неделя, 19 ноември 2017 г.

Ревю: ,,Войната на розите: Буревестник“- Кон Игълдън #1


,,Сър Уилям, има моменти, в които Англия триумфира, и други когато...търпи провали. Устояваме и продължаваме напред. Не ни приляга да се обръщаме назад, да сочим с пръст и да казваме: ,,А, това не биваше да се случи. Това не биваше да се позволява.". Подобна гледна точка е типична само за хора, които се вторачват в миналото, сър Уилям. За онези от нас, които имаме воля да вървим напред, това е сякаш влизане в тъмна стая със затворени очи. Не всяка стъпка накриво или всяко препъване може да се прецени точно, преди моментът да е отминал, нито пък трябва да бъде така."

Неделя. Ужасен ден, а?
Мързелът и желанието за спане надвива. Но пък инатът и желанието ми да разкажа са по-силни.

Днес съм тук, за да ви представя една книга. Не коя да е книга. А Книгата, която ще разбие илюзиите. И това е първа част от поредицата ,,Войната на розите“, а именно- ,,Буревестник“.
Роман за управлението на ХенриVI (1422-1471) и всички събития довели до един от най-кървавите и дълготрайни сблъсъци в историята- Войната на розите. История, разбулваща тайната…

Преди да започна със същинската част искам да ви кажа нещо. Наскоро разбрах, че книгата е част от поредица. Не разполагам с #2, но в скоро време смятам да я набавя и прочета. Жалко, че ми се налага да разкъсвам така книгите, не ми се иска.

 
ИСТОРИЯТА
Ланкастър или Йорк?
Кой да заеме престола на Англия?
Всичко започва в година 1437. ХенриVI е вече пълнолетен, но напълно неспособен да управлява. В сравнение с войнолюбивия си баща (ХенриV), синът е агънце в ръцете на вълците. Всеки успява да изкопчи желаното без особено усилие. Франция чака да завземе обратно изгубените през Стогодишната война територии. А мир е единственото спасение за Англия. Защото, нека признаем, кралят е този, който трябва да поведе народа или към слава, или към мир…
Съветниците на краля Уилям Пул и Дери Бруър са натоварени със задачата да донесат мир на всяка цена. Настъпилите смутни времена вдъхват все по-голяма надежда на французите, като същевременно карат англичаните да се чудят къде е кралят им?
Сред английското население се заражда усещането, че държавата заслужава по-добро управление и силна ръка. Единственият начин е свалянето от трона на Хенри VI. Ричард Йорк е един от главните претенденти за трона, готов да обедини бунтовниците. И да вземе съдбата си в ръце.
Сблъсъкът е неминуем. Въпросът само е кога именно ще започне…

 ↿↾
ГЕРОИТЕ
Има някои изключителни герои в романа на Игълдън. Начинът, по който са построени е ненатрапчив и неособено претенциозен. Смятам, че именно това ме спечели.

Дерихю Бруър е главен шпионин на краля. Но ролята му в събитията е много по-голяма. Виждате ли… Той не само е доверен човек, но и главната причина XенриVI да се задържи толкова дълго на престола. Дери е смел, както и предвидлив, и хитър (все пак това се изисква от Главния кралски шпионин). Но в същността си Дери има особено мрачно кътче, жестоко и някак трудно за овладяване. Дългите години в армията и на ринга, както и трудното обучение за шпионин, са го направили годен. Но за какво именно…?

Уилям дьо Ла Пул, граф Съфък е един особено интересен персонаж. Честен и доблестен във всяко едно отношение. Благороден не само по произход, но и по същност. Уилям е натоварен с особено тежката задача. Да уреди брака на краля с Маргарет Анжуйска, а след това и да се ожени вместо краля за нея. Съфък е честен мъж, но колко ли може да понесе от ударите на съдбата? Ще стигне ли силата и честността му, да превъзмогне капаните на лордовете жадни за власт?

Томас Удчърч е стрелец, кален в множество битки. В миналото. По време развитието на действието, Том е обикновен земевладелец, грижещ се за своята челяд и своята земя във Франция. Докато един ден всичко се променя. Той е принуден да се изсели, да напусне дома си и да се върне в Англия по прищявка на висшестоящите. Но не е готов да се откаже от годините усилен труд. Затова и решава да се бори. За себе си. За дома и семейството си. За по-добър живот.
Ще успее ли? Ще спечели ли? На каква цена?

Херцог Ричард Йоркски е персонаж, за който просто е невъзможно да се каже нещо. Жесток, спрямо враговете си и същевременно съчувстващ и обичащ близките си. Ричард е дълбок персонаж. Постъпките му са насочени изцяло към това, което желае. Англия е там и той знае, че може да я изправи на крака. Въпросът е ще може ли да вземе властта в свои ръце?

