,,По стъпките на Никола Вапцаров": Една ръка изхвърли на боклука идилиите с синьото небе... (1934-'40г.) #4
Защото миг на некаква заблуда,
защото миг с размекнато сърце,
би значело напразно да загубиш
работните си
жилави
ръце.
- из ,,Завод"
В последната публикация оставих Никола и Бойка Вапцарови на техния сватбен ден - 11 февруари 1934г. За живота през следващите това събитие дни ще използвам думите на самия Никола Вапцаров в писмо до майка му от 15 март същата година:
,,...Сега небето ни е ясно и животът - тих, спокоен, такъв, какъвто го искаше ти..."
Никола Вапцаров продължава да работи в хартиената фабрика като се опитва да поддържа културен живот между работниците. По време на работата си там успява да постави различни постановки - ,,Гнил дом", ,,Венецианският търговец", ,,Големанов", различни сказки като ,,Трагедията на Яворов и Лора" и други. През цялото си пребиваване в Кочериново следи литературните списания и вестници, интересува се и от политика, но все още не е застъпена в поезията му. През април получава покана от съученика си Кольо Василев да сътрудничи в хасковския в. ,,Сирена". На 26 април същата година - 1934г., в този вестник излиза и стихотворението му ,,Писмо" (,,Ти помниш ли морето и машините...") с посвещение на К. Василев с подпис Никола Боен. Вапцаров е изключително критичен към поезията си. За гореспоменатото ,,Писмо" Бойка споделя в спомените си:
,,По-късно, когато Кольо изпадаше в хумористично-философско настроение, сам се надсмиваше над някои образи...уж съм искал бунтарско да го направя, а мирише на мухъл, какво творческо безсилие - казваше той."
На 19 май 1934г. е извършен държавен преврат. Като цяло не повлиява на дейността на работниците, особено по този край. А в края на месеца семейството разбира, че Йонко Вапцаров е жив. По-късно, през юни, Йонко е освободен от михайловистите и се завръща при семейството си, но с влошено здраве, поради физическите изтезания, на които е подложен - глад, бой, менгеме и други. Семейство Вапцарови успява да се събере - дори лелята на Никола Манда Кондова пристига в България от Нню Йорк, за да види брат си. По същото време в дома на Никола Вапцаров пристига художника К. Щъркелов (свидетел на делото през 1942г.), за да поздрави Йонко за освобождаването му.
През следващата 1935г. продължава с литературната си дейност - изнася сказки, играе в самодейния театър във фабриката и следи с интерес литературния живот в страната и извън. Заради тези си дейности понякога има сериозни проблеми. В началото на годината се разминава и с арестуване по повод ,,Шлагер и шлагерна поезия". Същата година се решава да напише единствената си драма в три действия - ,,Вълната, която бучи" (прочетете тук). През месец октомври драмата е вече факт. Заглавието Вапцаров избира от картината на Айвазовски ,,Девятый вал".
В края на октомври месец се гледа в Горна Джумая (Благоевград) делото за отвличането на Йонко Вапцаров. Резултатът от него е единствено сърдечната криза на Йонко и фиктивни присъди на 45 от членовете на бившата ВМРО.
Според данните, които предоставя Бойка в ,,Летопис за живота и творчеството на Никола Вапцаров", Никола влиза в районното ръководство на БКП през същата 1935г.
На 4 януари 1936г. се ражда синът на Никола Вапцаров - Йонко, кръстен на дядо си. В началото на май месец в книжната фабрика в Кочериново става експлозия като на смяна е техникът Асен Коларов, който замества Вапцаров. Но тъй като е зачислен на работа, Никола попада между уволнените техници и огняри. Това го кара да замине за София, за да търси работа, но положението в България през 1936г. е тежко. През същия период успява да издаде стихотворенията ,,Родина", ,,На Горки", ,,Зора. Събужда се града". В края на юли детето на Никола и Бойка умира внезапно. На погребението присъстват единствено Никола Вапцаров и Георги Караславов. Последният споделя в своите спомени за Вапцаров:
,,Наскоро след преместването му в София почина едничкото му дете... Погребахме го към края на гробищата, дето заравяха самоубийците и некръстените. Обикновено бащите отреждат на своите деца особени професии - художник, поет, писател, музикант, лекар, инженер. Когато гробарят сложи малкото ковчеже до гробчето, откри восъчното личице, бледният и съкрушен баща го целуна и рече развълнуван:
- Милият! Ударник щеше да ми стане той, ударник!
