИЧКО Е ЛЮБОВ





„Значи за пръв път момиче да не ми се разциври. На знам к'во да правя … и се хиля."



Жанр: Драма
Времетраене: 1ч. 37мин

Историята ни пренася в една действителност. България, в годините преди '89-та, когато животът, макар и познат, е по-различен от настоящата действителност. В началото на историята попадаме в трудово възпитателно училище, благодарение гледната точка на главния герой-Радо. Радо е син на разведени родители, ненадминат в бягането – както в гладкото бягане, така и когато има препятствия при бягствата му от училището. След поредното бягство в София, Радо се запознава с Албена - момиче от съвсем различен свят и между тях пламва искра, любов...
Албена е първият човек, който проявява доверие към него, беглеца. Нейното семейство не одобрява връзката между двамата, поради произхода на самия Радо и прави всичко възможно да ги раздели. Но тук вече възниква въпросът- ще успеят ли?

! ИМА САМО СЦЕНАРИИ НА ФИЛМА.
  НЯМА РОМАНИЗИРАНИ ВЕРСИИ.

↫↭↬
Защо именно този филм?

Имах възможността да го гледам миналата седмица, по препоръка на приятелка. Аз не съм от особените почитатели на българското кино, но що се отнася до филмите преди 1990г., то мога да заявя, че българското си е българско. Сюжетите ни не са нещо невиждано и въпреки това предават по такъв невероятен начин ежедневието... 
Какво да ви кажа. Аз съм дете на Новия век. Не съм изпитала теглилата, нито ползите на социалистическия строй. Но посредством филмите ми става ясно, че каквото и да е, то не е нито само добро, нито само лошо...
За ,,Всичко е любов" мога да кажа, че е изумителен филм. Цялата история на Радо е някак близка, макар и да го твърдя  от различна гледна точка. Че кой не се чувства като в затвор? Кой не ще да бяга, та и да знае, че пак ще го хванат? Всеки търси свободата, та била тя и само един миг...

събота, 17 февруари 2018 г.

История, стара колкото света... ,,Красавицата и Звяра" по адаптация на Елизабет Ръдник

 Всички знаем тази приказка, започваща с три простички, любими думи: имало едно време... Но и също така знаем, че това не е обикновена история, не е поредната приказка. Тази история е по-различна, защото не е просто разказ за една красива девойка и чаровен принц. Това е разказ за една дълбока, истинска красота. История за двама души, които на пръв поглед не са един за друг. Двама души, които успяват  да се научат да виждат значимото след срещата си... Това е история стара колкото света и нова като току-що разцъфнала роза...
Имало едно време в сърцето на Франция...


Привет, четящи!
Днес ще бъда кратка, обещавам. Много ми се иска да ви представя тази невероятна адаптация по любимата ми приказка, а именно ,,Красавицата и Звяра". Вярвам, че няма човек, който да не е запознат с историята на Бел, срещата ѝ с на пръв поглед чудовищното в Звяра и изобщо с цялата красота на тази изумителна история, която ни кара да се замислим какво има отвъд видимото за очите...

Той е Звяр. Не чудовище.

Препоръчвам историята и на малки, и на големи. Периодичното връщане към приказката се явява като вид проверка, тъй че и него препоръчвам. Това е история пълна с истини. Аз самата съм гледала анимацията няколко десетки пъти и всеки път я виждам в нова светлина. Ще продължавам периодично да се връщам към нея и отново ще разгръщам страниците на книгата, в това съм убедена. Не само това, но и самите персонажи, макар и съвсем леко очертани с перото, носят огромно послание. 
,,Хората говорят всякакви работи, когато са ядосани. Ние избираме дали да ги слушаме, или не."
Искрено се радвам, че намерих историята на хартия. Самата Елизабет Ръдник е успяла да улови и предаде света на Бел, мечтите й и нейните блянове, както и яда, студенината и болката на Звяра  по най-простия и красив начин. Без много обяснения и особени описания, Ръдник  улавя същността на персонажите. Към историята няма добавки. Аз самата харесах адаптацията именно заради простия начин на представяне. Не очаквайте особени извращения и имайте предвид, че е адаптация на екранизацията на приказката от 2017г. /която е прекрасна, въпреки че Звяра е докаран по-красив от Красавицата... Хахахах.../

Чувствам се длъжна да спомена и чудесното оформление на книгата. Целия екип на издателство Егмонт се е справил чудесно, що се отнася до оформлението на отделните глави, и разделението на частите.

