Илюзорната реалност - картината оживява в W: Two Worlds Apart (2016)

W: Two Worlds Apart    

    Най-трудно се пише за нещата, които наистина са те докоснали до такава степен, че да променят начина ти на възприемане на света. Отлагах дълго време тази публикация именно поради тази причина. Исках да ,,отлежи във времето", за да видя дали не е само моментно настроение, но определено разбрах, че не става въпрос за нещо преходно.

    В тази публикация реших да засегна един корейски сериал - W: Two Worlds Apart (2016) (на български език: Два свята), защото наистина ми се иска да добие по-голяма популярност сред българската аудитория. Освен това, по отношение на сюжета, струва ми се, е толкова близо до всеки един читател, че няма как да пропусна възможността отново да засегна една тема, по която съм говорила и преди, а именно: любимите персонажи и това как те влияят на нашата същност. 

    W: Two Worlds Apart за мен е ШЕДЬОВЪР. В момента го гледам за втори път, само за да се уверя, че първоначалната ми изненада от толкова заплетения и вълнуващ сюжет не е причината за моето възхищение. Откривам, че не е. За първи път в живота си откривам произведение, в което ВСИЧКО СИ Е НА МЯСТОТО. Затова и искрено се надявам да останете до края на тази публикация и да дадете шанс на този сериал. УБЕДЕНА СЪМ, че няма да съжалявате.

W :  T W O  W O R L D S  A P A R T  ( 2 0 1 6 )

       В нашия свят W (Who&Why) е поредица от комикси написана от известния автор и илюстратор О Сеонг-Му, която е изключително популярна в Южна Корея, превърнала се в бест селър. Всички говорят за серията и очакват с нетърпение следващия епизод от епичните приключения на Канг Чул - главният герой в поредицата, в неговата борба за справедливост.

    Всичко започва, когато седемнадесет годишният Канг Чул - красив, интилигентен и изключително уравновесен - успява да стане олимпийски шампион по стрелба в Атина през 2004 г. Но успехът му се превръща в прах, когато цялото семейство на Канг Чул е убито от неизвестен убиец, а самият Канг Чул бива обвинен за престъплението. Разрешаването на този случай, поради известността на единствения заподозрян и останал жив от семейството, би осигурило огромен престиж на всеки, който се е заел със случая. Хан Чеол-Хо се наема да разреши случая по бързата процедура, за да постигне политическа популярност -  пледира пред съда за смъртната присъда на Канг Чул, без каквито и да е доказателства за неговата вина. Въпреки всичко, след година прекарана в затвора и поради липса на доказателства за вина, Канг Чул е освободен от затвора. Но няма вече шанс за нормален живот сред обществото, тъй като всички вярват, че той е убиецът. Изпаднал в изолация и депресия, Канг Чул решава да сложи край на всичко. Той предприема опит за самоубийство. В последния миг, обаче, успява да се спре. Осъзнава, че единственият път за него е да разбере кой е истинският убиец и защо е убил семейството му. Взема решението да се бори, да живее.  

    Именно това решение променя съдбата не само на Канг Чул, но и на неговия създател завинаги...

М О Е Т О  М Н Е Н И Е

    Изпитвам искрен възторг (това е единствената подходяща дума) спрямо този сериал и съм благодарна за възможността да го гледам. Сценарият на Сонг Дже-Джунге изключително изпипан (определено бих гледала и други сериали/филми, по които е работила), сюжетът - толкова интригуващ, че не ме пусна до края. Наистина погълнах за броени дни тези 16 епизода, просто защото мисълта за това ,,защо" и ,,какво ще се случи" не ме оставяше за миг. 

    Актьорската игра е забележителна, особено като се има предвид това, че сериалът е смес от жанрове - фентъзи, екшън, драма, комедия, трилър, романтика. Това предполага една изключителна палитра от емоции, която е трудно да се предаде на зрителя. Едно отклонение, за да не кажете, че ръся ненужно само суперлативи. За мен абсолютно безуспешен опит за подобна смес от жанрове е един друг сериал, който гледах наскоро - My Roommate is a Gumiho (2021) и не бих го препоръчала. 

    В W: Two Worlds Apart има едновременно нежност, по отношение на емоционалната страна на взаимоотношенията с хората, и твърдост, що се отнася до вземането на навременни решения на даден проблем. Няма актьор - нито в главна, нито във второстепенна роля, който да не ми е харесал или да ми е създал впечатлението за преструвка, което се случва почти винаги при мен (много съм взискателна). Няма ненужен персонаж, такъв, за който се чудиш ,,каква, по дяволите, е твоята цел?". 

        А главните персонажи са мечта!

    Everyone looks at the appearance instead of looking the context and they believe it as a fact.

- Kang Chul - 

    От едната страна имаме силен главен персонаж - Канг Чул - красив, млад, интелигентен, с лидерски качества, такъв, който се опитва да реагира адекватно, страстен характер! Това е най-важното, та нима самият Аристотел не го е написал в своята ,,Поетика"?! За да съчувства човек истински на даден герой, то той трябва да бъде човечен, да действа по начина, по който самият зрител би постъпил в определена ситуация. Това именно търся аз, когато чета книга или гледам филм/сериал - нещо, което да обвържа със собствения си опит. Подобно нещо не виждам, особено в по-съвременното кино, на Запад. Концепцията от Teen Wolf, например, за ,,истинския алфа" за мен е абсолютна глупост. Аз съм човек, не светец. Ако някой ми удари шамар, няма да обърна и другата буза. Именно това се открива в Канг Чул - човешкото в човека! 

I’m someone who’s hoping for you to have a happy ending. I’m your fan, really.

- Yeon Joo -

    До главният ни герой застава и героинята, естествено. Но тя е далеч от съвършенството - отново е по човешки достъпна. Дори аз, която почти никога не се впечатлявам от женски персонажи, искрено се развълнувах от нейната съдба и следях с огромен интерес развитието на характера ѝ. 

    От другата страна имаме Бог Демиург. Концепцията в този сериал е толкова интересна - за паралелните светове и мисълта, че Създателят е далеч от идеалния образ, който рисуват религиите, за мен е грабваща. В такъв Бог бих могла да повярвам - не прощаващия, милосърден творец, а жесток и несправедлив спрямо своето творение. Да кажа друго, би било огромен спойлер, затова и няма да продължавам в тази насока. 

Rather than being eaten up by him, I’ll eat him up instead.

- Oh Seung Moo -

    Както вече споменах - няма слаб момент. Когато се предполага, че зрителят трябва да се смее, да плаче, да го хваща страх, да се чуди и мае какво се случва...аз го правех. Освен това този сериал повдига изключително важен и интересен въпрос: как би постъпил, ако имаше възможност да се срещнеш с любимия си герой?

    Изчетох доста негативни коментари, след като изгледах сериала. Повечето бяха от хора, които така и не са го догледали или прочели мнението на другите и решили, че не си струва въобще да се захващат. Тук моят личен опит ми доказа съвсем ясно нещо, което вече знаех, и ми се иска да препоръчам и на вас, а именно: 

Не се доверявайте на чужда препоръка! 

Винаги и всичко проверявайте със собствения си опит! 

    Направете и вие същото. Искрено ще се радвам да разбера какво е мнението ви. 

Допълнителна информация: W: Two Worlds Apart (2016) - AsianWiki, Audience reviews