Съдбата си прави сметките без разума в ,,Сатирикон", роман на Гай Петроний




издателство: Библиотека за антична литература ,,Хермес", 1981

превод от латински език: Димитър Бояджиев




...и понеже лицата ни се допираха, колкото пъти губеше...мърдаше устни и крадешком ме целуваше, сякаш ми нанасяше удари...


    Да извадя прашасалото томче от библиотеката...

    Ето, че най-после се наканих да напиша един съвсем кратък коментар относно античен роман. Става въпрос за  ,,Сатирикон", за който се смята, че е дело на Гай Петроний. Още в началото ще уточня, че не смятам да правя нито анализ, нито изследване. По-скоро целта на тази публикация е да обърне погледа на съвременните читатели към едно, като че ли, забравено антично произведение и може би да ги накара да се престрашат да се докоснат до него.

    Тази публикация няма да следва обичайния модел, тъй като ми се струва невъзможно описанието на сюжета. Самата книга е сглобена от известни фрагменти. Често се случва, колкото по-назад във времето се върви, толкова повече хората се догаждат и да правят ,,съчинения по картинка", но случаят не е такъв. Затова и, докато не се открие нещо повече, ще се примирим с това, което вече знаем. 

За заглавието ,,Сатирикон": В текста комбинирана поезия и проза, оттук и самото име на ,,сатура". В буквален превод от латински език (доколкото разбрах) означава ,,асортимент от плодове", смес. Заглавието е смес от два противоположни жанра: циничната и пародичната менипеанска сатира и идеализиращата и сантиментална гръцка романтика.

↜↝

Човек не трябва да се надява много на разума, понеже съдбата си прави сметките без него...

    ,,Сатирикон" представя живота на римското общество от I в.сл.Хр. като на читателя се представя една трагикомична ситуация. В центъра на събитията се намира главният персонаж - Енколпий, който е и разказвач на събитията. Той е наказан от жена на име Квартила, която притежава магически способности, да загуби еректилната си способност.Това се оказва непоносимо бреме, тъй като около него все вилнеят красиви жени и момчета, подобни на жени, с които Енколпий желае да преспи. Особено му е тежко, че не може да бъде със своя брат по съдба - красивият младеж Гитон, който бива взет от любовника на самия Енколпий - злият Аскилт. 

    Успоредно с личното нещастие на главния герой, Петроний представя една картина на изгниващото римско общество, без морал и ценности. На сцената на се появяват два забележителни образа, които са останали в съзнанието на обществото. От една страна имаме Евмолп -  ,,луд" поет, който влиза в галерия с картини само и само да принуди хората да чуят неговите стихове, а от друга - Трималхион, заможният освобожденец, чийто живот е като вечен пир. А и като че ли не само неговия, а живота въобще в света на Петроний е вечно тържество на страстите.

↫↬

- О, колко е недостойно - извиках аз, - че още те обичам, макар и изоставен, и в тази гръд, където зееше грозна рана, сега няма и белег! Нищо ли няма да кажеш, неверни любовнико? С какво заслужих тази обида?

    Да си призная честно, аз лично много се забавлявах, докато четях ,,Сатирикон". Но определено романът е труден за възприемане и изисква огромно задълбочаване. Това отчасти се дължи на фрагментарността, с която е трудно да се свикне. Тази трудно, обаче, е компенсирана от изключителното майсторство на разказа, а и на самия превод от латински, дело на Димитър Бояджиев.  

Лакомият умира от преяждане, въздържаният - от недояждане и ако направиш добре сметката, намсякъде е корабокрушение!...

    Самият роман представлява една пъстроцветна палитра от комичност и трагичност. Струва ми се невъзможно да не остави ярък спомен в съзнанието на всеки, който се е докоснал до него. Именно заради това така и не успях да гледам най-известният филм, направен по романа, - ,,Фелини Сатирикон" (1969). В сравнение  с ярките образи, представени в текста, филмът ми изглежда като пълна трагедия. Разместването на епизоди от книгата, прави и без това трудното за разбиране, абсурдно в очите на зрителя. Затова и лично аз препоръчвам текста пред екранизацията. 

    Допълнителни ресурси: The Satyricon of Petronius, Illustrated, v1, The Satyricon by Petronius Arbiter eBookThe Satyricon by Petronius - goodreadsРоманът "Сатирикон": резюме и анализ


В света на ,,Сатирикон" денят и нощта са едно. 

И на човек му се струва, че всичко е възможно. 

Но дали всъщност е така?

Коментари

Популярни публикации от този блог

Всичко е любов! ,,Три метра над небето“ и продължението ,,Искам те“ от Федерико Моча

,,По стъпките на Никола Вапцаров": ...и никога не ще забравя жестокия ти, груб юмрук... (1909-'26г.) #1

Ревю: ,,Шогун“-Джеймс Клавел