Но да се върна към историята. С две думи: Обичам я. Препоръчвам адаптацията на Елизабет Ръдник с две ръце. За онези, които гледат скептично на историята /има такива/ мога да кажа, че това не е история за момиче, което развива стокхолмския синдром. Също така съветвам да погледнат нещата смислово, а не да търсят  сламката в историята. Защото ,,Красавицата и Звяра" определено не е просто разказ за любов и магия, а и за сила, кураж, чистосърдечие... за всеки един.
,,-Не, моя любов-каза тя, вече сериозна.-Вече си ме парил. Трябва да сме силни.
-Как да съм силен, когато ми отнемаш всички сили?"

Адаптации:


➵Анимационен филм /1991г./
➵Филмова екранизация /2017г./
➵Адаптация на филма /2017г./

,,Красавицата и Звяра" е вечна история. Но не е обикновен и ясно дефиниран разказ. Това е история за вината и прошката, красотата, любовта и същността на нещата, която ще продължи да бъде актуална.

понеделник, 12 февруари 2018 г.

Дори и маските страдат в ,,Стършел"

Има много малко неща на този свят, които наистина докосват и оставят трайна следа. В дадени случаи това е човек, който е давал своята подкрепа или пък друг, който е наранил и изоставил в труден момент. В други това е предмет, който е запазил топлата прегръдка на някой спомен. Или и двете. Или много повече от тези две неща... При мен  ,,Стършел" е допира, за който говоря. Като от нажежено желязо. ,,Стършел" е една истинска, силна, поглъщаща, съкровена история, която ми отреди съвсем за кратко място във Висините, като същевременно ме потопи в най-тъмните дебри на Ада.Сблъсъкът ми със Стършела, моят най-близък герой, моята същност, не само остави трайна следа в мен. Стършелът ми показа, че всяко действие, всяка промяна, всяка обида и всеки най-мил допир...всичко има смисъл. И води човека до това, което е.

Надявам се да останете с мен до края и да ми простите многословието. Трудно е, когато си видял себе си и си разбрал същността...

↫↬
Пиеро, ти танцувай, Пиеро,
танцувай, мой беден Жано!
Да живее безгрижната радост,
тъй прекрасна е нашата младост!
Ако плача, въздишам пред вас,
ако тъжно лице имам аз,
господа, туй е само за смях!
Ха-ха-ха!
Господа, туй е само за смях!

В година 1833, Италия...
Имало едно време... От опит знам, че така започват поучителните истории. Тази не започна така. Тази нямаше за цел да ме поучи. И въпреки това ме научи. Затова простете, но така ще започна.

Имало едно време един младеж на име Артур. Този младеж вярвал в красотата в света. Вярвал в Бог такъв, какъвто го представяла Светата римокатолическа църква. Вярвал в светостта на служещите. Вярвал, че каквото прави, прави за Бог. Вярвал в неща наречени чест, правда, справедливост, искреност, добродетелност, състрадание...любов. Вярвал безрезервно в добротата, в чистотата... Вярвал в кауза, имаща за цел да освободи Италия. Вярвал...
Артур несъмнено бил младеж с блестящо бъдеще и светли спомени. С нежен, романтичен поглед върху света. Той се радвал на подкрепата на един от най-близките си - отец Монтанели, който е приел ролята на баща и майка на Артур, особено след смъртта на майката на младежа. Благородно, не мислите ли? И Артур се доверявал на отеца като на себе си, дори повече...
Самият Артур имал една мечта. Да види Италия свободна. Въпреки че Италия сама по себе си не била негова родина, той се осланял на копнежа си за красота и справедливост в този си стремеж. 
Артур също така изпитвал особено чиста, съкровена любов към своята приятелка от детство- неговата Джим, която никога не е забравял и с която, след дълги години, има щастието отново да се срещне...
,,— Джим, мила, ако гневът и страстта можеха да спасят Италия, тя отдавна щеше да бъде свободна. Но тя има нужда не от омраза, а от любов."

