,,Златният дъжд: три мистерии от Античността", сборник с романи на Владимир Сунгарски
Привет от мен, четящи!
Да си призная честно - тази година не бях прочитала от кора до кора цял роман и постоянно се лутах измежду книгите. Така беше, докато не се видях буквално принудена да се измъкна от своята ,,книжна кома". Запитах се какво ново и различно бих могла да избера, което не е особено известно на българския читател, би ми донесло удоволствие и същевременно се отнася до рецепция на Античността. Порових се из списъците с историческа литература, казах ,,не" на няколко десетки заглавия и в края на краищата се спрях именно на романа Златният дъжд: три мистерии от Античността на Владимир Сунгарски. Прочетох анотацията. Грабна ме най-вече времевия диапазон - 193-207г.сл.Хр. И така реши за себе си - ще се чете.
В тази публикация имам за цел да представя основна информация за автора, самите романи, както и моето мнение относно тях.
↻↺
ВЛАДИМИР СУНГАРСКИ
за Владимир Сунгарски в изд. Златният дъжд: три мистерии от Античността
⇥⇤
ЗЛАТНИЯТ ДЪЖД
Това е сборник, който съдържа три сюжетно свързани истории, в които събитията се развиват на границата II-IIIв.сл.Хр. в Рим, Антиохия, Одесос, Александрия и Мемфис. Трите романа съставляват едно смислено цяло - те са тематично свързани и имат едни и същи главни действащи лица.
ИМПЕРАТОР КОТРИКС (януари-март 193 г. сл.Хр., Рим)
Последните месеци от управлението на император Комод, както и поредицата държавни преврати след това. Действието се развива по време на една въртележка от императори - Комод, Пертинакс, Дидий Юлиян. Бурните събития от този период на историята на Римската империя са представени през призмата на очевидец и пряк участник в събитията - галът Котрикс, който за малко се размина с императорската титла...
ДНИТЕ НА КИБЕЛА (22 март 207 г. сл.Хр., Рим)
Сенаторски син е убит пред дома на родния си баща, след извършването на непоправим грях - ограбването на храма на Кибела.
Гай Тиберий - Крадеца на съкровища, приближен на император Септимий Север, е натоварен с тежката задача да разкрие кой стои зад убийството. Самият Тиберий е повлечен по пътя назад - по стъпките на убития. Той също трябва да ограби храма, за да попадне на загадъчния убиец. Но дали ще успее да оцелее?
СИРЕНА (21 август 207 г. сл.Хр., Алексанрия)
В Древен Египет винаги има мистерии.
Призрачна женска фигура се стопява в залеза един ден край Палмира, за да се появи години по-късно край пирамидите.
Отново се връщаме към галът Котрикс, като този път го виждаме в нова светлина. Неусетно галът е въвлечен в търсене на едно тайнствено съкровище край пирамидите. По време на своето преследване на съкровища, той се сблъсква с могъща търговска гилдия, вилнееща из Средиземно море, и едно тайнствено женско присъствие, обвито в аромат от рози.
⇇⇉
МОЕТО МНЕНИЕ
Ще ми се да започна с положителното, тъй като наистина не е малко. Грабна ме самото заглавие Златният дъжд, което ме препрати към отровното цъфтящо дърво. Идеята за три мини истории, смислово събрани в едно цяло, е наистина примамваща - именно това ме накара да се заловя с четенето. Започнах четенето с надеждата за нещо цялостно и стойностно, без ,,измишльотини". Прочетох анотацията, в която се споменава ,,криминален момент", особено във втората част на сборника, и реших, че също ще е интересен момент.
– Ето защо не трябва да съдим толкова строго Комод – намеси се Атеней. – Най-близки роднини се наговарят да го убият…
– Ами те роднините са именно за това – измърмори Дакиеца.
Измишльотини от гледна точка на античния ,,тузарски" (така да го нарека) бит наистина няма. Местата, които обитават персонажите, са представени наистина цялостно. И ако човек пряко се интересува от това с колко дръжки е съда, в който римляните са смесвали виното с вода - това е книгата, която може да го обрисува.
