Faith is no doubt

    WE MATTER: Книгата Съставители: Елвира Димитрова и Симона Александрова, 2023 Сдружение ,,Платформа за обучение и младежко развитие", 2023 Гергана Вълчева, дизайнер на корицата, 2023           Пея за цветя покълнали -      гоня тъжните слова.     Да бъда жива кукла е съдба по избор -      да бъда есен е призвание за самота.     - из ,,Призванието на есента", Виктория Генчева                  ,,Хайде малко да говорим за история", за онази история, за която не си даваме сметка. Човек не може да знае абсолютно всичко, но пък може да се опита да погледне нещата, които са точно пред него. С настоящата публикация ще се опитам да сложа пред полезрението ви един сбор от много малки истории, част от онази толкова прясна история, която наричаме съвремие . Но за целта ще трябва да се върна назад във времето.      На родна почва пред...

     Последното истинско сътресение, което изпитах при четенето на роман, беше при прочита на Тя танцува само едно лято на Пер Улоф Екстрьом . И ето ме отново насред руините от собствените ми заблуждения след прочита на Аз още броя дните , роман на Георги Бърдаров .      Да си призная честно...мъчно ще да говоря за тази история, която истински съпреживях. Това отново ме навежда на мисълта, че за всяка история си има подходящо време - толкова години отлагах прочита на този роман, взех го без никакви очаквания, а той ме разнищи с простата си цел да събере отломките от една война и да покаже истинското лице на ужаса. ГЕОРГИ БЪРДАРОВ Изображение Роден: 6 април 1973 г., гр. София Средно образование:   39 ЕСПУ „Петър Динеков“, 1991 г. Висше образование: СУ ,,Св. Климент Охридски", география, 1996 г. Работа: от 1995 до 1998 г. като журналист в Радио 99; сценарист е на телевизионните предавания „Стани богат“, „Столът“, „Това го знае всяко хлапе“, „Аз обич...

       Често не проучвам книгите, които започвам да чета. И понякога се случва да попадна на неочаквани открития. Откритията не са добри или лоши. Те просто са такива, каквито са - неща, които са били там и са очаквали да ги осветим със своето съзнание. Такъв е случаят с Естествен роман на Георги Господинов - книга, която просто грабнах от рафта в библиотеката.      Публикациите за книгите на Георги Господинов не се побират в моята матрица - автор, сюжет, мнение. Те са кратки и прости. Пък и не е необходимо да се уморяваме в словоизлияния. Едва ли ще засегна (тук или в други публикации за негови творби) и темата сюжет, тъй като тя често пъти е профанизирана до степен на абсолютна ненужност. Само баналното ми е интересно. Нищо друго не ме забавлява толкова.      Естествен роман е книга на фрагментарните идеи, сглобена от една архиетипна ситуация. Човек, принуден да остави познатото, започва да блуждае между своето минало и бъдеще. Наст...

       От няколко години насам в родното пространство, а и в световен мащаб, нашумя едно име на български писател - Георги Господинов . Да си призная честно - колкото повече шуми нещо, толкова по-далеч се опитвам да бягам от него . Тук е възможно да възникне въпросът защо? и то съвсем удачно. Отговорът е наистина прост - мнението на масите често пъти може да разбърка личната преценка. Все пак човекът е стадно животно и се опитва, поне доколкото може, да бъде в хармония със социума.      И все пак, когато реших да се занимавам с филология, стана ясно, че няма как повече да бягам от него. Започнах да протакам във времето нещо, към което не желаех да се обръщам. Но името на Георги Господинов, освен популярно, се оказва и една притегателна тежест за разговори и обяснения на определен тип феномени.       Дойде един прекрасен ден, в който отидох в библиотеката. Не открих това, което търсех. Затова и взех това, което трябваше - няколко то...

     Привет от мен, четящи!      Да си призная честно - тази година не бях прочитала от кора до кора цял роман и постоянно се лутах измежду книгите. Така беше, докато не се видях буквално принудена да се измъкна от своята ,,книжна кома". Запитах се какво ново и различно бих могла да избера, което не е особено известно на българския читател, би ми донесло удоволствие и същевременно се отнася до рецепция на Античността. Порових се из списъците с историческа литература, казах ,,не" на няколко десетки заглавия и в края на краищата се спрях именно на романа Златният дъжд: три мистерии от Античността  на Владимир Сунгарски . Прочетох анотацията. Грабна ме най-вече времевия диапазон - 193-207г.сл.Хр. И така реши за себе си - ще се чете .       В тази публикация имам за цел да представя основна информация за автора, самите романи, както и моето мнение относно тях. ↻↺ ВЛАДИМИР СУНГАРСКИ Изображение      Владимир Сунгарски е ро...

