четвъртък, 28 декември 2017 г.

Ревю: ,,Сълзите на дракона"-Кръстю Мушкаров


Ще пиша съвсем накратко и със съвсем ясна преценка този път. Надявам се да не ви отегча и кой знае...? Може би това е следващото книжно приключение за някой от вас...
 
ИСТОРИЯТА

Пред нас се разкрива нов, напълно непознат свят. Непозната земя, но не и идеали. Непознати имена, но не и същности. Светът, какъвто е, но пречупен през призмата на магията...
,,Ако не можеш да тичаш,- полети!"

„Сълзите на дракона“ е разказ. Но не обикновен, а магичен, изпълнен с действия, наситен с чувства и мечти... За доброта. За красота. За това да бъдеш свободен...
Пред читателя се разкрива един вълнуващ свят, изпъстрен с приключения на две вълшебни и несъвместими на пръв поглед същества – червенокоса вещица и гладен дракон.
,,Умението ти да говориш не те прави разумно. Може просто да повтаряш каквото си чуло."
Всичко започва в ума на един гладен дракон. Драконът е сам, насред жестокия свят. Няма я майка му. Няма кой да му помогне... Докато съвсем ненадейно не се появява едно на пръв поглед обикновено момиче.  Скоро бариерата пада, а нуждата кара две несъвместими съзнания да се слеят в едно. Да се борят заедно. Срещу несправедливостта и за себе си...
,,Да помогнеш на красиво момиче да се изправи от калта не доказва нищо. Всеки би го направил. Но да влезеш в горяща къща, за да спасиш човек, пък бил той и убиец-ето това вече е достойно за уважение."


,,Сълзите на дракона" е фантастична история за доверието, приятелството и силата на духа. И за това колко е трудно да запазиш същността си в един жесток свят...
Моето мнение

Историята е привличаща вниманието. Определено. Мога да кажа, че историята е лека и завладяваща. Би омагьосала 5-6 годишно дете. За по-възрастен човек е по-скоро четиво за отмора, лек преход между по-сериозна литература. 
Действието в ,,Сълзите на дракона" е динамично, а и стилът на писане на автора е увлекателен. Но е факт, че нещата са опростени и в повечето случаи авторът не дава шанс на читателя да си размърда мозъка. В мига, в който се появи загадка и хоп!- веднага някой от героите е знаел и започва да обяснява своите разбирания. Съвсем натрапено на моменти. Но ако се чете с възпитателна цел, то не смятам, че това би се числило за минус. Но за мен е.
Персонажите не са особено развити, дори и главната героиня е някак...не съвсем изградена. Някак или си силен и шансовете са на твоя страна, или постоянно имаш нужда от защита и изпитваш страх. Нищо по средата, нищо уравновесяващо... Двете крайности са характерни за приказките. Или си юнак, или тъпак. Но за роман от 169 страници, та било то и фентъзи... подобен тип персонажи се явяват по-скоро като дразнители. 
А и има неточности в описанията. Да речем, имаме описание на планина. В единия момент на тпланината няма и една тревка. Няма храсти, няма гора... Два-три абзаца по-късно изведнъж се появява гора, в която носещи положителното герои да се скрият от прииждащия враг. 
Щеше да е хубаво, ако имаше карта. Смятам, че всеки нов свят трябва да бъде очертан. В романа на Кръстю Мушкаров героите са в постоянно действие, постоянно пътуват на някъде... На юг, на север, към градове, села, острови... Всичко това щеше да остане в съзнанието ми за по-дълго, ако имаше схема. Но за това никой не носи вина, предполагам.
Трябва да призная, че романът на Кръстю Мушкаров е един от малкото, който ми грабна вниманието достатъчно, за да си го купя. Несъмнено има своите неточности, но ако някой ме попита дали да чете, то бих казала да. Все пак това е един от малкото български фентъзи романи, които съм прочитала от кора до кора. Ако ме питате защо да прочетете романа, то бих могла да кажа. Защото светът на една малка, червенокоса и особено упорита вещица на име Алгира завладява съзнанието. Заради нуждата на един дракон да сподели, да помогне... Защото светът на възрастните понякога има нужда да премахне средата, за да види ясно.

Светът на ,,Сълзите на дракона" не е лош в лошотата си. 
По-скоро огледален образ на нашата реалност...

вторник, 19 декември 2017 г.

Over the Cuckoo's Nest #3 Book quotes


Здравейте, четящи!
Продължавам да обобщавам годината си в серия от публикации "Over The Cuckoo's Nest". Самата идея за заглавието на този тип обобщение е следствие от един от най-истинските романи, които съм чела (оригиналното заглавие е на снимката), по познато на нас, българските читатели като ,,Полет над кукувиче гнездо"
Днес ще ви представя няколко от най-силно въздействалите ми цитати от книги. Вярвам, че понякога една мисъл може да е достатъчна, за да намериш себе си. 


ЦИТАТИ ОТ КНИГИ

1. Из ,,Доктор Живаго",Борис Пастернак
,,Човек се ражда да живее, а не да се подготвя за живота. И самият живот, явлението живот, дарът живот е толкова завладяващо интересен!"

