неделя, 17 септември 2017 г.

I Dare You /Book Tag/


В превод: Предизвиквам те да... /Книжен таг/

Привет!
Септември е един от най-очарователните и плашещи месеци в годината. Особено за учениците. От една страна идва прекрасната есен, с очарователните си багри, а от друга- училището, за което думите не стигат (положително/отрицателно). С една дума-септември месец е особено труден месец.

Тази вечер идвам при вас с една публикация, която отлагам от месеци. Таговете са толкова интересни, колкото и изискващи време, само това ще кажа. Надявам се следващото, което ще видите да ви бъде интересно. Този път няма да съм особено многословна, тъй като не смятам, че е публикацията го изисква.


Благодаря на Мели от Melly Book’s Blog, която се е сетила за мен!


Коя книга е била най-дълго на рафта ти?
Ако под ,,рафт" имаме предвид ,,на изчакване", то това е "Quo vadis", книга, която исках да прочета още в 6-ти клас, но набрах смелостта да посегна към нея чак юли месец, тази година.

Специално бих искала да благодаря на Вал и учителката ми по литература, които ме насочиха така точно към четивото.

РЕВЮ НА "Quo vadis"

Кое е настоящото ти четиво, последната ти прочетена книга и следващата, която ще прочетеш?

Настояще четиво:
,,Божествена комедия“ -Данте Алигиери
Последно прочетено:
,,Робинзон Крузо“ -Даниел Дефо

За следващата не е много ясно, затова ще запазя мълчание.


➻ Коя е книгата, която всички харесват, но ти я мразиш?
Не ,,мразя“ книги. Не харесвам някои. Но пък аз лично не знам да има книга, която да се харесва на всички, тъй че нямам отговор на въпроса.

П.П. Страхотно измъкване, а?

 ➻ Коя книга си повтаряш да прочетеш, но вероятно няма?
Няма такава книга. Всичко, което си казвам, че ще прочета, го прочитам. Защото съм инат.

Дори намерих начин да се насиля да дочета ,,Робинзон Крузо“. Спрях на 165 страница, но скоро инатът в мен надви и намерих особено безболезнен начин да я дочета.

 Кои книги си пазиш за пенсионирането?
Крайно несериозен въпрос. Не пазя книги за утрешния ден, камо ли пък за пенсионирането.

А както са тръгнали нещата в България, едва ли някога ние, новото поколение, ще видим пенсии...

 ➻ Последна страница: прочиташ я най-напред или чакаш до края?
Страхотен въпрос! Така... Веднъж (бях започнала да чета ,,Рицарят на Мезон-Руж“ от А. Дюма-баща) книгата, която четях ме заинтригува наистина много. Още след като прочетох първата глава бях толкова любопитна, че посегнах към последната страница. И прочетох последното изречение. И разбрах края благодарение на прочетеното. От тогава... почти никога не ми се случва, тъй като се въздържам.

Дочетох ,,Рицарят на Мезон-Руж“ въпреки създалата се ситуация. Казвала съм го, но още веднъж не пречи- ПРОЧЕТЕТЕ РОМАНА!

 ➻ Благодарности: загуба на хартия и мастило или интересно от една страна?
Рядко ги чета, но не смятам, че благодарността, в каквато и да било форма, може да се сметне за загуба.

 ➻ С кой герой би си сменил/ла местата?
Значи... Определено не бих си сменила мястото с Робинзон Крузо.

А иначе... Героите са доста. Но в момента бих искала да съм близо до Вергилий, по начина, по който е Данте, в своята ,,Божествена комедия“.

 Имаш ли книга, която ти напомня за конкретен момент в живота ти?(човек, място, време и др.)
Определено това е ,,Планината Броукбек" от Ани Пру. Винаги, когато я погледна, си спомням за премеждията, през които преминахме с брат ми, докато се сдобием с нея. Също така и как първия път той /брат ми/ ме принуди да се запозная с историята. Вторият път сама пожелах да се потопя в нея. 


➻ Посочи книга, която си придобил/ла по интересен начин.
,,Ново начало“ от Кристен Ашли, бе първата книга, която спечелих от съвсем случайна игра. Определено думите не биха могли да предадат емоцията, която изпитах, когато книгата се озова в ръцете ми.

РЕВЮ НА ,,Ново начало"


 ➻ Подарявал/ла ли си книга по специална причина за специален човек?
Да, подарявала съм, но не е имало специална причина. Едно невероятно красиво издание на ,,Железният светилник“ от Димитър Талев. Подарих го на една моя съученичка, след като дълго време я убеждавах да започне да чете тетралогията на Талев.

Ако чете това да знае, че не е оправдано да не иска да я довърши. ,,Гласовете ви чувам“ е великолепна книга, за която си струва отделеното време.

