Събирателната на една отминала година. Прекроената карта.

Привет, четящи!

Първо ми се ще да да изкажа своята огромна благодарност за времето, което отделяте. Признателна съм за това. Защото вие правите блогът ми такъв, какъвто е. И напълно го съзнавам сега, в това време за равносметки, в този край на 2018 година, която макар и не идеална, беше добра.  Но на мен ми се ще да се върна малко по-назад, в самото начало...

От мига, в който създадох блога си (28 февруари 2017г.), основната ми цел винаги са били книгите. Да споделям и разпространявам онова, с което те са допринесли за мен и моето развитие. И поглеждайки назад във времето, мога да кажа, че въпреки всичко съм продължила да пиша именно благодарение на това, че има кой да чете, разбира и приема онова, за което изказвам. Е, поне ми се иска да е така. Затова и ви благодаря искрено! За всичко! И се надявам наистина да следите. 

И понеже сега е краят на годината, време за равносметки, днес реших да обобщя накратко в блога си своята книжна година като имам предвид топ 5 - най-любими четива за 2018г., след това топ 3 - автори, с чието творчество смятам да се запозная изцяло и накрая топ 10  - любими мисли от книги през 2018г. 

Ако следите, сигурно сте забелязали, че аз не правя отчети, разпечатки и подобни обобщения често. Всъщност, аз мразя обобщенията, защото създават усещането за нещо принудително. А аз никога не съм искала блогът и писането да висят като дамоклев меч над главата ми. В мига, в който усетя подобна принуда, незабавно ще прекратя писането на публикации в блога и ще се заточа някъде далеч, извън социалното пространство. И тук съм напълно сериозна, макар и да звучи като шега. Е, въпреки изказаните горе съображения, тази година реших да обобщя накратко своите открития и впечатления от чисто литературна гледна точка. Ако вие желаете от тук насетне да включа и нови компоненти към блога си, то моля! Винаги съм отворена към предложения! Но сега като че ли е време вече да започвам...

↫↬

ПРОЧЕТЕНО ПРЕЗ 2018 ГОДИНА

1. ,,Прокълнатият Сейлъм’с Лот“ – Стивън Кинг - РЕВЮ

2. ,,Купата на небесата“ – Лари Нивън & Грегъри Бенфорд - РЕВЮ

3. ,,Стършел“ – Етел Лилиан Войнич - РЕВЮ 

4. СБОРНИК С ТРИ БЕЗСМЪРТНИ КЛАСИКИ - ПРЕГЛЕД

4.1. ,,Изкуството на войната“ – Сун Дзъ

4.2. ,,Към себе си“ – Марк Аврелии

4.3. ,,Владетелят“ – Николо Макиавели 

5. ,,Красавицата и Звяра“ – адаптация на Елизабет Ръдник - РЕВЮ

6. ,,Търговецът“ – Джефри Арчър - РЕВЮ

7. ,,Хиляда и една нощ“ – преразказ на Ханан ал Шейх - РЕВЮ

8. ,,Млада гвардия“ – Александър Фадеев - РЕВЮ

9. ,,Портретът на Дориан Грей“ – Оскар Уайлд - РЕВЮ

10. ,,Има ли места в Рая?“ – Даян Шаер - РЕВЮ

11. ,,Коралайн" - Нийл Геймън - РЕВЮ

12. ,,Писма до мъртвите с любов“ – Ава Дилийра - РЕВЮ

13. Азиатска сага на Джеймс Клавел, том 2 - ,,Тай пан“ - РЕВЮ

14. ,,Джакомо Казанова. Соната за разбити сърца" - Матео Струкул - РЕВЮ

15. ,,Артемида“ – Анди Уеър - РЕВЮ

16. ,,Улични ешелони. Флотация ,,Черната котка“ – Виолета Янева - РЕВЮ

17. ,,Мемоарите на една гейша“ – Артър Голдън - РЕВЮ

18. ,,Отнесени от вихъра“ – Маргарет Мичъл - РЕВЮ

19. сборник с разкази ,,Нощен летец“ – Джордж Р.Р. Мартин - РЕВЮ

20. ,,Осъдени души“ – Димитър Димов - РЕВЮ

Попълвайки този списък в момента, видях, че имам две пропуснати книги, които безвъзвратно щяха да потънат в забрава, ако не пишех толкова усърдно в блога. 