,,Видял, че оръжието е сила, че го спасява. Тогава и той решил да стане сила. Въоръженият човек вече не е обикновен човек. "

2. Из ,,451° по Фаренхайт", Рей Бредбъри
⧫ ,,— Дядо ми казваше, че всеки трябва да остави нещо след себе си, когато умре. Дете или книга, или картина, или къща, или стена, която е построил, или чифт обувки, които е изработил. Или пък градина, която е посадил. Нещо, до което ръката ти се е докоснала по такъв начин, че да има къде да отиде душата ти, когато умреш. И когато хората погледнат дървото или цветето, които си посадил, ще те видят в тях. Няма значение какво правиш, казваше той, стига само с докосването си да можеш да превърнеш едно нещо в нещо, което не е било преди, в нещо ново, което ще прилича на теб, след като отдръпнеш ръцете си. Именно в докосването се крие разликата между човека, който само коси полянката, и истинския градинар, казваше той. От косача няма да има и следа; градинарят ще остане там цял живот."


3. Из ,,Двор от мъгла и ярост", Сара Дж. Маас
↫↬ ,,– Съществуват различни видове тъмнина – обясни Рис. Аз не отворих очи. – Има плашеща тъмнина, утешителна тъмнина, облекчителна тъмнина. – Представих си всяка от тях. – Има любовна тъмнина и убийствена тъмнина. Тя се преобразява според желанията на повелителя ù, според нуждите му. И никога не е само лоша или само добра."

4. Из ,,Време разделно“, Антон Дончев
⤧ ,,— Кацна пилето на рамото ти, а после отлетя? И кацна на друго рамо. Защо се чудиш?"

,,Момчил се изправи, отърка коленете си и ме попита:
— Когато смени вярата си, болеше ли те? Кимнах му.
— И мене ме боли. Мъчно се откъсва човек от старото. В наниза има сто пари, а в сърцето на човека — сто мъки. И като ги откъснеш, не искат да потънат, а ти светят и от дъното."

5. Из ,,Гневът и зората“, Рене Ахдие

➹ ,,Защото той не е чудовището, за което го мислех.“ 

➹ ,,Звучи невероятно, но изпитвам капчица съчувствие... сред море от омраза.“

,,- Нищо не знаеш за мен.
- Знам съвсем малко и пак знам повече, отколкото ги, Халид-джан. Знам, че любовта е крехка. А да обичаш някого като теб е почти невъзможно. Все едно да удържиш нещо разбито да не се разпадне сред бушуваща пясъчна буря. Ако искаш тя да те обича, я запази от бурята...
Джалал се изправи на крака и изпъна знака на охранител на владетеля на рамото си.
- И се постарай тази буря да не си ти.“

6. Из Quo vadis, Хенрик Сенкевич
,,...а ако те заблуждава свободата, с която аз сам говоря за моята страст, знай, че ярката дреха често пъти покрива дълбоки рани."

,,Откъде да я взема тази любов, щом не я чувствам в сърцето си?"

,,Разкошът на двореца позлатяваше всичко и всичко покриваше с блясък. Велики хора и нищожества, потомци на велики родове и голтаци от улиците, големи артисти и жалки отрепки на таланта, всички се тълпяха в двореца, за да наситят ослепените си от блясъка очи с великолепието, надхвърлящо човешките представи, и да се доближат до този, който раздаваше всички милости, богатства и блага; една случайна негова прищявка наистина можеше да унизи човека, но можеше и да го издигне главоломно."

7. Из ,,Шогун“, Джеймс Клавел
↻↺ ,,Кармата е само началото на познанието. После идва търпението. Търпението е много важно качество. Търпението означава да се въздържаш при седем чувства: ненавист, любов, радост, безпокойство, гняв, огорчение и страх. Ако не давате воля на тези седем чувства, вие сте търпеливи, и тогава скоро ще проумеете естеството на нещата и ще бъдете в хармония с вечността.“

↻↺ ,,Първото проявление на съвършенството е абсолютната чистота."

↻↺ ,,Първо правило за оцеляване във вражески води- не прави нищо по своя инициатива."


*,,Хамлет"-Уилям Шекспир*

ХАМЛЕТ

Да бъдеш или не? Туй е въпросът.
Дали е по-достойно да понасяш
стрелите на свирепата съдба,
или обнажил меч, да се опълчиш
срещу море от мъки и в таз битка
да ги зачеркнеш всички? Смърт… Заспиваш…
И толкова… И в тоя сън изчезват
душевният ти гнет и всички болки,
измъчващи плътта ни. Такъв завършек —
от бога да го просиш! Смърт… Заспиваш…
Заспиваш… И сънуваш може би?
Ха, тук е спънката! Защото туй —
какви ли сънища ще ни споходят
в тоз смъртен сън, когато се измъкнем
от бренната обвивка — то ни спира,
таз мисъл прави земните ни мъки
тъй дълголетни. Кой търпял би инак
безчетните камшици на века ни:
неправдите на наглия потисник,
високомерието на рода,
сълзите на отритнатата обич,
бавежа на закона, произвола
на тлъстия чиновник, злия присмех,
със който недостойният заплаща
на тихата заслуга — всичко туй,
когато едно бодване тук вляво
очиства сметките ни? Кой би пъшкал
под бремето на отмилял живот,
ако не беше този страх пред него
зад гроба, в неоткритата страна,
отдето никой пътник се не връща?
Той смазва волята ни и ни кара
да се мирим с познатите беди,
наместо да летим към непознати.
Тъй размисълът прави ни пъзливци
и руменият цвят на мъжеството
посърва под отровното белило
на многото мъдруване. И ето,
мечти високи, почини с размах
отбиват се встрани и губят право
да се зоват „дела“!…

събота, 16 декември 2017 г.