 ➻ Коя книга е била с теб на най-много места?
Не мисля, че има книга, която да разнасям като стой та гледай. Докато чета дадена книга, тя изминава своя път.

➻ Някоя книга от задължителната литература, която си мразел/ла в училище, но не е толкова лоша след години?
Само на 16 години съм. И пак казвам, че не ,,мразя“ коя и да е книга. А иначе... няма книга, която да посоча като отговор на въпроса.

 Използвана или чисто нова?
Няма значение, стига историята да ме спечели. Не си падам по повърхностните неща, рядко се захласвам по корици и размера на книгите, които разгръщам. 

➻ Чел/ла ли си книга на Дан Браун?
Срам не срам, ще кажа. Все още не съм. Нещо все ме възпира от неговите книги, не мога да обясня какво точно. Имам предубеждения и за жалост, не мога да се отърва от тях.

➻ Гледал/ла ли си филм, който да ти е харесал повече от книгата?
Не мисля, че има. Е, харесах много ,,Призраците на Гоя“, но не бих казала повече от книгата.


 ➻ Чел/ла ли си книга, която те е накарала да огладнееш? 
Готварски книги включително.
Не. Ако една книга не е достатъчно пленяваща, та да ме накара да забравя за околния свят и жизнените функции на организма, то тя не заслужава да бъде спомената. Засега няма такава.

➻ В чий книжен съвет винаги би се вслушал/ла?
Винаги... В никой?! Зависи до голяма степен от настроението, в което съм. По-често- крайна нетърпимост към това някой да ми казва какво да чета. Особено ако съм ПРЕТРУПАНА С КНИГИ, КОИТО ЧАКАТ.

Благодаря на всички ви за отделеното време! 
Надявам се публикацията ми да ви е била интересна.

Аз от своя страна тагвам Виктория Лалова от Get Inspired
и Йоана Борисова  от The Book Pub.

вторник, 5 септември 2017 г.

Ревю: ,,Шогун“-Джеймс Клавел



Добре дошли, четящи!

Днес съм тук, за да ви представя бледите очертания на една истинска и безкрайно вълнуваща история! Тук съм, за да ви обрисувам света, който представя вечният роман на Джеймс Клавел, а именно ,,Шогун“. Искрено се надявам да успея да разпаля любопитството ви и да ви накарам още днес да откриете романа. 

↶↷
НАКРАТКО ЗА КНИГАТА

,,Шогун“ е исторически роман на британско-американския писател и сценарист Джеймс Клавел. Първото издание на романа излиза на бял свят през 1975 година. От тогава до днес, романът на Клавел  владее изцяло съзнанието на докосналите се до него. ,,Шогун“ е първият роман, част от Азиатската сага. В нея са побрани 6 романа, споени чрез духа на Изтока.

Азиатска сага:

1. Шогун  (1975)
2. Тай-пан (1966) 
3. Гай-джин (1993) 
4. Цар Плъх  (1962) 
5. Търговска къща (1981) 
6. Вихрушка  (1986)

➹➷
,,ШОГУН“- ИСТОРИЯ ЗА ЕДИН НЕПОЗНАТ СВЯТ

,,Времето няма единична мярка, то може да е скреж или мълния, или сълза, или обсада, или буря, или залез, или дори като скала.“

Годината е 1600-та, а светът е една забулена в мистерии тайна. Нови земи, народи и мироглед, а над всичко това се извисява Европа-жадна за власт, богатства и могъщество. Голяма част от Новия свят е открита и покорена, но това е само началото. Испанците и португалците, Първите откриватели на Новия свят, са разделили помежду си все още Неоткритото. Светът е разделен на две, страните са установили пълен контрол над Непознатия свят и нещата са строго установени. Но, както знаем, нещата не винаги се развиват по план...
Както казах, годината е 1600-та. А нещата не са такива, каквито са били. Холандският кораб ,,Еразъм“ пори водите на Тихия океан в търсене на нови земи. ,,Еразъм“ е един от петта холандски кораба, изпратени на експедиция в търсене на богатства и нови земи и единственият, който оцелява. От екипаж наброяващ 107 души в началото на експедицията са останали само 28, повечето от които са повече мъртви, отколкото живи, включително и капитанът. На борда се шири смъртоносна болест, а гладът и жаждата са неизменни спътници.
Тук се появява и английският лоцман Джон Блакторн, който е единственият човек на борда, способен да управлява и насочва кораба. Лоцманът е завладян от една-единствена мечта-да бъде първият човек, обиколил земното кълбо. Именно за да изпълни тази си мечта, Блакторн насочва кораба към легендарната с богатството си и все още неизвестна за света страна Япония. Именно затова ,,Еразъм“ пори вълните на Тихия окен в търсене на Неизвестното и със смътната надежда за спасение. И открива така търсената Япония, вследствие на извисила се буря, а нещата не се развиват по планирания от Блакторн начин...

