Being nice SUCKS!

Гадно е да бъдеш добър!

Понякога това се превръща в неоспорим факт. И не само що се отнася до книгите. Добротата предполага безкористност. И на добротата трябва да се отвърне с добро или най-малкото-с благодарност. Така се очаква. Това е редно. Но неблагодарността е по-близък побратим в ежедневието или просто така ми се струва?

Уилям Шекспир  е казал:

„Няма ни добро, ни зло – тях ги създава нашата мисъл.”

Щом човешката мисъл е успяла да създаде нещо тъй ,,очарователно" като разделението, то съответно допускаме, че в случая доброто и злото съществуват. Но доколко си струва да бъдеш добър с другите, когато в замяна получаваш обиди?

Безкрайно съм отвратена от нещата, с които се сблъсквам почти всеки ден. Промяната у хората, които до вчера си смятал за приятели, е видимо осезаема. А избиването на емоцията най-често не е вследствие на едно единствено действие. Колко дълго хората трупат в себе си гняв към другите и къде именно се намира ръбчето на чашата, пълна с горчилка?

Е, предполагам, че отговорът на последния ми въпрос, няма един отговор. Думата зависи определя мига. А и хората сме променчиви същества. Понякога добри, друг път лоши. По-често сме лоши. С околните. Със заобикалящото ни. Със себе си. Защо? Защото  всичко влияе. Но справедлив ли е гнева ни? В повечето случаи не е. Крайно неоправдан, той се проявява в най-неподходящите моменти. Таеното през дълъг период от време си казва думата. А онзи, върху когото се излее кофата с помията, започва да носи онова, от което току-що си се освободил ти. Осъзнаваш ли го?

Струва ми се, че нещата не стоят така само в отношенията помежду ни. Често пъти сме добри и спестяваме доста неща, що се отнася до живота. Без значение дали се отнася до картина, музика или книга. Често пъти внимаваме и предъвкваме първоначалната мисъл, която е минала през главата ни, за да не нараним някого. Авторът и почитателите на творбата. Именно тази ни добрина в даден момент играе лоша шега... 

Случвало ли ви се е да попадате на поредица от лоши произведения? Седите, осмисляте ги и се опитвате да намерите смекчаващи нещата обстоятелства. Но творбата променя ли се? Със сигурност не. 

И така... Нижат се поредиците от произведения, които не са задоволителни и намираш оправднание да не споделиш мнението си или поне да смекчиш мнениео си. Защо? Защото живееш в общество, разбира се! Хубаво е да си различен, ама не винаги.

И идва следващото произведение. Не знаеш дори какво е, но гневът, натрупан от предишните, се отприщва точно при това произведение. Виновно ли е? Ами не, но пък обстоятелствата са такива...

При желание може да го приемете като метафора.

Не бива да позволявате на предишното да определя следващото. Може би именно на това се дължат и книжните застои на някои читатели? Вие какво мислите?

Ревю: ,,Бог и гадното копеле"- Георги Савов

АНОТАЦИЯ: 

Щастлив и безгрижен, двайсетгодишният Фипо прекарва дните си в приятно безделие. Докато гребе с пълни шепи от живота, младият мъж ненадейно открива, че може да получава сведения за бъдещето, а източникът, колкото и да е невероятно, се оказва Бог. Съвсем скоро обаче лекомислието и безразсъдството му стават причини Филип да изгуби безценната си дарба, а с нея и шанса да запази любовта си. Лутайки се в търсене на изход, той отчаяно се опитва да чуе отново Божия глас. 

Привет, четящи!

Днес се появявам при вас след особено дълга пауза. Идвам при вас, за да споделя впечатленията си за едно не особено популярно четиво. С надеждата повече хора да го забележат. Роматъ, който искам да ви представя е ,,Бог и гадното копеле". Знам, че на пръв пглед заглавието може да ви отблъсне. Обзалагам се, че голяма част от вас си казаха ,,Аз това няма да го чета!". Но четете ревюто, нали?!

Преди да започнете да четете ще ви помоля за две неща, а именно:

1. Не съдете книгата по корицата.

2. Прочетете ЦЯЛОТО МИ МНЕНИЕ.

⍖ 

ЗА КНИГАТА И АВТОРА

,,Бог и гадното копеле" от Георги Савов е книга, числяща се към съвременната българска литература. Наясно съм с отношението на една огромна част от четящите в българското общество спрямо съвременната българска литература. Нека кажем, че по-голямата част не приемат на сериозно книги, които спадат в категорията. В повечето случаи просто лепваме (понякога и аз) етикет ,,НЕ!" и не даваме шанс на произведението, да не говорим за автора. 

МОЛЯ ВСЕКИ ЧЕТЯЩ ДА СВАЛИ ТОЗИ НЕАДЕКВАТЕН ЕТИКЕТ И ДА ПОГЛЕДНЕ ЧЕТИВОТО, А НЕ ТОВА КЪДЕ СЕ ЧИСЛИ.

