четвъртък, 20 юли 2017 г.

Ревю: “Quo vadis“- Хенрик Сенкевич




Quo Vadisе класически роман, емблематичен за творчеството на Сенкевич. В него реконструирането на римската история и на автентичния живот в империята върви ръка за ръка с личните перипетии и гоненията срещу първите християни. Романът печели определението “християнски бестселър” и хвалебствия от Ватикана и е един от най-четените през XX век.





Добре дошли в моето царство!
Защо го казвам? Просто е. Историческите романи са моя територия. За жалост до сега не съм имала възможността да изкажа мнението си за някой исторически роман в блога, тъй като 2017 година за мен се изпълни и се изпълва с предизвикателства.
Днес идвам при вас с ревю и то на книга, която отлагах не с месеци, а с години! Книга, която предизвикваше моето любопитство още в самото начало на книжния ми път. Сблъсъците със заглавието бяха доста, но ето, че мигът настъпи. И за да не ви отегчавам повече започвам да пиша по същество.

↫↬
СЮЖЕТЪТ

Вечният град. Рим.  Действието в романа се развива около 64г. сл. Хр, по време управлението на  император Нерон. Авторът представя картина, чрез която разказва история. История за падението на една от най-великите империи, за разврата, загубата на ценостти, за страха и гибелното действие на самозабравата, но и за спасението, за новото начало и щастието, изградено върху любов, не върху омраза.


В началото на романа, Хенрик Сенкевич успява да вкара читателя в картината. Още с първите страници проличават огромните познания на автора за античния свят, неговите уредби, закони и принципи (доколкото може да се говори за такива)...
Всичко започва с представянето навиците на един ленив римлянин, за когото мога да кажа, че е достоен толкова за презрение от страна на читателя, толкова и за възхищение. Гай Петроний Арбитер, приближен на Нерон и познат сред римляните като милостив, но и изключително изискан. Привидно изнеженият естет Петроний, който  „превръщаше нощта в ден“ и е зает само с удоволствия, изкуство и пиршества, показва учудваща енергия и сила.

Докато този изумителен за времето си естет е зает със сутрешната си баня, негов роб съобщава, че на посещение му е дошъл младият Марк Виниций, току-що завърнал се от Мала Азия воин, роднина и най-обичния на Петроний човек на света. Виниций прави посещение на Петроний, колкото, за да го види, толкова и за да му разкрие истина, породила се в него неотдавна. Виниций, този непоколебим и решителен воин, е сломен. И то от една девойка! Зора и господарка на неговото сърце, още от първия миг девойката поражда в гърдите на воина желания и чувства... Но какви?!

Това е началото. Началото на една история, изпълнена със страст, болка, тъга, гняв, щастие и непоколебима вяра. Вяра в нещо отвъд познатото, отвъд видимото... И обич. Обич, въпреки омразата, прошка, въпреки греха...  И надежда. Надежда, че нещата не винаги са такива, каквито изглеждат. Не винаги злото побеждава доброто...

ОПОЗИЦИИ

Може да ви се стори странно, но наистина изпитвам нуждата да спомена нещо, което според мен е особено важно. Целият роман Quo vadis е изграден върху опозиционни двойки. Цялото произведение е пропито с усещането за вечна борба. Борба,, която цари, както външно, така и във вътрешния свят на героите. Например на фона на вид царуващия разврат в Римската империя по времето на император Нерон, на ширещото се престъпление, се противопоставят скромността и добродетелта, които възпитава все повече разпространяващото се християнско учение. В героите пък се пораждат хиляди съмнения, които коренно променят съдбите им. Всеки ред от романа е пропит с усещането за борба. Борба на живот и смърт. И в основата на всичко това е главната опозиция, която Сенкевич съвсем ясно обрисува, а именно добро-зло.

⥊⥋
ГЕРОИ

Смятам да ви опиша пет персонажа, за които смятам, че изиграват огромна роля не само в произведението. Те повлияха и на самата мен.



Гай Петроний Арбитер е приближен на император Нерон. Както виждам аз по-горе съм го обрисувала. Но пък трябва да кажа, че освен естет, Петроний има склоност към философията. Той е ценител на красотата. Но не толкова на душевната, колкото на естетическата. Въпреки просторите, на които се разпростира неговата мисъл, читателят ясно може да види, че някои идеи и мисли за него просто са недостъпни. Чистотата на душата, милосърдието и вярата, че всеки един човек е ближен, е просто непонятна мисъл за великия патриции. Понякога Петроний с изказванията си наистина се откроява като интелигентен и прозорлив, но има и други простори, до които натурата му не му позволява да достигне. Все пак смятам, че наистина Петроний е достоен за уважение.

