Faith is no doubt

Изображение      Здравейте, четящи!      За първи път от години насам сядам да пиша тук с ясна идея за това какво искам да кажа. Тази публикация е обобщение на повече от 5 години работа по развиването на този блог за книги. Един малък преразказ на едно няколко годишно пътуване.      Създадох този блог през 27 февруари 2017 г. , по идеята на Сюлея Алиева - един от няколкото онлайн другари, които имам. Тогава бях в лятото на обичта си към четенето. Всеки ден имах какво да попитам, какво да чета и за какво да разкажа. И го правех в книжните групи във Facebook . Със създаването на FAITH IS NO DOUBT , аз се почувствах истински щастлива. Най-после имах кътче, в което да събирам своите мисли по теми, които ме вълнуват. И с право. Това е, може би, най-дългогодишният ми дневник.      Обаче времето минава. Често пъти в такива случаи дълго пазените трепети се превръщат в навик. Постепенно за мен писането тук стана нещо, подобно на стара дървена кушетка в ъгъла на стая. Развих определен модел на

     Последното истинско сътресение, което изпитах при четенето на роман, беше при прочита на Тя танцува само едно лято на Пер Улоф Екстрьом . И ето ме отново насред руините от собствените ми заблуждения след прочита на Аз още броя дните , роман на Георги Бърдаров .      Да си призная честно...мъчно ще да говоря за тази история, която истински съпреживях. Това отново ме навежда на мисълта, че за всяка история си има подходящо време - толкова години отлагах прочита на този роман, взех го без никакви очаквания, а той ме разнищи с простата си цел да събере отломките от една война и да покаже истинското лице на ужаса. ГЕОРГИ БЪРДАРОВ Изображение Роден: 6 април 1973 г., гр. София Средно образование:   39 ЕСПУ „Петър Динеков“, 1991 г. Висше образование: СУ ,,Св. Климент Охридски", география, 1996 г. Работа: от 1995 до 1998 г. като журналист в Радио 99; сценарист е на телевизионните предавания „Стани богат“, „Столът“, „Това го знае всяко хлапе“, „Аз обичам България“; преподава в катедра

       Често не проучвам книгите, които започвам да чета. И понякога се случва да попадна на неочаквани открития. Откритията не са добри или лоши. Те просто са такива, каквито са - неща, които са били там и са очаквали да ги осветим със своето съзнание. Такъв е случаят с Естествен роман на Георги Господинов - книга, която просто грабнах от рафта в библиотеката.      Публикациите за книгите на Георги Господинов не се побират в моята матрица - автор, сюжет, мнение. Те са кратки и прости. Пък и не е необходимо да се уморяваме в словоизлияния. Едва ли ще засегна (тук или в други публикации за негови творби) и темата сюжет, тъй като тя често пъти е профанизирана до степен на абсолютна ненужност. Само баналното ми е интересно. Нищо друго не ме забавлява толкова.      Естествен роман е книга на фрагментарните идеи, сглобена от една архиетипна ситуация. Човек, принуден да остави познатото, започва да блуждае между своето минало и бъдеще. Настоящето, тъй като го е принудило на това търсене,

       От няколко години насам в родното пространство, а и в световен мащаб, нашумя едно име на български писател - Георги Господинов . Да си призная честно - колкото повече шуми нещо, толкова по-далеч се опитвам да бягам от него . Тук е възможно да възникне въпросът защо? и то съвсем удачно. Отговорът е наистина прост - мнението на масите често пъти може да разбърка личната преценка. Все пак човекът е стадно животно и се опитва, поне доколкото може, да бъде в хармония със социума.      И все пак, когато реших да се занимавам с филология, стана ясно, че няма как повече да бягам от него. Започнах да протакам във времето нещо, към което не желаех да се обръщам. Но името на Георги Господинов, освен популярно, се оказва и една притегателна тежест за разговори и обяснения на определен тип феномени.       Дойде един прекрасен ден, в който отидох в библиотеката. Не открих това, което търсех. Затова и взех това, което трябваше - няколко томчета, на които пишеше Георги Господинов. Възможно е д

     В днешната публикация реших накратко да обобщя впечатленията си от първия роман на Томас Харди , който прочетох, а именно Далече от безумната тълпа . Никак не е за учудване изборът ми, ако се съди от заглавието, което веднага се вгнезди в моето съзнание. Шегата настрана, романът определено ме изненада. Как и защо - можете да разберете тук. ⇹ Жената между верността, страстта и обсебването Далече от безумната тълпа, 2015 Най-висшият стремеж на чистата любов не е великодушната щедрост, а утоляването на собствената жажда.      В центъра на повествованието е независимата, но бедна Батшетба Евърдийн - млада и изпълнена с амбиции дама, която няма особени перспективи в живота. По съвсем обикновен начин тя се среща с младия, току-що замогнал се фермер Габриел Оук, който, скоро след това, се оказва пленен от нейния чар. В изблик на чувствата си, Габриел решава да ѝ предложи изгоден брак. Батшетба обаче е на друго мнение и решава да откаже предложението му. Скоро след това съдбите и на двама