Колкото до автора... Георги Савов е непознат автор за съвременния читател. Самият той е избрал да се появи пред читателя с псевдоним-Савов. Романът ,,Бог и гадното копеле" е написан ,,под прикритие", но това по никакъв начин не пречи на читателя да разбере мнението на автора по отношение на редица въпроси, засегнати в историята.

А сега не е ли време да започна да представям романа?

↻↺

ИСТОРИЯТА

 Изображение

Всичко започва на 20 януари 1993. Е, всъщност авторът решава именно тогава да започне разказа за едно копеле. Датата е значима. Защото именно тогава един обикновен човек се превръща в... За да разберете прочетете книгата.

 ,,...ако се държах нормално, тайната щеше да остане погребана завинаги." 

Веднага след като става ясно в каква безнадеждност е попаднал героят, представен още в самото начало на романа, авторът ни връща почти 4 години назад (май, 1989), когато нещата наистина започват...

Историята е разказана от първо лице, единствено число. Действието се развива в България, София, а годината е 1989, паметна в българската модерна история. А главният герой, през чиято гледна точка се представя историята, е двайсетгодишният Филип, който се наслаждава на мига и се движи ръка за ръка с безделието. Младостта му позволява да граби с пълни шепи от живота.

,,Порочните умове мислят еднакво."

Един ден обаче нещата се променят. Безделието на Филип започва да не го определя изцяло, а самият Филип започва да вижда живота отвъд пелената на забравата. Филип се сблъсква по съвсем ненадеен начин с любовта. А любовта не идва сама. Неочаквано главният герой започва да получава странни проблясъци, които показват близкото бъдеще. А източникът им се оказва... Бог?

Но докога? 

Отговорът е, докато човекът не престъпи границата...

⤺⤻ 

МОЕТО МНЕНИЕ

Книгата ,,Бог и гадното копеле" определено не ми се появи като вече стара и особено изтъркана история. Идеята на автора ми бе интересна, но обяснението за Божия пръст ми се видя нелепо първоначално. Но пък приемайки, че под ,,Бог" ние, хората, имаме предвид всичко необяснимо в живота... То защо не? Защо да не кажем, че Божия пръст контролира виденията на Филип?

Да... фантастичният елемент е интересен. А хубавото е, че не е натрапен и поставен в центъра на всичко. Той просто идва като естествена стъпка, макар и неочаквана.

,,Явно не можеш да накараш Бог да дойде насила, както не можеш да доведеш насила радостта и смеха."

Романът на Георги Савов е лек и ненатоварващ-явява се като чудесен преход между две класики, да речем. И наистина романът в известна степен ме спечели. Особено много ме впечатли това как авторът е успял да улови типичната българска жилка. Склоността ни към далаверите, бягството ни от голяма част от проблемите, заобикалянето на закона, а и желанието на голяма част от нашето общество да напусне България и да замине отвъд границата за печалба и по-добър живот. Георги Савов е уловил цялата нелепост на българското общество и именно с това ме спечели.

  ,,- Не ти ли омръзна да си вечния бунтар?
- Не знам друг начин. Хората, които искат нещо да се промени, винаги са в опозиция."

Но няма как да си кривя душата -романът не е идеалът ми за съвършеното четиво. Нишката и ретроспекционният елемент печелят, но нуждата на автора да опрости нещата играе лоша шега. За мен персонажите, дори и главният, не са доразвити. Описанията липсват, а за един човек, който не е живял в София е трудно да се ориентира само по имената на улиците.

Да, начинът на изказ на Георги Савов е ненатрапчив, но употребата на изрази от типа на ,,Еба си майката!" мен лично ме изнерви. Думи от типа на ,,гот", ,,екстра", ,,кофти" и ,,пукаше" в едно литературно произведение стоят нелепо. Действието не става по-интересно с използването на подобни думи и изрази. За моя радост това не ме спря да дочета книгата. 

Българският съвременен роман ,,Бог и гадното копеле" на Георги Савов е интригуващо и леко четиво. Ненатрапчивото действие го прави точното четиво след един изтощителен ден. А книгата интригува още с първите редове...

Препоръчвам четивото за отмора. А и вярвам, че отвореният край би ви се харесал.

С искрени благодарности на издателство SkyPrint за предоставената възможност.

I Dare You /Book Tag/

В превод: Предизвиквам те да... /Книжен таг/

Привет!

Септември е един от най-очарователните и плашещи месеци в годината. Особено за учениците. От една страна идва прекрасната есен, с очарователните си багри, а от друга- училището, за което думите не стигат (положително/отрицателно). С една дума-септември месец е особено труден месец.

Тази вечер идвам при вас с една публикация, която отлагам от месеци. Таговете са толкова интересни, колкото и изискващи време, само това ще кажа. Надявам се следващото, което ще видите да ви бъде интересно. Този път няма да съм особено многословна, тъй като не смятам, че е публикацията го изисква.

Благодаря на Мели от Melly Book’s Blog, която се е сетила за мен!

↹

➻ Коя книга е била най-дълго на рафта ти?

Ако под ,,рафт" имаме предвид ,,на изчакване", то това е "Quo vadis", книга, която исках да прочета още в 6-ти клас, но набрах смелостта да посегна към нея чак юли месец, тази година.