 ↫↬
Моето мнение

Харесах романът. Не е нещо особено невиждано, но успя да ме завладее още с първите страници. Видях кураж да се изправиш на крака след като си паднал. Видях доблест, въпреки лицемерието. Видях и разбити надежди. ,,Буревестник“ е една от живите факли, които въпреки че връщат столетия назад в историята, показват света и идеала за света.
Обикнах персонажите, които посочих заради постъпките им и целите им. Идеалите им, въпреки и не идеални, са искрени и именно това ме спечели.
Смятам, че книгата е чудесно въведение, прекрасно представяне на самото начало на сблъсъка. Всеки, дори и този, който не обича особено предмета история, би могъл да научи нещо ново, без особени главоболия.
Харесах конструкцията на самото издание. Това е един от малкото наистина подредени исторически романи, които съм чела. В самото издание има бележки относно историческите факти и разминавания от Кон Игълдън, както и родословно дърво, водещо началото си от ЕдуардIII (1317-1377), което наистина е от голяма полза, както и карта, към която в началото бихте могли да се обръщате. Изданието е прекрасно, наистина.
Историята е чудесна и нямам забележки. Може би единственото, което малко ме изнерви в началото, бе накъсаното действие. Но в последствие всяко нещо си идва на мястото. Човек просто трябва да продължи да чете. И да внимава в час.


,,Войната на розите: Буревестник е книга, причислена към историческия жанр. История, интригуваща съзнанието, карайки го да навлезе в света на Розите. Опознавайки незнайната лудост, четящия би могъл да познае себе си. Целите си. Идеалите си. ,,Буревестник“ определено носи в себе си бурята. И то каква…

понеделник, 13 ноември 2017 г.

Гимназиален етап на обучение. Да четем или не? /8. клас/ #1


Здравейте, четящи!
В следващите няколко месеца (предполагам) ще се опитам да представя списъците със задължителна литература в гимназиалния етап на обучение (8.клас-12.клас). Ще има забавяния и големи паузи, тъй като не съм чела повечето произведения от 11. клас, както и от 12. клас. НО искам да знаете, че подобните ми постове ще бъдат отделени в сектор ,,Етикети“ като ,,Задължителна литература в гимназиален етап“, тъй че ред ще има и се надявам да успеете да се възползвате от него. Ще следвам старата програма на обучение, а от там всеки може да изведе и по новия модел.
Самата идея за този тип публикации не е оригинална, а по предложение на Вал от Чело коте книжки: блог за книги, картини, снимки, музика и филми , за което и благодаря! Благодаря и че четете! Надявам се да съм полезна на голям кръг от четящите задължителната литература ученици.


А сега нека премина към същинската част.

СПИСЪК СЪС ЗАДЪЛЖИТЕЛНА ЛИТЕРАТУРА
8. КЛАС

Това може би е единствения списък, към който нямам почти нищо против. Смятам, че е близко до разбирането на всеки, та било о и осмокласник. А и имайте предвид, че следващите години няма да попаднете на по-искрени и тъй чувствени произведения.

I – стихове
Произведенията не са обемни, но все пак някои хора отказват да ги четат. И все пак. Винаги, когато не искате да четете нещо, то препоръчвам да го чуете два пъти на аудио запис. Мисля, че следващите стихотворения са налични в мрежата. 

ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ (1887г.-1916г.)

Стихосбирки: ,,Под сурдинка“
                          ,,Под тъмни небеса“

1. ,,Скрити вопли“
Копнеж по дома. Болка по родното. Скръб от изгубеното…
Все неща, някак твърде далечни на все още 14 годишните деца. Лично аз в 8. клас бях безкрайно отегчена точно от това стихотворение на Дебелянов. Как да кажа… Как мога да усетя болката от загубата на дома, за която говори Димчо Дебелянов, когато аз всеки ден си мисля колко по-хубаво ще е когато напусна… И все пак. Абстрахирайки се от желанието си да поемем пътя отвъд гнездото, въздишката по отминалото, та въпреки и в момента, в който я учите, да е неразбрана, вярвам, че в последствие би се върнала към вас.

2. ,,Помниш ли…“
Лично при мен именно това стихотворение на автора пробуди интерес към това да прочета повече от него. Смятам, че всеки има свой собствен затвор, вътре в себе си и ще се припознае в онзи заключеник в мрачния затвор…

ХРИСТО СМИРНЕНСКИ (1898г.-1923г.)

Стихосбирки: ,,Да бъде ден!“
                          ,,Стихове от 1922г.“
                          ,,Стихове от 1923г.“

1. ,,Братчетата на Гаврош“
Винаги актуални. Не само мизерията, но и жестокостта. Винаги са актуални.
Това стихотворение е учено в предишните години, тъй че смятам всеки има оформено мнение.

2. ,,Зимни вечери“
Нищета. Мизерия. Глад.
И над всичко това-жестокостта.
Белотата е в разрез с изкуствената светлина, от което проличава и жестокостта.
Определено трябва да бъде прочетено от всеки!

3. ,,Жълтата гостенка“
Вярвам, че за никого не е тайна, че смъртта на Смирненски е вследствие Жълтата гостенка- туберколозата.

НИКОЛА ВАПЦАРОВ (1909г.-1942г.)

Стихосбирки: ,,Моторни песни“
                          ,,Антология“

1. ,,Песен за човека“
Няма как да скрия- Вапцаров ми е слабост и според мен- един от най-великите български поети. В ,,Песен за човека“ проличава искреност и вяра в доброто, в човечността на човека. ,,Песен за човека“ може би най-точно описва всеки един (стига да се чете метафорично). Човекът пада, но именно в падението си може да открие сили и да се възвиси над всичко тленно и въпреки всичко.

2. ,,Борбата е безмилостно жестока“
За кръговрата на живота. Смелост и родолюбие. Национална борба и в нея-личността. Какво ли повече може да се каже?!

