Държавно управление на Дания - Grundloven, Монархът и Политическа система
,,Трудно е да си датчанин." е началото на есе на Клаус Рифберг ,,О, да си датчанин!" ("Oh! to be Danish" by Klaus Rifbjerg). Светът е пълен с различия - множество страни и народи, съвсем различни от нашата култури и мирогледи. Но днес не говорим за света, а за Кралство Дания, - ако не за цялото, то поне за една малка част. Може би, за да се научим на датския начин на ,,уютстване" (hygge [хюге] е датска концепция за време, прекарано в компанията на близки хора в мир и хармония), може би да се научим как да развием практически своята собствена система, а може би и просто, за да установим контакт и да станем по-добри заедно.
I ЧАСТ
ДАТСКИЯТ ОСНОВЕН ЗАКОН
Крайъгълният камък на датската конституция е Danmarks Riges Grundlov (Основният закон на Кралство Дания) от 5 юни 1953 г. Това е резултат от редица законодателни промени, започнали с приемането на конституцията на 5 юни 1849 г., когато се представя двукамарния парламент и се гарантират човешките права на поданиците на кралството. Понастоящем Дания е с еднокамарна парламентарна система и с крал, който има формална роля в управлението. Конституцията на страната не е променяна от 1953 г., но в резултат на членството на ЕС, в страната са приети някои от директивите на последния.
Конституцията от 1849 г. се основава на принципа за разделение на властта. Изпълнителната власт е разделена между Фолкетинг и краля. Парламентът, наречен Риксдаг, се състои от Ландстинг (първа камара, с представители на аристокрацията) и Фолкетинг (представители на буржоазията, днес Датският парламент) до 1953 г., когато са направени последните промени и парламентът става еднокамарен.
Днес Фолкетингът е единствената камара на датския парламент и в нея има 179 члена, като представителите на Дания са 175, на Гренландия и на Фарьорските острови са отредени по 2 места. Датското правителство е назначавано от краля и се състои от министър-председател и други министри. Законодателната власт е поделена между Фолкетинга и правителството, като законите се предлагат пред Фолкетинга, четат се три пъти и се дискутира. Когато един закон е приет от Фолкетинга, той бива изпратен за одобрение до монарха.
Избори се провеждат на всеки четири години, като министър-председателя има правото да разпусне правителството и така да предизвика преждевременни избори. Скандинавските страни се отличават с праволинейно управление на отделните партии - дори и да има радикална промяна в управлението, тя не нарушава вече установените порядки, а реформира в рамките на закона.
ПОВЕЧЕ ЗА ДАТСКОТО ДЪРЖАВНО УПРАВЛЕНИЕ: 1, 2, 3
II ЧАСТ
РОЛЯТА НА КРАЛЯ В ДАНИЯ
Датското
кралско семейство е от рода Глюксбург. Това е четвъртият и най-млад клон
на родословното дърво на кралското семейство, което извежда произхода си от
крал Горм Стария и кралица Тюра към средата на Х в. Първият клон на
родословното дърво са преките потомци на Горм Стария (от средата на Х в. до
1157 г.). Вторият клон е на Валдемарите (1157 г.-1448 г.). А третият -
династията Олденбург (1448 г.-1863 г.).
Съгласно датската конституция, датският
монарх е държавен глава и главнокомандващ на датските въоръжени сили. В него е
изпълнителната власт, а заедно с Фолкетинга, изпълнява законодателната власт.
Монархът може да откаже да даде съгласието си за законопроект, както и да
избере или отстрани министър-председателя или който и да е министър от
правителството с или без причина. Монархът и Фолкетингът са глава на Църквата
на Дания, а също така и на Датската наградна система.
Според конституцията датската монархия е конституционна. Това значи, че
монархът не може сам да извършва политически действия. Въпреки че монархът
подписва всички закони, те са валидни само когато са подписани и от
парламентарно отговорен министър.
Функциите на монарха днес са на представително лице на страната в международен план, както и да функционира като обединителна фигура за датския народ. Това той прави чрез участието си в различни мероприятия и публични аудиенции, чрез връчването на ордени и медали и чрез новогодишната си реч.
Настоящият монарх на Дания е крал Фредрик Х, който встъпи в длъжност на 14 януари 2024 г.
ПОВЕЧЕ ЗА ДАТСКОТО КРАЛСКО СЕМЕЙСТВО: ТУК
III ЧАСТ
ПОЛИТИЧЕСКА СИСТЕМА
След приемането на Основния закон през 1849 г. на датската политическа сцена се появяват множество политически групи в датския парламент, които накрая се обособяват в три партии - Venstre [венста] Леви, Højre [хьоире] Десни, Centrum [сентрум] Център. Въпреки че партиите не са споменати в Основния закон, те започват да играят ключова роля в управлението на държавата. В началото на ХХ в. политическата ситуация, останала непроменена до 60-те години на века, в Дания е следната:
→ Højre [хьоире] Десни: Консервативна партия, подкрепяна от гражданите, независими търговци и големи земевладелци.
→ Venstre [венста] Леви: Либерална партия, появила се на политическата сцена през 70-те години на XIX в. и подкрепяна от земеделците.
→ Det Radikale Venstre [дет радикеле венста] Радикално Ляви: създадена през 1905 г., подкрепяна от малки акционери и интелектуалци.
→ Socialdemokratiet [сосиалдемократиет] Социалдемократическа партия: подкрепяна от работниците.
След изборите през 1960 г. се появяват нови партии:
→ Kristeligt Folkeparti [кристели фолкепарти] Християнска народна партия
→ Centrum-Demokraterne [сентрум демократерне] Център демократите
→ Fremskridspartiet [фрамскридспартиер] Прогресивна партия
През 1989 г. започват да се появяват различни малки социалистически партии, които се обединяват в Enhedslisten [енхедслистн] Списък на единство.
Датската партийна система и електорат се основават на принципа на компромиса и единството.
ПОВЕЧЕ ЗА ДАТСКАТА ПОЛИТИКА: ТУК
__________________________________________________________________________
T E N T A M E N #5
.jpg)
1. Как се нарича датската конституция, приета на 5 юни 1849 г.?
......................................................................................................................................
2. Колко са членовете в датския парламент?
......................................................................................................................................
3. Колко места имат Гренландия и Фарьорските острови в датския парламент?
......................................................................................................................................
4. От кой род е крал Фредрик Х, настоящият монарх на Кралство Дания?
......................................................................................................................................
5. Кои са първите три политически групи след приемането на датската конституция през 1849 г.?
......................................................................................................................................
____________________
ОТГОВОРИ: 1. Grundloven, 2. 179, 3.
Гренландия - 2, Фарьорски острови - 2, 4. род Глюксборг 5. Venstre - Леви,
Højre - Десни, Centrum - Център.
Коментари
Публикуване на коментар