Специално бих искала да благодаря на Вал и учителката ми по литература, които ме насочиха така точно към четивото.

РЕВЮ НА "Quo vadis"

➻ Кое е настоящото ти четиво, последната ти прочетена книга и следващата, която ще прочетеш?

Настояще четиво:

,,Божествена комедия“ -Данте Алигиери

Последно прочетено:

,,Робинзон Крузо“ -Даниел Дефо

За следващата не е много ясно, затова ще запазя мълчание.

➻ Коя е книгата, която всички харесват, но ти я мразиш?

Не ,,мразя“ книги. Не харесвам някои. Но пък аз лично не знам да има книга, която да се харесва на всички, тъй че нямам отговор на въпроса.

П.П. Страхотно измъкване, а?

 ➻ Коя книга си повтаряш да прочетеш, но вероятно няма?

Няма такава книга. Всичко, което си казвам, че ще прочета, го прочитам. Защото съм инат.

Дори намерих начин да се насиля да дочета ,,Робинзон Крузо“. Спрях на 165 страница, но скоро инатът в мен надви и намерих особено безболезнен начин да я дочета.

➻ Кои книги си пазиш за пенсионирането?

Крайно несериозен въпрос. Не пазя книги за утрешния ден, камо ли пък за пенсионирането.

А както са тръгнали нещата в България, едва ли някога ние, новото поколение, ще видим пенсии...

 ➻ Последна страница: прочиташ я най-напред или чакаш до края?

Страхотен въпрос! Така... Веднъж (бях започнала да чета ,,Рицарят на Мезон-Руж“ от А. Дюма-баща) книгата, която четях ме заинтригува наистина много. Още след като прочетох първата глава бях толкова любопитна, че посегнах към последната страница. И прочетох последното изречение. И разбрах края благодарение на прочетеното. От тогава... почти никога не ми се случва, тъй като се въздържам.

Дочетох ,,Рицарят на Мезон-Руж“ въпреки създалата се ситуация. Казвала съм го, но още веднъж не пречи- ПРОЧЕТЕТЕ РОМАНА!

 ➻ Благодарности: загуба на хартия и мастило или интересно от една страна?

Рядко ги чета, но не смятам, че благодарността, в каквато и да било форма, може да се сметне за загуба.

 ➻ С кой герой би си сменил/ла местата?

Значи... Определено не бих си сменила мястото с Робинзон Крузо.

А иначе... Героите са доста. Но в момента бих искала да съм близо до Вергилий, по начина, по който е Данте, в своята ,,Божествена комедия“.

➻ Имаш ли книга, която ти напомня за конкретен момент в живота ти?(човек, място, време и др.)

Определено това е ,,Планината Броукбек" от Ани Пру. Винаги, когато я погледна, си спомням за премеждията, през които преминахме с брат ми, докато се сдобием с нея. Също така и как първия път той /брат ми/ ме принуди да се запозная с историята. Вторият път сама пожелах да се потопя в нея. 

➻ Посочи книга, която си придобил/ла по интересен начин.

,,Ново начало“ от Кристен Ашли, бе първата книга, която спечелих от съвсем случайна игра. Определено думите не биха могли да предадат емоцията, която изпитах, когато книгата се озова в ръцете ми.

РЕВЮ НА ,,Ново начало"

 ➻ Подарявал/ла ли си книга по специална причина за специален човек?

Да, подарявала съм, но не е имало специална причина. Едно невероятно красиво издание на ,,Железният светилник“ от Димитър Талев. Подарих го на една моя съученичка, след като дълго време я убеждавах да започне да чете тетралогията на Талев.

Ако чете това да знае, че не е оправдано да не иска да я довърши. ,,Гласовете ви чувам“ е великолепна книга, за която си струва отделеното време.

 ➻ Коя книга е била с теб на най-много места?

Не мисля, че има книга, която да разнасям като стой та гледай. Докато чета дадена книга, тя изминава своя път.

➻ Някоя книга от задължителната литература, която си мразел/ла в училище, но не е толкова лоша след години?

Само на 16 години съм. И пак казвам, че не ,,мразя“ коя и да е книга. А иначе... няма книга, която да посоча като отговор на въпроса.

➻ Използвана или чисто нова?

Няма значение, стига историята да ме спечели. Не си падам по повърхностните неща, рядко се захласвам по корици и размера на книгите, които разгръщам. 

➻ Чел/ла ли си книга на Дан Браун?

Срам не срам, ще кажа. Все още не съм. Нещо все ме възпира от неговите книги, не мога да обясня какво точно. Имам предубеждения и за жалост, не мога да се отърва от тях.

➻ Гледал/ла ли си филм, който да ти е харесал повече от книгата?

Не мисля, че има. Е, харесах много ,,Призраците на Гоя“, но не бих казала повече от книгата.

 ➻ Чел/ла ли си книга, която те е накарала да огладнееш? 

Готварски книги включително.

Не. Ако една книга не е достатъчно пленяваща, та да ме накара да забравя за околния свят и жизнените функции на организма, то тя не заслужава да бъде спомената. Засега няма такава.

