вторник, 14 август 2018 г.

Събудените образи, родили се в хаоса на ,,Улични ешелони. Флотация ,,Черната котка“, роман на Виолета Янева



На този свят, в този живот, има много избори. Но някои неща не подлежат на избор, а на съдба. Като пътищата ни, които макар и толкова различни едни от други, се преплитат. Ако се вгледаме в тези десетки-хиляди пътища, бихме разбрали, че съвсем не са различни, а дори почти еднакви и в основата си са само три. Три пътя, по които вървим. Първият води само направо, асфалтиран е прекрасно и животът по него преминава като сън. Блажени са онези, които никога не изпитат нищетата. Вторият е дълъг и лъкатушещ, минаващ през хиляди препятствия, но толкова удовлетворяващ накрая. Онези, които го преминат са щастливци. Но някои хора нямат този шанс. Те са предопределени за третия път, който е съвсем кратък. Той е прекъснат, преди да е започнал и често пъти това наранява онези, които са избрани да вървят по другите два. Онези, които са избрани да живеят със спомена за изгубения човек, да носят болката. А повярвайте винаги е трудно да се говори за болката. Но не и за радостта, любовта и най-вече неоценимостта на онези, които сме изгубили...
Именно на днешната дата – 14.08.1991г. е родена Виолета Николаева Янева, авторка на детско-юношеския роман ,,Улични ешелони. Флотация ,,Черната котка“. Макар и предопределена да напусне този свят рано, Виолета Янева е успяла да измине дълъг път и да остави следа след себе си. Една огромна любов към един необичлив свят, превъплътена в ,,необикновено-обикновен“ и нов свят, с който спечели сърцето ми завинаги...

Независимо какво казват изкуфелите учени по въпроса, всичко има край: любовта и страданието, животът и бедите... Както и да го погледнеш, си е доволен повод да се изсмееш на съдбата, че каквото и да й скимне, не може да те тероризира вечно.

Тъмнина... Това е всичко,което си представя човек,когато чуе думата смърт. Но как в действителност продължава безконечният път на душата? По лъскави релси, построени специално за нас от висша сила? По трънлива пътечка, едва осветена от мъждукащ фенер? А може би смърт няма. Може би просто отваряме очи, сякаш нищо не е станало, и откриваме, че изведнъж сме получили шанса да започнем на чисто.


➴➶
ИСТОРИЯТА

Децата са крехки. Момичетата плачат. Нормите съществуват, за да се спазват. Любовта дава криле в живота. Провидението е мит. Малкият град е спокойно място. Улицата не води доникъде... Какво обаче се получава, ако този съвършен и изкусно подреден свят от шарени купчета и стереотипи брутално се прекатури? Будят ли любопитво поразкривените образи, родили се в прегръдката на хаоса?


Вярата прави хората идиоти, а децата - ревльовци. 
Някаква полза от нея?

Именно на тези въпроси Виолета Янева предоставя възможността да се отговори. Авторката ни въвежда в един малък крайречен град, намиращ се насред ничия земя, в приют за деца без родители ,,Бетърхил“. В приюта всички обитатели са отритнати от обществения ред ,,черни котки“, чиито животи са белязани от избора на някой друг. В този свят родители оставят децата си. Децата са силни. А момичетата не могат да плачат. Светът е прекатурен надолу с главата, а онзи идеал за дома е приравнен със земята. Защото дом няма. Няма и реален избор.

Когато човек няма на кого да разчита, се хваща за последните в списъка си като удавник за сламка. А сламката може да се окаже твърде кораво дърво...

На вниманието на четящия се представя един силен, изгубил способността си да чувства образ, който е роден от хаоса – Серпентин. Серпентин е изоставена от малка и принудена цял живот да се бори с несгодите на живота. Но  тя отказва да прави определеното от света, който я е отритнал. Вместо да се бори, тя напълно се пуска в живота, в който улицата винаги води донякъде...
Първата част от поредицата ,,Улични ешелони“ - ,,Флотация ,,Черната котка“, ни въвежда в света на забравените изоставени деца, като ни поставя в епицентъра на обогатените индивидуалности и променени съдби. За да разберем, че не винаги сме сами.
 ⥢⥤
Моето мнение

Какъв е смисълът да се загробваш приживе? И без това никой не излиза жив от скапания живот, да му се не види! Защо тогава да влизаш жив в смъртта?

Трудно е да се говори за нещо, което наистина е станало близко на сърцето ти. А романът на Виолета Янева - ,,Улични ешелони. Флотация ,,Черната котка“ е близък на моето. Историята печели с простия си стил, лекия хумор и голямата ирония на съдбата, която макар и немилостива, често пъти прави правилните избори.
Идеята да вникна в свят, напълно различен от моя, през погледа на Серпентин – тийнейджър-бунтар, печелещ симпатии още ,,от пръв поглед“, ми се стори интригуваща. Но каквото и да мислех, когато разтварях романа, то не само се превърна на пух и прах, а и се прероди в една невероятна нова форма.
Още началото на романа грабва с ненатрапчивия стил на писане на авторката. Цялото действие е някак увито в лека мистерия, която държи в напрежение през цялото време и неосъзнато кара четящия да прочете ,,само още една глава“. Не само, но и съжетът е изпълнен с перипетии и узнавания и узнавания, които се оказват съвсем погрешни, което засилва вниманието на четящия още повече. Но трябва да се има предвид и невероятното жунглиране на самата авторка, която представя нов свят, като същевременно по никакъв начин не забавя развитието. Напротив, развитието, оказало се подвластно на огромното кълбо, в което се превръща играта на котка и мишка още по-силно кара четящия да стигне до края, за да разбере, че всъщност няма край. Както често става и в живота.