,,Първо правило за оцеляване във вражески води: 
не прави нищо по своя инициатива.“

Така именно започва сблъсъкът. Сблъсък с непознат и напълно различен свят.


Средновековна Япония е страна със строго установен феодален режим. Но политическата ситуация не е никак проста. Тайко е мъртъв, а унаследяването на властта не е строго установено. Наследникът на тайко, синът му Яемон, е едва седем годишно невръстно момче. Властта му е преотстъпена на Съвет на регентите съставен от петима от най-влиятелните даймио на империята: Торанага, Ишидо, Кияма, Оноши и Сугияма. Регентите са поели отговорността да управляват империята до навършване на пълнолетието на наследника. Но в самия Съвет цари неразбирателство и крайно разединение. А въпросът е един- Ишидо или Торанага? Селянинът или главата на рода Миновара?  А търпението дава отговора.

,,Търпението е важно за мъжа, и от жизнено значение за водача.“

Япония е страна на чистотата и реда. Строго установени норми на поведение, изключителна учтивост и страшно хладнокръвие съпътстват живота на всеки японец. Господарят е над всичко и неговата заповед е закон. Смиреност, уважение, дълг-всеки японец познава тези думи. А животът върви винаги ръка за ръка със смъртта.

,,Всяка година в тази Божествена земя имаме трусове и пожари. Големи вълни и чудовищни бури - тайфуни. Природата е доста сурова към нас. Може би затова така обичаме живота. Както виждате, нямаме друг изход. Смъртта е неотделима част от нашето море и земя. Знайте, Анджин-сан, че това е земя на сълзите и нашето наследство е смъртта.“

ГЕРОИТЕ

И да ви говоря поименно за отделните герои, няма как да предам дори частица от тях. Всеки един герой в романа е изпипан. Животът на японците се контролира от мъжете, но това по никакъв начин не засенчва ролята на жената в обществото. Жената е равна на мъжа и може да бъде самурай, както и мъжът може да бъде. Въпреки че разказа се съсредоточава основно върху три персонажа (Торанага, Блакторн и Марико) това не пречи на автора да изгради изцяло пълнокръвни персонажи. Всеки герой, чиято съдба се преплита  със съдбите на основните образи, бива представен и дори на пръв поглед съвсем бледото очертание, се оказва достатъчно. Няма само лоши или само добри герои. Именно това ги доближава до реалността и ги прави такива, каквито сме и ние. Истински, не идеални.

,,Обикновено и лошите хора имат своите добри страни, както добрите понякога крият зло. Трябва да насърчиш доброто и да се отървеш от злото, без да жертваш положителното в човека. В моите владения нищо не изхвърлям с лека ръка на боклука.“

Джеймс Клавел има онова невероятно умение, което съм виждала досега само при двама други автори. Ненатрапчивият му стил предоставя на четящия възможността наистина да се докосне до всеки един персонаж. А истините относно човека, които представя посредством всеки свой персонаж са просто забележителни.

,,Японците имат шест лица и три сърца. Това е тяхна поговорка — че човек имал едно лъжливо сърце в устата си, за пред целия свят, второ в гърдите си, за близки приятели и за семейството си, и трето — истинско, тайно, за което не знае, никой освен самия него, скрито господ знае къде.“

↜↝
ВНУШЕНИЯ
 

Книгата носи и своите внушения. Като всяка една книга, сигурно ще си кажете вие. Но истината е, че в ,,Шогун“ всичко е поднесено по особено ясен и изчистен начин. Истини относно доброто и злото, правилното и грешното и съдбата, която не е подвластна на нас. Представяйки ни света на японците, Джеймс Клавел представя и нашия свят такъв, какъвто е, а не такъв, какъвто го правим. Защото често се тревожим за утрешния ден, а в края на краищата съдбата е такава, каквато е.

,,Първото проявление на съвършенството е абсолютната чистота.“

,,Шогун“ е исторически роман, част от забележителната Азиатска сага на Джеймс Клавел. Роман, изпълнен със сплетни, хитрост и чистота във всяко едно отношение. Книга, представяща един напълно различен свят, който се отдава толкова на живота, колкото и на смъртта. История, която е изпълнена с невероятни вълнения и неземни усещания.
ПРЕПОРЪЧВАМ романа на всеки!

Частично замъгляване...

ИЗОБРАЖЕНИЕ  Здравейте, четящи! В скоро време няма изгледи да споделя с вас мнението си относно книгата, която чета в момента. Ак...