Никога ,,Не се влюбвай привечер", роман на Валентин Пламенов

          Не се влюбвай привечер, роман на Валентин Пламенов

Военно издателство, София - 1987

         Привет, четящи!

    Бях планирала едно тази година, но стана друго. През последните няколко месеца четох все текстове, които, по по мое мнение, не подлежат на коментар. А да пиша, за да има съдържание, ми се струва абсурдно.

    Но ето, че наскоро попаднах на книгата, която смятам да представя. Днес ще говоря за един български роман, а именно Не се влюбвай привечер на Валентин Пламенов.

⃞⃟⃞

ВАЛЕНТИН ПЛАМЕНОВ

Роден: 2 май 1951 г., гр. София 

Начално образование: 92-ро основно училище, гр. София 

Средно образование: Френската гимназия, завършва с отличие и златен медал

Висше образование: българска и френска филология в Софийски университет

Работа: в. Стършел, в перидоа 1990-'91 г. в Българския културен център в Делхи, Индия, през 1992 г., възобновява някогашния хумористичен вестник Българан, където е главен редактор, публикува във вестниците Народна младеж, Пардон, Новинар. 

Смърт: 2 септември 2003 г.

____________________________________________

Библиография:

• Възпитаните трупове пращат писма (роман)
• Не се влюбвай привечер (роман)
• Не ме напускай (роман)
• Бедните също плачат (сборник с разкази)
• Китовете се самоубиват в неделя (сборник с разкази)
• Белият човек (сборник с разкази)
• Разкази на едно софийско копеле (сборник с разкази)

⇆

НЕ СЕ ВЛЮБВАЙ ПРИВЕЧЕР

От самотата човек се побърква, но и в самотата се изгражда.

    Не се влюбвай привечер е произведение, носещо знака на криминалния жанр - едно безсмислено убийство, множество, на пръв поглед, несвързани помежду си кражби и ето, че механизмът е вече задействан. 

    Разследващ е лейтенант Младен Демирев, обикновен човек с всекидневни проблеми, който има за цел да разкрие мистерията. 

    Историята на едно съществуване, осмислено едва след смъртта... 

⤴⤵

МОЕТО МНЕНИЕ

    Открих романа на Валентин Найденов, докато си риех най-спокойно из къщичка за книги в родния ми град. Човек често пъти открива съкровища там, от мен да го знаете. В случая, първото, което ме заинтригува бе заглавието - Не се влюбвай привечер. Това ме накара да разлистя книгата и ето какво прочетох в първите редове:

За всеки човек самотата има различно лице. Моята самота ме измъчва като ревматизъм във вечери като тази. Умората се е разляла като желе в черепа ми и само при поклащане на главата ме рязва такава жестока болка, че инстинктивно запалвам цигара...Самотата...

    Отдавна не бях чела толкова ненатоварващо четиво. Повествованието тече плавно и в логиката на нашето съвсем нелогично битие. Интересът ми бе грабнат още с първите редове на романа и не ме остави до края. Това се дължи най-вече на близостта, която изпитах с представените образи - обикновени хора, с всекидневни проблеми.

Откога не сме сядали с Боряна така, очи в очи. Между мене и нея са се разположили толкова много думи - празни, нищо незначещи думи. Дали не употребяваме думите единствено за да оправдаем липсата на чувства?

    Нещо характерно за жанра, струва ми се от малкото, което съм прочела, е леката нотка на мелодрамата към края на разплитане на действието, подобно оперета. И тук не се разминахме без драматизъм. При мен това произведе комичен ефект, искрено се забавлявах с някои иначе напрегнати моменти.

    Определено името на Валентин Пламенов, непознато за мен до сега, има тежест в съзнанието ми. И кой знае...може би скоро отново ще се срещнем.

Допълнителна информация: Валентин Пламенов - биографични данни, Разказите на Валентин Пламенов са отново тук

Не се влюбвай привечер, роман на Валентин Пламенов, е събирателна на няколко живота, съсредоточени около едно неоправдано убийство. История за самотата, болката от безсмислието или иначе казано - живот.