Да изпиташ, значи да умреш. ,,Поручик Бенц“ от Димитър Димов



Всеки е запознат с архиетипа. Искаш просто да живееш живота си, чувстваш се доволен от себе си, дори щастлив в ежедневието…И изведнъж се появява Дяволът. Желание за повече, жажда, амбиция… гибелна любов.
Да, вярвам, че всеки е запознат с архиетипа. Но колко от нас са готови да погледнат в същността на ситуацията? Надявам⤱ се, след като прочетете публикацията, да пожелаете да надникнете в пастта… Но знайте, че не обещавам, че ще се измъкнете невредими от нея.
,,Понякога човек се страхува от себе си."

⤮ „Поручик Бенц /1938г./-първият роман на известния български класик Димитър Димов.

ИСТОРИЯТА
Действието в романа се развива в България, 
по време на ПСВ

Димитър Димов започва с представянето на един германски военен лекар, а именно поручик Бенц. Млад, със строго лице и здрава походка, черти, издаващи чистата му раса, Бенц мисли, че напускайки болничното заведение, той е на път да продължи сивото си ежедневие. Едни и същи хора и лица, мрачни и изпълнени с безнадеждност вследствие множеството войни... Отегчението и сивотата…царе, вихрещи се в тила на всяка армия...
,,Изразът на лицето е като предвестник на думите и мисълта."
Но както се случва обикновено, нещата се променят само в един миг. В случая на Бенц съдбовна се оказва срещата с група хора и по точно-двама мъже и една жена. Мъже, които правят всичко, за да извлекат желаното. Жена, която се оказва гибелна. Жена, поставяща началото на края… 
На сивотата. На отегчението. На живота воден до тогава.

! Ако споделя още, рискувам да включа спойлери. В случая няма да рискувам.

↫↬
ГЕРОИТЕ
За героите ще говоря общо, тъй като самият роман не се подчинява напълно на традиционната композиция- експозиция-развръзка епилог или поне не по съвсем познатия начин. Героите изграждат действието, не се подчиняват на нещо определено.
,,Любовта и гневът у мъжете са като огледало на жената, която обичат."
Всичко в романа и героите е обвързано в мистерия, забулено е и някак замъглено в яснотата си. Срещата е случайно-неслучайна, сблъсъкът е непредвиден. Някак всичко се развива пред очите на четящия, все едно погледът е замрежен от мараня. В случая- от една тайна.

Компанията, към която се присъединява Бенц е съставена основно от трима мъже и една жена. Жената носи името Елена, фройлан Петрашева, което веднага трябва да ви препрати към Троянската война. Мъжете са: братът на Елена- Петрашев, нейн особено добър приятел и германски военен-Андерсон и Хиршфогел-човекът, който може би единствен е недокоснат от обаянието на фройлан Петрашева. И Бенц, който е привлечен, но за какво…?
Мъжете и цялото действие, всичко и всички са съсредоточили поглед върху Елена. Дори и главният герой остава някак на заден план от обаянието на Елена. Всеки от познатите  на Елена разкрива нещо, всеки споделя нещо и всичко е за личността ѝ… Тя е събирателна мощ на най-чаровното, най-отровното, най-омразното, най-гибелното… най-мръсното и същевременно най-чистото в света. Тя е света и някак всичко се случва:
Светът вътре- Елена
Светът вън- Другите
И всичко е тайна, и болка, и очарование, които Бенц трябва да открие. За да види същността и причината за едно… странно познанство.

↻↺
Моето мнение

Трудно е да се обясни. До 150-та страница четох едва-едва. Обмислях да оставя романа, но същевременно нещо ме възпираше. Знаете ли… Аз винаги вярвам на интуицията си, що се отнася до книги. Беше планирано да чета романа, но не скоро. А се случи така, че не устоях на изкушението и взех ,,Поручик Бенц“ точно когато не разполагах с никакво време. Да ме питате… не мога да кажа защо.
Терзаех се и се мъчех да разбера защо всичко се върти около Елена. И тогава Бенц се отскубна за съвсем кратко от онова, що ми тежеше. И видях нещата ясно и ги разбрах. И останалата част от историята просто я погълнах. На един дъх!
Мога да кажа, че за мен романът се оказа нещо неясно /в началото/, неочаквано /по средата/, объркващо /след един определен момент/ и просто грабващо в края. Все още се опитвам да осмисля напълно постъпките на героите. В интерес на истината с по-пълнокръвни и цялостни образи не се бях сблъсквала през цялата 2017 година. Липсваше ми този вихър!

Романът ,,Поручик Бенц“ е прочит на душата. Някои казват, че се явявал като психоанализа. Аз казвам, че това е дълбочина на емоцията и мисълта, която рядко се вижда. Затова и казвам- четете!

понеделник, 11 декември 2017 г.

