Faith is no doubt

,,... такава е съдбата на поетите - първо ги убиват, а после ги четат." - Джонатан Лител Понеделнишки да си излея душата... Преди известно време случайно попаднах на интервю на поета Недялко Йорданов ( тук ). Беше по случай 80-ия му рожден ден. Направи ми впечатление как той каза, че не може да повярва, че е възможно да е на 80, че дори се срамува от това. Човек не чува всеки ден такова нещо, затова и го запомних. Първосигнално отхвърлих подобен срам като невъзможен. Но тази негова мисъл ме накара да разчовъркам мозъка си. Наистина, поезията като че ли е по-скоро отредена на младостта. Защото младите търсят и усещат нещата по различен начин. Като че поезията е израз на търсенията, на надеждата да подредиш нещо като го изразиш в думи. Тя е като някакъв тайфун. И докато младите се чувстват някак застрашен от скоростта на вятъра в периферията, като че с възрастта човек достига до окото на бурята и вече вижда нещата някак по-спокойно, не толкова драматично. Така ли е? Не знам. Така го

  Здравейте, четящи! Наскоро дочетох ,,Търговска къща", роман 5 от Азиатска сага на Джеймс Клавел ( тук ). За тази част от сагата ще споделя мнението си след известно време. Междувременно искам да отговоря на един определен въпрос от таг, който направих в Инстаграм профила на блога ( тук ). Въпросът е следният: Кой герой е оставил най-дълбока следа у теб? Но за да дам отговорна този въпрос, трябва да започна с предистория, затова и извинете за ,,лирическото" отклонение. Аз съм страстен читател и изключително впечатлителен човек, т.е. вдъхновявам се от много и различни неща, които оказват влияние върху мен. Персонажите от романите, които чета, играят огромна роля във формирането ми като личност. Звучи странно и може би е трудно за разбиране. Затова и ще дам пример. Ето, аз обичам историята. Но причината да обичам предмета, с който се занимава историята, не са събитията, а личностите - Юлий Цезар, Сун Дзъ, Марк Аврелий, Николо Макиавели, Наполеон Бонапарт, Михаил Кутузов, т