Faith is no doubt

Азиатска сага:   1.  Шогун  (1975)   2.  Тай-пан (1966) 3.  Гай-джин (1993)   4 .  Цар Плъх  (1962)   5.  Търговска къща (1981) 6. В ихрушка  (1986)      Четири лета от моя живот...      Толкова време мина откакто за първи път посегнах към Азиатска сага , която се превърна в моята любима поредица книги. Романите на Джеймс Клавел са мъдър учител, който бавно и полека превежда през пътеките на човешкото съзнание, показвайки сблъсъка между хилядолетни цивилизации и различни културни модели. От една страна имаме мъдростта и спокойствието на Изтока - еволюционно развитие на човешкото съзнание и чистота на разбирането, свят, където карма си е карма , всичко е съдба и безвремие. От друга страна е забързаността на революционния Запад, устремен към технологично развитие и бързи печалби, изпълнен с любопитство и съзнието, че човекът има само един живот и той е сега.      Трудно е да приема мисълта, че вече нямам своя за първи път с Азиатска сага. Същевременно съм изключително благодарна, че им

W: Two Worlds Apart          Най-трудно се пише за нещата, които наистина са те докоснали до такава степен, че да променят начина ти на възприемане на света. Отлагах дълго време тази публикация именно поради тази причина. Исках да ,,отлежи във времето", за да видя дали не е само моментно настроение, но определено разбрах, че не става въпрос за нещо преходно.      В  тази публикация реших да засегна един корейски сериал  -   W: Two Worlds Apart (2016) (на български език: Два свята) , защото наистина ми се иска да добие по-голяма популярност сред българската аудитория. Освен това, по отношение на сюжета, струва ми се, е толкова близо до всеки един читател, че няма как да пропусна възможността отново да засегна една тема, по която съм говорила и преди, а именно: любимите персонажи и това как те влияят на нашата същност.        W: Two Worlds Apart  за мен е ШЕДЬОВЪР. В момента го гледам за втори път, само за да се уверя, че първоначалната ми изненада от толкова заплетения и вълнуващ с

  КФ Компас-принт - Варна  1991       Привет, четящи!      От ранна възраст си спомням как баба ми и баща ми често ми говореха за едно издание на романа, за който става въпрос в тази публикация, - одърпано, със зелени корици, от преди правописната реформата от 1945 г. Виждала съм изданието в домашната библиотека, в което липсваха няколко стотин страници. Романът винаги е вълнувал съзнанието ми като любител на приключенската литература.       Години мислене по-късно реших да поискам именно това заглавие като подарък от една моя скъпа приятелка. Сдобих се със запазени издания втора ръка, тъй като не успях да открия нови издания на книгата. Вече нямах оправдание да не задоволя детското си любопитство. Така започнах да чета  Капитан Драйфус , роман на  Виктор Фалк , написан по известната афера Драйфус. За аферата се осведомих едва след прочита на книгата, за да проверя доколко е достоверно това, което съм прочела. В центъра на тази публикация е най-вече художественото произведение, тъй кат

     Привет от мен, четящи!      Да си призная честно - тази година не бях прочитала от кора до кора цял роман и постоянно се лутах измежду книгите. Така беше, докато не се видях буквално принудена да се измъкна от своята ,,книжна кома". Запитах се какво ново и различно бих могла да избера, което не е особено известно на българския читател, би ми донесло удоволствие и същевременно се отнася до рецепция на Античността. Порових се из списъците с историческа литература, казах ,,не" на няколко десетки заглавия и в края на краищата се спрях именно на романа Златният дъжд: три мистерии от Античността  на Владимир Сунгарски . Прочетох анотацията. Грабна ме най-вече времевия диапазон - 193-207г.сл.Хр. И така реши за себе си - ще се чете .       В тази публикация имам за цел да представя основна информация за автора, самите романи, както и моето мнение относно тях. ↻↺ ВЛАДИМИР СУНГАРСКИ Изображение      Владимир Сунгарски е роден през 1977 г. в София. Завършва средното си образование

издателство: Библиотека за антична литература ,,Хермес", 1981 превод от латински език: Димитър Бояджиев ...и понеже лицата ни се допираха, колкото пъти губеше... мърдаше устни и крадешком ме целуваше,  сякаш ми нанасяше удари...     Да извадя прашасалото томче от библиотеката...      Ето, че най-после се наканих да напиша един съвсем кратък коментар относно античен роман. Става въпрос за  ,,Сатирикон", за който се смята, че е дело на Гай Петроний. Още в началото ще уточня, че не смятам да правя нито анализ, нито изследване. По-скоро целта на тази публикация е да обърне погледа на съвременните читатели към едно, като че ли, забравено антично произведение и може би да ги накара да се престрашат да се докоснат до него.      Тази публикация няма да следва обичайния модел, тъй като ми се струва невъзможно описанието на сюжета. Самата книга е сглобена от известни фрагменти. Често се случва, колкото по-назад във времето се върви, толкова повече хората се догаждат и да правят ,,съчин

    Изображение Антониус Блок: Кой си ти? Смъртта: Аз съм Ссмъртта. Антониус Блок: За мен ли идваш? Смъртта: Отдавна вървя с теб. Антониус Блок: Забелязах. Смъртта: Готов ли си? Антониус Блок: Тялото ми е готово, но не и аз.      За първи път смятам да направя изключение от правилото да обсъждам изключително и само книги и литературни теми и поемам в различно направление. Това е предизвикано от моето лично възхищение към един изключителен сценарий, който е престъпление да пропусна без да оставя следа от коментар. Иначе казано, смятам да коментирам филма Det sjunde inseglet/The Seventh Seal/Седмият печат  от 1957г. Пиша тази публикация с цел да привлека вниманието на повече хора към една класика, която е, струва ми се, безобразно забравена във времето и не особено позната на българския зрител.       Моля за извинение четящите моите ревюта за книги - очаквайте скоро съвсем лек очерк за една дълбоко потрупана по рафтовете класика. Пиша и с надеждата, че сред вас има и страстни кино