Частично замъгляване...
Здравейте,
четящи!
В скоро време
няма изгледи да споделя с вас мнението си относно книгата, която чета в
момента. Ако следите страницата на блога във фейсбук – Faith is no doubt, то
сте наясно, че това четиво е ,,Отнесени от вихъра“, световноизвестната класика
на Маргарет Мичъл. Причините за това забавяне са много. Първо – това е обемът
на книгата. Второ – стилът на писане на Маргарет Мичъл, който напомня на
романите на Оноре дьо Балзак, но не с толкова дразнещата нотка. Няма го т.нар
,,всезнаещ разказвач“, който ,,присъства“ в романите на гореспоменатия френски
представител на реализма в литературата. Третото, може би главното, е фактът,
че аз разчлених вниманието си и го съсредоточих в занимания, които пряко ме
засягат и в бъдеще биха били от полза за личностното ми развитие. Като например
това да тренирам 5 пъти всяка седмица. Или новото ми хоби – да уча шведски
(особено интригуващ език, за разлика от английския, с който вече 11-а година ме
изтезават в училище). Мда...
Днес реших, освен
да ви кажа, че ще си се насладя изцяло на ,,Отнесени от вихъра“ и че не ми се
правят еднообразните публикации таг, на които попадам напоследък и които ми
стават леко безвкусни, да ви споделя колко по-полезно е човек да се научи да
казва НЕ. НЕ на обстоятелствата, които ни налага средата, НЕ на ограничаващия
избор и определено НЕ на вредните емисии. Какво имам предвид?
I am what I think you
think I am.
Преди няколко
месеца открих този невероятен мотивационен говорител, който напълно преобърна
представата ми за света като едно безсмислено цяло. Все пак съм 17 годишен
тийнейджър. Рядко се случва на човек да попадне на нещо наистина смислено, на
човек, който осъзнава къде именно се коренят най-големите ти проблеми и който да
представи изход не като те стъпче, а като предложи продължение на пътя, по
който си поел. Та... мотивационният говорител за когото говоря е Jay
Shetty. В много отношения той
наистина представя неща, които със сигурност сме убедени, че всеки от нас знае,
но които не осъзнаваме като наистина ценни. В личен план той ме вдъхнови да
развивам и други свои способности, да надскачам възможностите си и да правя
нещата, които на пръв поглед отричам за възможни. Като това да установя
устойчив дневен режим. Да спра контактите си с хора, които не допринасят с нищо
в живота ми и ме отблъскват. Да не се отдавам на емоцията...
След като открих
нови методи, чрез кратките, но наистина вдъхновяващи и общовалидни видеа на Jay
Shetty промених начина си на
мислене. Няма да ви занимавам с ежедневната си рутина, но ще спомена, че след
като осъзнах стъпките, през които трябва да премина, за да се чувствам
пълноценна, реших да прехвърля част от придобитото знание и с чисто
читателската му нотка.
Всеки от нас е
попадал в ситуация на...е, както аз обичам да я наричам ,,ситуацията на
препълнените непрочетени рафтчета“. Аз самата имам книги, които съм отделила
още от началото на 2017г. и до които не мога да стигна, ,,благорение“ на това,
че допускам т.нар заглушители. Инстаграм. Фейсбук. Снапчат. Системата от тези
социални мрежи ни поглъща изцяло. Времето в харесвания на снимки, преглеждане
на профили, откриване на нови начини как да успеем, като същевременно губим
ценно време, в което реално можем да се променим, е направо смайващо.
Социалните мрежи поглъщат над час и половина ежедневно. А това време не се
връща. Самата
аз, след като намалих престоя си в споменатите платформи, разполагам с много
повече време за дейности като гледане на филми, разходки сред природата и
четене. Замисляли ли сте се колко често всъщност се отказвате от четенето на
книга днес, защото сте прекалено уморени след двучасово сърфиране из мрежата?
Освен това реших
да направя експеримент с регулирането на времето за ставане и това за лягане.
Всяка сутрин ставам с пет минути по-рано от предишния ден, докато не постигна
желаното време за ставане, а вечер лягам не по-късно от 23:00 часа. Самата аз
приложих и правилото за тридесетте минути преди лягане (вече не помня къде точно четох за това). Според това правило, поне половин час
преди да легнеш да спиш, трябва да изгасиш всякакъв вид електронни устройства. Вредната
светлина от телефони, компютри, телевизори и т.н. кара мозъка да мисли, че е
ден и че няма нужда от сън. Именно заради това и заспиваме толкова трудно
нощем. Като последица от този ми
експеримент наистина разполагам с една идея повече време за любимите неща.
Като резултат от
всичко това, все още не съм усетила, че е настъпила новата учебна година.
Самата аз се чувствам по-умерена, защото времето вече е на моя страна. Каквото и да правя, както и да го правя, не ми
се налага да контролирам неприязън или умора, защото вече няма такива в самото
ми съзнание. Промяната е хубаво нещо.
Надявам се постът
ми да не ви е бил прекалено странен.
Едва ли ще има
друга публикация този месец.
Надявам се да
разбирате.
ПРЕПОРЪЧАНО:
JAY SHETTY - page, youtube channel, instagram profile
НЕ БЪДИ ПОСРЕДСТВЕН - facebook page, youtube channel, instagram profile
Коментари
Публикуване на коментар