понеделник, 9 април 2018 г.

Book blogger confession TAG

О, Музо, възпей оня гибелен мързел на Гергана Васева,
който донесе безброй разпръснати публикации из Мрежата...

Здравейте, четящи!
Не знам, вероятно е повечето от вас са наясно със следващото, което ще кажа, но аз все пак ще го кажа. Най-трудно е да се оформи уводна част. Без значение дали започваш да пишеш есе, ЛИС, публикация в мрежата или просто искаш да се обърнеш към повече хора, не започнеш ли както трябва, така че да грабнеш публиката веднага, то нямаш шанс. Но за това ще пиша някой ден по-подробно, надявам се, ще бъде от полза на доста от вас. 
Днес съм решила да разкърша пръстчета и да се изтръгна от приятната ленивост, в която съм изпаднала, като разчупя рамката. Да, правилно. Най-лесният начин да се разчупи рамката е с ТАГ, а пък аз и отдавна не съм се човъркала с въпросчета, така че... Защо не?

Преди същинската част бих искала искрено да благодаря на Габриела Николова (Book and hot coffee) и Силвия Тодорова (My books are My world), които се сетиха за мен и благодарение на които днес имам възможността да изляза от омагьосаната рамка!

↜↝

1. Коя книга най-скоро не довърши?

Първата ми мисъл бе ,,Парижката света Богородица" на Виктор Юго, която и до днес си остава моя голяма болка. Но не е тази книга. Преди около 3 месеца, може и повече, се опитах да прочета ,,Фауст" от Йохан Гьоте, автор, чиято творба изучаваме в училище. За мое огромно съжаление, тази ,,трагедия за четене" е прекалено...сложна материя, дори за мен (Хахахах...). Отказах се, защото не можах да понеса напрежението и основната идея на тази великолепна творба. Няма как да се отрече, че е написана на особено високо ниво. Самата трагедия е писана в продължение на близо 60 години (1772г.-1831г.) и обхваща особени преходи в човешката история.

2. Коя книга е твоето ,,сладко изкушение"?

Колкото и болка, мъка и скръб да ми донася, книгата, която ще спомена ми носи и радост, чувство на почуда и надежда. Моето ,,сладко-горчиво изкушение", от което никога не бих се отказала, е ,,Полет над кукувиче гнездо" от Кен Киси. Полетът е самият живот, един вик и неосъзната, неразбираема нужда...

...третата, не знам защо, кукувичето гнездо 
си избра едничка тя и над него прелетя...

3. Коя книга би хвърлила в морето?

За разлика от повечето ми другари по оръжие (книжните блогъри) аз съм на мнение, че може да мине и без ,,Петдесет нюанса сиво", трилогията на Е. Л. Джеймс. Пък и е прекалено банален отговор, не искам да обиждам хората, които са го посочили, абсолютно ви разбирам. Лично аз нямам нищо против трилогията, не че съм и особен фен на цялата история, де... 
Аз само веднъж в живота си съм помисляла да унищожа четиво. Книгата, за която говоря е ,,Булевардът на лъжите", авторката е Силвия Кристъл. ,,Петдесет нюанса сиво" поне могат да бъдат наречени четива. Булевардът... Не препоръчвам такова мъчение на най-големия си враг. Тази ,,книга" първо бих я изгорила, след което бих я сложила в урна, бих я разпръснала по седемте краища на света и за да съм сигурна, преди да направя всичко това, бих забила едно копие в средата, просто за да съм сигурна, че няма да се реабилитира. 

4. Коя книга си чела най-много пъти?

,,Малкият принц" от Антоан дьо Сент-Екзюпери. Колкото и банално да звучи, това е единствената книга, към която не мога да спра да се връщам. Има някаква особена магнетичност дори и в наглед съвсем обикновените неща. 

,,Ако обичаш едно цвете, което съществува само в един екземпляр сред милиони и милиони звезди, това ти стига, за да си щастлив, когато гледаш звездите. Мислиш си: ,,Моето цвете е там някъде..."


5. Коя книга не би искала да получиш като подарък?

Преди да съм я получила, малко трудно ще кажа. Но предполагам... Всичко, което намирисва на чисто любовен роман, като романите на Сюзън Елизабет Филипс или пък Силвия Кристъл. Книга от последния посочен моментално ще изхвърчи през прозореца.

6. Без коя книга не можеш да живееш?

Без любимата си! Не мога да живея без ,,Война и мир" от Лев Толстой. Също така не мога да живея без ,,Аз преди теб" от Джоджо Мойс, ,,Полет над кукувиче гнездо" на Кен Киси, ,,Малкият принц" на Антоан дьо Сент-Екзюпери, ,,451° по Фаренхайт" от Рей Бредбъри и... ,,Фамилията" на Марио Пузо, ,,На изток от Рая" и ,,За мишките и хората" на Джон Стайнбек. Всяка от тези книги се е загнездила в съзнанието ми, сърцето ми и ме е изградила като личност. не мога без тях. 

7.  Коя книга те накара да плачеш най-много?

Ако става въпрос за хората, света, нашата действителност... Не плача. Но що се отнася до книгите, то аз съм особено емоционална. Всека книга, която ме е докоснала, която обичам, ме е накарала да плача. Очите съм си изплаквала на горепосочените в отговор на въпрос № 6 и ,,Разораната целина" на Михаил Шолохов, ,,И сам воинът е воин" на Юрий Долд-Михайлик, както и ,,Северно сияние" на Мария Марич. Не мога да кажа на коя съм плакала най-много, аз обикновено плача на книги. 

8. Коя корица не харесваш най-много?

Не съм претенциозна по отношение на кориците на книгите, затова и не мога да посоча. Ако историята е добра и ме грабне, какво ме интересува избора на корица на издателството?

Благодаря ви за вниманието и търпението, което проявихте и съжалявам за прекалената си бъбривост.Трябваше да потренирам пръстчетата, да не би да забравят какво е усещането.


Аз от своя страна бих искала да разбера отговорите на Виктория Лалова (Get Inspired), Елена Тончева (Crazy Me), Йоана Борисова (The Book Pub) и разбира се Йоана Маркова (Piece of Life).

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Нещастието като силен вятър в ,,Мемоарите на една гейша" - Артър Голдън

Понякога страдаме само защото се опитваме да си представим  какъв би бил светът, ако мечтите ни се сбъднеха... Здравейте, четящи ...