Една мечта за любов в разбития свят - ,,Императрица Сиси" от Габриеле Мари Кристен


Първо - честита да е новата 2019 година!
Да, знам, че е доста късно за честитки. И все пак това се очертава първата ми публикация за тази година. Затова и реших тя да е за специална за мен история. Макар и историческите романи да са ми любими, трябва да призная, че подобните на този, който имам намерение да ви представя днес - ,,Императрица Сиси", не спадат към обичайните ми четива. Обикновено се съсредоточавам върху събитие или даден процес, а не върху определена личност. Но нейно императорско и кралско величество Елизабет Амалия Евгения Вителсбах определено е сред най-интригуващите исторически личности, с които човек може да се сблъска. Затова и именно реших да дам шанс на романа на непознатата ми допреди немската писателка Габриеле Мари Кристен.
За решението да прочета самата книга мога да кажа, че го направих още през 2017 година. след случайна препоръка във фейсбук група за четящи. Получих я в началото на 2018 година. И така и не стигнах до началото на 2019 година. Но ето, че я прочетох. И не съжалявам за това. Защо? Е, може да разберете, ако прочетете публикацията... 
↫↬
Историята на един болезнено самотен живот...

Елизабет Амалия Евгения фон Вителсбах, императрица на Австрия, кралица на Унгария и на още девет държави, маркиза, графиня, велика княгиня, херцогиня, ерцхерцогиня и велика херцогиня на общо 14 области. Всички тези имена и титли тегнат със своята тежест върху слабите рамене на чувствително момиче, осъдено да носи тежестта на короната. 



Татко казва, че всички хора са равни и само по глупаво стечение на обстоятелствата един се ражда благородник, а друг - просяк.

На 24 април 1854 г. 23-годишният австрийски император Франц Йозеф завежда пред олтара своята 16-годишна избраница и двамата се вричат във вечна вярност пред очите на света. Младият, впечатляващо красив монарх е влюбен в своята неопетнена Сиси. Непознала до този миг превратностите на съдбата Сиси очаква с нетърпение една приказна любов и щастлив живот.



Дотегнало ми бе да чета за любов и нежни чувства, 
без сама да ги изпитвам. 

Но това не е позволено в ,,Хофбург", където попада 16 годишната императрица. В свят където властвуват омраза и интриги, вековни протоколи и етикети и където няма място за радост, не е позволено да бъдеш щастив.
И докато Европа чества императрицата като най-красивата жена на континента, животът не предоставя нищо друго освен болка и самота. Защото на императрицата Елизабет не е позволено да обича истински, каквато е единствената проста мечта на плахата Сиси. Неспособна да се пребори за нормално човешко съществуване в задушения от сплетни живот в империята, Сиси тръгва на път, за да избяга от принудата и от контрола и да открие щастие, дори любов...и за да остане и до днес една от най-загадъчните фигури в историята на Европа...
↻↺
Моето мнение

Смятам, че романът ,,Императрица Сиси" на Габриеле Мари Кристен е истинска находка и честно да си призная, радвам се, че именно това е първото ми четиво за годината. Наистина. 

- Нека не идвам...Спести ми го. Не мога. Страшно се притеснявам.
- Точно затова трябва да дойдеш - така ще се научиш да преодоляваш подобни глупави съображения... 

Смятам за важно първо да спомена това, че с биографията на императрица Елизабет Амалия Евгения фон Вителсбах не се бях занимавала подробно. За нейния живот до прочита на тази книга знаех наистина малко. По мое мнение, с ненатрапчивия стил на писане, Габриеле Мари Кристен е успяла съвсем точно да предаде вътрешните преживявания на главната героиня и запознавайки се впоследствие с биографията на императрицата  мога да кажа и самият ѝ живот. 
На второ място искам да насоча вниманието ви към заглавието. Имайки предвид, че самият роман е озаглавен ,,Императрица Сиси", съответно ето я преднагласата за историята, бях съвсем наясно, че не трябва да очаквам особено развитие във второстепенните персонажи. На моменти обаче наистина този факт, че някои персонажи просто изчезват в мъглата на живота на императрицата или пък се развиват в периферията, за мен беше наистина болезнен. Това винаги в такива случаи, в които историята е написана от 1л.ед.ч. е минус, с който, колкото и да искам, едва ли бих свикнала някога.

- След мрачен ден отново изгрява слънце, Ваше Императорско Височество - увещаваше ме той. - Всяка сутрин можете да се убедите в това. Болката ще отмине и ще се превърне в сила и надежда.

С изключение на второстепенните персонажи и тяхното развитие, за сюжета нямам абсолютно никакви забележки. Темпото, с което се развива действието, на моменти е плавно, колкото трябва или забързано, колкото да спести ежедневната баналност. Тази способност на Габриеле Мари Кристен да отсява най-важното, което би грабнало вниманието на читателя, определено ме очарова. Интересното тук е, че при мен това нещо направи впечатление едва след затварянето на последната страница на романа. 
Трябва да призная, че се забавих с четенето на книгата, защото на моменти ме обземаше такава мъка, че не можех да продължа напред. Животът на тази бляскава за света императрица, която от самото начало копнее за простота и уют в живота си, за нежност, а се сблъсква с разочарование и болка, е наистина труден за възприемане. Не само, но и неспособността ѝ да се измъкне от своята клетка, да се сдобие със свобода, каквато в днешно време смятаме за даденост, е някак тягостно за осъзнаване. Може би тук 1л.ед.ч. на разказ наистина спомага за цялостно съпреживяване на историята. 

Щастието не е трайно състояние. 
В най-добрия случай то е миг между тъгата и болката.

И на последно място искам да спомена, че определено романът ,,Императрица Сиси" е четиво, което вдъхновява, но и изпълва с безгранична тъга. Лично аз съм щастлива, че се запознах с биографията на тази личност по този ненатрапчив начин, който ми позволи тя да стане наистина близка на сърцето ми. Затова и винаги препоръчвам художествената литература като средство за това да се научи нещо повече за историята. Обвързвайки се емоционално със събитията, те наистина биха ни послужили и занапред.

,,Императрица Сиси", роман на немската писателка Габриеле Мари Кристен, представя живота на една забележителна личност, мистериозна и затрогваща едновременно. Това е една история за свободолюбивия дух, болката, тъгата и неизпълнения копнеж за истинска любов... История, която не би оставила равнодушен никого...

Коментари

Популярни публикации от този блог

Всичко е любов! ,,Три метра над небето“ и продължението ,,Искам те“ от Федерико Моча

,,По стъпките на Никола Вапцаров": ...и никога не ще забравя жестокия ти, груб юмрук... (1909-'26г.) #1

Ревю: ,,Шогун“-Джеймс Клавел