Истината е като огледалото: понякога това, което виждаш, грам не ти харесва, но като си затвориш зъркелите, не променяш нищо, а отражението ти продължава да си стои, грозно и плашещо...

Именно всичко гореспоменато ме накара да обикна този роман. Това е книга, за която, след дни осмисляне нямам нито една забележка. История, толкова позната и същевременно напълно различна от баналните тийдейджърски лиготии, че няма как човек да не я заобича. Тя е обикновено-необикновена, изпълнена с интригуващо познати и съвсем различни съдби, които няма как да не спечелят. Не с доброто или с лошото, което носят, а с истиността, скрита помежду им.

В памет на Виолета Николаева Янева,
оставила неизменна следа с творчеството си.

Първата книга от поредицата ,,Улични ешелони“ - ,,Флотация ,,Черната котка“ е сблъсък между няколко съдби, обогатени и променени от трудностите, през които са принудени от съдбата да преминат заедно. Това е роман, който дава възможност на човека да се замисли за същността на живота и човешката съдба, които толкова спокойно отбягва. История, която ще остави следа в света, за да помним...
ПРЕПОРЪЧВАМ!

понеделник, 13 август 2018 г.

Екранизациите, заради които прочетох книгите...


Добре дошли в царството на преплетените изкуства!
Днес съм решила да се върна назад през годините и да обвържа отново две интересни изкуства - литература и кино. Аз лично не съм закърмена с любовта си към четенето, но пък още от ранните си детски години помня как посред нощ с часове съм седяла пред телевизора, гледайки някой интересен филм. Какво ще помислите, ако ви кажа, че любимата ми анимация още от ранните години, се оказа роман на любим мой писател? Интересно, но когато бях малка, не мислех за това. 
Но ето ме сега... Не съм малка. И връщайки се назад мога да кажа, че киното несъмнено е повлияло на читателските вкусове. Как?-сигурно ще попитате. Но аз лично мисля, че не как, а кои именно екранизации са го направили. И нека отговорим...

↩↪
"Black Beauty" 
(,,Черният красавец")
по едноименния роман на Ана Сюел
от 1994 година
Историята на Черният красавец е едно вълнуващо и тъжно приключение, изпълнено както с много доброта, така и с много мъка. Това е разказ за приятелства, раздели, за верни другари и безмилостни врагове, за човешки съдби и една мъка. История за смелостта в живота на един кон, чийто път е белязан от множество съдби...


,,-...Няма религия без любов и някои могат да си говорят колкото щат за своите религии, но ако те не ги учат да се отнасят с любов и доброта към хората и животните, значи всичко е измама, всичко е лъжа, Джеймс, и религията им няма да издържи изпитанието на времето."

Това е една от най-любимите и тъжни истории, до които съм се докосвала. Истина е, че буди любов, омраза и съжаление към човека. Всичко това едновременно. Винаги, когато се сблъсквам със съдбата на Черния красавец, особено след това, осъзнавам колко жестоки и същевременно прекрасни същества са хората.
Самата аз прочетох романа години след първия си сблъсък с екранизацията, бях на 12 години. Останах не само очарована, но и завинаги под влиянието на простите и незабравими уроци, на които ни учи животът. Една история, която истински ме трогва всеки път. И няма как да е иначе. Все пак това е разказ, който пленява сърцето завинаги... 

➴➴➴
"A Walk to Remember"
(,,Незабравимата разходка)
по едноименния роман на Никълъс Спаркс
от 2004 година
Лендън Картър е повърхностен младеж, който не обича да мисли за неизбежните отговорности на зрелостта и избягва отговорност като се мотае със приятелите си. Той никога не е подозирал, че може да има нещо общо със стеснителната и странна Джейми Съливан, която е в съвсем различно положение от него спрямо връстниците си...
Но Съдбата си има свои планове и Лендън се увлича по Джейми. Тя помага на Лендън да научи важни уроци в живота, за да дойде моментът, когато той открива, че я обича. Скоро обаче Лендън разбира, че Джейми има причина да не допуска хора близко до себе си. Тя пази тайна, която може завинаги да я изтръгне от ръцете му. Изправен пред жестокостта на съдбата, Лендън взима решение, с което се разделя с безгрижието на момчешките си години завинаги.


,,И сега, четиридесет години по-късно, все още си спомням този ден до най-малката подробност. Може да съм по-стар и по-мъдър, може да съм имал друг живот след това, но знам, че когато настъпи и моят край, спомените от този ден ще бъдат последното нещо, което ще изчезне от съзнанието ми. Все още я обичам и никога не съм свалял пръстена си. През всичките тези години никога не съм изпитвал желание да го направя. Вдишвам дълбоко свежия пролетен въздух. Макар че Бофорт се е променил и че аз също съм се променил, въздухът си остава същият. Той все още е въздухът от времето, когато бях седемнайсетгодишен, и когато накрая го изпускам, отново съм на петдесет и седем. Но няма нищо страшно. Усмихвам се леко, поглеждам към небето и знам, че има нещо, което все още не съм ви казал: сега вярвам, че стават чудеса."

Единствената екранизация, която в рамките на 5 дни гледах 7 пъти. Знам, ненормално е, но определено изпитвах нуждата отново и отново да гледам филма. Мислех, че така ще разбера историята. Да, но по-скоро тук на помощ ми дойде книгата. Още в мига, в който разбрах, че този филм е по книга, зарязах всичко друго и я прочетох...
Да... Това е единствената история, която ме е карала да плача и да се смея едновременно. Може би именно това ме накара да разбера, че мигът е онова, което наистина има значение. И че не винаги нещата са такива, каквито изглеждат...
 ➶➵➴
"Vanity Fair"
(,,Панаир на суетата")
екранизация по едноименния роман на Уилям Текери
от 2004 година
,,Панаир на суетата" представя Викторианска Англия, когато обществото за първи път усеща прилива на богатства от колониите. Те формират заможна средна класа, устремила се към аристокрацията. Походът на Ребека Шарп към върховете на обществото започва, когато е наета за гувернантка. В Лондон тя тайно се омъжва за наследник на значително богатство. Щом притежателката на наследството научава за неравностойния и опозоряващ брак, бързо изхвърля младоженците от къщата и от завещанието си. Но Беки намира могъщ покровител, с чиято помощ може да осъществи мечтите си... 
Но дали цената няма да е твърде висока?