За личните постижения, целите и неизпълнените обещания #2

Здравейте, четящи!
Днес ми се ще да споделя нещо повече за себе си. Ще го направя в тип обобщение. Надявам се да успея да задържа вниманието ви. Ще се постарая да синтезирам 2017 година. Иначе казано- ще направя джобно издание на почти 12 месеца лутания.

Казвам се Гергана Васева и съм на 16 години.
Предполагам, че бяхте наясно с това. 
Може би следите писанията ми редовно или пък просто сте попаднали на публикацията случайно. Затова и ще кажа, ако има хора, които не знаят. Аз обичам да чета. Що се отнася до книгите, обичам предимно жанровете:исторически,приключенски, понякога(много рядко) посягам и към любовния жанр. Важно е да се допълни, че смятам, че за да е добър един роман, в него задължително трябва да има драма.
Освен четенето, обичам и писането. Намирам го като приятен отдушник на не особено приятни емоции и мисли. В интерес на истината писането дава израз на моята същност. Същност, която съм забелязала, че е не обременена и откъсната единствено в писмен вид. Странно, нали?
Четене, писане… не, определено не обичам да рисувам. И рядко си слагам розовите очила. Често пъти съм отнесена. Рядко съм поносима за околните и да не забравяме най-важното за мен- понякога съм искрена до болка. И често пъти се проявявам като скептик и критик.
Това е моят автопортрет накратко. Такава бях цялата 2017 година. Такава бях и предишните години, разбира се с някои добавки и вече липсващи части…

2017 година за мен не започна с желанието за пълна промяна. Да, в началото уж си поставих някакви цели, които отпаднаха в последствие. Така става обикновено, човек забравя. 
Някои от желанията ми бяха:

-Да започна да тренирам
-Да направя нещо наистина полезно за някого
-Да бъда постоянна в изучаването на… 
(няма да казвам, че и аз си имам срам)

Е, едно трябва да ми се признае. Бях постоянна в непостоянството си. На моменти забравях желанията си и имах моменти на безкрайно отегчение от заобикалящия ме свят… Нормално?! Не, моментите не бяха нормални.

И все пак, замисляйки се, 2017 година е една от най-успешните ми. Например. Започнах да чета романи извън зоната си на комфорт (фентъзи, фантастика…). Започнах да слушам различни класически произведения. Също така започнах да комуникирам с повече хора. Направих наистина много неща, открих цял нов свят вътре в себе си. Ориентирах се. Успях да се оформя като Homo sapiens (не се смей!)… Някои от нещата, които направих:

-Направих блога си за книги, който вече 9 месеца е моя здрава основа
-Доказах на себе си, че ако не перфектна, то поне съм добра в това, което правя- в писането
-Спечелих 2 стипендии (като за едната не ме беше особено еня)
-Преминах областните кръгове на два от най-любимите си училищни предмета и то с чудесни резултати  (момент да си изживея хюбриса):
--Български и литература
--История
-Реших какво искам да кандидатствам след 12-ти клас 
(това беше едно от най-трудните решения)
-И най-важното. Доказах на себе си, че стига да направя усилие, мога да се почувствам доволна от себе си. Прекаленото възгордяване не е препоръчително, но самочувствието е позволено.

Вярвам, че 2017 е една от най-успешните ми години до този момент. Истината е, че не годината, а аз и моето израстване, що се отнася до вижданията ми за света, се промениха. Не, розовите очила са счупени на две. Но все пак допускам и нюанси в света си. Преди виждах само черното и бялото, плюсът и минусът. Сега знам, че съм способна да допусна и още една гледна точка. А това ме радва.
Смятам, че блогът отприщи света в мен. Може би и надеждата, че някой може да ,,чуе“ какво казвам. И затова ми се ще най-вече да благодаря първо на Сю, без която едва ли бих предприела тази стъпка. След това ми се ще да благодаря и на вас, които четете, та било то и за първи път. Няма нищо по-хубаво от това да знаеш, че някой някога би могъл да види частица от твоя свят.

И на себе си благодаря, че съм такава скромна.
Хахахах…


Не забравяйте да се усмихвате и да желаете!

понеделник, 4 декември 2017 г.

Over the Cuckoo's Nest #1 Books, TV series and Music


Най-после е декември!
Да, това е най-студеното време от годината, но пък и най-топлото откъм емоции.
Този месец идвам при вас готова с обобщения. Това е първата публикация в блога, в която накратко (Хммм...) ще се опитам да обрисувам трите основни хобита на всеки човек. Да, ама не за всеки, а за себе си ще говоря.

Надявам се публикациите от този тип да ви допаднат. Ще се радвам на мнения от ваша страна. 

↰↳
КНИГИ 2017
/ВСИЧКО НАЙ-.../

Не вярвам нещо да ми се появи като БУМ! в последния момент, въпреки че не изключвам вероятността. Ще си позволя обобщението, да ме прощавате. Месец декември ще си позволя малко голяма почивка от четенето. 