➻ В чий книжен съвет винаги би се вслушал/ла?
Винаги... В никой?! Зависи до голяма степен от настроението, в което съм. По-често- крайна нетърпимост към това някой да ми казва какво да чета. Особено ако съм ПРЕТРУПАНА С КНИГИ, КОИТО ЧАКАТ.

Благодаря на всички ви за отделеното време! 

Надявам се публикацията ми да ви е била интересна.

Аз от своя страна тагвам Виктория Лалова от Get Inspired

и Йоана Борисова  от The Book Pub.

Ревю: ,,Шогун“-Джеймс Клавел

Добре дошли, четящи!

Днес съм тук, за да ви представя бледите очертания на една истинска и безкрайно вълнуваща история! Тук съм, за да ви обрисувам света, който представя вечният роман на Джеймс Клавел, а именно ,,Шогун“. Искрено се надявам да успея да разпаля любопитството ви и да ви накарам още днес да откриете романа. 

↶↷

НАКРАТКО ЗА КНИГАТА

,,Шогун“ е исторически роман на британско-американския писател и сценарист Джеймс Клавел. Първото издание на романа излиза на бял свят през 1975 година. От тогава до днес, романът на Клавел  владее изцяло съзнанието на докосналите се до него. ,,Шогун“ е първият роман, част от Азиатската сага. В нея са побрани 6 романа, споени чрез духа на Изтока.

Азиатска сага:

1. Шогун  (1975)

2. Тай-пан (1966) 

3. Гай-джин (1993) 

4. Цар Плъх  (1962) 

5. Търговска къща (1981) 

6. Вихрушка  (1986)

➹➷

,,ШОГУН“- ИСТОРИЯ ЗА ЕДИН НЕПОЗНАТ СВЯТ

,,Времето няма единична мярка, то може да е скреж или мълния, или сълза, или обсада, или буря, или залез, или дори като скала.“

Годината е 1600-та, а светът е една забулена в мистерии тайна. Нови земи, народи и мироглед, а над всичко това се извисява Европа-жадна за власт, богатства и могъщество. Голяма част от Новия свят е открита и покорена, но това е само началото. Испанците и португалците, Първите откриватели на Новия свят, са разделили помежду си все още Неоткритото. Светът е разделен на две, страните са установили пълен контрол над Непознатия свят и нещата са строго установени. Но, както знаем, нещата не винаги се развиват по план...

Както казах, годината е 1600-та. А нещата не са такива, каквито са били. Холандският кораб ,,Еразъм“ пори водите на Тихия океан в търсене на нови земи. ,,Еразъм“ е един от петта холандски кораба, изпратени на експедиция в търсене на богатства и нови земи и единствения, който оцелява. От екипаж наброяващ 107 души в началото на експедицията са останали само 28, повечето от които са повече мъртви, отколкото живи, включително и капитанът. На борда се шири смъртоносна болест, а гладът и жаждата са неизменни спътници.

Тук се появява и английския лоцман Джон Блакторн, който е единствения човек на борда, способен да управлява и насочва кораба. Лоцманът е завладян от една-единствена мечта-да бъде първият човек, обиколил земното кълбо. Именно за да изпълни тази си мечта, Блакторн насочва кораба към легендарната с богатството си и все още неизвестна за света страна Япония. Именно затова ,,Еразъм“ пори вълните на Тихия окен в търсене на Неизвестното и със смътната надежда за спасение. И открива така търсената Япония, вследствие на извисила се буря, а нещата не се развиват по планирания от Блакторн начин...

,,Първо правило за оцеляване във вражески води: не прави нищо по своя инициатива.“

Така именно започва сблъсъкът. Сблъсък с непознат и напълно различен свят.

Изображение

Средновековна Япония е страна със строго установен феодален режим. Но политическата ситуация не е никак проста. Тайко е мъртъв, а унаследяването на властта не е строго установено. Наследникът на тайко, синът му Яемон, е едва седем годишно невръстно момче. Властта му е преотстъпена на Съвет на регентите съставен от петима от най-влиятелните даймио на империята: Торанага, Ишидо, Кияма, Оноши и Сугияма. Регентите са поели отговорността да управляват империята до навършване на пълнолетието на наследника. Но в самия Съвет цари неразбирателство и крайно разединение. А въпросът е един- Ишидо или Торанага? Селянинът или главата на рода Миновара?  А търпението дава отговора.

,,Търпението е важно за мъжа, и от жизнено значение за водача.“

Япония е страна на чистотата и реда. Строго установени норми на поведение, изключителна учтивост и страшно хладнокръвие съпътстват живота на всеки японец. Господарят е над всичко и неговата заповед е закон. Смиреност, уважение, дълг-всеки японец познава тези думи. А животът върви винаги ръка за ръка със смъртта.