3. ,,Прощално“
*въздишка*
Винаги е хубаво и болезнено, когато чета стихотворенията на Вапцаров. Затова и толкова много ги обичам. Не вярвам да има някой, който поне веднъж да не се е докосвал до редовете ,,на жена ми“. А ако има-веднага да поправят своята грешка. Това е връх не само в творчеството на Никола Вапцаров, а и въобще в българската поезия.
Цветана Манева

ВАЛЕРИ ПЕТРОВ (1920г.-2014г.)

Стихосбирка: - 

1. ,,Японски филм“
Ако си творец-то би разбрал.
Ако си зрител-то би се поучил.
Смятам, че стихотворението кара да погледнеш нещата под друг ъгъл. Задава въпроси, та макар и да няма въпросителни. Струва ли си да го правя? Има ли защо?...

!!! Препоръчвам ,,Така веднъж във снежната алея…“

НИКОЛАЙ ЛИЛИЕВ (1885г.-1960г.)

Стихосбирка: ,,Песни“

1. ,,Съмна в сънните градини...
И до ден днешен-едно от най-противните ми стихотворения. Та чрез природата показвал душата, та не знам си какво правел… Не можах да го усетя.  Преходно-вечно, радост от живота… Виждам го, но не мога да го усетя. Винаги съм имала чувството, че Лилиев просто си е писал, колкото да не е без хич.

2. ,,Тихият пролетен дъжд…“

Отново. Като цяло картина на душата чрез природата, лично аз при Лилиев не мога да я усетя. Не мисля, че човек би загубил особено много, ако просто не се докосва до този тип лирика. 

ЕЛИСАВЕТА БАГРЯНА (1893г.-1991г.)

Стихосбирка: ,,Вечната и святата“

1. ,,Потомка“
Духът на Елисавета Багряна е свободолюбив, копнеещ за света и търсещ приключение и любов. Именно в стихотворението ,,Потомка“ този нейн дух се усеща. Вярвам, че що се отнася до това стихотворение, всеки го усеща различно. Но лично аз с всеки нов прочит виждам все по-ясно дивната хубост на духа.

2. ,,Стихии“
Отново на преден план е свободата, духа, скитничеството. В това стихотворение на Багряна човек може да прозре отвъд човешкото и да види връзката на човека с природата.

БЛАГА ДИМИТРОВА (1922г.-2003г.)

Стихосбирка:

1. ,,Жена"
,,Горда съм, че съм жена."
Нежно и лирично, пък и никой не би изгубил толкова много време. За ролята на жената. И етапите на една жена в живота.


II- разкази

Произведенията тип разказ също не са особено обемни. И все пак, от опит знам, понякога може да бъдат по-мъчителни и от четенето на ,,Робинзон Крузо".


СВЕТОСЛАВ МИНКОВ (1902г.-1966г.)

Сборник: ,,Съчинения в два тома"

1. ,,Дамата с рентгеновите очи"
Това е единствения разказ, към който изпитвам смесени чувства. Да си призная... В 8. клас бях безкрайно отегчена от този тъй ,,повърхностен" текст. Поглеждайки назад, виждам най-лошото в околното в този текст- суетата. Да, предполагам, че бих казала, че е по-добре текста да се познава. ,,Дамата с рентгеновите очи" може да представя повърхностното, но далеч повече е под плаща. Запомнете. Не бъдете взискателни към българската фантастика. 

ПАВЕЛ ВЕЖИНОВ (1914г.-1983г.)

Сборник: -

1. ,,В един есенен ден по шосето"
Именно след като прочетох този разказ на Вежинов, реших да прочета и други негови произведения. Такива като ,,Бариерата" и ,,Белият гущер" (и обикнах и двете повести по свой си начин).
Може би от българските автори на Павел Вежинов най-добре му се получава елемента на фантастичното. Това проличава и във ,,В един есенен ден по шосето". В обикновеното, елементът на извънземното е някак съвсем естествено представен. 
Определено смятам, че повече хора трябва да се запознаят с творчеството на Вежинов. А разказът не е никак лошо начало.


НИКОЛАЙ ХАЙТОВ (1919г.-2002г.)

Сборник: ,,Диви разкази"

1. ,,Дервишово семе"
Вярвам, че ,,Дервишово семе" е особено поучителен разказ. Не само това, но успява да се докосне до всеки един. Някак Рамадан и неговата любовна болка, кръстопътят, на който тъпче... Мисля, че кръстопътят е актуална ситуация в живота на всеки. Рамадан е персонаж, който въплъщава неизпълненото, горящия в огъня на желанието да направи, да отмъсти... Горящия от обич...
Виждала съм с очите си как хора, които не четат, говорят пламенно за разказите на Хайтов. Знам, че те са изключителни и могат да донесат много на всеки, който ги прочете. Затова и смело заявявам- ЧЕТЕТЕ! Историята остава за цял живот, поне така съм чувала. В моето съзнание все още е жива.

ЙОРДАН РАДИЧКОВ (1929г.-2004г.)

Сборник: -

1. ,,Нежната спирала"
Много-много аз описания не обичам. А този разказ е само описания. Абстрахирайки се от този факт, аз започнах да обръщам внимание на закодираното във всеки цвят. ,,Нежната спирала" е особено дълбокомислен разказ. Лично аз не мисля, че е подходящ за изучаване в 8. клас и все пак, стига да решите да го прочетете, вярвам, че аленочервената спирала ще се запечата трайно в съзнанието ви. 