,,Някой циничен французин е казал, че за любовната сделка са нужни две страни: 
едната, която обича, и другата, която благоволява да се остави да я обичат."

Съдбата си знае работата.
А именно съдба, драги ми читатели, мога да нарека сблъсъка си с тази великолепна, уникална история! Моето 14 годишно аз, което никога дотогава не включваше БНТ, реши в една мрачна нощ да види какво дават по телевизията. И изведнъж пред моето аз се изпречи Беки Шарп, изхвърляща книга от карета! След подобен сблъсък нямаше как да превключа канала. И това беше фаталната ми среща с тази история...

Веднага след като гледах екранизацията потърсих информация. И ето!-оказа се, че "Vanity fair" е филм, направен по книга. И то каква само! Това за мен си остава едно забавно, интригуващо и вечно четиво на Уилям Текери, което беше и първият ми сблъсък с английската литература. Определено историята се нарежда сред моите любими.

"Mountain Brokeback"
(,,Планината Броукбек")
по едноименния роман на Ани Пру
от 2005 година

Всичко започва през лятото на 1963 година. В центъра на историята са Енис Дел Мар и Джак Туист- двама млади мъже, твърдо решени да открият своя път в света. Силата и желанието за по-добър живот карат и двамата да търсят начин. Така именно се озовават като наемни работници за едно лято в планината Броукбек. 
Дните и нощите, прекарани заедно, горе в планината, усещането, че на пръв поглед незначителния разговор с човека до теб е от огромно значение, споделеното чувство на спокойствие… завинаги бележат лятото на 1963 година…
Но както винаги след сгряващото лято идва прохладната есен, носеща със себе си пустота и самота. Грижи и лъжи забулват истинското чувство. Съществуването сред Другите слага непреодолимо препятствие. Но колкото и да бъде потулвано, Чувството е там, споменът е там…

А желанието кара човека да надскочи всичко…


,,Имаше едно зеещо пространство между това, което знаеше и това, което се опитваше да вярва, но нищо не можеше да се промени, а ако не можеш да поправиш нещо, трябва да го приемеш."

Това е история, която промени възгледите ми за ,,различните". Накара ме да се замисля за хората не просто като хора, а като търсещи начин да оцелеят. Светът ни е несправедлив към различието. Обществото ни жигосва и ни кара да се отделим от щастието, бележи ни като негодни... А в същност това сме ние. 
Тази история е една от малкото, които изглеждат също толкова добре на екран, колкото и на книга. Екранизацията е съвсем точна. И все пак... Никога няма да съжаля, че се докоснах и до невероятната книга на Ани Пру.

↻↺
"Goya's Ghosts"
(,,Призраците на Гоя")
роман, направен по екранизацията на едноименния филм
от 2006 година
Иcпaния, 1791 г. Нa пpecтолa току-що ce e възкaчил Кapлоc IV. Докaто Европа e paзкъcвaна от войнитe, поcлeдвaли Фpeнcкaтa peволюция, Иcпaнcкaтa инквизиция възcтaновявa peлигиозното мpaкобecиe. Pомaнът пpecъздaвa eдин отpязък от животa нa вeликия иcпaнcки xудожник Фpaнcиcко Гоя, в който нeговaтa музa Инec e обвинeнa в epec от Лоpeнcо Кacaмapec, eдин от нaй-влиятeлнитe монacи в Cвeтaтa cлужбa. Paзкъcвaн мeжду нeпpeодолимото cи влeчeниe към кpacивaтa Инec и дългa cи към Бог, Лоpeнцо попaдa в клопкaтa нa cобcтвeния cи eкcтpeмизъм и ce пpинуждaвa дa избягa във Фpaнция. Пeтнaйceт години по-къcно, той ce зaвpъщa в Иcпaния, пpeобpaзeн в яpоcтeн зaщитник нa peволюционнитe идeaли... Фpaнcиcко Гоя e пpоницaтeлният нaблюдaтeл нa тaзи вълнувaщa иcтоpия зa peлигиозни cтpacти, любов, пpeдaтeлcтвa, зaблуди и илюзии, вплeтeнa в пpeвpaтноcтитe нa eднa буpнa епоха.


,,Сънят на разума ражда чудовища." 
- Франсиско Гоя - 

Това, драги ми читатели, е първата книга в личната ми библиотека. Гледах филма, когато бях на 13 години и просто обикнах и се ужасих от историята. Предполагам това впечатление се дължи главно на факта, че е трудно за едно 13 годишно дете да разбере една подобна жестока политика, в каквато се превръщат действията на Инквизицията. Но няма как да отрека... И до днес се възхищавам на този шедьовър. Великолепна история, която ме накара да се задълбоча в изучаването на различни творби на самия Франсиско Гоя. Книгата, както може да се очаква от такава правена по филм, не е на нивото на класиката, но определено за мен завинаги ще си остане нещо специално и съкровено. А както виждам и рядко... 

"Tres metros sobre el cielo" 
"Tengo ganas de ti"
(,,Три метра над небето")
(,,Искам те")
екранизации по едноименните романи на Федерико Моча
от 2010г.-'12г.