,,Всяка година в тази Божествена земя имаме трусове и пожари. Големи вълни и чудовищни бури - тайфуни. Природата е доста сурова към нас. Може би затова така обичаме живота. Както виждате, нямаме друг изход. Смъртта е неотделима част от нашето море и земя. Знайте, Анджин-сан, че това е земя на сълзите и нашето наследство е смъртта.“

⥈

ГЕРОИТЕ

Изображение

И да ви говоря поименно за отделните герои, няма как да предам дори частица от тях. Всеки един герой в романа е изпипан. Животът на японците се контролира от мъжете, но това по никакъв начин не засенчва ролята на жената в обществото. Жената е равна на мъжа и може да бъде самурай, както и мъжа може да бъде. Въпреки че разказа се съсредоточава основно върху три персонажа (Торанага, Блакторн и Марико) това не пречи на автора да изгради изцяло пълнокръвни персонажи. Всеки герой, чиято съдба се преплита  със съдбите на основните образи, бива представен и дори на пръв поглед съвсем бледото очертание, се оказва достатъчно. Няма само лоши или само добри герои. Именно това ги доближава до реалността и ги прави такива, каквито сме и ние. Истински, не идеални.

,,Обикновено и лошите хора имат своите добри страни, както добрите понякога крият зло. Трябва да насърчиш доброто и да се отървеш от злото, без да жертваш положителното в човека. В моите владения нищо не изхвърлям с лека ръка на боклука.“

Джеймс Клавел има онова невероятно умение, което съм виждала досега само при двама други автори. Ненатрапчивият му стил предоставя на четящия възможността наистина да се докосне до всеки един персонаж. А истините относно човека, които представя посредством всеки свой персонаж са просто забележителни.

,,Японците имат шест лица и три сърца. Това е тяхна поговорка — че човек имал едно лъжливо сърце в устата си, за пред целия свят, второ в гърдите си, за близки приятели и за семейството си, и трето — истинско, тайно, за което не знае, никой освен самия него, скрито господ знае къде.“

↜↝

ВНУШЕНИЯ

 

Изображение

Книгата носи и своите внушения. Като всяка една книга, сигурно ще си кажете вие. Но истината е, че в ,,Шогун“ всичко е поднесено по особено ясен и изчистен начин. Истини относно доброто и злото, правилното и грешното и съдбата, която не е подвластна на нас. Представяйки ни света на японците, Джеймс Клавел представя и нашия свят такъв, какъвто е, а не такъв, какъвто го правим. Защото често се тревожим за утрешния ден, а в края на краищата съдбата е такава, каквато е.

,,Първото проявление на съвършенството е абсолютната чистота.“

,,Шогун“ е исторически роман, част от забележителната Азиатска сага на Джеймс Клавел. Роман, изпълнен със сплетни, хитрост и чистота във всяко едно отношение. Книга, представяща един напълно различен свят, който се отдава толкова на живота, колкото и на смъртта. История, която е изпълнена с невероятни вълнения и неземни усещания.

ПРЕПОРЪЧВАМ романа на всеки!

Затрупани от себе си. ЖЕЛАНИЕТО-мисията невъзможна.

Изображение

Здравейте!

От няколко дни усещам как се движа като болна. Днес осъзнах, че проблемът не е физически, а по-скоро психически. Несъзнателното натоварване си казва думата...

Повечето от вас сигурно са изпадали в същата ситуация. Желанията, които имаме, но не изпълняваме. Целите, които с течение на времето забравяме. И най-вече- списъците, които изготвяме, но рядко изпълняваме.

↶↷

За средата...

Средата, която ни обкръжава ежедневно, играе огромна роля за оформянето на желанието.

Като блогър, аз бивам обградена основно от хора с моите интереси. И това е страхотно, тъй като така спокойно може да контактувам, без притеснение, че следващото ми изказване може да бъде прието като нередно, а аз-линчувана. Говоря, както за ежедневието си, така и за пространството в мрежата. Средата, която ме обгражда, играе роля и в последствие може да ме накара да прочета книга, да поискам книга или най-малкото-мнение, относно книга. Следя няколко блогъра и определено въодушевлението на някои ме кара да пожелая да прочета книгите, които коментират. И така му се изплъзва края...

⭌

За списъците...

Да... Като четящ човек мога да кажа, че най-сериозният ми проблем са списъците.

Особено списъците, които правим за книгите. Аз, например, имам 3 подобни списъка, всеки с над 25-30 книги. Единият е за книги, които ТРЯБВА (най-омразната дума) да прочета. Вторият е за книги, които ИСКАМ да прочета. И третият е за книги, които ЖЕЛАЯ да притежавам. Но днес осъзнавам, че едва ли някога ще ги изпълня. Затова и ограничих нещата до един списък, с  не повече от 12 книги, които обединяват целите на трита списъка.

Вие имате ли подобен проблем със списъците си с книги? Смятате ли, че бихте могли да го изпълните някога?

↫↬

За осъзнаването...

Трупането на желания, искания и списъци, които рядко осъществяваме, води до недоволство.

Кога осъзнах, че имам проблем с това? Когато оставих току-що попаднала ми книга, за която, без да знам нищо, си казах: ,,Тази книга искам да прочета!“ (,,Севастопол“-Александър Малишки)  на рафтчето в библиотеката и то само защото съм запълнила всичко с ненужни списъци. Защо трябва да потъпквам желанието си, заради книги, от които половината дори не мога да разбера защо съм набелязала?! И така преустроих нещата.

