Faith is no doubt

Никола и Бойка Вапцарови с приятели на път за Витоша Защото миг на некаква заблуда,  защото миг с размекнато сърце, би значело напразно да загубиш  работните си                   жилави                            ръце. - из ,,Завод" В последната публикация оставих Никола и Бойка Вапцарови на техния сватбен ден - 11 февруари 1934г. За живота през следващите това събитие дни ще използвам думите на самия Никола Вапцаров в писмо до майка му от 15 март същата година: ,,... Сега небето ни е ясно и животът - тих, спокоен, такъв, какъвто го искаше ти..." Никола и Бойка Вапцарови с Павлина Чочова и сина ѝ, с. Кочериново (1935г.) Никола Вапцаров продължава да работи в хартиената фабрика като се опитва да поддържа културен живот между работниците. По време на работата си там успява да постави различни постановки - ,,Гнил дом", ,,Венецианският търговец", ,,Големанов", ра...

Никола Вапцаров с други работници, с. Кочериново, 1933г. В афиша  пишеше: ,,Една човешка драма." - из ,,Кино"  Оставих последно разказа за живота на Никола Вапцаров в година 1932, на 17 юни, когато напуска Варна. На път за родния си град, Вапцаров престоява по няколко дни в София и Горна Джумая (дн. Благоевград) и споделя впечатленията си от пътуването по Средиземноморието. , ,От това пътуване Никола се върна възмъжал и сериозен. Топлата сърдечна усмивка по-рядко засияваше на лицето му, а очите му гледаха някак си по-строго... - Никъде няма по-хубаво от нашата България, мамо. А нашият Пирин с нищо не може да се сравни..." (Eл. Вапцарова) Има желание да започне работа, за да ,,не тежи никому" (Ел. Вапцарова)  - пък и нормално е. Тук вече е доказано, че връзките на баща му влизат в действие. Йонко Вапцаров урежда нещата така с главния редактор на в. ,,Зора" (Данаил Крапчев), че да назначат Никола за сътрудник на вестника. Никола предава първата си статия, която п...

Никола и Йонко Вапцарови 1929г.;  ,,Моряка" в приятелски среди 1929г.;  Никола Вапцаров със съученика си Георги Чолаков1927г. О, как се люшкахме в надеждите!... А тегнеше небето ниско, свистеше въздуха нажежен... Не мога повече! Не искам!... - из ,,История" В предишната публикация оставих Никола Вапцаров на 9 август 1926г. , когато  е приет във Военноморското училище във Варна. На 15 септември започват официално занятията в училището. Следващите години за него несъмнено не са най-леките, но дават възможност да се роди Моряка Вапцаров, който завинаги ще пленява душите ни с картините от Фамагуста... ,,Като се върна първата ваканция (Коледа 1926-'27г.), видя ми се съвсем променен. Той беше възмъжал, въпреки че за майката, детето, докато остарее, си остава винаги дете. Аз виждах в погледа и в държанието, а и в походката му вече онова ново, което прави от детето юноша..."   (Ел. Вапцарова) Смятам да споделя с вас нещо, което много от съвипускниците му споменават в с...

  Семейство Вапцарови в Банско, 1924г. Дори да умирам, живота със грубите лапи челични аз пак ще обичам! Аз пак ще обичам! - из ,,Вяра" - Вапрцаров не е водил личен дневник. Въобще прогресивните хора още от времето на декабристите са унищожавали дневниците си, писмата, снимките, бележниците, за да не напакостят на близките си... Но богата е мемоарната литература за Вапцаров. Във всеки спомен на близки, другари, приятели и съратници се намира по някой щрих, който разширява представата за него... - из ,,Никола Ввапцаров. Летопис за живота и творчеството му", Бойка Вапцарова (1978) Произход и семейсво: - баща: Иван/Йонко Вапцаров (род: Проданичини) Банскалийски род. Проданичини са били вапцари (бояджии).  Иван/Йонко Вапцаров е роден през 1881г. в Банско. Завършва II прогимназиален клас. От ранна възраст е активен борец за освобождаването на българите от Македония от османско иго. Участва в пленяването на американската мисионерка мис Стоун през 1901г. П.К. Яворов е описал Иван/Йо...

Добре дошли в проекта ,,По стъпките на Никола Вапцаров" ! Преди да започна със същинската част от проекта, реших накратко да ви представя за какво се отнася той. Целта на тази първа моя публикация от серията е да изложа накратко програмата си, т.е. идейната цел, с която го правя. Идеята за проекта, който условно нарекох ,,По стъпките на Никола Вапцаров" се появи спонтанно. Тази година, както всички знаете, бяхме подложени на месеци принудителна карантина - извадени от ,,нормалното" ни съществуване и сложени във вакуума на домовете ни. Като ученик в 12. клас, с карантината от 13 март, на мен ми беше отнета възможността да уча по традиционния начин - присъствено. Иначе казано - обучавах се електронно, което се доказа като неефективен вариант. А точно бяхме започнали с изучаването на Вапцаровата поезия... Ако не усетих липсата на друго, то липсата на часовете по литература бе осезаема. Така, защото останаха извън програмата точно тримата писатели, за които се готвех с год...