„Лошото момче” Степ и ученичката Баби живеят в различни светове, но когато се срещат експлозията избухва - груба и същевременно безкрайно нежна. Защото само любовта може да те накара да забравиш всичко останало... и да се почувстваш ТРИ МЕТРА НАД НЕБЕТО.

,,Искам те" е така жадуваното продължение на незабравимата история, която ни изстрелва на ТРИ МЕТРА НАД НЕБЕТО. Разказ за живота, борбата и радостта, въпреки...


,,-Има моменти, в които трябва да стоиш неподвижно, а има и други, в които трябва да знаеш как да се движиш...“

Това е фрапиращо банална история, неособено добре написани книги и все пак...наистина е любима. Лошо момче, добро момиче, промяна... Но това толкова банално! Същевременно е толкова истинно представено...
Самата аз първо гледах екранизациите. Книгите прочетох едва миналата година. Няма как да кажа, че изказа на Моча е на високо ниво. Сведен е до минимум. Това са единствените книги, които съм харесала само и единствено заради историята. Определено изказът е недодялан. Но историята си струва времето, защото е интересна и изпъстрена с действия и емоции. 

⬁⬂
"Everything, everything"
(,,Всичко, всичко")
екранизация по едноименния роман на Никола Юн
от 2017 година

Главната героиня е на 18 години, превратна възраст. Децата на нейната възраст започват да се отделят от семействата си, да живеят самостоятелно и сами да понасят последствията от постъпките си. А Маделин е приклещена от своята болест между четири стени, знаейки, че никога няма да има възможността да види света и да се почувства НОРМАЛНА.
И въпреки неимоверно еднообразния си живот, Маделин успява да види красотата и да се чувства доволна от това, което има. Така е, докато отсреща не се нанася момчето, преобръщащо света ѝ на 180°, момчето, което ѝ показва, че може да бъде истински ЩАСТЛИВА...


,,Може би да пораснеш означава да разочароваш онези, които те обичат."

Това е книга, която реших, че ТРЯБВА ДА ПРОЧЕТА само заради трейлъра на екранизацията. И моето чувство се оказа напълно оправдано. Изключително забавна и лека, най-леката, която въобще някога съм чела - това именно е ,,Всичко, всичко". След това гледах филма, който също оправда ,,очакванията" ми. Хахахах... Нямах много очаквания всъщност. Просто знаех, че точно тази история е за мен. И се оказах права.


↜↝
"Hamlet" (1948)
по едноименната пиеса на Уилям Шекспир
Векът е разглобен. О, дял проклет: 
да си роден, за да го слагаш в ред!

Хамлет, принц Датски... Един образ, който никой не може да обхване. Това е една пиеса, която не може да бъде разказана, а просто трябва да бъде гледана.
Аз бях настроена скептично към ,,Хамлет" и въобще към произведенията на Уилям Шекспир. Да, ама за един десетокласник, който трябва да прави класна на това произведение, не остава много избор. И реших да гледам екранизация. И се влюбих в изпълнението на Базил Сидни, който играе ролята просто неописуемо. 
А останалото... То е история.


Надявам се публикацията да ви е била интересна. За мен киното и литературата са неизменно свързани изкуства и едното води до другото. Поне това го доказва. 
Ще се радвам, ако споделите дали имате и вие имате своите екранизации, които са ви накарали да прочетете книгите... Кой знае, може и да попадна на още едно съкровище и то благодарение на вас.   

вторник, 7 август 2018 г.

Три положителни и три отрицателни от това да бъдеш книжен блогър

Здравейте, четящи!
От близо две седмици ми се върти идеята в главата да създам една подобна публикация. Целта е да изясня отношението си спрямо онова, което върша от близо година и четири-пет месеца. Доста време е.
Днес реших да ви разкрия една част от живота на книжния блогър, такава каквато аз я виждам. Като всяко нещо и това занимание има своите плюсове и минуси и именно това ми се ще да ви покажа.
Но нека не ви отегчавам повече с увода.
Надявам се следващото, което ще прочетете да ви бъде интересно!
 ⇖⇗
Три положителни следствия 
от това да си книжен блогър
1. Четеш все повече нови заглавия
Определено нещо, което ми отвори очите. Аз започнах с четенето на сравнително новоиздадени книги едва след като станах блогър. Хубавото на тази среда е, че предоставя огромен избор от различни четива и мнения. Самата аз близо 4 години от началото на литературния си път бях по-скоро като затворена в пашкул. И отрицанието беше моята защитна обвивка. Когато станах част от средата на книжните блогъри разбрах, че няма невъзожни четива, поне в жанрово отношение. Само от началото на това си начинание (да, наричам блога си начинание) съм чела книги от жанровете фентъзи, фантастика, YA, любовни, дори и едно четиво за самопомощ. Нахъсана от духа на останалите блогъри, реших, а по-късно разбрах и че съм права, че книгата не се определя по това, че ти мислиш, че не четеш такива книги.

2. Разбираш, че мнението ти има значение
Рядко, но факт. Когато аз започнах със своите драсканици в блога, определено имаше доста по-голяма обмяна на мнения по отношение на публикациите, споделяни в групите. Забелязах, че с времето доста блогъри се отсеяха (кой поради липса на време, кой поради липса на желание...), което показва, че блоговете сами по себе си не помагат за постигане на постоянство.
Но да се върна на темата. Определено преди, когато нямаше къде да синтезирам мнението си за книгите, които чета на едно място, имах по-скоро усещането, че на никого не му дреме какво мисли някакво 15-16 годишно хлапе. Да, определено читателският дневник, на който стигнах до 5 страница, не помогна. Сега, за моя огромна радост, съм се сблъсквала и с въпроси като ,,А можеш ли да препоръчаш нещо подобно на книгите, които издават ,,Бард“?“ или ,,А какво мислиш за ето тази книга, дали ще мога да я прочета?“. Сгрява душата.