➘➙

Промяната.

Всички мечтаем за промяна и бленуваме за нещо истинско и вълнуващо, за един момент, който ще промени нещата. Но истината е, че за промяната трябва да се работи всеки ден. Затова и трябва да поставяме малки, достижими цели и наистина да имаме желанието да направим промяната. Не само що се отнася до книгите, а и до живота. Може би именно по този начин ,,мисията невъзможна“ ще бъде изпълнена. 

Summer Lovin’ Book Tag 2017

Изображение

Привет, четящи!

Днес идвам при вас с публикация тип тематичен таг. Трябва да призная, че толкова редовна не съм била във воденето на дневник до сега. А блогът ми, благодарение именно на тези публикации, се превърна в дневник на книжни откровения. И това ме радва. По този начин и вие ме опознавате, и аз опознавам себе си и книжния си свят.

Искрено благодаря на Силвия от  MYBOOKSAREMYWORLDBLOG, която се сети за мен и ме отбеляза. Благодаря! 

!!!
Тъй като в момента не разполагам с личната си библиотека, публикацията ми няма да бъде придружена от снимков материал.


⻍

➸Начало на лятото: грабващо първо изречение.

В момента се сещам за две наистина грабващи първи изречения. Интересното е, че тези две първи изречения се отнасят до мъртъвци. 

￫ Първото изречение, което ще ви представя е от ,,Името ми е Червен" от Орхан Памук. Книга, която наистина ме грабна, но така и не успях да довърша (надявам се до края на годината да успея да ви я представя).

,,Сега съм мъртъв-труп на дъното на кладенеца."

￫ Второто изречение, за което се сещам е от ,,Свят извън времето" от Лари Нивън. Книгата се числи към жанра фантастика и беше моя първи истински досег до този свят. Останах впечатлена, но и леко объркана от това четиво... 

РЕВЮ

,,Имало едно време един мъртвец."

 ➸Прекалено горещо е за излизане: книга перфектна за цял ден у дома.

Много книги са ме впечатлявали. Много са ме приковавали към стола. Но единствената, която наистина е имала хипнотичен ефект и е успявала да ме задържи не само у дома, но дори и в неподвижно състояние е ,,Въглен в пепелта". Тази книга е невероятна! Историята е пълна с преврати, вълнения и емоции, мисли и действия. Елиас (един от двата главни персонажа в романа) ме плени изцяло. Смел, борбен, истински във всяко свое действие. Това е четиво, което е много трудно за описване, тъй като представя отделен, нереален и изумителен свят. 

ПРЕПОРЪЧВАМ!

,,В този миг разбирам, че няма защо да се боя от нещо, ако няма ни най-малък шанс то да се случи. И това осъзнаване най-сетне ме освобождава от страха, терзаещ ме от дни насам." 

-,,Въглен в пепелта“, Сабаа Тахир

➸Лятно пътешествие: книга, която бихте взели с вас на път.

Книгата, която наистина много искам да прочета, определено. В момента това е ,,Войната на розите: Буревестник". Книга, която от месеци владее моето съзнание и към която все нямам време да посегна...

➸Божествен студен чай: книга, която се развива на студено.

Тук не мога да реша... Дали да извъртя въпроса като спомена за емоционалната студенина на ,,Белият гущер" от Павел Вежинов или пък просто да кажа, че част от действието в поредицата ,,Песен за огън и лед" се развива в студените северни територии на Вестерос и отвъд Вала...

,,На тая възраст Неси вече познаваше хората. Не ги разбираше, но ги познаваше. Беше ги изучил чрез книгите за човешкото поведение. Беше се опитал да проникне в тях чрез литературата. Никога не съжаляваше, че няма душевното съдържание на обикновените хора. Ако съдеше от Фройд, това нещо беше неизмеримо отвратително. Ако съдеше по Достоевски, то бе по-страшно от бездна. Ако съдеше от своите наблюдения, то беше нещо слабо, неосъзнато и хилаво. Не, не искаше да бъде като другите хора, да споделя тяхната безпътица, тяхната слабост, техния раздиран от страдания и страсти живот.

Сам никога не размисляше за своята съдба, за своето съществуване между другите хора. Знаеше само, че ще преживее тоя живот без бури. Никакви драми няма да сломят душата му. В неговото тихо съществуване нямаше да има ни крясъци, ни сълзи, ни безнадеждно пияно залитане по тъмните улици. Не размисляше дори за своя път в науката, за своите открития и успехи. Не се интересуваше ни от своето, ни от човешкото бъдеще. Знаеше, че ще живее спокойно и мирно и някой ден ще умре. Това бе всичко."

-,,Белият гущер“, Павел Вежинов

,,-Нека да ти кажа нещо за вълците, дете. Когато паднат снеговете и задухат белите ветрове, вълкът единак умира, но глутницата оцелява. Лятото е времето за раздори. Зиме трябва да се подкрепяме един друг, да се пазим топли един друг и да споделяме силата си. Така че ако трябва да мразиш, Аря, мрази онези, които наистина ни вредят. Септа Мордейн е добра жена, а Санса… Санса е твоя сестра. Може да сте различни с нея като слънцето и луната, но в сърцата ви блика една и съща кръв. Ти имаш нужда от нея и тя има нужда от теб… а аз имам нужда и от двете ви, боговете да са ми на помощ."