Но както става обикновено, когато започваме истории, знаем, че нещо ще се обърка или вече се е объркало... Дори и в най-красивото произведение на изкуството има дефект. А какво се случва, когато разбереш, че целият ти живот е именно този дефект?

В година 1846, Италия...
Имало едно време... един Стършел. Интелигентен, ексцентричен, енергичен. Некрасив, заради телесните и душевните си недъзи. Изпълнен с омраза, с яд към невидим за околните, но напълно явен за него враг. Изпълнен с отрицание, с жлъч...но толкова пълен със състрадание и болка. Толкова ясно виждащ в яростта си. Стършел...за когото не мога да говоря и чиято същност не мога да опиша, защото е толкова дълбока, изпълнена с отрицание и вяра, яд и обич, с колкото светлина са изпълнени очите на едно малко дете...

,,-Нима никога не Ви е дошло на ум, че този жалък клоун може да има душа-жива, бореща се човешка душа, скрита в изкривеното му тяло и принудена да му робува?... Впрочем аз говоря глупости! Защо не се смеете? Нямате ли никакво чувство за хумор?"
Стършел е началото и края на един живот. Хахах... Как да ви кажа? Стършел е много неща. Но нека за непозналите същността на Стършела кажа просто, че той е единственото решение, единственият, който може да пребори властта на заблудата, висяща над обикновения народ. Защото само посредством словото, истината може да се открие, а Италия да бъде освободена...

↜↝

,,Стършел", роман на английската писателка Етел Лилиан Войнич, е една вечна истина. За мен това е история, до която всеки трябва да докосне. За мен това е разказ, който докосва всеки. За мен това е живот...
Трудно е, когато си видял себе си и си разбрал същността си. Трудно е за мен да ви обясня ясно защо да прочетете романа. Самият Стършел...толкова е близък до моята същност, до мен самата, до нещата, с които съм се сблъсквала... Дори докато четях, многократно повтарях: ,,Аз съм Стършел и Стършел съм аз.". Толкова изненадана бях /и още съм/ от това как самата Войнич е уловила същността на човека, на страдащия човек, на вярващия човек, на човека от плът и кръв, и е  успяла по един ненатрапчив, уникално прост и чист начин да побере всичко в 305 страници, дори и по-малко...

Простете вълнението ми, но наистина е непосилно да се говори ясно, когато видиш онова, което те е ужасявало и хвърляло в пъкъла, когато видиш своята същност и...я приемеш. Когато разбереш себе си и не потреперваш от ужас. Това е ,,Стършел" за мен.

Може би пиша много, но не мога иначе. Не и когато знам, че това е история, която трябва да предам, която би помогнала на някого, както помогна на мен. Защото смятам, че романът несъмнено успява съвсем ясно да отрази покаже същността на човека. На наранения човек.
,,Стършел" е същността на човека. Вярвам, че ако човек даде шанс, историята не само ще го погълне. Ще го помете. И изгради отново. На мен ,,Стършел" ми помогна да разбера себе си и околните по-добре...
Мога да кажа, че това е роман, който трудно би могъл да бъде поставен в определена категория. Това не е роман, който да определиш като исторически, приключенски или драма. ,,Стършел" е общочовешки и въпреки че засяга теми от политически и религиозен характер, не остава подвластен на тях. Някак...самата Войнич успява леко да представи този период от историята без да натрапва. Успява да представи политиката и религията, като запазва човека...
,,Стършел" е живот и смърт. 


Писах, писах... Но представих просто една малка драскотина от платното, което представлява ,,Стършел". Смятам, че когато човек усети точния момент ще грабне четивото. Аз мога да кажа, че няма да съжалява. И вместо да чака...направо го грабва!