III-повести
След романите, разбира се, най-много обичам да чета повести. Имайте го предвид.

ЕМИЛИЯН СТАНЕВ (1907г.-1979г.)
Повест: ,,Крадецът на праскови"
Любима повест, наистина. Помня как си казах, че просто ще я прелистя в един слънчев съботен ден, а в следващия миг се усетих как ми остават 3 страници и се свивам от плач. И до днес ме свива сърцето, когато си спомня за Елисавета и Обретенович, както и за тяхната обречена, но тъй красива в своите първи и последни искрици обич...
Повестта на Емилиян Станев е една от най-красивите повести, един от най-прекрасните текстове в българската ни литература. ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ТРЯБВА ДА БЪДЕ ПРОЧЕТЕНА! 


IV- романи
Идва ме си на думата. При по-обемните произведения е малко по-сложно. Затова и ще се опитам тук максимално да ви улесня в решението.

ИВАЙЛО ПЕТРОВ (1923г.-2005г.)

Роман: ,,Преди да се родя и след това"
От всичко, което учихме в 8. клас, този роман ми е най-противен и до ден днешен. Където околните ми виждаха нещо смешно, аз виждах простащина и несполучлив опит за остроумие.
,,Преди да се родя и след това" е роман, който показва патриархалните ценности на обществото (можете да видите това и в ,,Дервишово семе"), пречупени през призмата на комичното. Лично аз комичното не го видях. Но пък кой знае...?
Все пак за себе си ще кажа-не смятам, че романът си струва да се чете целият роман. С откъси и отделни извадки от учебника по литература се постига същия резултат и с по-малко нерви. 


Надявам се публикациите от този тип да ви бъдат полезни. ще се радвам да разбера, че наистина е така.

неделя, 5 ноември 2017 г.

Ревю: ,,Контакт“-Карл Сейгън






,,Ние получихме покана. Много необичайна покана. Може би покана за пиршество. Земята никога досега не е била канена на пиршество. Би било неучтиво да откажем."





За Карл Сейгън и неговите научни постижения
Карл Сейгън e роден на 9 ноември 1934 г. Той е американски астроном, астробиолог и популяризатор на науката. Основател на научната дисциплина астробиология в началото на 60-те години на ХХ век и предложил идеята за програмата SETI за търсене на извънземен разум. Неговата научна и творческа дейност е пряко свързана с НАСА.
Сейгън е сред първите, които изказват хипотезата, че спътникът на Сатурн – Титан и спътникът на Юпитер – Европа може да притежават океани (в случая на Европа океан под повърхността) или езера, правейки хипотетичния воден океан на Европа потенциално обитаем.
Той прави допълнителни предположения относно атмосферата на Венера и Юпитер, както и сезонните промени на Марс. Сейгън установява, че атмосферата на Венера е изключително гореща и суха. Сейгън размишлява по въпроса дали има живот в облаците на Юпитер. Той предполага, че сезонните промени на Марс са вследствие на духан от вятър прах, а не вследствие на растителни промени, както предполагат други организми.
Карл Сейгън умира през 20 декември 1996 г.

РЕВЮ

 Той ми каза:
,,Защото не ти преподава и не те учи, а те ,,развежда“ из Вселената.“

Това са думи на един български автор (Кръстю Мушкаров) след като споделих в една от групите за обичащите да четат, че книгата е трудна за четене. В интерес на истината ,,Контакт“ е книга, която до страница 300 четох с резерви и с особени затруднения. Но нека първо ви представя накратко за какво иде реч, за да може поне малко да разберете какво искам да кажа. Но определено трябва да се прочете, за да ме разберете изцяло.
↩↪
Накратко за историята
,,- Ако се страхуваме-говореше той,- няма да постигнем нищо. Това само малко ще ги забави. Но запомнете: те знаят, че сме тук.“

Вглеждайки се във вековете назад във времето можем да разберем копнежа. Човекът е малка част от единен организъм, прашинка в Космоса. Човекът мечтае за живот и интелект извън малкия си дом- планетата Земя. А желанието го кара да търси начин…
Проектът ,,Аргус“ дава възможност да се осъществи наглед невъзможното. Контакт, доказващ съществуването на извънземен интелект, намиращ се някъде във Вселената.
Един ден човешката история и бъдеще се променят завинаги. Толкова желаното Послание е факт. Сигналът е засечен, установен е Контакт. Неизвестен обект, намиращ се на 26 светлинни години от Земята, близо до звездата Вега, излъчва съобщение. Доказателство, че човекът не е сам…и никога не е бил.

История, която шеметно разтърсва из основи цялото човечество, с всичките му представи и вярвания. История за Вселена, напълно непозната на една едва прохождаща цивилизация…
Моето мнение