-,,Игра на тронове“

➸Неприятно слънчево изгаряне: книга, която наистина не сте харесали.

,,Булевардът на лъжите" от Силвия Кристъл и ,,Величие и падение на куртизанките" от Оноре дьо Балзак. Не смятам, че е необходимо да повтарямедно и също за книги, които вече съм презряла. Цялата ми публикация ще бъде съсипана от ненужна злъч, която понякога прозира, когато коментирам тези четива.

➸Горещо четиво: препоръчайте любима книга.

Вместо книга ще се обърна с призив към всички, без значение дали блогъри, влогъри или обикновени четящи. 

Четете с мярка. Уважавайте мнението на околните. И не забравяйте, че е хубаво да четете нови заглавия, но това не трябва да ви кара да забравяте да поставяте и подсилвате основата. 

ЧЕТЕТЕ КЛАСИКА!

↶↷

Бих се радвала на препоръки за класически романи. Моля всеки, който има какво да ми предложи, да сподели заглавието на четивото и краткото си мнение. Ще направя всичко възможно да прочета препоръчаната книга и да достигне до повече хора. 

Надявам се публикацията ми да ви е харесала. 

От своя страна аз отбелязвам:

Мели от Melly's Book Blog

Кристиана от krisjustlovetoread

Габи от Book and hot coffee

Eтикет: Таг

Всичко е любов! ,,Три метра над небето“ и продължението ,,Искам те“ от Федерико Моча

Може да ви се стори объркващо, че правя една публикация за две книги. Да, малко е объркващо. Но истината е, че аз не смятам, че мога да разделя тези книги. Защото двете са неразривно свързани части от един живот. И любов.

РЕВЮ: ,,Три метра над небето“-Федерико Моча

„Лошото момче” Степ и ученичката Баби живеят в различни светове, но когато се срещат експлозията избухва - груба и същевременно безкрайно нежна. Защото само любовта може да те накара да забравиш всичко останало... и да се почувстваш ТРИ МЕТРА НАД НЕБЕТО.

Любов е, когато почувстваш, че летиш. Чувството, което ти подсказва, че човекът до теб е онази частица, която цял живот си търсил. Онази, която допълва картината, наречена живот. Любов е, когато мисълта за човека до теб те завладее изцяло. Желанието да споделиш всичко с другия. Защото осъзнаваш, че всичко е любов...

,,Три метра над небето“ от италианския писател Федерико Моча е книга, причислена към любовния и YA жанр. Това е история, обединяваща хиляди емоции. Разказ за два бурни характера, два напълно различни живота и една любов.

↶↷

ИСТОРИЯТА

Стефано Манчини е главният герой в романа. Невероятно красив и лош, той определено е мечтата на всяко момиче. И кошмарът на всеки мъж. Той е последователен, именно затова и получава прякора си -Степ. Всяко негово действие е подтиквано от първичност, която се е превърнала в част от неговата личност. Степ е деветнадесет годишен побойник, състезаващ се с мотоциклети и известен колекционер на жалби в полицията. Той живее сред разврат, хиляди момичета, които може да има и безкрайно нехайство за живота. Изживява мига! Но нека имаме предвид, че нещата не винаги са такива, каквито изглеждат... Всеки носи багажа си, а определено Степ не е изключение.

,,-Има моменти, в които трябва да стоиш неподвижно, а има и други, в които трябва да знаеш как да се движиш...“

След поредния гуляй Степ се сблъсква съвсем случайно със своята пълна противоположност в лицето на невероятно красивата ученичка Баби. Девойката е от богато семейство, невинна и нежна или иначе казано- няма нищо общо със Степ. Съдбата сблъсква тези два характера и то не случайно. Защото след този сблъсък, след онова чувство, нещата никога няма да бъдат същите...

,,От този ден сякаш нещо завинаги се пропука. Започнаха да се чуват все по-рядко, пък и вече нямаше какво да си кажат. Може би защото подобна проява на слабост е последното, за което човек би желал да си спомня. Или защото винаги мислим, че нашата скръб е най-силна и никой не е в състояние да я разбере. Никой не може да обича така, както обичаме ние, никой не може да страда така, както страдаме ние.“

⥌⥍

Трябва да призная, че книгата на Федерико Моча се яви като глъдка свеж въздух. Няма да ви лъжа. Начинът, по който е написана е меко казано просташки, глуповат и на моменти-изключително изнервящ и смешен. Описанията... няма какво да се коментират, тъй като те липсват. Диалозите между героите са написани в разговорна реч. Цветисти изрази не липсват. Разказът на историята е от трето лице, което улеснява до известна степен съвсем бегло представените обстановки. Може би именно затова книгата успя да ме спечели. Толкова е различна от повечето. Някак печели не с това, което показва, а с това, което кара да изпиташ... А мен поне ме накара да се смея. От сърце.