И знайте, че понякога, за някои истории на човека не му трябва нищо друго освен очи, за да види и сърце, за да почувства...



С искрени благодарности на Ралица Колева /BloodyRoseRed's World/, която с представянето си на Стършела ме спечели. Благодаря ѝ за това, че не се отказва, че продължава да разпространява частици от себе си в пространството! Благодаря ѝ и че ми помогна да намеря сърцето си...

Други ревюта на ,,Стършел":
1. Ревю от Ралица Колева: ,,Стършел"
2. Ревю от Ирина Пенева: ,,Стършел"

събота, 20 януари 2018 г.

Ревю: ,,Купата на небесата"- Грегъри Бенфорд & Лари Нивън


Добре дошли в блога ми, четящи!
Днес съм решила да ви представя една (незнайно защо) не особено известна книга. От заглавието можете да видите, че тази книга носи заглавието ,,Купата на небесата", а ако ме четете по-отдавна, то със сигурност знаете, че първият ми опит в жанра фантастика бе 
,,Свят извън времето" от Лари Нивън
 Е, нека сега ви представя ,,Купата на небесата"- история, от която не останах никак разочарована...


За висините, до които стига Човека

На преден план е човекът и благосъстоянието на цялото човешко общество. Винаги трябва да мислим за утре, а днес е само стъпка към него...
,,Въпросът опираше до ограниченията на Народа, до неговото превъзходство-и дори до свободата му."
Човешка експедиция е изпратена към отдалечена звездна система. Целта- да направят обитаема поредната планета, която има потенциал. Цената-никога да не се върнеш към своята родна планета.
,,Себепознанието обикновено носи лоши вести."
Векове след изпращането на човешката експедиция сред открития космос, където властва други времеви пространства и представи, разумът се натъква на една умопомрачителна гледка:  огромна конструкция, прилична на Купа, обгръщаща звезда, движеща се в същата посока. Самата конструкция разполага с необятно по-голяма обитаема площ от Земята, както и от всичко познато до сега.
Част от екипа на звездолета, изстрелян в Космоса бива събуден от хиберционния си сън по необходимост. А решението е едно-Купата трябва да бъде проучена... 
,,Защото са уплашени. Всички сме уплашени.  Понякога това се изразява в гняв."

⤺⤻
Мнението ми за Непознатия свят в небесата

Мога вече съвсем откровено да заявя, че това е първата книга в този жанр, която наистина ми хареса. Целият замисъл и самата идея за подобна история продължават да ми се виждат особено епични. И докато при самостоятелния роман на Нивън нещата ми се виждаха мудни, то тук няма как да отрека, че личи майсторство. ,,Две глави мислят по-добре от една." в случая е напълно валидна мисъл. Защо?
Първо. Изглежда аз самата свикнах с мисълта, че динамичното действие изисква жертви. Героите и тук не бяха разгърнати особено много. Второстепенните, повечето от тях, бяха просто части от грамадния замисъл. Истината е, че това не е толкова лошо в случая. Като цяло в книгата са представени основно три човешки образа: Редуинг (капитан на звездолета, с който пътува екипажа), Клиф (водач на първи наземен екип) и Бет (,,водач" на втори полеви екип). В тази книга е простено, тъй като авторите са успели да вкарат елемента на извънземното. Извънземните-разумни са описани по един особено близък начин и въпреки основните различия, в по-голямата си част те са познати. И интересни.
Второ. Действието след Събуждането на екипажа е наситено с емоции и динамичност. Самото време на екипажа е ограничено, което само засилва желанието на четящия да се вземат още по-бързо решенията.
Единственото, което може би не харесах съвсем бе повторението. Да, може би е оправдано, но на моменти ми дойде пренасищащо. Повторенията бяха свързани с опасността, която дебнеше екипа на Купата, както и размерите ѝ. Непознатото е трудно за описване, но все пак не иска чак толкова описване.
Може би краят на историята бе това, което истински ме грабна.  Остави ме с желанието да прочета още една глава, което само по себе си трябва да е показателно. Не само. Краят ме помете и същевременно ме накара да се чудя ,,И сега какво?".