Трябва да кажа, че съм доволна по отношение на книгите, които съм прочела през тази година, както и от техния брой. Не е малко, не е и много. Умереността е водеща по пътя към развитието и мен винаги това ме е водило. През 2017г. си бях поставила в Goodreads, мрежа, в която профилът ми не е обновяван от доста време насам, предизвикателство от 35 книги. Изпълних го, но обемът не ми донесе абсолютно никаква наслада. Затова и реших тази година, иде реч за 2018, да не контролирам обема, а качеството на книгите, които чета. И това ми ,,предизвикателство" е постигнато.

⇚⇛

ТОП 5 - НАЙ-ЛЮБИМИ ЧЕТИВА ЗА 2018 ГОДИНА

РЕДЪТ Е УСЛОВЕН. СЛЕДВАЩИТЕ КНИГИ НЕ МОГА ДА ОТДЕЛЯ ПО НОМЕРА, ТЪЙ КАТО ТЕ ЗА МЕН СА ИЗИГРАЛИ ЗНАЧИТЕЛНА РОЛЯ. ВСЕКИ ЕДИН РОМАН, ВСЯКА ЕДНА ИСТОРИЯ, ДО КОЯТО СЪМ СЕ ДОКОСНАЛА И ВСЕКИ ЕДИН ПЕРСОНАЖ. 

1. ,,Стършел" - Етел Лилиан Войнич

История, която определено завинаги ще кърви вътре в мен. Истината е, че образът на Стършел по невероятен начин ми показа нагледно моята същност. Представя цялата дълбочина на горчилката, която едно същество може да носи у себе си. Този роман завинаги ще остане в сърцето ми. Първо действието представя един изключително интересен период от историята съвсем ненатрапчиво. Това е изключителна рядкост при историческите романи. Второ. Факт е, че този роман представя същността на човека в едни съвсем малко на брой 305 - 300 страници. Вярващият, нараненият, обезкураженият, болният, истинският човек, в цялата му грозота и прелест. Образи, които завинаги ще останат в сърцето  и разума ми, несъмнено, защото макар и описани преди толкова време, те са актуални и днес. Трето. Няма как човек да остане безучастен към едно приключение, изпълнено с перипетии, узнавания, драми и отвратително плашещи разкрития, които от пепелта на един рухнал млад живот създават една невероятно силна, борбена, безверна личност...

2. ,,Портретът на Дориан Грей" - Оскар Уайлд

Няма как да не спомена съвършеното творение на лорд Парадокс - ,,Портретът на Дориан Грей". Искрено се радвам, че се запознах с идеята на тази потресаваща картина на човешките желания, изпълнени с ненаситната жажда към вечността. Определено това произведение стави ярка следа в съзнанието ми. С безграничния хумор, който разкрива цялата покруса към едно умиращо тяло, каквото е човекът, със уникално точната и ясна мисъл, която може да се срещне само у Оскар Уайлд и най-вече с поуката, че човекът е осъден да изтърпява последствията и от най-малката прищявка с товара на една непосилна цена... Това е един мащабен план, към който несъмнено ще се връщам отново и отново.

3. ,,Тай-пан" - Джеймс Клавел

Няма как да не остана в плен на невероятния стил на Джеймс Клавел. Още през 2017г. се сблъсках със световната му класика ,,Шогун", а след това вече бях сигурна, че ще довърша четенето на Азиатска сага. Никога не съм и предполагала, че може да съществува свят, който с такава болезнена яснота да показва необходимостта на човека от сила, от власт, от любов, от желание да се бори... Този ми сблъсък с ,,Тай-пан" несъмнено ми помогна да прогледна и да премахна романтичното, което до онзи момент ме владееше изцяло. Накара ме да набележа свои цели, изгради в мен желание а борба, за връх. Определено това е нещо, което никога не бих могла да забравя, благодарение на дързостта тай-пан Дърк Струан и жестокостта на света, съсредоточаващ в себе си жаждата не просто за живот, а за живот, от който да зависи всичко. 

4. ,,Мемоарите на една гейша" - Артър Голдън

Бестселър, напълно заслужил мястото си в световната литература. Това е едно прекрасно превъплъщение от страна на Артър Голдън в същността на една жена. 

Историята на Саюри, младата гейша, ме спечели с развитието и смелостта на отделните персонажи.  Препятствията, през които животът несъмнено поставя всички хора, пречупва слабите и кара силните стоически да понесат болката. Обикнах смислите, които носи романа и уроците, които несъзнателно преподава. За смелостта на духа не е необходимо човек да се тупа в гърдите, а обичта изисква не само желание да защитаваш, но и да се лишиш от своите собствени желания. Определено животът в Киото ще ме владее дълги години след прочита, защото лекият стил на Голдън не позволява дори и на най-дребните детайли да избледнеят с времето, а стоят все така ярко в съзнанието.