Накратко. На учените не им се отдава да пишат художествена литература.  ,,Контакт“ е книга, в която Карл Сейгън е наблегнал на идеята за нещо отвъд. Основавайки се на Познатия свят, чрез физиката и астрономията, той обяснява Вселената и вярата като такава. Именно в обяснението се губят характерните черти на персонажите, а действието е поставено на преден план. Героите са просто споменати и почти през цялото време остават в сянката на нещо неизвестно. Дори и главната героиня (Елеанор Ароуей) е някак недоразвита.
В самото начало на романа, авторът представя Ели (главната героиня) в първите й стъпки в живота. Но Сейгън в същото време успява да направи достъпа на читателя до същността й някак ограничен. Представянето на Ели е накъсано, странно далечно.
Да, признавам. В ,,Контакт“ има някои глави, които изцяло плениха съзнанието ми. Не само това, но и начинът, по който Сейгън успява да вплете любовта в цялата научна среда и взора на човека във Вселената, макар и несполучлив в 2/3 от книгата, накрая на историята е просто забележителен.
,,Беше проучвала Вселената през целия си живот, а бе пропуснала най-важното послание: за малки същества като нас огромното пространство е поносимо само чрез обичта.“
С идеите, представени в книгата, ,,Контакт“ определено ще остане в съзнанието ми. Но не толкова с изпълнението, колкото с идеята. Глави като 1.,,Трансцедентни числа“ и 16. ,,Озоновите стареи“ задържаха вниманието ми. А и между редовете се открива огромен обем информация. Но книгата по-скоро се доближава до  научен доклад, отколкото до художествена литература.

П.П. Все пак се радвам, че имах възможността да се ,,запозная“ отблизо с труд на Карл Сейгън. Искрено уважавам дългогодишния му труд, а и не вярвам някой да отрече ползите от предаването му ,,Космос“, което и до днес е останало в съзнанието на милиони хора по света.

А аз отвърнах:

,,Развежда“-л е из Вселената, в която е вярвал. Само по себе си това е забележително. Но понякога не е достатъчно някой просто да те развежда. Из нещо. Необятно.“

С искрени благодарности на издателска къща Бард за предоставената възможност.

понеделник, 30 октомври 2017 г.

За въпросите отвъд… ,,Планината Броукбек“- Ани Пру


ПРЕДРАЗСЪДЪК ВСЕКИ ТУКА ОСТАВЕТЕ

Днес съм тук, за да разкажа на теб, читателю, една история. Някои хора биха казали за тази история, че е ,,нетипична“, други биха я нарекли ,,любовна“, а онези, които не побират в съзнанието си различието и не се примиряват  с Човека- ,,изродщина“. Но надписът, който аз слагам в началото на тази публикация важи за всеки един. Приканвам те преди да престъпиш нататък, да оставиш всяка бариера. Ако си способен, то тогава смело можеш да се гмурнеш в написаното от мен. Ако не, то моля да затвориш публикацията и просто да не я четеш.

,,Планината Броукбек“
Приклещен. 
Между Разума и Сърцето.

,,Някои чувства наистина не могат да бъдат обяздени…“

Всичко започва през лятото на 1963 година. Ани Пру представя пред погледа на читателя Енис Дел Мар и Джак Туист- двама млади мъже, твърдо решени да открият своя път в света. Докато Джак е мечтател, търсещ, искащ и чакащ нещо, което не съзнава, Енис е някак отдалечен и отдръпнат, не подозиращ за своята същност. Силата и желанието за по-добър живот ги карат да търсят начин. Така именно двамата се озовават като наемни работници за едно лято в планината Броукбек. 
Дните и нощите, прекарани заедно, горе в планината, усещането, че на пръв поглед незначителния разговор с човека до теб е от огромно значение, споделеното чувство на спокойствие… някак белязват завинаги лятото на 1963 година…
Но както винаги след сгряващото лято идва прохладната есен, носеща със себе си пустота и самота. Грижи и лъжи забулват истинското чувство. Съществуването сред Другите слага непреодолимо препятствие. Но колкото и да бъде потулвано, Чувството е там, споменът е там…
А желанието кара човека да надскочи всичко…

↶↷
Самата аз говоря за книгата след препрочит. Общо три пъти съм прочитала книгата от кора до кора и мога да кажа, че историята винаги поставя пред мен нови и нови въпроси. 

,,Ами ако..."

Книгата на Ани Пру носи не само усещане, но и особено наболели във всяко едно общество теми. За сексуалността и приемането ѝ. За различието. За принудата.
Аз съм се намирала в три етапа на Човека, като личност. Минала съм през отричането на подобен тип еднополови човешки връзки. След което преминах и през опит за приемане на нещо ,,изкривено“, както масата в обществото се опитва да наложи. Третият етап за мен бе приемането на красотата на различието в Човека и извън него. Истината е, че що се отнася до всичко, което поставя тази книга, цялата тежест в едно на вид 29 листно книжле, в момента не знам къде се намирам. Като обикновен човек, като личност, аз търся своята истина. И именно в търсенето за Човека, пред мен изкачат хиляди въпроси...

Ако същността на Човека е един особено комплексен модел и аз спокойно, според този зададен модел, мога да изкажа мнението си… то защо друг свободно да не може да изрази сексуалността си? 
Мнението различно нещо ли е от сексуалността? 
Защо мнението трябва да се мери с различно мерило от сексуалността на Човека след като Машината е събирателна на всички съставни части и при липсата на един компонент, самата Машина би била в неизправност?

,,Планината Броукбек“ задава въпроси. Авторката, с наглед обикновени и съвсем елементарни състояния, представя Големия взрив, в който се ражда всеки един. Въпросите са хиляди, а отговорът често пъти се намира в приемането.

 ,,Имаше едно зеещо пространство между това, което знаеше и това, което се опитваше да вярва, но нищо не можеше да се промени, а ако не можеш да поправиш нещо, трябва да го приемеш."

*,,Планината Броукбек" е творбата, вдъхновила режисьора Анг Лий за едноименния филм с участието на Хийт Леджър и Джейк Джиленхол.*

четвъртък, 12 октомври 2017 г.