3. Развиваш умението да пишеш по различни теми
Това е от изключителна помощ в часа по литература, когато ти се даде изненадващо есе на книга, за която си чел едно ревю и едно интерпретативно съчинение. Определено това, че споделям мнението си синтезирано в блога ми помага бързо да подреждам мислите си на листа. За разлика от повечето си съученици, аз не изпитвам нужда а се вайкам какво да пиша. Матрицата е в главата ми. Знам как да конструирам нещата на листа. И това е благодарение на това, че пиша в блога си толкова често, че вече дори не се замислям кое след кое е. Иначе казано притежателя на книжен блог се учи бързо да синтезира най-важното и да го представи на публиката.

⇘⇙
Три отрицателни следствия 
от това да си книжен блогър

1.TBR листът нараства главоломно
Проблем, с който не един и двама четящи се сблъскват. Но определено при книжния блогър е далеч по-засилен, защото се намира на пътя на новите заглавия. Мненията са десетки за дадено четиво. И макар аз да съм като черна овца и все да вървя в другата посока, понякога и на мен ми се чете нещо ново и красиво (така се сблъсках с четива като ,,Двор от рози и бодли“, ,,Гневът и зората“, ,,Всичко, всичко“). На пръв поглед само и ,,още едно“ с течение на времето кара листа да нараства главоломно. Не е добра идея.

2. Има неща, които не можеш да изкажеш с думи
Много е трудно да пишеш за книга, която ти е харесала до такава степен, че те е оставила без думи. И не, определено това да предоставиш най-съкровените си чувства пред аудитория не е приятно. Но когато някой е поискал мнението ти, докато си чел това четиво, то няма как да не извадиш сърцето си на показ. И винаги в такива случаи, онова, което пишеш е недостатъчно и го знаеш, но няма как по-ясно да изкажеш онова, което четивото ти е дало. Няма как за книги като ,,Стършел“, ,,Война и мир“, ,,Аз преди теб“, ,,И сам воинът е воин",,Шогун“, ,,Тай-пан“ да кажеш каквото и да е. В такива случаи на мен ми иде просто да отворя блога и да направя публикация със заглавието на книгата, а в самата публикация просто да пише ПРОЧЕТИ ГО! Това е достатъчно. За някои неща няма достатъчно думи.

3. Еднообразието
Моят стар приятел – еднообразието. То е главен резултат от мързела на блогъра. Ето, вече и при мен може да се наблюдава. Не знам вече от колко време не бях писала нещо различно от ревюта на книги. Приятно ми е, но понякога ме кара да мисля ,,На хората сигурно им е писнало.“ То давай хляб, хляб, ама хората искат и зрелища. Да, определено това е една неразривна част от живота на блогъра. Ами като не му се правят тагове и тестове, или пък няма тема, по която да пише, какво да прави?! Единствено да чете. Е, чувала съм, че някои книги помагат. До такава степен, че променят животи...

Това беше краят на това мое блогърско отклонение по отношение на нещата. 
Надявам се публикацията ми да ви е била приятна. 
Ще се радвам да разбера и вашите три положителни и три отрицателни, ако сте блогъри. 
А ако не сте, то бих се радвала да разбера какво е вашето впечатление за блогърите-драскачи. 

Между другото... Голям фен съм на The Big Bang Theory.

петък, 3 август 2018 г.

Най-страхотното градче във Вселената... ,,Артемида" - Анди Уеър


Привет, търсещи души!
Ако ме следите отдавна, то вече сте наясно с едно нещо за мен. Един от най-трудните за ,,смилане“ жанрове според мен е фантастиката. Не, не защото представя друг, напълно различен свят или защото, както някои ще кажат, е ,,пълна измишльотина“ (не подкрепям подобни твърдения). Не, причината за моето затруднение е, че често пъти се оказва, че действието диаметрално се разминава с представата, която е в главата ми. А и защото нещата се развиват по коренно различен начин от обикновено. Да, да... Изненадата и така нататък.
Ясно е, че днес ще пиша именно за една такава книга от жанра фантастика. Една уникално...различна и забавна багра. Става въпрос за втория роман на американския писател Анди Уеър - ,,Артемида“, който наскоро бе издаден и на българския пазар от Издателска къща Бард. Споменавам това, защото по време на четенето се разрих из мрежата. Разбрах, че самият Анди Уеър е получил редица откази преди да издаде първия си, за съжаление все още нечетен от мен (по-надолу ще посоча причините си), роман - ,,Марсианецът“.
Но нека, преди да ви отегча тотално, ако въобще четете това, премина към същинската част.
⥂⥃
ИСТОРИЯТА
Хората предпочитат надеждния престъпник
 пред непочтения бизнесмен.