5. ,,Отнесени от вихъра" - Маргарет Мичъл

Най-най-най-любимото ми четиво, наред с ,,Война и мир". ,,Отнесени от вихъра" е за мен живот и същност. Тази книга е ме изпепели в света на войната. Войната между Севера и Юга, между искреността и лъжата, между любовта и омразата... Ах... Тази книга е нещо изключително, неповторимо, нещо, което е невъзможно да обгърна с думи. Обикнах тази история, която стана част от всяка моя фибра. Когато взимам важно решение, неизбежно е да не се сетя за изхода на тази история, за не се опитам поне за малко да се пъхна отново в кожата на Рет Бътлър. Когато изпитам тъга, невъзможно е да не се сетя за себичната човешка природа, олицетворена в лицето на Скарлет О'Хара. Тази история...това е просто живот...

⇷⇸

ТОП 3 

АВТОРИ, С ЧИЕТО ТВОРЧЕСТВО СМЯТАМ ДА СЕ ЗАПОЗНАЯ ИЗЦЯЛО

1. Николо Макиавели (1469г. - 1527г.)

Италиански философ, дипломат, политик и историк от епохата на Ренесанса. В продължение на дълги години заема висши длъжности във Флорентинската република в дипломатическата и военната сфера. Макиавели е секретар на Втората канцелария на Флорентинската република от 1498 до 1512 година, когато Медичите не са на власт. През 1513 година е отстранен от политическия живот на Флоренция. Освен най-известните си произведения – „Владетелят“ и „Беседи върху първата декада на Тит Ливий“, той пише още книги, между които „Военното изкуство“, „История на Флоренция“ и „Мандрагора“ (пиеса, която се играе и днес). 

Николо Макиавели умира на 21 юни 1527 г. във Флоренция. Мястото на гроба му е неизвестно, но в църквата „Санта Кроче“ е поставен посветен на него кенотаф с надпис „Никоя възхвала не е достойна за това име“.

Личността на Николо Макиавели ме занимава от години насам. Но именно през 2018г., след прочита на ,,Владетелят", реших, че това определено е разум, от който човек може наистина да извлече практическа полза. Самият му труд, посветен на Лоренцо Великолепни, несъмнено е достоен за възхищение, защото е проницателен във всеки аспект на живота, дори и днес.

2. Джеймс Клавел (1924г. - 1994г.)

Джеймс Клавел, роден Чарълз Едмънд дьо Мареск дьо Клавел, е британско-американски писател и филмов сценарист, известен най-вече със своите романи „Шогун“ и „Цар Плъх“. Роден е в Сидни, Австралия през 1924г. През 1940г. се записва в Британската кралска артилерия и е изпратен в Малайзия да се сражава с японците. При престрелка е ранен и изпратен в японски военнопленически лагер на индонезийския остров Ява. По-късно е преместен в затвора Чанги, близо до Сингапур. Тези събития залягат в основата на първия му роман „Цар Плъх“ (1962г.). През 1946 г. е издигнат в ранг капитан, но катастрофа с мотоциклет слага край на военната му кариера. Записва се в Бирмингамския университет и там се запознава с Ейприл Страйд, по-късно през 1951 г. се жени за нея. Чрез нея се запознава с филмовата индустрия и развива желание да стане режисьор. Утвърждава се като сценарист с филмите "The Fly" и "Tutsi".

Умира в Швейцария през 1994 г. от удар – следствие на заболяване от рак.

Автор на Азиатска сага, един шедьовър, в света, на който навлизам постепенно. Романите на Джеймс Клавел, поне тези, с които съм запозната (,,Шогун" и ,,Тай-пан"), несъмнено показват огромния талант на автора. Те грабват още с първото изречения и представляват нещо огромно, наистина масивно, което е трудно да се поеме наведнъж. Несъмнено събитията, през които е преминал и изпитанията в живота му, са допринесли за неговия талант да овладее перото до съвършенство. Определено това е автор, с чието творчество имам готовността да се запозная на всяка цена. 

3. Даян Шаер (1992г. - ...)

