Faith is no doubt

Привет, четящи! Първо ми се ще да да изкажа своята огромна благодарност за времето, което отделяте. Признателна съм за това. Защото вие правите блогът ми такъв, какъвто е. И напълно го съзнавам сега, в това време за равносметки, в този край на 2018 година, която макар и не идеална, беше добра.  Но на мен ми се ще да се върна малко по-назад, в самото начало... От мига, в който създадох блога си (28 февруари 2017г.), основната ми цел винаги са били книгите. Да споделям и разпространявам онова, с което те са допринесли за мен и моето развитие. И поглеждайки назад във времето, мога да кажа, че въпреки всичко съм продължила да пиша именно благодарение на това, че има кой да чете, разбира и приема онова, за което изказвам. Е, поне ми се иска да е така. Затова и ви благодаря искрено! За всичко! И се надявам наистина да следите.  И понеже сега е краят на годината, време за равносметки, днес реших да обобщя накратко в блога си своята книжна година като имам предвид топ 5 - най...

Добре дошли, четящи! За да влезете в тази публикация има три причини. Първата причина е, че сте чели втория роман на Димитър Димов , за който имам намерение да пиша днес, а именно - ,,Осъдени души" (издаден през 1945г.). Сега ви е интересно просто какво имам аз да кажа и дали мнението ми се припокрива с вашето или пък точно обратното - диаметрално се разминава с него. Втората причина е тази, че навярно сте запознати с историята, тъй като сте гледали едноименния български филм от 1975г. В този случай навярно или сте обикнали историята и искате да се прочетете книгата, или пък нещо не ви се е понравило и сте зачеркнали варианта да се докоснете до хартията. А третата причина, тъй като аз съм по-скоро романтично настроена, е най-вероятно тази, че  точно в този момент заглавието на романа ви е грабнало. Но да призная честно причината за вашето присъствие в тази публикация не е от особено значение. Значение има само истината, че романът ,,Осъдени души" е скъпоценен камък в ...

Изображение Декември е. За разлика от миналата година, когато декември беше особено ползотворен за мен, когато пишех в блога и имах какво да кажа, тази година покрай проблемите с очите, които имам (да, отново увеличих диоптъра с -1) и проблемите около свикването с новите стъкла, нямах особена възможност да чета книги. А имам толкова много книги, които трябва да прочета! Другото е, че напоследък из блоговете, които следя не откривам нищо, което да ме грабне. Знам ли... Всичко се стапя като първи сняг сред еднообразието. Или почти всичко. Все пак, наскоро попаднах на тага, който имам намерението днес да ви представя -   Joy Of Christmas Book Tag , докато наваксвах с четенето на Blogmas изпълнението на Йоанна от Piece of Life . Не разбирам цялата каша и постоянното писане, на което се принуждават блогърите и влогърите, които си причиняват това с Blogmas , а и не знам колко от вас всъщност наистина следят подобните публикации. Би ми било интересно да разбера, може да ...

Привет четящи и нека да ни е честит месец декември! От няколко месеца насам, по точно вече стават три, не бях в особена кондиция. Емоционално и чисто физически бях изправена пред много перипетии, които допринесоха за по-пълноценното ми развитие като индивид. Ще ми се да споделя нещо без да задълбавам. На чисто емоционално ниво, както всички знаем, четящият се справя освен със своя вътрешен свят и с този на персонажите, с които се сблъсква, и които стават част от същността му. В последните месеци се срещнах с наистина силни образи, чиито съдби, избори и въжделения ме изправиха пред редица общовалидни въпроси във всеки един човешки живот. Но в този момент имам друго намерение, а не да занимавам мисловната ви дейност с тези общоизвестни неща. Днес пиша тук, за да ви представя нещо ново и различно, нещо, което до този момент не съм си позволявала да коментирам в блога. Имайки предвид, че пиша повече от година и половина, реших, че е време да разнообразя откъм четива, да разширя о...