Животът на Артемида, единственият град на Луната, е почти невъзможен, ако не си турист или изключително ексцентричен милиардер. Но един град, та бил той и на Луната, не може да оцелее без своите ,,малки“ хора, които да поддържат социалната стълбица.
Именно тук се появява Джасмин Башара - дребна престъпничка, в един огромен, почти откъснат от Земята свят. Животът на едно толкова скъпо място като Луната е труден, а пренасянето на дребни контрабандни стоки е начин на живот за Джаз.
Но както винаги нещо се променя. На Джасмин Башара е дадена възможност да спечели повече пари и да изплати старите си дългове. Като извърши съвършеното представление. На пръв поглед неособено трудната задача, впоследствие се оказва нещо огромно. Пред погледа на Джаз се открива цялостната картина. Самата героиня се оказва част от заговор, имащ за цел придобиване на контрол върху Артемида. А единственият шанс да оцелее в тази игра на машинации е да надскочи себе си...
⤆⤇
Моето мнение
Трудно е да се говори за книга, която си прочел на един дъх. Не само, защото осмисляш нещата чак след като си я прочел, но и защото си препускал из страниците, за да разбереш какво става. Да, на всички са ни познати моментите с ,,Ама само още една страница“. Именно с тази си мисъл и прочетох цялата книга на Анди Уеър. На един дъх.
За пръв път ми се случи нещо такова с роман от жанра фантастика. Обикновено действието в тези романи някак натоварва мисълта за утрешния ден и не оставя мозъка да диша. Но не и в този случай.
,,Артемида“ се оказа идеалното четиво за отмора. Действието е динамично, като същевременно съвсем плавно е представена обстановката на Луната. Цялата история е представена от 1л.ед.ч., сег.вр., което обикновено е минус в книга. Но тук мога да кажа, че не е. Гледната точка улеснява разказа, като не го натоварва с излишни подробности. Лицето може и да е жена, но определено не се държи много...ами много женствено. И това е положително. Липсва излишната мелодрама.

Харесах романа на Анди Уеър. Защо? Ами по много причини. Първо е преводът на Милена Илиева. Направо ужасен. Първите няколко страници бяха болезнени за четене. Споделих и с една приятелка-блогър (Йоана от Piece of Life) , че текстът звучи като текстово съобщение по Messenger. Но с течение на времето именно преводът беше онова нещо, което ме привлече към действието. Някак именно чрез подбора на думите, не толкова авторът, колко преводачката, е очовечила персонажите. За което има искрените ми поздрави.


Важно е да разнообразяваш псувните си. 
Ако използваш една и съща твърде често, силата ѝ се губи.

Сега второто. Не се бях смяла от години толкова много докато чета. Наистина. По принцип чета тежка литература, но някои от ситуациите в ,,Артемида“ са толкова  забавно-нелепи, че човек не може да се въздържи да не се смее на глас. Това е едно рядко и наистина важно качество, за да е добра дадена книга.
Нека спомена и още нещо. Действието. Това, че се развива на Луната,  не пречи на реализма, с който е представена цялата ситуация. Както в добре оформен реалистичен роман, така и тук, виждаме социалното разделение и отношенията между персонажите по чисто човешки. Това, че технологията напредва, не означава, че хората се променят.


Нищо не увеличава скоростта ти така, както опитът.

Друга причина да харесам книгата са персонажите. Както знаете, обикновено когато коментирам книги от жанра фантастика, мрънкам за това, че персонажите не са особено развити. И тук е така, но пък смея да кажа, че не е нещо отрицателно. Те са развити дотолкова, че да изпълнят своята функия в романа по един изключителен начин.
А да споменавам ли и картите, които съпътстват изданието? Ето това, драги ми четящи, е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО УСЛОВИЕ за книгите от жанровете фантастика и фентъзи. Колкото и да се описва, ако не се покаже нагледно, не би могло да бъде точно разбрано. Искрено се зарадвах на наличието на карти в тази книга. А и впоследствие се оказаха и от голяма полза.

Ще ми се да кажа защо не прочетох първо ,,Марсианецът“, а след това ,,Артемида“. Ще ми се наложи да цитирам Книжен Петър: ,,Като цяло книгата носи заряд, но е далеч от класата на големия си събрат. Просто няма как да избухна в овации.“ .
Самата аз съм склонна да се доверя именно на неговото мнение, що се отнася до романите от жанра фантастика. Когато прочетох ревюто му, реших, че задължително първо ще прочета ,,Артемида“, а след това, ако ми хареса, ще надграждам с ,,Марсианецът“. Факт е, че харесах книгата, наистина. Което означава, че определено ще се върна към творчеството на този автор. За мен ,,Артемида“ ще си остане една прекрасна палитра, изпълнена с много комични ситуации, представяща едно близко до нас бъдеще.

,,Артемида“, роман на американския софтуерен инжинер и писател Анди Уеър,  представя една, на пръв поглед неособено далечна територия като Луната, където няма атмосфера, а гравитацията е 1/6 от земната. Това е книга, изпълнена с много комични ситуации и потенциални опасности.

ПРЕПОРЪЧВАМ!

Ревю на Книжен Петър за романа ,,Артемида" -> ТУК

С искрени благодарности на Издателска къща Бард за предоставената възможност.

четвъртък, 26 юли 2018 г.

Отдай се на емоцията с ,,Джакомо Казанова. Соната за разбити сърца“, роман на Матео Струкул

Привет, четящи!
Днес реших да споделя с вас мнението си за един новоиздаден роман на неособено популярния на българския пазар писател Матео Струкул. Да, става въпрос за ,,Джакомо Казанова. Соната за разбити сърца“, роман, който възражда една историческа личност – авантюриста Джакомо Казанова, като я вкарва в контекста на огромен замисъл.
 ⇷⇸
ИСТОРИЯТА
Изображение
Приемаше с отворени обятия живота такъв, какъвто дойде: това беше неговото победно оръжие.