Няма как да не спомена и прекрасното оформление на книгата. Цялата история е разделена на пролог и други 9 части, които не съдържат в себе си повече от 10 глави. Всяка от частите е озаглавена. Самото заглавие носи смислите на частта. Не само, но и някои от невероятните цитати, които са поставени като мото просто ме шашнаха. Самите глави не са обемни, което позволява размисъл. А повярвайте, има над какво да се размисля. 



,,Купата на небесата" е едно епично приключение за един нов, но познат свят. За хора изправени пред избор. И една въпросителна. 
Препоръчвам!

С искрени благодарности на издателска къща Бард за предоставената възможност.

сряда, 10 януари 2018 г.

Ревю: ,,Прокълнатият Сейлъм'с Лот"- Стивън Кинг



,,Нямаше вече магия магия, ни черна, ни бяла."

Добре дошли в Прокълнатият Сейлъм'с Лот!
Преди да влезете в него, обаче, знайте, че няма гаранция да излезете от там...

Пиша това ревю с огромно нетърпение и желание да споделя малки фрагменти от това тъмно преживяване. Искам да уточня, че това е първия ми досег до жанра хорър, та да знаете, че нямам особена база за сравнение. Не бих нарекла Кинг чак Крал..., но определено мога да призная, че владее перото. 
А сега ще си позволя накратко да представя градчето, което завладя съзнанието ми с една мистерия...
↻↺↻↺↻↺
За Прокълнатият Лот


Добре дошли в Джирусълъм'с Лот- малко градче на изток от Къмбърлънд, нито първият, нито последният град-призрак  в Америка. Но е един от малкото, в които изведнъж всичко замира... Естествено, разумът тук намира понятие, но не и причина. Хора започват съвсем неочаквано да изчезват. А откритите нямат никакво желание да се връщат към спомена...

,,...и онова, което обикаляше из него, крачеше в самота." 
- „Призрак в къщата на хълма“, Шърли Джаксън

1970 година-1319 жители


В тихото ежедневие сякаш се прокрадва нещоНещо неясно, коварно и неопределено. Нещо мрачно и извън всякакво разумно обяснение...
В тихото ежедневие на един малък град с 1319 жители хора започват да изчезват. Събития се повтарят от преди близо 50 години. Забулени в мрака на Злото...
Бен Миърс, главният герой на романа, е принуден да повярва в средновековните легенди за вампири, призраци и сили, които са извън рационалното обяснение. Но кой ли би изслушал приказки за подобни явления без съмнение и насмешка? 
На пръв поглед обикновен, Селъм'с Лот се превръща в арена. Но тук вече Вечната борба между Доброто и Злото успява да приеме облик. От едната страна са древните черни сили, привлекли в редиците си живи и мъртви. От другата - писателят Бен Миърс, лекарят Джими Коди, ученикът Марк Петри, учителят Матю Бърк и отец Калахан. 

А над всичко и всички стои мрачният Марстънов дом, който се извисява над града като идол на Мрака...

⤺⤻⤺⤻⤺⤻
За смисъла на един ужас...
За историята на един роман...

В началото на романа на Кинг, действието се развива особено бавно, дори флегматично. Това се дължи на необходимостта Лот да бъде описан. Обстановката и героите, добиване представа за цялостната картина става особено бавно. Но това определено изиграва важна роля в последствие.
В романът проличават много сблъсъци. Един лежи в основата, но като разклонения се появява сблъсъкът между поколенията, борбата за надмощие на един пол над друг, желанието на личността да се прояви, да бъде запомнена с нещо... Стига да посегнете към романа, вярвам, че ще откриете и много сходни елементи с ежедневието си и хората, с които се сблъсквате. Да, историята е измислена, но всеки елемент е вдъхновен от ежедневието... 

,,Обичаше си родителите, много ти обичаше, но понякога и двамата му се струваха като книгите по детския щанд на библиотеката — досадни… и прашни."

