Изпитанието да бъдеш ,,Жена", роман на Такео Аришима

,,Жена", Такео Аришима 

превела от японски Вера Вутова

Народна култура, София 1988

    Днес реших да ви представя една своя случайна среща с роман, чието съществуване не подозирах до преди няколко месеца. Знаете онези малки книжни къщички Прочети и върни. Именно в една такава къщичка открих романа Жена на японския автор Такео Аришима. Това е и първият роман от японски автор, който чета. 

    Привлече ме най-вече изчистения дизайн на корицата и една част от предговора, която ще споделя с вас. В тази част се спуска един паралел между Жена на Такео Аришима и Ана Каренина на Лев Толстой. Въпреки че Лев Толстой е мой любим автор, това е единственият негов роман, който след четири опита все още не съм дочитала докрай. Тази ми невъзможност ме тормози и именно заради това реших, че е време, ако не Ана Каренина, то поне нещо подобно на нея да прочета. Това беше моят шанс и реших да го използвам. И искрено се радвам, че го направих.

Ж Е Н А

Изображение

    Японка ли е наистина Йоко Сацуки? Не се ли крие зад това име предрешената Ана Каренина? Сходството между двете героини, започващи пътя си от железопътната гара, за да изживеят почти еднакво голямото си разочарование от неуспешния опит да се утвърдят като независими личности, не се ограничава с външни обстоятелства, а прониква дълбоко в техните трагични съдби.

    Романът Жена на японския писател Такео Аришима (1878-1923) е синтез на идеалите, стремежите и въжделенията на японската интелигенция от епохата Тайшо (1912-1925) - епоха на бурен и особено съдържателен по своята същност духовен подем в Япония. Образът на героинята Йоко Сацуки е един от най-внушителните женски образи в съвременната японска литература. Той разбива представите за покорната, крехка и нежна като цвете японка и жената с неясна и плаха душевност от изящната гравюра отстъпва място на другата - от плът и кръв, на страстната, емоционална и независима и в любовта, и в живота Йоко, която по признание на своя създател се ражда твърде рано и на твърде неподходящо място.

Моето мнение

Още като ученичка Йоко се бе приучила да сдържа сълзите си. Стискаше зъби, а после се уединяваше някъде да си поплаче. За нея нямаше по-голям позор и унижение от това, да излага сълзите си на показ пред хората и да хленчи за състрадание като просяк или безпомощна старица. Но сега от девичата гордост нямаше и следа. Нещо повече, искаше ѝ се да видят сълзите ѝ, да ѝ съчувстват от душа, а тя да продължава да плаче безутешно като дете. 

    Историята в романа проследява един неопределен период от живота на главната героиня Йоко Сацуки - 25-26-годишна млада жена, която е постоянно разкъсвана между своето минало, настояще и бъдеще. Подобно на всички нас, всъщност. Бях приятно изненадана от това колко точно са уловени нюансите на мислите и чувствата, които разтърсват природата на една жена. Докато четях, самата аз се почувствах разбрана и успокоена от факта, че ,,такива мисли всъщност не терзаят само мен" и ,,не съм уникална в страданието си".

    За разлика от стила на Лев Толстой, в който присъства лека нравоучителна нотка, Такео Аришима представя цялата палитра от чувства, мисли и събития съвсем просто и естествено, без каквито и да било  внушения. Четенето на книгата е изключително леко. 

    Особено интересен е процеса на ,,гниене". Самата главна героиня е обречена още от самото начало, поради липсата на контрол и крайното нежелание да се впише в общество, което не приема различието ѝ. И това е напълно осъзнат, постепенен процес на приемане на себе си за сметка на общуването с другите. Един гибелен избор.

 Жена на Такео Аришима е историята на едно човешко същество, което е изпреварило своето време. Това е един вихър от чувства, мисли и изключително крайни решения, които водят до гибелта на човешкото.