1755г., Венеция
Венеция от XVIIIв. е толкова жестока, колкото и съблазнителна. На фона на една измамна сигурност, в града току-що се е завърнал известният италианец Джакомо Казанова - търговец, шпионин, политик, философ и най-вече любовник. Именно неговото завръщане се превръща в прелюдия към интригуваща игра на сенки и страсти.
Сред каналите на красивата Венеция, оплетена в мъгла на измами, потопена в разврат, Джакомо Казанова се чувства у дома.  Скоро след завръщането си Джакомо получава покана от непознатата австрийска графиня фон Щайнберг. Мистерията около тази покана скоро е разкрита. Графинята отправя едно дръзко, но не и необмислено предизвикателство на жадния за авантюри Дон Жуан. Авантюристът трябва да съблазни дъщерята на един от влиятелните господа във Венеция. В замяна  самата графиня ще бъде изцяло негова. Това е едно наистина примамливо предложение за личност като Джакомо Казанова, известен в цяла Европа най-вече с любовните си авантюри. Изпълнението на подобен замисъл не би било трудно за личност като него. Именно затова и той приема отправеното предизвикателство, което вижда просто като игра. Скоро обаче нашият Дон Жуан ще разбере, че в залог не е жертвал просто времето си, а и живота си...
 ↶↷
Моето мнение
Отдавна търсех възможност да се ,,запозная“ по-отблизо с Джакомо Казанова, с който се сблъсках за първи път преди години, отново чрез художествената измислица. Реших да прочета романа на Матео Струкул, защото той предлага именно това – интрига, преплетена с исторически факти.
,,Джакомо Казанова. Соната за разбити сърца“ се оказа именно онова, от което имах нужда. Леко четиво, което ме доближи до целостта на една от най-интригуващите исторически личности в световен мащаб. Това е книга, чийто сюжет е обединен около любовните интриги, с които е известен Казанова. Но освен това показва личността от различни гледни точки. Да, действието е съсредоточено върху любовните похождения, но в периферията на разказа се вижда и дълбочина на основния образ.


- ...Но трябва да спрем...
Защото в противен случай ще Ви завлека с мен в Ада.

Истината е, че харесах романа на Матео Струкул. Самият автор ме спечели с това, че успява да представи съвсем бледо един особено интересен исторически период (1755г. - 1756г.). Достатъчно, че да заинтригува вниманието на четящия, като не допуска да натовари текста излишно. Сюжетът се разгъва пред четящия плавно и същевременно доста бурно, като представя превратен момент в живота на Джакомо Казанова. Наблюдава се развитие както в действието, така и в главния персонаж, което е трудно да се постигне в размера на 312 страници. Но е факт, че Матео Струкул улавя своя Казанова и успява да го представи едновременно като лекомислен и дълбок, несъвършен, жив.


Беше научил през годините, че да бъде скъперник и пресметлив в чувствата никак не му се удава. Предпочиташе да им се отдаде.

Интригуващото в стила на Струкул е, че картината, наглед съвсем бледо представена, всъщност е в унисон с душевното състояние на героите. А самите герои постепенно изграждат опозиция. В отношенията помежду си персонажите се балансират изцяло. Изключително трудно е да се постигне такова съзвучие между отделните образи. Персонажите са изградени на принципа на античната калокагатията (красиво = добро ; грозно = зло), както и на романтичната такава (красиво = зло ; грозно = добро).
От друга страна повечето от второстепенните персонажи не са особено развити. В текста се наблюдават двете крайности, без медиатор между тях, което мен лично искрено ме развеселяваше. Образите са изразители на специфичен белег, който изцяло ги изгражда. Алчност. Влюбчивост. Жестокост. Качества, които се съсредоточават в един образ и изцяло изграждат пътя на действие на съответния персонаж. Някак самите образи се движат по повърхността на живота, което може би ме кара да определя романа като не натоварващ. Може би именно от това имах нужда, затова и бих го определила по-скоро като положителна черта.
Романът ,,Джакомо Казанова. Соната за разбити сърца“ е съвършеното четиво за отмора. Тази книга предлага особено голяма палитра от емоции и събития, като ги преплита с лудешките приключения на Джакомо Казанова и съответните последици от тях. Това е разказ за липсата на контрол в чувствата, за живот, толкова скандален и бляскав, че да спечели сърцата дори и на онези, които привидно го презират. История за една вечна връзка.

,,Джакомо Казанова. Соната за разбити сърца“, роман на италианския писател Матео Струкул представя живот, изпълнен с вълнения, страст и болка,  на една интригуваща със своите авантюри личност. Джакомо Казанова – име, което като това на Дон Жуан се превръща в нарицателно за прелъстител. Това е история за превратния момент, който предопределя бъдещето на човек, отдал се изцяло на страстта и себе си.

 С искрени благодарности на Издателство ,,Ера"  за предоставената възможност.

понеделник, 23 юли 2018 г.

Опасна, красива, смъртоносна, животворна, но...никога постоянна, а променлива - ,,Тай-пан“ – Джеймс Клавел


Тогава Кълъм си спомни какво бе казал баща му. 
За радостта и болката от това да си тай-пан. 
За това, че човек трябва да бъде мъж, да действа сам. 
За живота и неизбежните битки, които той налага.

Една толкова страстна история...
Изпитвам нужда да разкрия част от онова, което е в собствената ми душа. Някак, неусетно, още в самото начало, когато започнах да чета тази история, знаех, че  тя няма просто да премине през мен...
,,Тай-пан“ е живот, преплетен с всички възможни страсти и копнежи -  алчност, щастие, страх, безмерна омраза и безкрайно лицемерие. И огромна, непоклатима сила. ,,Тай-пан“ – китайската дума за ,,Върховен господар“ е кристално чиста и ужасяваща в яснотата си  картина, представяща реалност. Моята реалност. И вашата реалност. Това е роман, който завинаги покори сърцето ми с лица, които завинаги спечелиха уважението ми и безмерната ми любов.
____________________
Азиатска сага:
2. Тай-пан (1966)
3. Гай-джин (1993)
4. Цар Плъх  (1962)
5. Търговска къща (1981)
6. Вихрушка  (1986)
 ____________________
↻↺
АКО СЕ УСМИХВАШ, КОГАТО ГУБИШ,
ТОГАВА ПЕЧЕЛИШ В ЖИВОТА.

