Публикации

По широкия свят с ,,всичките наши тела - свръхкратки истории", Георги Господинов

Изображение
       От няколко години насам в родното пространство, а и в световен мащаб, нашумя едно име на български писател - Георги Господинов . Да си призная честно - колкото повече шуми нещо, толкова по-далеч се опитвам да бягам от него . Тук е възможно да възникне въпросът защо? и то съвсем удачно. Отговорът е наистина прост - мнението на масите често пъти може да разбърка личната преценка. Все пак човекът е стадно животно и се опитва, поне доколкото може, да бъде в хармония със социума.      И все пак, когато реших да се занимавам с филология, стана ясно, че няма как повече да бягам от него. Започнах да протакам във времето нещо, към което не желаех да се обръщам. Но името на Георги Господинов, освен популярно, се оказва и една притегателна тежест за разговори и обяснения на определен тип феномени.       Дойде един прекрасен ден, в който отидох в библиотеката. Не открих това, което търсех. Затова и взех това, което трябваше - няколко томчета, на които пишеше Георги Господинов. Възможно е д

За чувствата, мислите и действията ,,Далече от безумната тълпа", роман на Томас Харди

Изображение
     В днешната публикация реших накратко да обобщя впечатленията си от първия роман на Томас Харди , който прочетох, а именно Далече от безумната тълпа . Никак не е за учудване изборът ми, ако се съди от заглавието, което веднага се вгнезди в моето съзнание. Шегата настрана, романът определено ме изненада. Как и защо - можете да разберете тук. ⇹ Жената между верността, страстта и обсебването Далече от безумната тълпа, 2015 Най-висшият стремеж на чистата любов не е великодушната щедрост, а утоляването на собствената жажда.      В центъра на повествованието е независимата, но бедна Батшетба Евърдийн - млада и изпълнена с амбиции дама, която няма особени перспективи в живота. По съвсем обикновен начин тя се среща с младия, току-що замогнал се фермер Габриел Оук, който, скоро след това, се оказва пленен от нейния чар. В изблик на чувствата си, Габриел решава да ѝ предложи изгоден брак. Батшетба обаче е на друго мнение и решава да откаже предложението му. Скоро след това съдбите и на двама

,,Докато лежах и умирах" и малко след това, роман на Уилям Фокнър

Изображение
    Коментарът ми върху Докато лежах и умирах на Уилям Фокнър ще да е доста диаметрално разпрострян. Случвало се е и преди да попадна на подобни на тази книга, а именно такива, които не подлежат на категориите харесвам - не харесвам. Известно време отлагах излагането на гледната си точка върху произведението, тъй като очаквах нещо да отлежи във времето, да се избистри и моят коментар да има ясна насоченост. Но осъзнавам, че ако не опитам да изложа накратко това, което видях , едва ли моето очакване ще се реализира.      Преди същината на публикацията, ще си позволя да кажа, че това беше първият ми досег с Фокнър (ще се радвам да споделите мнението си дали това е удачно запознанство според вас). Вниманието ми към тази книга беше предизвикано от препоръка, но започнах да чета заради заглавието (естествено, но имам предвид след като разбрах към коя част от Одисея се отнася). Към сюжета подходих с единственото знание, че става въпрос за едно деветдневно пътуване с каруца - това ми стига

Причината да създам серия публикации, посветени на социалистическия реализъм #7

Изображение
José Clemente Orozco The Subway 1928      Започнах тази кратка тема в блога си с ясната идея, че е изключително низвергната в нашето съвремие. Не само това, но и се отрича цял един период от историята. Умишлено се заличават късчета памет - паметници, документи, изкуство - с оправданието, че всичко е плод на една политическа машина, всичко е ръководено от един диктатор и няма значение дали е Ленин, Сталин, Тито и прочие. Дали едно време е било по-добре или по-зле, това не знам. Колкото повече човек чете и се информира, толкова по-добре разбира, че няма нищо зад понятията ,,добро" и ,,зло". Всичко е било и е и ние не трябва да го забравяме - в противен случай сме обречени да се въртим в един омагьосан кръг.       Няма идеални хора, няма съвършени политически режими, няма и една правилна форма изкуство. Няма оправдание за насилието, но то е част от човешкото ни съществуване. Ние, за огромно съжаление, поставени в условия на оцеляване, се оказваме тъкани от насилие без причина. Е

Изграждането на един нов свят - социалистически реализъм в литературата #6

Изображение
     Изображение      В настоящата публикация ще представя накратко идеята на социалистическия реализъм в художествената литература. Вероятността да проличи лично пристрастие е налице, тъй като години наред съм чела подобна литература. Също така ще ви предоставя 3 романа, които препоръчвам за прочит. Нека се вземе под внимание, че книгите от жанра изискват проява на критическо мислене.           Реализмът е форма в изкуството, която има особено голямо влияние до средата на  XIX в., едно огледало на света, целящо да покаже света такъв, какъвто е. Социалистическият реализъм    е естетически израз на социалистическата съзнателна представа за света и човека, обусловена от епоха на борба за установяване и създаване на социалистическо общество. Иначе казано, представите за реално и нереално се преобръщат и, малко или повече, виждаме изравняването на понятия, които на пръв поглед са противоположни.      В литературата това е показано съвсем ясно с няколко типични архетипа.  Най-често имаме об

Динамиката на една реалност- кино и социалистически реализъм #5

Изображение
Кадър от филма ,,Москва не вярва на сълзи", 1979 г .      Ето, че реших съвсем за кратко да извадя от прашасалия, пълен с вечни класики в киното архив някои заглавия. Тъй като говорим за океан от различни продукции, а и аз нямам никакви претенции да разбирам от кино и кинематография, публикацията има съвсем любителски характер. Днес ще ви представя съвсем накратко 3 любими филма в жанра на социалистическия реализъм, към които често се случва да се връщам. За да избегна хвърлянето на суперлативи и многократната употреба на епитети, ще си позволя само да очертая сюжетните линии. 1. Иваново детство /1962 г./     Май никога не е време за игра...      Втората световна война. На фронтовата линия съветски часови залавят едно хилаво дванадесетгодишно момче. Заловеният бързо бива изпратен при по-висшестоящия лейтенант Галцев, който се проваля при разпита на детето. За да започне да говори, момчето иска да установи връзка с щаба на 51 полк. Скоро става ясно, че това не е обикновено дете, а

Под знака на социалистическия реализъм - радиотеатър #4

Изображение
Централна част: работнички в "Уралмаш" Юрий Пименов/Екатеринбургски музей на изящните изкуства   Все повече и повече в нашето ежедневие търсим ,,ефективният"/,,продуктивен" начин да прекараме часовете на път или просто на почивка. Именно целта, да оползотворим максимално времето си, ни кара да слагаме слушалките и да се отдадем на звука - музика, подкаст, аудио книга.         В този смисъл не трябва да забравяме обаче античното (от съвременна гледна точка) занимание - да седнеш късно вечер и заедно със семейството да се насладиш на една въображаема картина, рисувана чрез звука...      В тази публикация реших да припомня едно забравено удоволствие от миналото, а именно радиопостановките. Да обърнем поглед няколко десетилетия назад към 3 радиопостановки в жанра на социалистическия реализъм. 1. Отмъщението на магнетофона - водевил, 1956 г. История на звукозаписвателите. Магнетофон и магнитна лента. Какво пък може да открие един писател, когато започне да записва? Ами