Другото, което ми хареса, и за което поздравявам автора, са бележките по написването на романа и предоставената библиография. За първи път видях такова нещо в книга - представяне на това как автора е оформил историята си, в каква обстановка и на какъв фон. Като човек, който се опитва да пише, мога да кажа, че наистина не рядко се улавям да мисля за писателя като свръхчовек. Хубаво е човек да види, че в края на краищата и авторът на книга е просто човек, че и той изпитва трудности. Определено тези бележки ми помогнаха да си припомня това.
А сега откровено ще си кажа защо не бих препоръчала четенето на тази книга. В моето съзнание в случая превес вземат негативите, въпреки че не ми се искаше да става така. Като студент Класическа филология казвам: ,,Браво!", защото виждам положеният огромен труд за събирането на информацията и сглобяването ѝ в такъв труд. Но като обикновен читател не мога просто да си затворя очите пред кошмарът, който разгърнах.
На мен все ми се струва, че когато става въпрос за художествена литература, винаги има нещо повече. Повече от описание на обстановката и някакви действия. Аз отварям книга с идеята да видя не просто някакви случки, а развитие на образите, мисъл и смисъл в техните постъпки. Като цяло има наченки на такъв опит в третия роман - Сирена, но на мен лично не ми хареса цялостното ,,развитие".
Четенето при мен започна трудоемко, именно поради стремежа на автора да представи наистина акуратно обстановката. Има детайлни описания на Древен Рим - улици, забележителности, посъдини и прочие. Дотук добре. Историята започва с посрещането на гости за пир, организиран от един от главните герои - Гай Тиберий. Започва парад на имената и бегли описания кой-кой е. Това ме смути, както винаги, когато започвам да чета роман. Все пак помислих, че има логика за по-нататъшното развитие на историята. Ами, по мое скромно мнение, можеше и без повечето имена - да, имена, защото аз така и не можах да ги уплатня като образи. Не прочетох нито една цялостна мисъл от на перосанажите, затова и докрая в моето съзнание те останаха прости марионетки на действието. Някакви имена на някакви пияници, които само къркат вино и не изтрезняват, летят наляво-надясно, правят някакви неща и...това е. Звучи ужасно нелепо, но не откривам по-подходящ начин да обрисувам действията.
Като цяло езикът на героите е ненужно опростачен и би могло да се мине и без повечето псувни, чийто произход е от латински (отново тук проличава стремежа към автентичност), но на български език звучат нелепо. Това отегчава съзнанието .
Смятам, че при положение, че и трите истории са плод на 18 години труд, както се и подчертава многократно, би могло да се направи далеч повече от това, което видях на практика.
Специално ми се иска да кажа и някоя дума за работата на издателство Парадокс в случая. На външен вид книгата изглежда наистина добре - поздравления. На ,,редакторите" Доротея Монова и Райчо Ангелов предлагам да си извадят по някое око. Просто е потресаващо КОЛКО МНОГО ГРЕШКИ ИМА В ТОВА ИЗДАНИЕ. Българският език не ви ли е роден? Не знаете ли, че е един човек, но двама души? За променливо Я да сте чували? И не само това - текстът е изпъстрен с правописни и пунктуационни грешки. Абсолютно отвратена съм от текста на чисто граматично ниво. ,,Редакторите" просто са си оставили ръцете. Не препоръчвам, самата аз едва ли някога ще посегна към тяхна ,,редакция" отново.
Цялостното ми мнение за Златният дъжд: три мистерии от Античността, сборник с романи на Владимир Сунгарски, се побира в 2/5. Идеята е добра, изпълнението - можеше да е далеч по-добро. ,,Редакцията" изиграва много лоша шега за цялостното впечатление. Не мисля, че времето ми е било пропиляно, тъй като наистина набрах букет от доста интересни митове и предания. Но не бих го препоръчала, просто защото има далеч по-добри книги за четене.
П.П. Към ,,редактора", който е драскал по изданието на романа, намиращо се в читалище ,,Зора", гр. Дупница - поне да си беше свършил работата цялостно.
Златният дъжд: три мистерии от Античността, сборник с романи на Владимир Сунгарски, представлява една гледна точка към един интересен исторически период - Римската империя след 13-годишното управление на Комод и разрухата на гражданските войни. Това е един опит за връщане към Античността.
Коментари
Публикуване на коментар