Това е първият ми досег до хорър жанра под вид на книга. И все пак добих обща представа за героите и тяхното развитие. Явно действието изисква жертви... Персонажите бяха поставени в рамката на действието. Обикновени хора и деца, принудени да играят игра със сили, които не разбират. Персонажите е ограничени. Тук се появява и фактът, че героите са прекалено много! Близо 300 страници ми отне да се ориентирам кой кой е и какъв принос носи. Факт е, че всеки един от представените герои изгражда градчето...докато градчето не започва да ,,умира" заедно с жителите си.



Злото в лицето на Марстъновия дом е неясно и непълно. На мен ми липсваше причината. Защо Злото е Зло? Нима е такова, просто заради необходимостта да съществува..?
Средствата за борба със Злото в романа се придържат към древните легенди, което на мен лично ми дойде малко банално. НО осъзнаването на присъствието на Мрака в града е особено интригуващ процес. Не на всички ни се налага да се сблъскваме с вампири, върколаци и призраци, но е факт, че всеки ден се сблъскваме с различни форми на Злото. Затова и харесах основната идея, та била тя и малко промита от времето.


Харесах Сейлъм'с Лот! Харесах градчето, необикновеното в наглед обикновеното... Смятам, че още дълго съзнанието ми ще броди по улиците на това пусто градче, защото вярвам, че ,,...за да докоснеш светлината, трябва да преминеш под сянката.“



Изображения: 34

Препоръчвам ,,Прокълнатият Сейлъм'с Лот" от Стивън Кинг най-вече на хората, които докато прегледаха набързо писанията ми си казаха, че това не е романът за тях, защото не четат такива ,,ужасии".

вторник, 9 януари 2018 г.

Winter Wonder Book Tag


Здравейте!
Началото на януари е. Не е много зимно, но затова пък зима се води. Да си призная...не съм особен почитател на студеното време, а в добавка на това и късите дни не ми се нравят много. Обичам да чета на дневна светлина, по-леко го понасят очите ми.
А сега да мина направо на темата, да не ви отегчавам. Днес реших набързо да нахвърлят отговорите си по един таг-Winter Wonder Book Tag . Благодаря на Иван от The Bookish Paradise, който отново се върна в редицата и то с пълна сила. 

Ако четеш- желая ти успех! 
Чета редовно.


↜↝
1. Топла и сладка книга, която стопля сърцето Ви.

Аз не чета сладки истории. Може би единствената, която влиза в това определение е ,,Всичко, всичко" на Никола Юн. Историята ме радва, несъмнено. Но истинските истории, които направо палят пожар в душата ми, обикновено са най-тежките, които един читател може да си представи. 

2. Любима книга с бяла корица.






1. Мръсно бяла е.
2. Не гледам много кориците.
3. И все пак... 




3. Седите в приятен, уютен, удобен диван, пиете горещ шоколад, но коя чудовищно голяма книга четете?

Чета една книга, за която се надявам до януари месец ще мога да споделя с вас. Фантастика, първата интересна, на която попадам със своя скромен опит. Не е чудовищно голяма, но...
Е, ако ми се дава право на избор и имам много време, то бих прочела с голям кеф ,,Анж Питу", част от ,,поредица" от Александър Дюма-баща, която съвсем наскоро си купих.

4. Започнало е да вали сняг и сте решили да се биете със снежни топки! Кой литературен герой бихте искали да се включи в снежната битка с вас?

Рандал Макмърфи от ,,Полет над кукувиче гнездо" (изключителен роман на Кен Киси). Смятам, че несериозността на героя би ми повлияла ободряващо.

5. За жалост, огънят започва да угасва. Последните глави от коя книга бихте използвали, за да го разпалите отново?

С огромно удоволствие бих изгорила само една книга, която безкрайно ме отврати като история, стил на писане, конструкция и въобще всичко за каквото се сетите. Става въпрос за ,,Булевардът на лъжите" от Силвия Кръстъл. Банална, скучна, а диалозите... майко! Героите говорят за нещо от ежедневието и изведнъж ти лепват по някоя реплика, дето няма нищо общо с разговора. Това не го желая и на най-големия си враг. 