ТОП 3 НА НАЙ-ХУБАВИТЕ КНИГИ, КОИТО ПРОЧЕТОХ ПРЕЗ 2017


,,Аз преди теб" - Джоджо Мойс

Прочетох ,,Аз преди теб" точно преди да създам блога. Затова и не се чудете, защо почти нищо не сте чели от мен за нея. Истината е, че това е една от малкото книги, които просто... не мога да коментирам. Чувствата са много силни и винаги, когато помисля за нея, имам чувството, че някой просто ме хваща за гърлото.Съмнявам се, че ти, който четеш, не си запознат с историята на Уил. Определено за мен тя се оказа една от най-отрезвяващите, на които съм попадала. И да, понякога забравям своята цел, но винаги тази история ме връща. Към истински същественото. Затова... Това четиво определено е топ 1 за тази година и топ 2 за всички времена. 

Четете! Наистина е трудно да коментирам.

"Quo vadis"- Хенри Сенкевич
Една от най-чувствените и уникални книги, които прочетох тази година! Никога няма да я забравя. Не си падам по религиозния фанатизъм и да, Сенкевич може да е попрекалил като е очертавал ореола на невинност у християните по време на римските гонения, но... Това не отменя силата на притегляне към тази книга!
За мен заглавието "Quo vadis" винаги ще бъде асоциирано със силата на Човека да се променя. Към по-добро. 

(Пауза. Има около 10 книги, които сърце не ми дава да не включа...)

,,Шогун"-Джеймс Клавел
Няма как да не спомена великолепния роман на Джеймс Клавел. ,,Шогун" е чистота и съвършенство. Това е роман, който е абсурдно да не спомена. Едно от изключителните приключения, които преживях тази година.
Романът на Джеймс Клавел обрисува един далечен и студенокръвен свят. Свят, където любовта е само условна граница. Свят, където Дълг, Чест, Гордост не са думи, а всичко.  

ТОП 3 НА НАЙ-ГОЛЕМИТЕ РАЗОЧАРОВАНИЯ, КОИТО ПРОЧЕТОХ ПРЕЗ 2017

,,Величие и падение на куртизанките"-Оноре дьо Балзак
Това ще си остане най-голямото ми разочарование в жанра на класиката. Стилът на Балзак е тромав и непоправимо приспиващ. Идеята на ,,Величие и падение..." е неповторима и особено сложна, но изпълнението успява просто да ме накара да кажа Никога повече!

,,Ново начало"-Кристен Ашли
Разочарование не е точната дума. Но... леко отвращение, може би? Не предполагах, че Новото начало трябва да е свързано с толкова отвратителни подробности за леглото. Ако трябва да кажа откровено... Преводът изиграва най-голяма роля, за да я сложа тук. Ужасен превод, наистина! Но внушения има. Надежда има.

И все пак за мен си остава  ,,Петдесет нюанса сиво" под прикритие... 

,,Контакт"-Карл Сейгън
Очакванията тук ми изиграха лоша шега. В интерес на истината винаги подхождам с резерви, а тук-с очаквания. Лошо...!
Идеи и развеждане, но почти никакво действие. Книгата е по-скоро наръчник в навлизане в света на физиката, а не художествена литература. ,,Контакт" определено не е едно от най-добрите ми попадения тази година.

⏮   ⏭
TV series
➶➴ 
OUTLANDER
Спиращ дъха!
Outlander не е просто сериал, а живот!
Мистерия, загуба, коварство... любов!

Сериалът е направен по едноименната поредица на Диана Габалдон. Историята започва с  Клеър Рандал (главната героиня), която е била медицинска сестра по време на ВСВ. Действието в сериала започва след края на войната, през 1945 година, когато Клеър, заедно със съпруга си Франк, отива на втори меден месец в Шотландия. В околността на градчето, където са отседнали, те присъстват тайно на магически ритуал при един каменен кръг (Craigh na Dun), който в последствие се оказва портал във времето. Но само за Избраните. На пръв поглед обикновено действие като докосването на централния камък запраща Клеър 200 години назад във времето. Главната героиня е жена със силен характер, която въпреки всичко успява да се справи в тази тъй нетипична ситуация.
И помнете, че съдбата винаги казва последната дума...

↶↷
"Medici: Masters of Florence"
Да кажа, че пак ще го гледам.
Има само 1 сезон (надявам се скоро да се разбере нещо повече за 2 сезон), но той бе напълно достатъчен за мен. Това е един от най-уникално и точно направените исторически сериали, които съм гледала. 
Историята в 1 сезон се развива около Козимо де Медичи (1389-1464) и пътя, който извървява, докато стане глава на фамилията. Но цялата история е разказана чрез ретроспекция, което просто ме кара всеки път да изпадам във възторг!

ОБОБЩЕНИЕ: ДА СЕ ГЛЕДА!

↜↝
МУЗИКА
/Най-големите ушни червеи/

Round table-Lindsey Stirling









I Don't Wanna Be-Gavin DeGraw






On My Own-
Ashes Remain




Време е да ви спомена и последното си откритие- Ashes Remain, които се превърнаха в любима музикална група! Аз и музикална група!  Песните са за всеки един от нас, а това ме кара да ви кажа: 
ЧУЙТЕ ГИ!

Това е обобщението ми за цяла година. Но това са едва първите 3 любими и водещи занимания в живота на почти всеки един човек.  Очаквайте публикации и споделяйте мнението си.
Знайте, че мнението има значение!

неделя, 19 ноември 2017 г.