,,Откъде да я взема тази любов, щом не я чувствам в сърцето си?"


Марк Виниций след края на поредната война се връща в Рим. Марк е красив младеж с атлетическо телосложение и умее да спазва естетическа мярка. Читателят може да види не само природата на воина, а и същността на мъжа, изпитал истинска и една единствена любов. Виниций е образец за страстен характер. Никога досега не бях се сблъсквала с толкова емоции, мисли и вълнения, побрани само в един герой. Той може да бъде толкова жесток в гнева си, колкото мил в обичта си. Определено симпатизирам на Виниций, който породи в мен всяка възможна емоция. От гняв до истинска привързаност...


,,Постъпките му бяха лоши, но причина за тях бе пак любовта. "





Лигия /Калина/ е заложница, взета от лигийския крал, който е баща ѝ, години преди началото на самото действие. Девойка,  божествена в своята детска чистота и простота. Тя е надарена с неземна красота. Не само естетическа, но и душевна. Смятам, че Лигия би могла да спечели сърцата на всички читатели със своята искреност и истинска вяра.




,, В лицето на Помпония, на стария Авъл, на момчето и на Лигия имаше нещо, което той не беше виждал по лицата на другите, обкръжаващите го всеки ден или по-право всяка нощ: имаше някаква светлина, някакво умиротворение и някаква яснота, а тя струеше от живота на всички тук. И с известно учудване той си помисли, че все пак съществува красота и прелест, които той, вечно търсещият красота и наслада, не бе вкусил.“


*


Нерон, императорът на Римската империя, е достоен за презрение и насмешки герой. Определено през цялото време личеше, че самият автор цели да постави Нерон като лице на царящото зло. В романа Нерон е представен като шут. Наистина той може да служи за образец на шутовщината и същевременно той е и лице на кръвожадността на Рим по това време. Герой, актьор и писател, той всъщност е карикатура на цялата епоха.

,,И изразът на лицето му започна да се мени. Той не се трогна от гибелта на родния си град, а се упои и трогна от патоса на собствените си думи до такава степен, че неочаквано изпусна със звън лютнята в нозете си и като се загърна в сирмата, остана като вкаменен, подобен на една от статуите на Ниобидите, които красяха двора на Палатина.“

**
Хилон Хилонид е беден философ, толкова хитър, колкото и лицемерен. Достоен за гнева на четящия, за презрение и истинска омраза. Не ми се ще да казвам нищо друго, освен едно. Именно чрез неговия образ четящия може да види промяната в човека и да изпита силата на прошката.

,, — Философ съм, господарю, а един философ не може да бъде алчен за печалба, особено за такава, каквато ти великодушно обещаваш.“


Моето мнение

Явно е, че много изписах, но има още много да се пише. Не мисля, че пролича моето мнение за романа, затова и го отделям.
Quo vadis е роман, който ме преведе през деветте кръга на ада. Не съжалявам, че чак сега прочетох книгата, тъй като тя дойде като начин да затвърдя знанията, които придобих в 9-ти клас. За мен беше истинско удоволствие. Изпитах всяка една емоция, която човек може да изпита. Героите и обстановката са чудесно изградени. Картината истински оживя не само в съзнанието ми, но и в сърцето ми. Трябва да призная, че в някои моменти ситуациите ми се струваха достойни за присмех и изкуствени. Някак... имаше ситуации, които просто не можех да си представя реално. Преувеличения, които за жалост, достигаха висотите на пародията. Но пък в същия момент достойното поведение на героите изкупваше преувеличенията и задържането на кулминационните моменти от страна на автора.
Обикнах романа. Искрено се радвам, че го прочетох и се докоснах до тази прекрасна в своята грозота обстановка.


Quo vadis  от Хенрик Сенкевич е роман основан на непрекъснатата борба на доброто и злото. Преплитането на греха и чистотата, красотата и грозотата, както и всяка една емоция, успяват да вплетат въображението на читателя в тази битка. Романът изпепелява гнева и сред гнева ражда любов. 

Източници: 2, 34, 5, 6

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Over the Cuckoo's Nest #1 Books, TV series and Music

Най-после е декември! Да, това е най-студеното време от годината, но пък и най-топлото откъм емоции. Този месец идвам при вас готова...