С благодарности на Благовеста Дапкова, която ми дешифрира значението на този въпрос!

6. Коя книга е толкова близко до сърцето ви, че бихте я подарили на всички, които искате да запалите по четенето?

Несъмнено любимата ми книга (,,Война и мир") е най-близо до сърцето ми. Но съм наясно, че тя не би послужила като начало. Още в началото на блога си аз направих подобна публикация. Още държа на казаното. 
В допълнение бих казала само, че препоръчвам за начало на тези, които не смятат, че изброените книги са за тях и ,,Аз преди теб" от Джоджо Мойс. Това несъмнено си остава една от най-разтърсващите и истински истории за мен.

Благодаря ви безкрайно много, че четете!

Аз от своя страна отбелязвам:
Йоана от Piece of Life
Габи от Book and hot coffee

четвъртък, 4 януари 2018 г.

За най-добрите помисли в ,,За мишките и хората" от Джон Стайнбек


Днес започвам да пиша с натежало сърце. Не е, защото е трудно. Започвам да пиша с тежест, защото осъзнавам, че на този свят има истории и истории. Едните можеш да погледнеш с ясното съзнание, че това е просто една история. Нещо, което ще се превърне в минало. Нещо, което просто ще те отлепи за малко от земята и неминуемо след края си ще те върне отново на нея. Но историята, за която искам да разкажа днес е от другите. История, която с края си започва истинското си начало... История, която е ЖИВА.

↫↬
ЗА ИСТОРИЯТА НА ЕДНА МИШКА

,,И най-добрите помисли
на мишките и хората
пораждат често само
теглила и горести."
- ,,На една мишка", Робърт Бърнс

Имало едно време двама мъже. Двама обикновени мигриращи селскостопански работници. Но и не толкова обикновени. В един студенокръвен и жесток свят, те са споени с нещо повече от приятелство. Те са от малкото хора, които не влизат в никаква граница, защото светът и до днес не познава нещо толкова чисто...


,,Вече рядко се случва двама души да се подкрепят... Кой знае защо е така. Сигурно защото всеки се страхува от ближния си в тоя мръсен свят."

Двамата пътували от ферма на ферма във вечно търсене на шанс да осъществят мечтата си- една малка ферма, която да си е само тяхна. Малка фермичка, в която ще имат градинка и зайчарник, малко кокошчици и една топла стая, където през зимата ще слушат как дъжда чука по покрива... Затова и обикаляли страната в търсене. В  търсене на бъдеще. В търсене на щастие. В търсене на себе си...
И успяват. След поредната беля на Лени, който е едър и тромав физически, умствено изостанал, и безгранично, по детски му добър, Джордж, който е приятел на Лени и винаги го закриля с бащинска обич, успява отново да открие работа за двамата във ферма. Но пред тях остава едничкият важен въпрос. Осъществима ли е мечтата им в този тъй неприветлив и грозен свят...?


За сблъсъка ми с една вечна истина

Каквото и да се каже...все ще е малко. Джон Стайнбек е от онези автори, които майсторски представят историите и прави четящия част от всичко. Най-обикновени, наглед не особено интересни, историите, които представя Стайнбек са именно от онези, които започват живота си след края...
,,За мишките и хората" е не само затрогващ и интригуващ разказ. Това е  изпепеляващата истина за същността на всичко. За добротата, онази...по детски му наивната доброта, която се губи в море от боязън, гняв и омраза на ,,истинския" живот. ,,За мишките и хората" е глътка свеж въздух сред пожар.
Прочетох тези 106 страници за часове с желанието просто да разбера. А след прочита не само разбрах, а и осъзнах вечната истина, че добротата, макар и наивна може да се види и в лицето на една мишка...


С искрени благодарности на Кристина Велидолска, която не само ми предостави възможността да се докосна до тази история, но и е главният виновник за тази публикация. 

Топ 3: Филмите, които бих искала да прочета

Здравейте, четящи! Днес съм решила да се отдавам на мечти... Е, добре де! Чисто и просто смесвам изкуствата. Питам се какво ли би било...