Ревю: ,,Контакт“-Карл Сейгън

,,Ние получихме покана. Много необичайна покана. Може би покана за пиршество. Земята никога досега не е била канена на пиршество. Би било неучтиво да откажем."





За Карл Сейгън и неговите научни постижения

Изображение

Карл Сейгън e роден на 9 ноември 1934 г. Той е американски астроном, астробиолог и популяризатор на науката. Основател на научната дисциплина астробиология в началото на 60-те години на ХХ век и предложил идеята за програмата SETI за търсене на извънземен разум. Неговата научна и творческа дейност е пряко свързана с НАСА.

Сейгън е сред първите, които изказват хипотезата, че спътникът на Сатурн – Титан и спътникът на Юпитер – Европа може да притежават океани (в случая на Европа океан под повърхността) или езера, правейки хипотетичния воден океан на Европа потенциално обитаем.

Той прави допълнителни предположения относно атмосферата на Венера и Юпитер, както и сезонните промени на Марс. Сейгън установява, че атмосферата на Венера е изключително гореща и суха. Сейгън размишлява по въпроса дали има живот в облаците на Юпитер. Той предполага, че сезонните промени на Марс са вследствие на духан от вятър прах, а не вследствие на растителни промени, както предполагат други организми.

Карл Сейгън умира през 20 декември 1996 г.

РЕВЮ

 Той ми каза:

,,Защото не ти преподава и не те учи, а те ,,развежда“ из Вселената.“

Това са думи на един български автор (Кръстю Мушкаров) след като споделих в една от групите за обичащите да четат, че книгата е трудна за четене. В интерес на истината ,,Контакт“ е книга, която до страница 300 четох с резерви и с особени затруднения. Но нека първо ви представя накратко за какво иде реч, за да може поне малко да разберете какво искам да кажа. Но определено трябва да се прочете, за да ме разберете изцяло.

↩↪

Накратко за историята

,,- Ако се страхуваме-говореше той,- няма да постигнем нищо. Това само малко ще ги забави. Но запомнете: те знаят, че сме тук.“

Вглеждайки се във вековете назад във времето можем да разберем копнежа. Човекът е малка част от единен организъм, прашинка в Космоса. Човекът мечтае за живот и интелект извън малкия си дом- планетата Земя. А желанието го кара да търси начин…

Проектът ,,Аргус“ дава възможност да се осъществи наглед невъзможното. Контакт, доказващ съществуването на извънземен интелект, намиращ се някъде във Вселената.

Един ден човешката история и бъдеще се променят завинаги. Толкова желаното Послание е факт. Сигналът е засечен, установен е Контакт. Неизвестен обект, намиращ се на 26 светлинни години от Земята, близо до звездата Вега, излъчва съобщение. Доказателство, че човекът не е сам…и никога не е бил.

История, която шеметно разтърсва из основи цялото човечество, с всичките му представи и вярвания. История за Вселена, напълно непозната на една едва прохождаща цивилизация…

↭

Моето мнение

Накратко. На учените не им се отдава да пишат художествена литература.  ,,Контакт“ е книга, в която Карл Сейгън е наблегнал на идеята за нещо отвъд. Основавайки се на Познатия свят, чрез физиката и астрономията, той обяснява Вселената и вярата като такава. Именно в обяснението се губят характерните черти на персонажите, а действието е поставено на преден план. Героите са просто споменати и почти през цялото време остават в сянката на нещо неизвестно. Дори и главната героиня (Елеанор Ароуей) е някак недоразвита.

В самото начало на романа, авторът представя Ели (главната героиня) в първите й стъпки в живота. Но Сейгън в същото време успява да направи достъпа на читателя до същността й някак ограничен. Представянето на Ели е накъсано, странно далечно.

Да, признавам. В ,,Контакт“ има някои глави, които изцяло плениха съзнанието ми. Не само това, но и начинът, по който Сейгън успява да вплете любовта в цялата научна среда и взора на човека във Вселената, макар и несполучлив в 2/3 от книгата, накрая на историята е просто забележителен.

,,Беше проучвала Вселената през целия си живот, а бе пропуснала най-важното послание: за малки същества като нас огромното пространство е поносимо само чрез обичта.“

С идеите, представени в книгата, ,,Контакт“ определено ще остане в съзнанието ми. Но не толкова с изпълнението, колкото с идеята. Глави като 1.,,Трансцедентни числа“ и 16. ,,Озоновите стареи“ задържаха вниманието ми. А и между редовете се открива огромен обем информация. Но книгата по-скоро се доближава до  научен доклад, отколкото до художествена литература.

П.П. Все пак се радвам, че имах възможността да се ,,запозная“ отблизо с труд на Карл Сейгън. Искрено уважавам дългогодишния му труд, а и не вярвам някой да отрече ползите от предаването му ,,Космос“, което и до днес е останало в съзнанието на милиони хора по света.

А аз отвърнах:

,,Развежда“-л е из Вселената, в която е вярвал. Само по себе си това е забележително. Но понякога не е достатъчно някой просто да те развежда. Из нещо. Необятно.“

С искрени благодарности на издателска къща Бард за предоставената възможност.