Даян Шаер е родена в Русе през 1992г. в семейство на българка и сириец. През 2007г. се мести в София, където завършва гимназия, а след това и специалността ,,Психология" в Нов Български Университет. Първият публикуван разказ на Даян е озаглавен ,,Като на лента" и е отпечатан в сборника ,,Курс по творческо писане на Сиела", който излиза през 2014г. Пише истории, основани на собствен опит.

Роднините на баща ѝ продължават да живеят в Сирия. Затова, преживявайки мъката и изпитанията, през които преминава той, Даян Шаер създава дебютния си роман „Има ли места в Рая?“. В него тя описва зараждането и победата на любовта докато се води войната в Сирия. Книгата излиза през 2015 година, а по нея е заснет и късометражен филм.

,,Има ли места в Рая?" е наистина емоционална палитра, нещо огромно, с което се сблъсках през 2018 година. Искрено се радвам, че имах възможността да се докосна до това бижу на съвременната българска литература, което определено породи у мен желанието да прочета и останалите трудове на Даян Шаер, която продължава и до днес да твори с плам.

⤺⤻

ТОП 10 - ЛЮБИМИ МИСЛИ ОТ КНИГИ ПРЕЗ 2018 ГОДИНА

➝ ,,Каквото е счупено - счупено е. И аз предпочитам да запазя спомена за някогашната му красота, вместо цял живот да се примирявам с пукнатини."

- Из ,,Отнесени от вихъра", Маргарет Мичъл 

➝ ,,Тогава Кълъм си спомни какво бе казал баща му. За радостта и болката от това да си тай-пан. За това, че човек трябва да бъде мъж, да действа сам. За живота и неизбежните битки, които той налага."

- Из ,,Тай-пан", Джеймс Клавел

➝ ,,Хората вредят на другите или от страх, или от омраза."

- Из ,,Владетелят", Николо Макиавели

➝ ,,Смирени думи и усилени приготовления са знак, че врагът ще настъпи. Дръзки приказки и построяване като за атака са знак, че ще се оттегли."

- Из ,,Изкуството на войната", Сун Дзъ

➝ ,,Обзет от голямо отчаяние, си мислех как само преди един ден бях знатен принц, а сега се бях превърнал в никой; как бях богат, а сега бях беден; как имах семейство, толкова голямо, че не можех да преброя членовете му, а сега бях останал съвсем сам. Бях изгубен в чужди земи, независимо че познавах всеки камък в собственото си царство."
- Из ,,Хиляда и една нощ", приказка за ,,Вторият дервиш"
➝ ,,Но все пак помни, че който е предупреден, е въоръжен."
- Из ,,Търговецът", Джефри Арчър

➝ ,,-Нима никога не Ви е дошло на ум, че този жалък клоун може да има душа-жива, бореща се човешка душа, скрита в изкривеното му тяло и принудена да му робува?... Впрочем аз говоря глупости! Защо не се смеете? Нямате ли никакво чувство за хумор?"
- Из ,,Стършел", Етел Лилиан Войнич
➝ ,,Вярата прави хората идиоти, а децата - ревльовци. Някаква полза от нея?"
- Из ,,Улични ешелони. Флотация ,,Черната котка“, Виолета Янева
➝ ,,- Никога не се мъча да съкруша противника - обясни той. - Мъча се да съкруша вярата му. Съзнание, измъчвано от съмнения, не може да се съсредоточи върху това как да постигне победа. Двама души са равни, и то наистина равни, само ако и двамата са в равна степен уверени."
- Из ,,Мемоарите на една гейша", Артър Голдън
➝ ,,И затова се смееше така, защото всички смяташе за луди, без да съзнава, че през тия месеци се бе разболял от най-страшната лудост в света - лудостта да не се вълнува от нищо, да се подиграва на всичко."
- Из ,,Осъдени души", Димитър Димов

Като цяло тази 2018 година беше ползотворна, изпълнена със сътресения за мен година. Към следващата 2019 година се насочвам с надежда за нещо по-добро и увереност, че мога да постигна нещата, които съм намислила. Защото, както казва един мой любим автор ,,Моите мечти нямат граници — аз винаги искам невъзможното." А невъзможното сега може да бъде реалност утре...

С пожелание за весели празници и една по-добра 2019 година!

Ще се радвам искрено, ако споделите в коментарите кои са вашите топ 5 най-любими книги за 2018 година и поне една любима мисъл от книга, с която ще запомните тази година.

Информацията за авторите е заета от Уикипедия и Бряг.

Част от изображенията са от  сайта Pinterest.