Being nice SUCKS!


Гадно е да бъдеш добър!
Понякога това се превръща в неоспорим факт. И не само що се отнася до книгите. Добротата предполага безкористност. И на добротата трябва да се отвърне с добро или най-малкото-с благодарност. Така се очаква. Това е редно. Но неблагодарността е по-близък побратим в ежедневието или просто така ми се струва?
Уилям Шекспир  е казал:
„Няма ни добро, ни зло – тях ги създава нашата мисъл.”
Щом човешката мисъл е успяла да създаде нещо тъй ,,очарователно" като разделението, то съответно допускаме, че в случая доброто и злото съществуват. Но доколко си струва да бъдеш добър с другите, когато в замяна получаваш обиди?

Безкрайно съм отвратена от нещата, с които се сблъсквам почти всеки ден. Промяната у хората, които до вчера си смятал за приятели, е видимо осезаема. А избиването на емоцията най-често не е вследствие на едно единствено действие. Колко дълго хората трупат в себе си гняв към другите и къде именно се намира ръбчето на чашата, пълна с горчилка?
Е, предполагам, че отговорът на последния ми въпрос, няма един отговор. Думата зависи определя мига. А и хората сме променчиви същества. Понякога добри, друг път лоши. По-често сме лоши. С околните. Със заобикалящото ни. Със себе си. Защо? Защото  всичко влияе. Но справедлив ли е гнева ни? В повечето случаи не е. Крайно неоправдан, той се проявява в най-неподходящите моменти. Таеното през дълъг период от време си казва думата. А онзи, върху когото се излее кофата с помията, започва да носи онова, от което току-що си се освободил ти. Осъзнаваш ли го?

Струва ми се, че нещата не стоят така само в отношенията помежду ни. Често пъти сме добри и спестяваме доста неща, що се отнася до живота. Без значение дали се отнася до картина, музика или книга. Често пъти внимаваме и предъвкваме първоначалната мисъл, която е минала през главата ни, за да не нараним някого. Авторът и почитателите на творбата. Именно тази ни добрина в даден момент играе лоша шега... 

Случвало ли ви се е да попадате на поредица от лоши произведения? Седите, осмисляте ги и се опитвате да намерите смекчаващи нещата обстоятелства. Но творбата променя ли се? Със сигурност не. 
И така... Нижат се поредиците от произведения, които не са задоволителни и намираш оправднание да не споделиш мнението си или поне да смекчиш мнениео си. Защо? Защото живееш в общество, разбира се! Хубаво е да си различен, ама не винаги.
И идва следващото произведение. Не знаеш дори какво е, но гневът, натрупан от предишните, се отприщва точно при това произведение. Виновно ли е? Ами не, но пък обстоятелствата са такива...

При желание може да го приемете като метафора.

Не бива да позволявате на предишното да определя следващото. Може би именно на това се дължат и книжните застои на някои читатели? Вие какво мислите?

събота, 7 октомври 2017 г.

Ревю: ,,Бог и гадното копеле"- Георги Савов

АНОТАЦИЯ: 
Щастлив и безгрижен, двайсетгодишният Фипо прекарва дните си в приятно безделие. Докато гребе с пълни шепи от живота, младият мъж ненадейно открива, че може да получава сведения за бъдещето, а източникът, колкото и да е невероятно, се оказва Бог. Съвсем скоро обаче лекомислието и безразсъдството му стават причини Филип да изгуби безценната си дарба, а с нея и шанса да запази любовта си. Лутайки се в търсене на изход, той отчаяно се опитва да чуе отново Божия глас. 

Привет, четящи!
Днес се появявам при вас след особено дълга пауза. Идвам при вас, за да споделя впечатленията си за едно не особено популярно четиво. С надеждата повече хора да го забележат. Роматъ, който искам да ви представя е ,,Бог и гадното копеле". Знам, че на пръв пглед заглавието може да ви отблъсне. Обзалагам се, че голяма част от вас си казаха ,,Аз това няма да го чета!". Но четете ревюто, нали?!
Преди да започнете да четете ще ви помоля за две неща, а именно:
1. Не съдете книгата по корицата.
2. Прочетете ЦЯЛОТО МИ МНЕНИЕ.

⍖ 
ЗА КНИГАТА И АВТОРА

,,Бог и гадното копеле" от Георги Савов е книга, числяща се към съвременната българска литература. Наясно съм с отношението на една огромна част от четящите в българското общество спрямо съвременната българска литература. Нека кажем, че по-голямата част не приемат на сериозно книги, които спадат в категорията. В повечето случаи просто лепваме (понякога и аз) етикет ,,НЕ!" и не даваме шанс на произведението, да не говорим за автора. 

МОЛЯ ВСЕКИ ЧЕТЯЩ ДА СВАЛИ ТОЗИ НЕАДЕКВАТЕН ЕТИКЕТ И ДА ПОГЛЕДНЕ ЧЕТИВОТО, А НЕ ТОВА КЪДЕ СЕ ЧИСЛИ.

Колкото до автора... Георги Савов е непознат автор за съвременния читател. Самият той е избрал да се появи пред читателя с псевдоним-Савов. Романът ,,Бог и гадното копеле" е написан ,,под прикритие", но това по никакъв начин не пречи на читателя да разбере мнението на автора по отношение на редица въпроси, засегнати в историята.