Ревю: ,,Войната на розите: Буревестник“- Кон Игълдън #1


,,Сър Уилям, има моменти, в които Англия триумфира, и други когато...търпи провали. Устояваме и продължаваме напред. Не ни приляга да се обръщаме назад, да сочим с пръст и да казваме: ,,А, това не биваше да се случи. Това не биваше да се позволява.". Подобна гледна точка е типична само за хора, които се вторачват в миналото, сър Уилям. За онези от нас, които имаме воля да вървим напред, това е сякаш влизане в тъмна стая със затворени очи. Не всяка стъпка накриво или всяко препъване може да се прецени точно, преди моментът да е отминал, нито пък трябва да бъде така."

Неделя. Ужасен ден, а?
Мързелът и желанието за спане надвива. Но пък инатът и желанието ми да разкажа са по-силни.

Днес съм тук, за да ви представя една книга. Не коя да е книга. А Книгата, която ще разбие илюзиите. И това е първа част от поредицата ,,Войната на розите“, а именно- ,,Буревестник“.
Роман за управлението на ХенриVI (1422-1471) и всички събития довели до един от най-кървавите и дълготрайни сблъсъци в историята- Войната на розите. История, разбулваща тайната…

Преди да започна със същинската част искам да ви кажа нещо. Наскоро разбрах, че книгата е част от поредица. Не разполагам с #2, но в скоро време смятам да я набавя и прочета. Жалко, че ми се налага да разкъсвам така книгите, не ми се иска.

 
ИСТОРИЯТА
Ланкастър или Йорк?
Кой да заеме престола на Англия?
Всичко започва в година 1437. ХенриVI е вече пълнолетен, но напълно неспособен да управлява. В сравнение с войнолюбивия си баща (ХенриV), синът е агънце в ръцете на вълците. Всеки успява да изкопчи желаното без особено усилие. Франция чака да завземе обратно изгубените през Стогодишната война територии. А мир е единственото спасение за Англия. Защото, нека признаем, кралят е този, който трябва да поведе народа или към слава, или към мир…
Съветниците на краля Уилям Пул и Дери Бруър са натоварени със задачата да донесат мир на всяка цена. Настъпилите смутни времена вдъхват все по-голяма надежда на французите, като същевременно карат англичаните да се чудят къде е кралят им?
Сред английското население се заражда усещането, че държавата заслужава по-добро управление и силна ръка. Единственият начин е свалянето от трона на Хенри VI. Ричард Йорк е един от главните претенденти за трона, готов да обедини бунтовниците. И да вземе съдбата си в ръце.
Сблъсъкът е неминуем. Въпросът само е кога именно ще започне…

 ↿↾
ГЕРОИТЕ
Има някои изключителни герои в романа на Игълдън. Начинът, по който са построени е ненатрапчив и неособено претенциозен. Смятам, че именно това ме спечели.

Дерихю Бруър е главен шпионин на краля. Но ролята му в събитията е много по-голяма. Виждате ли… Той не само е доверен човек, но и главната причина XенриVI да се задържи толкова дълго на престола. Дери е смел, както и предвидлив, и хитър (все пак това се изисква от Главния кралски шпионин). Но в същността си Дери има особено мрачно кътче, жестоко и някак трудно за овладяване. Дългите години в армията и на ринга, както и трудното обучение за шпионин, са го направили годен. Но за какво именно…?

Уилям дьо Ла Пул, граф Съфък е един особено интересен персонаж. Честен и доблестен във всяко едно отношение. Благороден не само по произход, но и по същност. Уилям е натоварен с особено тежката задача. Да уреди брака на краля с Маргарет Анжуйска, а след това и да се ожени вместо краля за нея. Съфък е честен мъж, но колко ли може да понесе от ударите на съдбата? Ще стигне ли силата и честността му, да превъзмогне капаните на лордовете жадни за власт?

Томас Удчърч е стрелец, кален в множество битки. В миналото. По време развитието на действието, Том е обикновен земевладелец, грижещ се за своята челяд и своята земя във Франция. Докато един ден всичко се променя. Той е принуден да се изсели, да напусне дома си и да се върне в Англия по прищявка на висшестоящите. Но не е готов да се откаже от годините усилен труд. Затова и решава да се бори. За себе си. За дома и семейството си. За по-добър живот.
Ще успее ли? Ще спечели ли? На каква цена?

Херцог Ричард Йоркски е персонаж, за който просто е невъзможно да се каже нещо. Жесток, спрямо враговете си и същевременно съчувстващ и обичащ близките си. Ричард е дълбок персонаж. Постъпките му са насочени изцяло към това, което желае. Англия е там и той знае, че може да я изправи на крака. Въпросът е ще може ли да вземе властта в свои ръце?