Ако търсите високо интелектуални разговори, прочувствени теми и философски разсъждения, то по-добре не посягайте към книгата. Но ако търсите изживяване, трепет и живот на бързи обороти, то определено това е книгата за вас.

И знайте едно. Историята ще ви покаже висините. Ще стигнете ТРИ МЕТРА НАД НЕБЕТО. Но ако наистина се докоснете до историята, ще усетите и болка. Затова и бъдете готови...

РЕВЮ: ,,Искам те“-Федерико Моча

След две години в Ню Йорк, Степ се завръща отново в Рим. Споменът за Баби и миговете, когато двамата се носеха "три метра над небето", още е жив. Но колкото и да е вълнуваща една любовна история, някои страници трябва да се затворят завинаги, защото понякога магиите губят силата си. На тяхно място обаче се появяват нови...

Срещата на вечния бунтар Степ с неустоимата Джин слага началото на приключения и страсти, които той не е вярвал, че може да изживее отново. Но не и с друга жена след Баби.

,,Това, което в един момент ни изглежда прекрасно, с времето се променя. А може би разбираме, че не е било така прекрасно и ако го загубим, можем да намерим нещо по-добро.“

,,Искам те" е така жадуваното продължение на незабравимата история, която ни изстрелва на ТРИ МЕТРА НАД НЕБЕТО. Разказ за живота след една единствена първа и неповторима любов. История за живота след нескончаемия край. За живота, борбата и радостта, въпреки болката...

,,Никога не знаеш кога и защо те връхлитат спомените. Единственото сигурно е, че рано или късно ще изплуват отново. Но аз знам какво да правя. Не трябва да се вглеждаш в тях! Когато дойдат, трябва бързо да ги отпратиш, веднага, без съжаление, без да отстъпваш. Да не си причиняваш болка.“

➴➶

ИСТОРИЯТА

Две години след раздялата с Баби, Степ решава, че е готов да се завърне у дома. Мястото пълно със спомени, градът, споделял копнежите му и приятелите, с които е делил радостите и скърбите. Но Степ вече не е момчето, което беше преди. Той е променен, пораснал. Болката променя неговия живот. Към по-добро...

Връщането на Степ се превръща в сензация. Той е легенда не само за познатите си, а и за онези, които никога не би познал. Побоищата и състезанията, превръщат Степ в легенда сред мъжете. Но момичетата печели с онзи надпис, написан преди толкова време...

АЗ И ТИ... ТРИ МЕТРА НАД НЕБЕТО

Рим е вечен. Но хората не са. Обстановката е същата, но хората са различни. Нравите са променени, а онези деца, които познахме в първата книга-пораснали.

Още с кацането на самолета, около Степ витае съмнение. Усещането за нещо неизбежно, вълната от неизвестност и болка, залива главния герой. А в сенките се крие някой, за когото никой дори и не предполага...

Така е, докато Степ не се сблъсква с очарователната и различна Джиневра. Тя не е беззащитна и нежна. Джин е борбена и истинска. Това неминуемо привлича главния герой, който се впуска в нещо, което е по-истинско от всичко, което е изпитвал до сега...

↫↬

В романа ,,Искам те", продължение на ,,Три метра над небето", проличава огромно развитие. Не само в героите, обстановката и емоционалността на написаното, а и в стила на Федерико Моча. Гледните точки се сменят, което подпомага развитието на действието. Разказът се променя. В зависимост от това къде и кои са участващите лица, разказът бива или от първо, или от трето лице. За жалост, в някои от главите се сблъсках със сливане на един разказ с друг и крайно непонятна за мен промяна в гледните точки. Признавам, обаче че в случая разказа от първо лице ми се понрави, тъй като по този начин се постигна особена дълбочина на действието. Дълбочина, която не пролича в първата книга. 

,,Стига вече. Зарежи. Сложи всичко на мястото. Затвори страницата на спомените. Изпрати ги надалече, там дълбоко в душата, зад онзи ъгъл. В онази градина, където разцъфтя едно плахо цвете под сянката, а после ти донесе само болка. Сложи ги там, добре ги скрий,  моля те, където няма да причиняват мъка, където никой не ще ги види повече. Където... не ще ги видиш и ти.“

Освен промяната от гледна точка на разказа, се забелязва и особена промяна при описанията. В ,,Искам те" описания не липсват. Не са много, не са особено подробни, но са налице и засилват въздействието върху четящия.

,,Искам те" е продължение на един живот. История за началото след края и щастието, въпреки отминалата болка. Продължение, което ни учи, че да, има първа любов, но не и последна...

,,Три метра над небето" и ,,Искам те" са романи от италианския съвременен писател Федерико Моча. Това е история за първата любов и любовта въпреки болката. За втория шанс и свободата на сърцето.

ПРЕПОРЪЧВАМ РОМАНИТЕ НАЙ-ВЕЧЕ НА ТИЙНЕЙДЖЪРИТЕ И НА ЖЕЛАЕЩИТЕ ДА ИЗЖИВЕЯТ ЕДНА ИСТОРИЯ НА БЪРЗИ ОБОРОТИ!

С искрени благодарности на издателство SkyPrint за предоставената възможност.