,,Докато лежах и умирах" и малко след това, роман на Уилям Фокнър
Коментарът ми върху Докато лежах и умирах на Уилям Фокнър ще да е доста диаметрално разпрострян. Случвало се е и преди да попадна на подобни на тази книга, а именно такива, които не подлежат на категориите харесвам - не харесвам. Известно време отлагах излагането на гледната си точка върху произведението, тъй като очаквах нещо да отлежи във времето, да се избистри и моят коментар да има ясна насоченост. Но осъзнавам, че ако не опитам да изложа накратко това, което видях, едва ли моето очакване ще се реализира.
Преди същината на публикацията, ще си позволя да кажа, че това беше първият ми досег с Фокнър (ще се радвам да споделите мнението си дали това е удачно запознанство според вас). Вниманието ми към тази книга беше предизвикано от препоръка, но започнах да чета заради заглавието (естествено, но имам предвид след като разбрах към коя част от Одисея се отнася). Към сюжета подходих с единственото знание, че става въпрос за едно деветдневно пътуване с каруца - това ми стигаше като за начало.
Agamemnon: "As I lay dying, the woman with the dog's eyes
would not close my eyes as I descended into Hades."
- Book XI of Homer's Odyssey -
William Marris's 1925 translation
ДОКАТО ЛЕЖАХ И УМИРАХ
Докато лежах и умирах е епична трагикомедия за едно деветдневно пътуване с каруца през 20-те години на миналия век из космоса на Фокнър, въображаемата Йокнапатофа. Семейството на изпаднал дребен стопанин на памукови ниви от изостаналия селски Юг тръгва на път да изпълни един завет, който е приело за свой божи и човешки дълг. И после да се върне честито у дома. А пътуването се оказва бурна одисея на битки с природните стихии, човешките тайни, превратностите на живота, униженията.
Ако е наказание, не е справедливо. Защото Господ има да върши повече от това.
Длъжен е да върши повече.
Защото единственото бреме, което Анс Бъндрън някога е носил, е самият той.
РАЗСЪЖДЕНИЯ ВЪРХУ УМИРАНЕТО И ПЪТЯ
Както вече стана ясно от увода, подходих към Уилям Фокнър и това заглавие крайно неосведомено. Многократно съм споделяла, че за мен това е единственият пълноценен начин да тръгна към нещо, като в процеса се опитвам да наблюдавам първичната си реакция/усещане. В този случай това усещане премина през няколко етапа - шок и ужас, погнуса, трагикомичен смях и едно ужасно връщане назад в собствениите ми преживявания, на места, където се опитвам да не пипам.
Докато лежах и умирах се основава на схващането, че ако има едно сигурно нещо в живота, то е смъртта. Това, което причинява страх у тези, които остават, е как може да се запълни безвъзвратната загуба. Тези два етапа - смъртта и болката от нея - са представени в две (чисто условни) части - първата е умирането на стопанката на дома, време на подготовка и статика. Следващият етап от пръст в пръст вече се забелязва динамиката. По пътя към последната обител на покойника, постепенно се разкрива пред погледа на зрителя упадък - на семейство и личността, за който се загатва в самото начало на книгата.
Самата история визуализирах в главата си по-скоро като театрална постановка, а не толкова като част от епическия жанр, затова и написаното от мен е така странно. Това го позволява структурата на текста, където няма намеса на автора, а светът е представен през множество призми на различни персонажи. Поради това и подхождам по-скоро скептично към термини като фабула, сюжет, кулминация и подобни, тъй като самата история е разглобена в пространството, подобно на ужасно нескопосано направена каруца, чиито части се разпадат по пътя. Наблюдава се диаметрално преобръщане на понятията и липса на ценности - трупът живее свой живот, докато живите мъртвеят в ужасната нелепост, наречена живот. А самият живот струва колкото едни зъби.
Докато лежах и умирах представя една незавършена картина на самия живот - малка Одисея, разпростряна в девет дни. Като цяло историята е пропита от обреченост, баналност и трагизъм, които преливат и избиват у зрителя в един тъжен смях. И да, факт е, че смъртта е единствената константа в живота. Но за разлика от Фокнър, който намира смисълът на живота в това да се приготвиш за това, че дълго ще бъдеш мъртъв, аз предпочитам да мисля за живота като една прекрасна променлива, изпъстрена със случайности. В този смисъл не си е работа човек да заляга.
Всички ще умрем, но не днес.
Може би утре.
Уилям Фокнър - биографични данни: Уилям Фокнър - Литературен свят, William Faulkner - Biography, Education, Books, & Facts, William Faulkner (1897–1962)
Допълнителна информация: "Докато лежах и умирах", „Докато лежах и умирах“ – когато животът кани смъртта на бавен танц, As I Lay Dying - Goodreads, William Faulkner - As I Lay Dying BOOK REVIEW, William Faulkner diagnosed modern ills in As I Lay Dying
Коментари
Публикуване на коментар