 ↫↬
Моето мнение

Харесах романа. Не е нещо особено невиждано, но успя да ме завладее още с първите страници. Видях кураж да се изправиш на крака след като си паднал. Видях доблест, въпреки лицемерието. Видях и разбити надежди. ,,Буревестник“ е една от живите факли, които въпреки че връщат столетия назад в историята, показват света и идеала за света какъвто е днес.
Обикнах персонажите, които посочих заради постъпките им и целите им. Идеалите им, въпреки и не идеални, са искрени и именно това ме спечели.
Смятам, че книгата е чудесно въведение, прекрасно представяне на самото начало на сблъсъка. Всеки, дори и този, който не обича особено предмета история, би могъл да научи нещо ново, без особени главоболия.
Харесах конструкцията на самото издание. Това е един от малкото наистина подредени исторически романи, които съм чела. В самото издание има бележки относно историческите факти и разминавания от Кон Игълдън, както и родословно дърво, водещо началото си от ЕдуардIII (1317-1377), което наистина е от голяма полза, както и карта, към която в началото бихте могли да се обръщате. Изданието е прекрасно, наистина.
Историята е чудесна и нямам забележки. Може би единственото, което малко ме изнерви в началото, бе накъсаното действие. Но в последствие всяко нещо си идва на мястото. Човек просто трябва да продължи да чете. И да внимава в час.


,,Войната на розите: Буревестник е книга, причислена към историческия жанр. История, интригуваща съзнанието, карайки го да навлезе в света на Розите. Опознавайки незнайната лудост, четящия би могъл да познае себе си. Целите си. Идеалите си. ,,Буревестник“ определено носи в себе си бурята. И то каква…

неделя, 5 ноември 2017 г.

Ревю: ,,Контакт“-Карл Сейгън






,,Ние получихме покана. Много необичайна покана. Може би покана за пиршество. Земята никога досега не е била канена на пиршество. Би било неучтиво да откажем."





За Карл Сейгън и неговите научни постижения
Карл Сейгън e роден на 9 ноември 1934 г. Той е американски астроном, астробиолог и популяризатор на науката. Основател на научната дисциплина астробиология в началото на 60-те години на ХХ век и предложил идеята за програмата SETI за търсене на извънземен разум. Неговата научна и творческа дейност е пряко свързана с НАСА.
Сейгън е сред първите, които изказват хипотезата, че спътникът на Сатурн – Титан и спътникът на Юпитер – Европа може да притежават океани (в случая на Европа океан под повърхността) или езера, правейки хипотетичния воден океан на Европа потенциално обитаем.
Той прави допълнителни предположения относно атмосферата на Венера и Юпитер, както и сезонните промени на Марс. Сейгън установява, че атмосферата на Венера е изключително гореща и суха. Сейгън размишлява по въпроса дали има живот в облаците на Юпитер. Той предполага, че сезонните промени на Марс са вследствие на духан от вятър прах, а не вследствие на растителни промени, както предполагат други организми.
Карл Сейгън умира през 20 декември 1996 г.

РЕВЮ

 Той ми каза:
,,Защото не ти преподава и не те учи, а те ,,развежда“ из Вселената.“

Това са думи на един български автор (Кръстю Мушкаров) след като споделих в една от групите за обичащите да четат, че книгата е трудна за четене. В интерес на истината ,,Контакт“ е книга, която до страница 300 четох с резерви и с особени затруднения. Но нека първо ви представя накратко за какво иде реч, за да може поне малко да разберете какво искам да кажа. Но определено трябва да се прочете, за да ме разберете изцяло.
↩↪
Накратко за историята
,,- Ако се страхуваме-говореше той,- няма да постигнем нищо. Това само малко ще ги забави. Но запомнете: те знаят, че сме тук.“

Вглеждайки се във вековете назад във времето можем да разберем копнежа. Човекът е малка част от единен организъм, прашинка в Космоса. Човекът мечтае за живот и интелект извън малкия си дом- планетата Земя. А желанието го кара да търси начин…
Проектът ,,Аргус“ дава възможност да се осъществи наглед невъзможното. Контакт, доказващ съществуването на извънземен интелект, намиращ се някъде във Вселената.
Един ден човешката история и бъдеще се променят завинаги. Толкова желаното Послание е факт. Сигналът е засечен, установен е Контакт. Неизвестен обект, намиращ се на 26 светлинни години от Земята, близо до звездата Вега, излъчва съобщение. Доказателство, че човекът не е сам…и никога не е бил.

История, която шеметно разтърсва из основи цялото човечество, с всичките му представи и вярвания. История за Вселена, напълно непозната на една едва прохождаща цивилизация…
Моето мнение

Накратко. На учените не им се отдава да пишат художествена литература.  ,,Контакт“ е книга, в която Карл Сейгън е наблегнал на идеята за нещо отвъд. Основавайки се на Познатия свят, чрез физиката и астрономията, той обяснява Вселената и вярата като такава. Именно в обяснението се губят характерните черти на персонажите, а действието е поставено на преден план. Героите са просто споменати и почти през цялото време остават в сянката на нещо неизвестно. Дори и главната героиня (Елеанор Ароуей) е някак недоразвита.
В самото начало на романа, авторът представя Ели (главната героиня) в първите й стъпки в живота. Но Сейгън в същото време успява да направи достъпа на читателя до същността й някак ограничен. Представянето на Ели е накъсано, странно далечно.
Да, признавам. В ,,Контакт“ има някои глави, които изцяло плениха съзнанието ми. Не само това, но и начинът, по който Сейгън успява да вплете любовта в цялата научна среда и взора на човека във Вселената, макар и несполучлив в 2/3 от книгата, накрая на историята е просто забележителен.
,,Беше проучвала Вселената през целия си живот, а бе пропуснала най-важното послание: за малки същества като нас огромното пространство е поносимо само чрез обичта.“
С идеите, представени в книгата, ,,Контакт“ определено ще остане в съзнанието ми. Но не толкова с изпълнението, колкото с идеята. Глави като 1.,,Трансцедентни числа“ и 16. ,,Озоновите стареи“ задържаха вниманието ми. А и между редовете се открива огромен обем информация. Но книгата по-скоро се доближава до  научен доклад, отколкото до художествена литература.