    Коментарът ми върху Докато лежах и умирах на Уилям Фокнър ще да е доста диаметрално разпрострян. Случвало се е и преди да попадна на подобни на тази книга, а именно такива, които не подлежат на категориите харесвам - не харесвам. Известно време отлагах излагането на гледната си точка върху произведението, тъй като очаквах нещо да отлежи във времето, да се избистри и моят коментар да има ясна насоченост. Но осъзнавам, че ако не опитам да изложа накратко това, което видях , едва ли моето очакване ще се реализира.      Преди същината на публикацията, ще си позволя да кажа, че това беше първият ми досег с Фокнър (ще се радвам да споделите мнението си дали това е удачно запознанство според вас). Вниманието ми към тази книга беше предизвикано от препоръка, но започнах да чета заради заглавието (естествено, но имам предвид след като разбрах към коя част от Одисея се отнася). Към сюжета подходих с единственото знание, че става въпрос за едно деветдневно пътуване с каруца - това ми стига

José Clemente Orozco The Subway 1928      Започнах тази кратка тема в блога си с ясната идея, че е изключително низвергната в нашето съвремие. Не само това, но и се отрича цял един период от историята. Умишлено се заличават късчета памет - паметници, документи, изкуство - с оправданието, че всичко е плод на една политическа машина, всичко е ръководено от един диктатор и няма значение дали е Ленин, Сталин, Тито и прочие. Дали едно време е било по-добре или по-зле, това не знам. Колкото повече човек чете и се информира, толкова по-добре разбира, че няма нищо зад понятията ,,добро" и ,,зло". Всичко е било и е и ние не трябва да го забравяме - в противен случай сме обречени да се въртим в един омагьосан кръг.       Няма идеални хора, няма съвършени политически режими, няма и една правилна форма изкуство. Няма оправдание за насилието, но то е част от човешкото ни съществуване. Ние, за огромно съжаление, поставени в условия на оцеляване, се оказваме тъкани от насилие без причина. Е

     Изображение      В настоящата публикация ще представя накратко идеята на социалистическия реализъм в художествената литература. Вероятността да проличи лично пристрастие е налице, тъй като години наред съм чела подобна литература. Също така ще ви предоставя 3 романа, които препоръчвам за прочит. Нека се вземе под внимание, че книгите от жанра изискват проява на критическо мислене.           Реализмът е форма в изкуството, която има особено голямо влияние до средата на  XIX в., едно огледало на света, целящо да покаже света такъв, какъвто е. Социалистическият реализъм    е естетически израз на социалистическата съзнателна представа за света и човека, обусловена от епоха на борба за установяване и създаване на социалистическо общество. Иначе казано, представите за реално и нереално се преобръщат и, малко или повече, виждаме изравняването на понятия, които на пръв поглед са противоположни.      В литературата това е показано съвсем ясно с няколко типични архетипа.  Най-често имаме об

Кадър от филма ,,Москва не вярва на сълзи", 1979 г .      Ето, че реших съвсем за кратко да извадя от прашасалия, пълен с вечни класики в киното архив някои заглавия. Тъй като говорим за океан от различни продукции, а и аз нямам никакви претенции да разбирам от кино и кинематография, публикацията има съвсем любителски характер. Днес ще ви представя съвсем накратко 3 любими филма в жанра на социалистическия реализъм, към които често се случва да се връщам. За да избегна хвърлянето на суперлативи и многократната употреба на епитети, ще си позволя само да очертая сюжетните линии. 1. Иваново детство /1962 г./     Май никога не е време за игра...      Втората световна война. На фронтовата линия съветски часови залавят едно хилаво дванадесетгодишно момче. Заловеният бързо бива изпратен при по-висшестоящия лейтенант Галцев, който се проваля при разпита на детето. За да започне да говори, момчето иска да установи връзка с щаба на 51 полк. Скоро става ясно, че това не е обикновено дете, а

Централна част: работнички в "Уралмаш" Юрий Пименов/Екатеринбургски музей на изящните изкуства   Все повече и повече в нашето ежедневие търсим ,,ефективният"/,,продуктивен" начин да прекараме часовете на път или просто на почивка. Именно целта, да оползотворим максимално времето си, ни кара да слагаме слушалките и да се отдадем на звука - музика, подкаст, аудио книга.         В този смисъл не трябва да забравяме обаче античното (от съвременна гледна точка) занимание - да седнеш късно вечер и заедно със семейството да се насладиш на една въображаема картина, рисувана чрез звука...      В тази публикация реших да припомня едно забравено удоволствие от миналото, а именно радиопостановките. Да обърнем поглед няколко десетилетия назад към 3 радиопостановки в жанра на социалистическия реализъм. 1. Отмъщението на магнетофона - водевил, 1956 г. История на звукозаписвателите. Магнетофон и магнитна лента. Какво пък може да открие един писател, когато започне да записва? Ами

Wall Mural in Dresden, Germany      Както стана ясно от предишните публикации в серията -   Социалистически реализъм - история, прояви в изкуството, творци и последици , когато става въпрос за социалистически реализъм в изкуството се засяга идеологическата страна на социалистическото учение. Възникнало през '20-те години на XX век, това течение в изкуството насърчава развитието на монументалната скулптура и архитектура.        В днешната публикация ще засегнем историята на 3 скулптурни композиции, знакови прояви на течението. Ако проявявате интерес към темата, то на края на всяка от публикациите можете да откриете допълнителна информация.      1. Работник и колхозничка/ Рабочий и колхозница - Москва, СССР Работник и колхозничка -  1937 г. и 2010 г.      Дело на един от най-изявените съветски скулптури в световен мащаб - Вера Мухина (1889-1953). 24,5-метровата статуя Работник и колхозничка , изработена от неръждаема стомана, е изработена за Световното изложение в Париж през 1937 г.