Страхът от безсмислието в ,,Цената на златото" и ,,Завръщане", романи на Генчо Стоев

Честит Ден на народните будители!

Днес реших да подредя мислите си за двата романа на Генчо Стоев - ,,Цената на златото" и продължението ,,Завръщане". Прочитането на тези романи от моя страна не се дължи на спонтанност - именно заради това наскоро препрочетох и ,,Под игото" на Иван Вазов, защото идеята в романите на Генчо Стоев се явява като естествено продължение на Вазовия роман. 

Смятам, че ако продължа в този дух, е твърде вероятно да се изгубя в разяснения кога, как и какво точно. Затова и сега смятам да продължа към същинската част на днешната публикация. 

↔

Един различен прочит, всекиму според ръста...

 художник Антони Пьотровски

Гледам на сюжета и фабулата само като на добър конски впряг, понесъл драгоценния товар от автора до читателите. Важен е товарът, важно е той да стигне до предназначението си чист, желан и годен за дълготрайна употреба. 

Обичам ония книги, които зоват към нов прочит, с обещания за нови наслади, скрити в дълбоките пластове. Тогава изпитвам възбудата на плувеца-гмуркач, който изчезва за дълго надолу-надолу, та да се върне пак с раковина от дъното. Естествено, не всякога блясва бисер между черупките, но това означава само че бисерите все още ни чакат. Че имаме шанса да продължим.

Продължавам да отглеждам моето литературно дърво. Не ще успея да го размножа в градина, ала драго ми е да чувам понявга, че то е порасло високо и широко, че ражда плодове и горе и долу - по слънчевите гранки и сред тъмния шумак.

Тъй всеки пътник ще може да бере според ръста си, както аз съм брал и расъл - с различна по зрялост плодове,късани от безбройните дървета на досегашните ми възрасти. 

Споменът за моите писатели прилича твърде много на овошките наредени в шпамир по железопътната линия от Харманли за София.

Генчо Стоев

↲↳

Моето мнение

художник Васил Горанов

Главното си оставало друго: той още не можел да реши кое изравняване е по-добро - в смъртта или в бедността; какво би сторил, ако някакво чудо го изправи отново пред такъв избор...

Не счетох за нужно да отделям специално внимание на сюжета, защото той наистина не е толкова важен, колкото самата идея на романите. Все пак ще кажа, че „Цената на златото” представя защитата и гибелта на Перущица по време на Априлското въстание (1876г.) чрез историята на рода Хадживраневи - една от най-богатите и уважавани фамилии в Перущица - и турския бей Исмаил - близък приятел на семейството, останал сам бездетен, разкъсван от жестокостта на света, който го заобикаля и собствената си природа. ,,Завръщане" разкриващ обстановката в Източна Румелия след Освобождението (1878г.),когато идеалите са забравени или отдавна изгубени, а българския народ започва борбите за своето Национално обединение. 

Страхът, Исмаил ага, е като четмото, 

кара човека да вижда повече от другите... Сили дава... 

Каквато ще да е властта... турска, българска... Беше тя... 

Романите на Генчо Стоев влизат в полемичен сблъсък с гледната точка на Иван Вазов, представена в ,,Под игото". От една страна тук стои чистата и свята идея за свобода, която всички добре познаваме от учебниците по история, а от друга - чистата и проста алчност на хората. Никога нищо не е еднородно и няма само една истина за нещата. Но в българското творчество на тема Османско робство и Априлско внимание, сме свикнали да виждаме само жестокостта на врага. В романите си Генчо Стоев е преобърнал ценностния знак. Той е показал човешкото в нечовешкия образ на врага - турчина, спрямо гяура и жестокостта на своя. 

Интересно нещо бе светът. Ако човек избие тези, които имат злато, може после да им го вземе с гордост. То ставаше-' трофей. Така бяха правили дедите му, така постъпиха конвойните в лозята, братът сега това вършеше. Ако пък човек е милостив и пожали някого, прибирането на златото заприличваше на кражба, на безчестие... 

Необходимостта ми да погледна една добре позната историческа действителност през различна оптика ме подтикна да прочета ,,Цената на златото". И трябва да кажа, че не останах никак разочарована от това си решение. Романът е изграден по невероятно объркан начин - на сюжетно ниво е крайно разпокъсан, често пъти дори неясен, но за сметка на това вътрешния свят на човека е обрисуван по изключително пълноценен начин - толкова ясно и естествено се осмислят събитията, че не остава съмнение за потребността на всяко следствие. Светът вътре, в самия човек, е онова, което определя съдбите. 

...ако съм имал нещо изцяло мое, това беше златото...

Истината е, че бях впечатлена от начина, по който Генчо Стоев е уловил същността на човешката природа - бедния да трупа и трупа, за да избяга от своя страх, а богатия - да се отказва от златото в името на това да създаде нещо свое, дом... Тук двете пълни противоположностти на човешката природа, които се допълват изцяло. Това е представено в образите на баба Гюрга Хадживранева и Исмаил бей - гордостта на роба и страданието на поробителя. Това е може би най-ярката опозиционна нехомогенна двойка, която ще остане в съзнанието ми. 

Лед дъхаше от любезните думи. 

И необяснима сила, и падение едновременно - 
инак не биха могли да бъдат изречени. 

Но някои трябва да е принудил устните да ги изричат. 

Няма на света човек, който сам търси да се унизи.

Колкото до романът ,,Завръщане" - то той идва като своеобразно продължение на ,,Цената на златото", отговаряйки на въпроса: как човек може да продължи след като е паднал? Тук сюжетът съвсем губи смисъл на моменти, но чистотата на емоцията е представена в пълна сила. Представена е откъснатостта на модерния човек, навлизащ в буржоазно-индивидуалистичен свят. Тук Павел - единствената останка от някогашния велик Хадживранев род - поема своя път към единственото спасение на самотния, вечно търсещ дух...

,,Цената на златото" и ,,Завръщане", романи на Генчо Стоев, са една нова гледна точка за света вътре в нас и промените, които човека прави в живота. История за това колко струва златото в човешките представи и какво именно е ценното за човешкия дух.