Faith is no doubt

José Clemente Orozco The Subway 1928      Започнах тази кратка тема в блога си с ясната идея, че е изключително низвергната в нашето съвремие. Не само това, но и се отрича цял един период от историята. Умишлено се заличават късчета памет - паметници, документи, изкуство - с оправданието, че всичко е плод на една политическа машина, всичко е ръководено от един диктатор и няма значение дали е Ленин, Сталин, Тито и прочие. Дали едно време е било по-добре или по-зле, това не знам. Колкото повече човек чете и се информира, толкова по-добре разбира, че няма нищо зад понятията ,,добро" и ,,зло". Всичко е било и е и ние не трябва да го забравяме - в противен случай сме обречени да се въртим в един омагьосан кръг.       Няма идеални хора, няма съвършени политически режими, няма и една правилна форма изкуство. Няма оправдание за насилието, но то е част от човешкото ни съществуване. Ние, за огромно съжаление, поставени в условия на оцеляване, се оказваме тъкани от насилие без причина. Е

     Изображение      В настоящата публикация ще представя накратко идеята на социалистическия реализъм в художествената литература. Вероятността да проличи лично пристрастие е налице, тъй като години наред съм чела подобна литература. Също така ще ви предоставя 3 романа, които препоръчвам за прочит. Нека се вземе под внимание, че книгите от жанра изискват проява на критическо мислене.           Реализмът е форма в изкуството, която има особено голямо влияние до средата на  XIX в., едно огледало на света, целящо да покаже света такъв, какъвто е. Социалистическият реализъм    е естетически израз на социалистическата съзнателна представа за света и човека, обусловена от епоха на борба за установяване и създаване на социалистическо общество. Иначе казано, представите за реално и нереално се преобръщат и, малко или повече, виждаме изравняването на понятия, които на пръв поглед са противоположни.      В литературата това е показано съвсем ясно с няколко типични архетипа.  Най-често имаме об

Кадър от филма ,,Москва не вярва на сълзи", 1979 г .      Ето, че реших съвсем за кратко да извадя от прашасалия, пълен с вечни класики в киното архив някои заглавия. Тъй като говорим за океан от различни продукции, а и аз нямам никакви претенции да разбирам от кино и кинематография, публикацията има съвсем любителски характер. Днес ще ви представя съвсем накратко 3 любими филма в жанра на социалистическия реализъм, към които често се случва да се връщам. За да избегна хвърлянето на суперлативи и многократната употреба на епитети, ще си позволя само да очертая сюжетните линии. 1. Иваново детство /1962 г./     Май никога не е време за игра...      Втората световна война. На фронтовата линия съветски часови залавят едно хилаво дванадесетгодишно момче. Заловеният бързо бива изпратен при по-висшестоящия лейтенант Галцев, който се проваля при разпита на детето. За да започне да говори, момчето иска да установи връзка с щаба на 51 полк. Скоро става ясно, че това не е обикновено дете, а

Централна част: работнички в "Уралмаш" Юрий Пименов/Екатеринбургски музей на изящните изкуства   Все повече и повече в нашето ежедневие търсим ,,ефективният"/,,продуктивен" начин да прекараме часовете на път или просто на почивка. Именно целта, да оползотворим максимално времето си, ни кара да слагаме слушалките и да се отдадем на звука - музика, подкаст, аудио книга.         В този смисъл не трябва да забравяме обаче античното (от съвременна гледна точка) занимание - да седнеш късно вечер и заедно със семейството да се насладиш на една въображаема картина, рисувана чрез звука...      В тази публикация реших да припомня едно забравено удоволствие от миналото, а именно радиопостановките. Да обърнем поглед няколко десетилетия назад към 3 радиопостановки в жанра на социалистическия реализъм. 1. Отмъщението на магнетофона - водевил, 1956 г. История на звукозаписвателите. Магнетофон и магнитна лента. Какво пък може да открие един писател, когато започне да записва? Ами