Честит Ден на народните будители! Днес реших да подредя мислите си за двата романа на Генчо Стоев - ,,Цената на златото" и продължението ,,Завръщане" . Прочитането на тези романи от моя страна не се дължи на спонтанност - именно заради това наскоро препрочетох и ,,Под игото" на Иван Вазов , защото идеята в романите на Генчо Стоев се явява като естествено продължение на Вазовия роман.  Смятам, че ако продължа в този дух, е твърде вероятно да се изгубя в разяснения кога, как и какво точно. Затова и сега смятам да продължа към същинската част на днешната публикация.  ↔ Един различен прочит, всекиму според ръста...  художник Антони Пьотровски Гледам на сюжета и фабулата само като на добър конски впряг, понесъл драгоценния товар от автора до читателите. Важен е товарът, важно е той да стигне до предназначението си чист, желан и годен за дълготрайна употреба.  Обичам ония книги, които зоват към нов прочит, с обещания за нови наслади, скрити ...

Привет, четящи! В последните няколко седмици бях заета с търсене на себе си. За изпълнението на тази задача използвах като пътеводител една съвсем нова и непозната на българския читател книга, за която вече сте се досетили от заглавието - ,,Пътешествието на Мая" от А. А. Георгиев . Ако следите публикациите ми в блога (съответно знаете какво чета обикновено) ще намерите това ми четиво...различно?! Защото е такова. Но не чак толкова, колкото си мислите. За това и смятам да споделя с вас днес. Един познато-непознат ни свят, изпълнен с магии и приключения в търсене на Дървото на живота . ↜↝ ИСТОРИЯТА  Само светлината на чистото сърце  можеше да изгони тъмната болка от нечие друго. Имало едно време, едно много добре познато чувство... Страх. Едва 12-годишна Мая е опознала страха, това парализиращо състояние на безпомощност и отчаяние. А единствената ѝ надежда за спасение е да открие нещо наречено Дървото на живота . Търсейки начин да се справи със страха, съвс...

Добре дошли, четящи! За да влезете в тази публикация има три причини. Първата причина е, че сте чели втория роман на Димитър Димов , за който имам намерение да пиша днес, а именно - ,,Осъдени души" (издаден през 1945г.). Сега ви е интересно просто какво имам аз да кажа и дали мнението ми се припокрива с вашето или пък точно обратното - диаметрално се разминава с него. Втората причина е тази, че навярно сте запознати с историята, тъй като сте гледали едноименния български филм от 1975г. В този случай навярно или сте обикнали историята и искате да се прочетете книгата, или пък нещо не ви се е понравило и сте зачеркнали варианта да се докоснете до хартията. А третата причина, тъй като аз съм по-скоро романтично настроена, е най-вероятно тази, че  точно в този момент заглавието на романа ви е грабнало. Но да призная честно причината за вашето присъствие в тази публикация не е от особено значение. Значение има само истината, че романът ,,Осъдени души" е скъпоценен камък в ...

На този свят, в този живот, има много избори. Но някои неща не подлежат на избор, а на съдба. Като пътищата ни, които макар и толкова различни едни от други, се преплитат. Ако се вгледаме в тези десетки-хиляди пътища, бихме разбрали, че съвсем не са различни, а дори почти еднакви и в основата си са само три. Три пътя, по които вървим. Първият води само направо, асфалтиран е прекрасно и животът по него преминава като сън. Блажени са онези, които никога не изпитат нищетата. Вторият е дълъг и лъкатушещ, минаващ през хиляди препятствия, но толкова удовлетворяващ накрая. Онези, които го преминат са щастливци. Но някои хора нямат този шанс. Те са предопределени за третия път, който е съвсем кратък. Той е прекъснат, преди да е започнал и често пъти това наранява онези, които са избрани да вървят по другите два. Онези, които са избрани да живеят със спомена за изгубения човек, да носят болката. А повярвайте винаги е трудно да се говори за болката. Но не и за радостта, любовта и най-вече ...