Ето, това беше най-важното - да бъде ударник преди всичко, независимо с каква професия, от каква специалност. Ударник - т.е. човек на новото, на творчеството, на прогресивното. Ударник, за да преобрази живота така, че да го направи радостен за всички и да даде всички условия за неговото сигурно прогресивно развитие."
Скоро постъпва на работа в мелницата на братя Бугарчеви в Индустриалния квартал на София. Заплатата е ниска, а трудът тежък - нощен и извънреден. Там се и сприятелява с прототипа на стихотворението ,,Спомен" (Аз имах другар...) - огняря Георги Василев Гетов от с. Саранци, Новоселско, който умира от туберколоза. Самият Вапцаров скоро се разболява тежко от пневмония. Поради тази причина сменява работата си - през октомври е назначен на работа в ЖП депо-София, като калфа-шлосер. А малко по-късно започва работа и Бойка Вапцарова в Българската земеделска и кооперативна банка.
Никола Вапцаров пише усилено в периода 1936-'39г., вдъхновен от Испанската гражданска война и участието на комунисти от цял свят, включително и българи, в бойните действия. В този период той успява да напечата статията ,,Театър и публика", части от поемата ,,Влак" (която излиза във в. ,,Железничарски подем"), ,,Епоха", ,,Пушкин", ,,Испания", ,,Бай Иван" и други. На 25 ноември 1936г. прочита във в. ,,Литературен глас" съобщението за конкурс на сп. ,,Летец" с въздухоплавателен сюжет. Решава да вземе участие в него и така пише стихотворението ,,Романтика". Случайно през април '37г. разбира, че печели 2-ро място в конкурса и сумата от 1000лв. Печелившите са следните:
- ,,Самолети" от Н. Марангозов
- ,,Романтика" от Н. Вапцаров
- ,,Вихър" от Вл. Владимиров
Тук мисля да спомена, че Вапцарови поддържат близки отношения с елита на българското общество по това време. Така сред едни от най-близките им приятели се оказват различни поети, писатели и творци като художника Б. Ангелушев, Г. Караславов, П. Матеев, Хр. Радевски и много други.
През 1938г. вече успешно оформя визията на циклите, издадени по-късно в единствената му стихосбирка - ,,Моторни песни", а именно ,,Песни за една страна" и ,,Песни за човека". Същата година изнася и доклад за т.нар. социалистически реализъм. Интересното при Вапцаров в този период е, че той започва да възприема тази форма на изкуството като естествена и от изключителна важност. Той е изключително впечатлен от съветските писатели М. Шолохов, Ал. Толстой, М. Горки и други.
През този период Вапцаров напуска огнярската работа в БДЖ и постъпва като техник в Софийския държавен екарисаж. По-късно споделя впечатленията си от тази си работа в репортажа ,,Една малка кооперация, за която нищо не сте чули досега".
Йонко Вапцаров до смъртта си на 17 януари 1939г. винаги подкрепя Никола и Бойка. Така, благодарение на близките си познанства с влиятелни и културни личности, има възможност да им осигурява безплатни билети за театър, различни културни дейност и т.н. Според Л. Глушков ,,Той (Никола) си уважаваше и баща си, и майка си. Борис беше груб с баща си, Кольо нивга не е отвръщал." Никола е поддържал добри отношения с баща си.
В края на 1939г., насърчен от своите приятели, Никола Вапцаров решава да издаде своя собствена стихосбирка. Поради цензурата, на няколко пъти му се налага да променя стиховете, които да влизат в нея. Но в края на краищата, въпреки премеждията, под името Никола Йонков успява да издаде стихосбирката ,,Моторни песни" - корицата е дело на Б. Ангелушев, отпечатана от печатница Андреев и Йотов, а средствата за издаването на 1500 копия идват от заема на Бойка ,,Помогни си сам".
Следващите месеци Никола Вапцаров се опитва да популяризира стихосбирката си. Подарява на близки свои приятели, на всички членове на Съюза на българските писатели. Но стихосбирката получава слаб отзвук, почти не е забелязана, дори в средите на левите писатели, с които има връзка Вапцаров. Вероятно обезкуражен от неуспеха на стихосбирката, на 12 март 1940г. Никола пише следното в писмо до майка си:
,,Пусти поройци и я книга издадох, па те нема да кажеш аресува ли ти или не дрънка ни колко лугне в кал..."
Отговорът е съкрушителен за духа на поета:
,,Хубава е, но трябва да напишеш и по-хубава, такава, че да я разберат и простите хора..."
След това разочарование започва нов етап от живота на Никола Вапцаров, който е история за друг път.
_____________________________________
Коментари
Публикуване на коментар