От няколко години насам в родното пространство, а и в световен мащаб, нашумя едно име на български писател - Георги Господинов. Да си призная честно - колкото повече шуми нещо, толкова по-далеч се опитвам да бягам от него. Тук е възможно да възникне въпросът защо? и то съвсем удачно. Отговорът е наистина прост - мнението на масите често пъти може да разбърка личната преценка. Все пак човекът е стадно животно и се опитва, поне доколкото може, да бъде в хармония със социума.
И все пак, когато реших да се занимавам с филология, стана ясно, че няма как повече да бягам от него. Започнах да протакам във времето нещо, към което не желаех да се обръщам. Но името на Георги Господинов, освен популярно, се оказва и една притегателна тежест за разговори и обяснения на определен тип феномени.
Дойде един прекрасен ден, в който отидох в библиотеката. Не открих това, което търсех. Затова и взех това, което трябваше - няколко томчета, на които пишеше Георги Господинов. Възможно е да стане дума и за останалите открития на един по-късен етап. Но за днес, иска ми се да споделя накратко своите впечатления от свръхкратки истории във всичките наши тела.
Имайки предвид самата манифестация за създаването на сборник със свръхкратки истории, то става ясно, че говорим за фрагменти от мисли, разположени в един малък сборник. Така четящия се ориентира по посока на думите и тяхното съчетаване за да достигне до истината.
Имаше един човек, който страшно искаше да стане известен.
- из Малки слави -
Истината за мен е следната - фрагментарността предполага толкова концентрация, колкото един съвременен човек може да си позволи между две известия от социалните мрежи. В този смисъл виждам и до известна степен - разбирам, причината за това тази семплост на езика се харесва от толкова много съвременни читатели. Поради същата причина обаче сборника напомня кръпки от статуси във Facebook - може би, защото и някои, от сорта на август. следобедът на годината. хвърчат в споменатото пространство.
Случиха ни се няколко живота...
- из Дотук -
В конкретния случай, стига да не се четат буквално, тези истории биха могли да придобият свое собствено значение, благодарение на опита на четящия. Няма го онова натрапване, характерно за останалите жанрове. Даваш думи и отсрещния ги разбира така, както му изнася, пренасяйки ги върху собствените си преживявания. Удобно.
И тъй като не ми се иска публикацията да стане по-дълга от самия сборник, ще ми се да сложа в прости думи своето мнение. Разбирам защо се харесва от масовия читател, който не разполага с времето да съсредоточи вниманието си за повече от две известия отрязък. Лично на мен ми допада идеята да изграждам светове с подадени думи. Но форматът е по-пригоден за игра на маса, нежели за книга. В конкретния случай ми се струва излишно отсичането на толкова дърветаза напечатването на сборника.
Коментари
Публикуване на коментар