,,Силата като самоцел е грях.
Парите като самоцел са грях.“

26.01.1841г., вторник
На прага на необятната китайска империя, безценна перла в короната на света, извор на неизмерими богатства, ни отвежда копнежа на един силен мъж – Дърк Струан, тай-пан на Ноубъл Хаус. Плод на двадесет годишните му усилия и временната победа над Китай в Първата опиумна война (1839г.-1842г.) е пътят към Китай – Хонконг, скалист, негостоприемен, неплодороден остров, разположен точно на пътя на чудовищно силни вихри и на хиляда ярда от континента. Хонконг – една скала, която отваря Рая на земята – Китай.

,,Не съжаляваше за нищо в живота си. Бе открил Китай и Китай му даде онова, което родината не успя. Не само богатство – богатството като самоцел е непристойно...“

Търговията с чай и опиум процъфтява през XIXв. А борбата за надмощие между конкуриращите се търговци е размила някои правила. В далечен свят, извън добре познатите закони на Британската корона, където властват други закони над човека и света, Дърк Струан се чувства у дома. Но над тази велик образ стоят желания за промяната и дълга. Запознат с нрава на китайците повече от всеки друг европеец, Струан преплита нишките на своя джос, за да изпълни един копнеж на цената на много болка...

,,Наистина ли е голямо нещастие, зачуди се Струан, да загубя прекрасна съпруга и три сладки дечица? Или Бог – а може би дяволът – имаше пръст в ,,джос“? Или всички те – Бог, дявол, късмет, ,,джос“ – бяха просто различните имена на едно и също нещо?“

Съдбата на властната натура на един достоен за уважение образ ни отвежда на прага на Новия свят, като ни разкрива и началото на добре позната игра. От тази игра има два изхода – живот, осигурен от безмерната власт на единствения истински и върховен тай-пан или смърт. А изходът е в ръцете на джос...

 ↫↬
Моето мнение

Няма какво друго да опише моето удивление от този свят на страсти, създаден от любимиия ми автор Джеймс Клавел. Почти преди една година прочетох първия роман от сагата - ,,Шогун“, който ме остави в същото състояние – на безгранична тъга и огромна радост от наученото. Но освен това, ,,Тай-пан“ ме накара да осъзная и че в нашия свят силата е това, което има значение.

,,Една истина за живота тук, на земята: парите са всесилни – независимо дали си крал, земевладелец, вожд на клан или арендатор. Без сила не можеш да защитиш това, което имаш, нито да правиш добро на другите.“

В ,,Тай-пан“, Джеймс Клавел отново преплита десетки съдби и хиляди истини по онзи свой очарователен и незабележим начин, който всеки път ме пленява.  Самият автор успява да раздроби на съставните ѝ части огромната мозайка, която представлява всеки един негов роман, и съвсем незабелязано да подреди пред очите на четящия една невероятна картина. Историите, които представя Джеймс Клавел, дишат! Те са странна смесица от на пръв поглед нищо незначещи моменти. Но някак неусетно, както става и в самия живот, всяко действие влече последствия и води до неизбежния край. А краят от своя страна – до ново начало.

,,Знаеше, че духът на доброто възпитание изисква 
само да насочваш, не да пречупваш.“

Действието в ,,Тай пан“ е изпълнено с напрежение и онзи плам, който кара четящия да залепне за книгата, да започне да диша заедно с персонажите и да проследи отделните съдби. Има интрига, има страст... ,,Тай-пан“ притежава онова, което липсва на повечето романи  - той показва живота какъвто е, като не го натрапва и не поучава.
Персонажите са преносители на страстите, те са невероятни в своята игра. И тук, както в ,,Шогун“, те са пълнокръвни. Не само, но техните съдби и решения в един момент, в следващия се оказват от жизненоважно значение. А и лекият хумор, резултат от сблъсъка на британците с китайците е интригуващ.
Някъде четох, че Дърк Струан, главният герой, е свръх човекът на Джеймс Клавел. Това изказване е впечатляващо, затова и ще си позволя и аз да го използвам.  Дърк Струан е образ с невероятно магнетична харизма, предизвикващ чувство на уважение с пресметливостта си и несъмнено острия си ум. Той често е с една крачка напред пред враговете си и е способен да се измъкне от най-сигурния фатален край. Дърк е изпълнен с онова невероятно чисто излъчване, което подчинява останалите. Несъмнено Струан е този, към чиято съдба, веднъж докосналия се до тази книга, остава привързан завинаги. Това е образ, който пленява съзнанието и кара всеки да покаже най-доброто от себе си в един опияняващ сблъсък на омраза, обич, твърдост, слабост и сила. Необозрима и неподвластна сила. Какъвто е целият роман на Джеймс Клавел.

,,Слава богу, че вече не съм толкова млад – помисли състрадателно Струан. – Сега знам, че любовта е като морето – понякога спокойна, а понякога бурна. Опасна е, красива, смъртоносна, животворна. Но никога постоянна, а променлива. И уникална само за един кратък миг в очите на времето.“

,,Тай-пан“, роман на на британско-американския писател и сценарист Джеймс Клавел, е живот. Живот, изпълнен със страсти и подчинен на излъчването на един. Това е тайфун, олицетворяващ човешката съдба, джос,  несъмнено помитащ всеки, изпречил се на пътя ѝ.
ПРЕПОРЪЧВАМ РОМАНА НА ВСЕКИ!

Събудените образи, родили се в хаоса на ,,Улични ешелони. Флотация ,,Черната котка“, роман на Виолета Янева

На този свят, в този живот, има много избори. Но някои неща не подлежат на избор, а на съдба. Като пътищата ни, които макар и толкова ...