А сега не е ли време да започна да представям романа?
↻↺
ИСТОРИЯТА

Всичко започва на 20 януари 1993. Е, всъщност авторът решава именно тогава да започне разказа за едно копеле. Датата е значима. Защото именно тогава един обикновен човек се превръща в... За да разберете прочетете книгата.

 ,,...ако се държах нормално, тайната щеше да остане погребана завинаги." 

Веднага след като става ясно в каква безнадеждност е попаднал героят, представен още в самото начало на романа, авторът ни връща почти 4 години назад (май, 1989), когато нещата наистина започват...
Историята е разказана от първо лице, единствено число. Действието се развива в България, София, а годината е 1989, паметна в българската модерна история. А главният герой, през чиято гледна точка се представя историята, е двайсетгодишният Филип, който се наслаждава на мига и се движи ръка за ръка с безделието. Младостта му позволява да граби с пълни шепи от живота.

,,Порочните умове мислят еднакво."

Един ден обаче нещата се променят. Безделието на Филип започва да не го определя изцяло, а самият Филип започва да вижда живота отвъд пелената на забравата. Филип се сблъсква по съвсем ненадеен начин с любовта. А любовта не идва сама. Неочаквано главният герой започва да получава странни проблясъци, които показват близкото бъдеще. А източникът им се оказва... Бог?
Но докога? 
Отговорът е, докато човекът не престъпи границата...

⤺⤻ 
МОЕТО МНЕНИЕ

Книгата ,,Бог и гадното копеле" определено не ми се появи като вече стара и особено изтъркана история. Идеята на автора ми бе интересна, но обяснението за Божия пръст ми се видя нелепо първоначално. Но пък приемайки, че под ,,Бог" ние, хората, имаме предвид всичко необяснимо в живота... То защо не? Защо да не кажем, че Божия пръст контролира виденията на Филип?
Да... фантастичният елемент е интересен. А хубавото е, че не е натрапен и поставен в центъра на всичко. Той просто идва като естествена стъпка, макар и неочаквана.

,,Явно не можеш да накараш Бог да дойде насила, както не можеш да доведеш насила радостта и смеха."

Романът на Георги Савов е лек и ненатоварващ-явява се като чудесен преход между две класики, да речем. И наистина романът в известна степен ме спечели. Особено много ме впечатли това как авторът е успял да улови типичната българска жилка. Склоността ни към далаверите, бягството ни от голяма част от проблемите, заобикалянето на закона, а и желанието на голяма част от нашето общество да напусне България и да замине отвъд границата за печалба и по-добър живот. Георги Савов е уловил цялата нелепост на българското общество и именно с това ме спечели.

  ,,- Не ти ли омръзна да си вечния бунтар?
- Не знам друг начин. Хората, които искат нещо да се промени, винаги са в опозиция."

Но няма как да си кривя душата -романът не е идеалът ми за съвършеното четиво. Нишката и ретроспекционният елемент печелят, но нуждата на автора да опрости нещата играе лоша шега. За мен персонажите, дори и главният, не са доразвити. Описанията липсват, а за един човек, който не е живял в София е трудно да се ориентира само по имената на улиците.
Да, начинът на изказ на Георги Савов е ненатрапчив, но употребата на изрази от типа на ,,Еба си майката!" мен лично ме изнерви. Думи от типа на ,,гот", ,,екстра", ,,кофти" и ,,пукаше" в едно литературно произведение стоят нелепо. Действието не става по-интересно с използването на подобни думи и изрази. За моя радост това не ме спря да дочета книгата. 

Българският съвременен роман ,,Бог и гадното копеле" на Георги Савов е интригуващо и леко четиво. Ненатрапчивото действие го прави точното четиво след един изтощителен ден. А книгата интригува още с първите редове...
Препоръчвам четивото за отмора. А и вярвам, че отвореният край би ви се харесал.


С искрени благодарности на издателство SkyPrint за предоставената възможност.

неделя, 17 септември 2017 г.

I Dare You /Book Tag/


В превод: Предизвиквам те да... /Книжен таг/

Привет!
Септември е един от най-очарователните и плашещи месеци в годината. Особено за учениците. От една страна идва прекрасната есен, с очарователните си багри, а от друга- училището, за което думите не стигат (положително/отрицателно). С една дума-септември месец е особено труден месец.

Тази вечер идвам при вас с една публикация, която отлагам от месеци. Таговете са толкова интересни, колкото и изискващи време, само това ще кажа. Надявам се следващото, което ще видите да ви бъде интересно. Този път няма да съм особено многословна, тъй като не смятам, че е публикацията го изисква.


Благодаря на Мели от Melly Book’s Blog, която се е сетила за мен!


Коя книга е била най-дълго на рафта ти?
Ако под ,,рафт" имаме предвид ,,на изчакване", то това е "Quo vadis", книга, която исках да прочета още в 6-ти клас, но набрах смелостта да посегна към нея чак юли месец, тази година.

Специално бих искала да благодаря на Вал и учителката ми по литература, които ме насочиха така точно към четивото.

РЕВЮ НА "Quo vadis"

Кое е настоящото ти четиво, последната ти прочетена книга и следващата, която ще прочетеш?

Настояще четиво:
,,Божествена комедия“ -Данте Алигиери
Последно прочетено:
,,Робинзон Крузо“ -Даниел Дефо

За следващата не е много ясно, затова ще запазя мълчание.


