Публикации

Показват се публикации с етикета български роман

Колебанието като тъкан на един ,,Естествен роман", Георги Господинов

Изображение
       Често не проучвам книгите, които започвам да чета. И понякога се случва да попадна на неочаквани открития. Откритията не са добри или лоши. Те просто са такива, каквито са - неща, които са били там и са очаквали да ги осветим със своето съзнание. Такъв е случаят с Естествен роман на Георги Господинов - книга, която просто грабнах от рафта в библиотеката.      Публикациите за книгите на Георги Господинов не се побират в моята матрица - автор, сюжет, мнение. Те са кратки и прости. Пък и не е необходимо да се уморяваме в словоизлияния. Едва ли ще засегна (тук или в други публикации за негови творби) и темата сюжет, тъй като тя често пъти е профанизирана до степен на абсолютна ненужност. Само баналното ми е интересно. Нищо друго не ме забавлява толкова.      Естествен роман е книга на фрагментарните идеи, сглобена от една архиетипна ситуация. Човек, принуден да остави познатото, започва да блуждае между своето минало и бъдеще. Наст...

По широкия свят с ,,всичките наши тела - свръхкратки истории", Георги Господинов

Изображение
       От няколко години насам в родното пространство, а и в световен мащаб, нашумя едно име на български писател - Георги Господинов . Да си призная честно - колкото повече шуми нещо, толкова по-далеч се опитвам да бягам от него . Тук е възможно да възникне въпросът защо? и то съвсем удачно. Отговорът е наистина прост - мнението на масите често пъти може да разбърка личната преценка. Все пак човекът е стадно животно и се опитва, поне доколкото може, да бъде в хармония със социума.      И все пак, когато реших да се занимавам с филология, стана ясно, че няма как повече да бягам от него. Започнах да протакам във времето нещо, към което не желаех да се обръщам. Но името на Георги Господинов, освен популярно, се оказва и една притегателна тежест за разговори и обяснения на определен тип феномени.       Дойде един прекрасен ден, в който отидох в библиотеката. Не открих това, което търсех. Затова и взех това, което трябваше - няколко то...

Никога ,,Не се влюбвай привечер", роман на Валентин Пламенов

Изображение
             Не се влюбвай привечер , роман на Валентин Пламенов Военно издателство, София - 1987          Привет, четящи!      Бях планирала едно тази година, но стана друго. През последните няколко месеца четох все текстове, които, по по мое мнение, не подлежат на коментар. А да пиша, за да има съдържание, ми се струва абсурдно.     Но ето, че наскоро попаднах на книгата, която смятам да представя. Днес ще говоря за един български роман, а именно Не се влюбвай привечер на Валентин Пламенов . ⃞⃟⃞ ВАЛЕНТИН ПЛАМЕНОВ Роден: 2 май 1951 г., гр. София  Начално образование: 92-ро основно училище, гр. София  Средно образование: Френската гимназия, завършва с отличие и златен медал Висше образование: българска и френска филология в Софийски университет Работа: в. Стършел , в перидоа 1990-'91 г. в  Българския културен център в Делхи, Индия, през 1992 г., възобновява някога...

,,Златният дъжд: три мистерии от Античността", сборник с романи на Владимир Сунгарски

Изображение
     Привет от мен, четящи!      Да си призная честно - тази година не бях прочитала от кора до кора цял роман и постоянно се лутах измежду книгите. Така беше, докато не се видях буквално принудена да се измъкна от своята ,,книжна кома". Запитах се какво ново и различно бих могла да избера, което не е особено известно на българския читател, би ми донесло удоволствие и същевременно се отнася до рецепция на Античността. Порових се из списъците с историческа литература, казах ,,не" на няколко десетки заглавия и в края на краищата се спрях именно на романа Златният дъжд: три мистерии от Античността  на Владимир Сунгарски . Прочетох анотацията. Грабна ме най-вече времевия диапазон - 193-207г.сл.Хр. И така реши за себе си - ще се чете .       В тази публикация имам за цел да представя основна информация за автора, самите романи, както и моето мнение относно тях. ↻↺ ВЛАДИМИР СУНГАРСКИ Изображение      Владимир Сунгарски е ро...

Уличната кал може да изпръска всекиго в света на Никотиана - ,,Тютюн", роман на Димитър Димов

Изображение
ЛОВЕН ДОМ, гр. Дупница Добре дошли! Следващото, което ще напиша, е свързано с най-известния роман на Димитър Димов , а именно - ,,Тютюн" , четиво, което се изучава в училище. Не бих отнесла публикацията си към ревю, задължителна литература и т.н., защото ,,Тютюн" за мен е изключително важен. Не само като качествена стойност в българската литература и неоспорим връх в творчеството на Димитър Димов , нито като история, която съм харесала/не съм харесала. Накратко ще кажа следното: започнах да чета романа с ясната представа, че родният град на огромна част от героите в романа не е назован. Eдва ли сте неосведомени, но аз съм длъжна да кажа, че и до днес това е водещата мистерия. Масово прочетох какви ли не глупости, най-голямата от всички, - че градът е Пловдив. Не бързайте да се възмущавате! Наясно съм, че масово е разпространена тази измислица, а и предполагам, че в българските училища се преподава с идеята, че градът е Пловдив. Ами не е, няма какво да си кривим ду...

Да изпиташ, значи да умреш. ,,Поручик Бенц“ от Димитър Димов

Изображение
Всеки е запознат с архиетипа. Искаш просто да живееш живота си, чувстваш се доволен от себе си, дори щастлив в ежедневието… И  изведнъж се появява Дяволът. Желание за повече, жажда, амбиция… гибелна любов. Да, вярвам, че всеки е запознат с архиетипа. Но колко от нас са готови да погледнат в същността на ситуацията? Надявам⤱ се, след като прочетете публикацията, да пожелаете да надникнете в пастта… Но знайте, че не обещавам, че ще се измъкнете невредими от нея. ,,Понякога човек се страхува от себе си." ⤮  „Поручик Бенц “  / 1938г./-първият роман на известния български класик Димитър Димов. ⧪ ИСТОРИЯТА Действието в романа се развива в България,  по време на ПСВ Димитър Димов започва с представянето на един германски военен лекар, а именно поручик Бенц . Млад, със строго лице и здрава походка, черти, издаващи чистата му раса, Бенц мисли, че напускайки болничното заведение, той е на път да продължи сивото си ежедневие. Едни и същи хора и лица, м...