П.П. Все пак се радвам, че имах възможността да се ,,запозная“ отблизо с труд на Карл Сейгън. Искрено уважавам дългогодишния му труд, а и не вярвам някой да отрече ползите от предаването му ,,Космос“, което и до днес е останало в съзнанието на милиони хора по света.

А аз отвърнах:

,,Развежда“-л е из Вселената, в която е вярвал. Само по себе си това е забележително. Но понякога не е достатъчно някой просто да те развежда. Из нещо. Необятно.“

С искрени благодарности на издателска къща Бард за предоставената възможност.

понеделник, 30 октомври 2017 г.

За въпросите отвъд… ,,Планината Броукбек“- Ани Пру


ПРЕДРАЗСЪДЪК ВСЕКИ ТУКА ОСТАВЕТЕ

Днес съм тук, за да разкажа на теб, читателю, една история. Някои хора биха казали за тази история, че е ,,нетипична“, други биха я нарекли ,,любовна“, а онези, които не побират в съзнанието си различието и не се примиряват  с Човека- ,,изродщина“. Но надписът, който аз слагам в началото на тази публикация важи за всеки един. Приканвам те преди да престъпиш нататък, да оставиш всяка бариера. Ако си способен, то тогава смело можеш да се гмурнеш в написаното от мен. Ако не, то моля да затвориш публикацията и просто да не я четеш.

,,Планината Броукбек“
Приклещен. 
Между Разума и Сърцето.

,,Някои чувства наистина не могат да бъдат обяздени…“

Всичко започва през лятото на 1963 година. Ани Пру представя пред погледа на читателя Енис Дел Мар и Джак Туист- двама млади мъже, твърдо решени да открият своя път в света. Докато Джак е мечтател, търсещ, искащ и чакащ нещо, което не съзнава, Енис е някак отдалечен и отдръпнат, не подозиращ за своята същност. Силата и желанието за по-добър живот ги карат да търсят начин. Така именно двамата се озовават като наемни работници за едно лято в планината Броукбек. 
Дните и нощите, прекарани заедно, горе в планината, усещането, че на пръв поглед незначителния разговор с човека до теб е от огромно значение, споделеното чувство на спокойствие… някак белязват завинаги лятото на 1963 година…
Но както винаги след сгряващото лято идва прохладната есен, носеща със себе си пустота и самота. Грижи и лъжи забулват истинското чувство. Съществуването сред Другите слага непреодолимо препятствие. Но колкото и да бъде потулвано, Чувството е там, споменът е там…
А желанието кара човека да надскочи всичко…

↶↷
Самата аз говоря за книгата след препрочит. Общо три пъти съм прочитала книгата от кора до кора и мога да кажа, че историята винаги поставя пред мен нови и нови въпроси. 

,,Ами ако..."

Книгата на Ани Пру носи не само усещане, но и особено наболели във всяко едно общество теми. За сексуалността и приемането ѝ. За различието. За принудата.
Аз съм се намирала в три етапа на Човека, като личност. Минала съм през отричането на подобен тип еднополови човешки връзки. След което преминах и през опит за приемане на нещо ,,изкривено“, както масата в обществото се опитва да наложи. Третият етап за мен бе приемането на красотата на различието в Човека и извън него. Истината е, че що се отнася до всичко, което поставя тази книга, цялата тежест в едно на вид 29 листно книжле, в момента не знам къде се намирам. Като обикновен човек, като личност, аз търся своята истина. И именно в търсенето за Човека, пред мен изкачат хиляди въпроси...

Ако същността на Човека е един особено комплексен модел и аз спокойно, според този зададен модел, мога да изкажа мнението си… то защо друг свободно да не може да изрази сексуалността си? 
Мнението различно нещо ли е от сексуалността? 
Защо мнението трябва да се мери с различно мерило от сексуалността на Човека след като Машината е събирателна на всички съставни части и при липсата на един компонент, самата Машина би била в неизправност?

,,Планината Броукбек“ задава въпроси. Авторката, с наглед обикновени и съвсем елементарни състояния, представя Големия взрив, в който се ражда всеки един. Въпросите са хиляди, а отговорът често пъти се намира в приемането.

 ,,Имаше едно зеещо пространство между това, което знаеше и това, което се опитваше да вярва, но нищо не можеше да се промени, а ако не можеш да поправиш нещо, трябва да го приемеш."

*,,Планината Броукбек" е творбата, вдъхновила режисьора Анг Лий за едноименния филм с участието на Хийт Леджър и Джейк Джиленхол.*

Събудените образи, родили се в хаоса на ,,Улични ешелони. Флотация ,,Черната котка“, роман на Виолета Янева

На този свят, в този живот, има много избори. Но някои неща не подлежат на избор, а на съдба. Като пътищата ни, които макар и толкова ...