Размисли върху ролята на естетиката днес - ,,изкуството" на това да бъдеш забелязан сред всички...

Какъв е смисълът?

От  известно време си задавам този въпрос. И колкото повече търся смисъл, толкова по-малко го откривам. Какъв е смисълът на това, което правя? Има ли полза за мен, ами за другите? Нима е необходимо да пръскаш отрова около себе си, за да бъдеш забелязан? Необходимо ли е да споделяш мислите си в социалните мрежи? Какво мислят другите? Ами аз? Защо? Вълнува ли ме това колко харесвания/like-а ще получа?

Истината е, че социалните мрежи като Facebook, Instagram, Facebook, Pinterest, Tumblr, т.н. са преизпълнени с прекрасно обработено съдържание. Всяка снимка, която виждам, е обработена. ,,Естествената" поза тип ,,колко са ми хубави обувките", ,,не подозирам, че ме снимат" или ,,какви прекрасни клепки" е навсякъде. Едни и същи selfie физиономии и излъскани форми. Пък и истината е, че ние търсим това - естетически красивото, което постепенно става банално. Има и нещо друго. Да речем, съберат се 7 души и отидат в една дискотека в петък вечер. Те препълват сторитата си с безсмислено еднообразно съдържание, което в събота аз трябва да прескоча (3 минутно бързо натискане си е уморителна работа). Вече не гледам. Отминавам. Просто не ме интересува. Ами теб?

Истината е, че имам познати, които ми се иска да отследвам. Познато, нали? Защо не си признаем истината! Всеки има поне един последван профил/,,приятел" в социалните мрежи, който го дразни до болка. Съдържанието, което представя е безсмислено и изнервя всяка фибра в тялото ни. За съжаление, обаче, колкото и искрен да е човек, има си правила, които трябва да следваме. Оказва се, че колкото и да искаш, не можеш да отследваш профила. Просто защото в днешно време това действие е равносилно на кръвна обида. Затова продължаваш да виждаш едни и същи криви физиономии, съдържания, които не допринасят с нищо за твоето развитие. Е, няма нищо. Нали след това следва някой интересен виц във feed-a?

От началото на 2019 година се стремя да изчиствам собственото си съдържание - това, което мисля и се отнася до мен, отношението ми към другите и най-вече - това, което предлагам в социалните мрежи. Но тъй като съм особено емоционален човек, често пъти не се получава. През този период от година и половина преминах през много етапи. В постъпките си се ръководех от мисълта на Марк Аврелий: I do what is mine to do, the rest does not disturb me. Оказва се, че не е така. Признавам и не се срамувам от това. Опитвам се да раста, но в процеса виждам как цялото социално съдържание ме задушава. Защо не го променям? 

Принудата да следваме познати, които не харесваме е само един от многото фактори, които не влияят добре на възприятията ни, ако греша - поправете ме. От тук се появява и вкоренената мисъл, че социалните мрежи са толкова полезни, колкото и вредни. Освен бълвочът, който ни се представя, лъжливи новини, преработени с 10 ефекта снимки и т.н. (познатото), има и нещо друго. Социални контакти.

За да бъдеш забелязан днес, изглежда, не трябва да представяш качествено съдържание. Ще дам за пример профила на блога си в Instagram (тъй като личният ми профил е изчистен от такова съдържание). Последвала съм 198 профила, от които реално следя с интерес съдържанието на 15. Напоследък правя опити да приложа идеята на т.нар. ,,дигитален минимализъм" (препоръки и повече информация ще откриете в края на публикацията), които до този момент не са успешни. И все пак, истината е, че не виждам смисъл в това да следвам профили, чието съдържание не ме вълнува. Тогава защо си ги последвала? - биха попитали някои от вас и то с пълно основание. Ще кажа защо и мисля, че много от вас ще се познаят. Някои съм последвала, защото в дадения момент са отговорили на представата ми за естетическа красота, други - защото в даден момент сме комуникирали, а има и профили, които съм смятала, че биха ми донесли изгода (популяризиране на това, което представям). Но истината е, че вече не представляват интерес. Е, добре, тогава ги отследвай! - ще кажете вие. А аз питам, - ако се обидят и се лиша от връзки? Но пишейки това виждам, че от тези връзки няма реално приложение. 

Има и нещо друго. Заслужава ли си да се подобряваш в нещо, което очевидно е неблагодарно спрямо теб? Има моменти, когато очевидно много стойностни профили, изпълнени с прекрасно обработени снимки, които очевидно се подобряват с всеки следващ пост (нямам предвид моят профил, но да речем този на laharpechimere - проверете моля) очеизвадно са подценявани, докато други, които реално не предлагат нищо, да не говорим за качеството на съдържанието, имат по 1 000-10 000 и повече последователи. Този въпрос възниква от нуждата да бъдеш забелязан измежду всички. И забелязвам как в този си устрем, профилите се уеднаквяват. Един фон, един цвят, една тема, различна книга. Прекрасна снимка, т.е. красива обвивка, но никаква реална стойност като информация. Може би именно с комерсиализирането на тези лъскави обвивки се губи стойността на първоначалната идея?!

Тук идва и смисловото ядро на цялата дейност, заключено в два въпроса. Ще отделя тези въпроси, за да бъде видимо за всички. Ще отговоря за себе си, но мисля, че въпросите са валидни за всички (просто изместете акцента към това, с което се занимавате).

Защо си направих блог?

За да отговоря на това си запитване, ще трябва да се върна назад във времето. Първите ми публикации доказват, мисля, целта ми - да помагам на другите да откриват тези четива, които смятам за стойностни. Да промотирам това, което обичам.

Как целите ми се промениха във времето?

Наскоро забелязах, че вече не представям толкова това, което обичам - книгите, които чета, блоговете, които следвам, целите, които си набелязвам, колкото обвивката - самият блог. И сега осъзнавам колко безмислен е този процес. Не защото моят блог е един от многото, а защото от средство, той се превърна в цел. Това състезание за последователи, което първоначално ме караше да подобрявам качеството на снимките и публикациите, които правех, е безсмислено. Искам да помагам на другите и на себе си. Да откриваме красотата заедно. Но не желая да тровя нервите си за това как да снимам нещо, върху което никой не отделя повече от 10 секунди да гледа. Не сте ли забелязали, че хората всъщност рядко отделяме повече от 30 секунди, за да разгледаме една картина? Това не означава, че творецът трябва да спре да твори и да обръща внимание на малките детайли. Това не значи, че аз няма да се старая. Просто старанието ми се връща към първоначалната си форма - естетическата красота на съдържанието, което представям, е средство, а не цел. А най-важната ми цел в момента е да открия себе си.

 

Препоръчано: 

Alivia D'Andrea - Why I left YouTube when I hit 1 million subscribers

Nathaniel Drew - Digital Minimalism

Nathaniel Drew - You Choose the World You Live In