➻ Коя е книгата, която всички харесват, но ти я мразиш?
Не ,,мразя“ книги. Не харесвам някои. Но пък аз лично не знам да има книга, която да се харесва на всички, тъй че нямам отговор на въпроса.

П.П. Страхотно измъкване, а?

 ➻ Коя книга си повтаряш да прочетеш, но вероятно няма?
Няма такава книга. Всичко, което си казвам, че ще прочета, го прочитам. Защото съм инат.

Дори намерих начин да се насиля да дочета ,,Робинзон Крузо“. Спрях на 165 страница, но скоро инатът в мен надви и намерих особено безболезнен начин да я дочета.

 Кои книги си пазиш за пенсионирането?
Крайно несериозен въпрос. Не пазя книги за утрешния ден, камо ли пък за пенсионирането.

А както са тръгнали нещата в България, едва ли някога ние, новото поколение, ще видим пенсии...

 ➻ Последна страница: прочиташ я най-напред или чакаш до края?
Страхотен въпрос! Така... Веднъж (бях започнала да чета ,,Рицарят на Мезон-Руж“ от А. Дюма-баща) книгата, която четях ме заинтригува наистина много. Още след като прочетох първата глава бях толкова любопитна, че посегнах към последната страница. И прочетох последното изречение. И разбрах края благодарение на прочетеното. От тогава... почти никога не ми се случва, тъй като се въздържам.

Дочетох ,,Рицарят на Мезон-Руж“ въпреки създалата се ситуация. Казвала съм го, но още веднъж не пречи- ПРОЧЕТЕТЕ РОМАНА!

 ➻ Благодарности: загуба на хартия и мастило или интересно от една страна?
Рядко ги чета, но не смятам, че благодарността, в каквато и да било форма, може да се сметне за загуба.

 ➻ С кой герой би си сменил/ла местата?
Значи... Определено не бих си сменила мястото с Робинзон Крузо.

А иначе... Героите са доста. Но в момента бих искала да съм близо до Вергилий, по начина, по който е Данте, в своята ,,Божествена комедия“.

 Имаш ли книга, която ти напомня за конкретен момент в живота ти?(човек, място, време и др.)
Определено това е ,,Планината Броукбек" от Ани Пру. Винаги, когато я погледна, си спомням за премеждията, през които преминахме с брат ми, докато се сдобием с нея. Също така и как първия път той /брат ми/ ме принуди да се запозная с историята. Вторият път сама пожелах да се потопя в нея. 


➻ Посочи книга, която си придобил/ла по интересен начин.
,,Ново начало“ от Кристен Ашли, бе първата книга, която спечелих от съвсем случайна игра. Определено думите не биха могли да предадат емоцията, която изпитах, когато книгата се озова в ръцете ми.

РЕВЮ НА ,,Ново начало"


 ➻ Подарявал/ла ли си книга по специална причина за специален човек?
Да, подарявала съм, но не е имало специална причина. Едно невероятно красиво издание на ,,Железният светилник“ от Димитър Талев. Подарих го на една моя съученичка, след като дълго време я убеждавах да започне да чете тетралогията на Талев.

Ако чете това да знае, че не е оправдано да не иска да я довърши. ,,Гласовете ви чувам“ е великолепна книга, за която си струва отделеното време.

 ➻ Коя книга е била с теб на най-много места?
Не мисля, че има книга, която да разнасям като стой та гледай. Докато чета дадена книга, тя изминава своя път.

➻ Някоя книга от задължителната литература, която си мразел/ла в училище, но не е толкова лоша след години?
Само на 16 години съм. И пак казвам, че не ,,мразя“ коя и да е книга. А иначе... няма книга, която да посоча като отговор на въпроса.

 Използвана или чисто нова?
Няма значение, стига историята да ме спечели. Не си падам по повърхностните неща, рядко се захласвам по корици и размера на книгите, които разгръщам. 

➻ Чел/ла ли си книга на Дан Браун?
Срам не срам, ще кажа. Все още не съм. Нещо все ме възпира от неговите книги, не мога да обясня какво точно. Имам предубеждения и за жалост, не мога да се отърва от тях.

➻ Гледал/ла ли си филм, който да ти е харесал повече от книгата?
Не мисля, че има. Е, харесах много ,,Призраците на Гоя“, но не бих казала повече от книгата.


 ➻ Чел/ла ли си книга, която те е накарала да огладнееш? 
Готварски книги включително.
Не. Ако една книга не е достатъчно пленяваща, та да ме накара да забравя за околния свят и жизнените функции на организма, то тя не заслужава да бъде спомената. Засега няма такава.

➻ В чий книжен съвет винаги би се вслушал/ла?
Винаги... В никой?! Зависи до голяма степен от настроението, в което съм. По-често- крайна нетърпимост към това някой да ми казва какво да чета. Особено ако съм ПРЕТРУПАНА С КНИГИ, КОИТО ЧАКАТ.

Благодаря на всички ви за отделеното време! 
Надявам се публикацията ми да ви е била интересна.

Аз от своя страна тагвам Виктория Лалова от Get Inspired
и Йоана Борисова  от The Book Pub.

Ревю: ,,Войната на розите: Буревестник“- Кон Игълдън #1

,,Сър Уилям, има моменти, в които Англия триумфира, и други когато...търпи провали. Устояваме и продължаваме напред. Не ни приляга д...