Being nice SUCKS!

Гадно е да бъдеш добър!

Понякога това се превръща в неоспорим факт. И не само що се отнася до книгите. Добротата предполага безкористност. И на добротата трябва да се отвърне с добро или най-малкото-с благодарност. Така се очаква. Това е редно. Но неблагодарността е по-близък побратим в ежедневието или просто така ми се струва?

Уилям Шекспир  е казал:

„Няма ни добро, ни зло – тях ги създава нашата мисъл.”

Щом човешката мисъл е успяла да създаде нещо тъй ,,очарователно" като разделението, то съответно допускаме, че в случая доброто и злото съществуват. Но доколко си струва да бъдеш добър с другите, когато в замяна получаваш обиди?

Безкрайно съм отвратена от нещата, с които се сблъсквам почти всеки ден. Промяната у хората, които до вчера си смятал за приятели, е видимо осезаема. А избиването на емоцията най-често не е вследствие на едно единствено действие. Колко дълго хората трупат в себе си гняв към другите и къде именно се намира ръбчето на чашата, пълна с горчилка?

Е, предполагам, че отговорът на последния ми въпрос, няма един отговор. Думата зависи определя мига. А и хората сме променчиви същества. Понякога добри, друг път лоши. По-често сме лоши. С околните. Със заобикалящото ни. Със себе си. Защо? Защото  всичко влияе. Но справедлив ли е гнева ни? В повечето случаи не е. Крайно неоправдан, той се проявява в най-неподходящите моменти. Таеното през дълъг период от време си казва думата. А онзи, върху когото се излее кофата с помията, започва да носи онова, от което току-що си се освободил ти. Осъзнаваш ли го?

Струва ми се, че нещата не стоят така само в отношенията помежду ни. Често пъти сме добри и спестяваме доста неща, що се отнася до живота. Без значение дали се отнася до картина, музика или книга. Често пъти внимаваме и предъвкваме първоначалната мисъл, която е минала през главата ни, за да не нараним някого. Авторът и почитателите на творбата. Именно тази ни добрина в даден момент играе лоша шега... 

Случвало ли ви се е да попадате на поредица от лоши произведения? Седите, осмисляте ги и се опитвате да намерите смекчаващи нещата обстоятелства. Но творбата променя ли се? Със сигурност не. 

И така... Нижат се поредиците от произведения, които не са задоволителни и намираш оправднание да не споделиш мнението си или поне да смекчиш мнениео си. Защо? Защото живееш в общество, разбира се! Хубаво е да си различен, ама не винаги.

И идва следващото произведение. Не знаеш дори какво е, но гневът, натрупан от предишните, се отприщва точно при това произведение. Виновно ли е? Ами не, но пък обстоятелствата са такива...

При желание може да го приемете като метафора.

Не бива да позволявате на предишното да определя следващото. Може би именно на това се дължат и книжните застои на някои читатели? Вие какво мислите?