Добрият, лошият и нещастният в романа ,,Когато изчезнаха гълъбите" на Софи Оксанен
превела от фински език Росица Цветанова
издателство ,,Персей", 2015
В настоящата публикация ще разгледаме роман на писателката от фино-естонски произход Софи Оксанен, един от сравнително добре познатите фински писатели на съвременна литература. Романът е ,,Когато изчезнаха гълъбите", издаден на българския пазар в далечната 2015 г. и като че останал в забвение в нашите литературни среди.
Наскоро имах възможността да се присъединя към Финска литературна вечер, организирана от ,,Българо-финландско дружество за приятелство", което послужи като повод да прочета романа. В настоящата публикация няма да засягаме литературната среща, а нещо, което като че ли остана в нейната сянка - самият роман, историята представена в него и какво го прави един особено интересен феномен на литературната сцена.
↜↝
СОФИ ОКСАНЕН
Софи-Елина Оксанен е родена през 1977 г. в Ювяскюля, Финландия. Баща ѝ е финландски електротехник, а майка ѝ е инженер, имигрант от Естония. Софи учи литература в университета на Ювяскюля и в университета на Хелзинки. След това се развива и в полето на драмата в Театралната академия на Финландия.
По убеждение е феминист и се включва активно в различни обществени прояви. Пише по различни теми като мултинационалната идентичност в съвременния свят и цензурата. Тя активно защитава правата на естонските жени и ЛГБТ-движенията в Прибалтийския регион.
През 2003 г. е публикуван дебютния ѝ роман „Stalinin lehmät“ (,,Кравите на Сталин", 2017 г., издателство ,,Персей") от поредицата „Квартетът“. С него тя започва да добива популярност като съвременен писател.
През 2008 г. преработва своя пиеса и я публикува като романа „Чистка“, втора част от поредицата „Квартетът“. Той става бестселър №1 във Финландия, Франция, Швеция, Естония и е преведен на 43 езика. Удостоен е с редица национални и местни награди – наградата на Шведската академия, присъждана специално за литература от Скандинавския север (т.нар. „Малък Нобел“), както и редица други награди.
Софи Оксанен е обявена за личност на 2009 година в Естония. Естонският президент ѝ връчва през 2010 г. „Орден на кръста на Тера Мариана“, а финландският – през 2012 г. „Орден на лъва на Финландия“. През 2014 г. получава Голямата награда на Будапеща на Международния фестивал на книгата.
През 2012 г. е публикуван третият ѝ роман от поредицата „Квартетът“ – „Kun kyyhkyset katosivat“ (,,Когато изчезнаха гълъбите", 2015 г., издателство ,,Персей"), в който се представя КГБ през очите на един агент.
След спорове с издателите си от „WSOY“, в началото 2011 г. създава собствена издателска компания „Silberfeldt Oy:n“, с която освен собствените произведения издава и произведенията на Александър Солженицин.
Софи Оксанен живее със семейството си в Стокхолм.
↻↺
КОГАТО ИЗЧЕЗНАХА ГЪЛЪБИТЕ
Двама души дезертират от Червената армия - националистът Роланд и братовчед му Едгар. Единственото съкровенно желание на Роланд е да се върне при Розали, жената, която осмисля живота му. Едгар, от своя страна, всячески се опитва да избегне съпругата си, Юдит. Той приема нова самоличност, за да се включи в редиците на нацисткия режим и може би, за да си извоюва заслуженото място под слънцето...
1963 г., Талин
20 години по-късно Естония е променена. Тя, заедно с останалите Прибалтийски държави, е част от СССР. Другарят Партс работи като съветски апаратчик и отчаяно се опитва да се издигне по обществената стълбица. Но нещо ужасно мрачно се крие в миналото му. Нещо, което застрашава да разруши живота му...
⇖⇗
МОЕТО МНЕНИЕ
Когато взех книгата, попрочетох и малко повече за самата Софи Оксанен. Бях настроена за доста по-остро и оценъчно представяне на историческата действителност. За мое огромно щастие очакванията ми не бяха напълно оправдани.
Историята се съсредоточава върху съдбите на четирима души, главните герои - Роланд, Едгар, Розали и Юдит в описаните събития - Естония преди и след Втората световна война, Естония в състоянието на окупация, но не представя авторовите мисли относно случващото се. Всичко е представено от гледната точка на персонажите.
Дотук добре. Проблемът идва от смяната на времевите пластове минало-настояще, които макар и интересни, често пъти се преплитат и водят до объркване. Особено вероятно е да се случи така, ако човек чете продължително книгата. Някои от съдбите на персонажите биват прекъснати внезапно, което води до смут и неразбиране от страна на читателя. Често пъти остават недоизказани неща, които се разкриват на доста по-късен етап от развитието на действието.
Сама по себе си историята е ценна, но авторовият стил е изключително труден за разбиране. Книгата е изпълнена с огромни абзаци, дълги изречения, почти никаква комуникация между персонажите. Често пъти поезия и проза се сливат в мелодрама, която, макар и красиво написана, не носи особено дълбок смисъл сама по себе си и по-скоро кара читателя да си припомни, че чете измислена от жена история и да затвори книгата за секунда.
И все пак - историята не се забравя. Защото представя реалността в нейната абсолютна жестокост. Животът - такъв, какъвто е днес, а и какъвто винаги е бил, - в който печели този, който най-добре си изиграва картите. Без надежда, без осъществени идеали и без никаква стойност.
П.П. Някой замислял ли се е, че гълъбите изчезват, когато има война?
автор и визуална част: Гергана Васева
ИЗТОЧНИЦИ НА ИНФОРМАЦИЯ: Софи Оксанен
ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ: ,,Когато изчезнаха гълъбите" - КНИЖНО РЕВЮ, „КОГАТО ИЗЧЕЗНАХА ГЪЛЪБИТЕ“ НА СОФИ ОКСАНЕН, Goodreads
,,Когато изчезнаха гълъбите" е роман на авторката с фино-естонски произход Софи Оксанен. В него се представя една кратка част от историята на Естония през призмата на няколко човешки съдби. Един роман, който не се забравя.
Коментари
Публикуване на коментар