Faith is no doubt

Някъде в гр. Дупница Примири се с тази мисъл...— или ще ти отрежат ръката, или ще умреш. А щом въпросът стои така, не можеш да се оставиш да умреш. Щом си се родил веднъж, длъжен си да оцелееш. На всяка цена! _____________________________________ Азиатска сага:   1. Шогун  (1975)   2. Тай-пан (1966) 3. Гай-джин (1993)   4 . Цар Плъх  (1962)   5. Търговска къща (1981)  6. Вихрушка  (1986) _____________________________________ С прочита на тази част от Азиатска сага се убедих, че Джеймс Клавел никога не би ме разочаровал... Винаги е трудно, когато дойде ред да пиша за книгите на Джеймс Клавел. Разказано надве-натри, те не изглеждат като нещо особено. Но както във всяка своя публикация за сагата, сега пак ще повторя - неговите романи са подобни на уникални пъстроцветни мозайки от незначителни събития, които ние наричаме живот. Но когато човек затвори и последната страница, когато се взре в истинността на пъстроцветните гами, мозайката се подрежда и о...

Здравейте, четящи! Днес дойде времето накратко да нахвърлям отговорите си на зададени ми от вас въпроси/предизвикателства. Това е резултат от мое запитване в Instagram и искрено благодаря на тези от вас, които се включиха. Трябва да кажа, че беше истинско удоволствие да премина през целия този изпитателен процес. Определено някои от предизвикателствата за мен бяха истинско мъчение, тъй като аз съм изключително мързелива по природа. Но резултатът ми се услади, признавам.  Но не ми се иска повече да увъртам. Смятам да оставя на вас да прецените това как съм се справила. Ще се радвам, ако споделите и какво е вашето мнение относно тази нова рубрика в блога ми - Предизвикай книжния блогър .  → Прочети отново книгата, която те накара да започнеш да четеш. Макар че във физическия свят времето е разрушител, в духовния мир то е често съзидател. Споделяла съм и преди, но пак ще кажа - книгата, която ме тласна да чета с любов, е ,,Конникът без глава" на Майн Рид . Прочет...

Какъв е смисълът? От  известно време си задавам този въпрос. И колкото повече търся смисъл, толкова по-малко го откривам. Какъв е смисълът на това, което правя? Има ли полза за мен, ами за другите? Нима е необходимо да пръскаш отрова около себе си, за да бъдеш забелязан? Необходимо ли е да споделяш мислите си в социалните мрежи? Какво мислят другите? Ами аз? Защо? Вълнува ли ме това колко харесвания/like-а ще получа? Истината е, че социалните мрежи като Facebook, Instagram, Facebook, Pinterest, Tumblr, т.н. са преизпълнени с прекрасно обработено съдържание. Всяка снимка, която виждам, е обработена. ,,Естествената" поза тип ,,колко са ми хубави обувките", ,,не подозирам, че ме снимат" или ,,какви прекрасни клепки" е навсякъде. Едни и същи selfie физиономии и излъскани форми. Пък и истината е, че ние търсим това - естетически красивото, което постепенно става банално. Има и нещо друго. Да речем, съберат се 7 души и отидат в една дискотека в петък вечер. Те препълват с...