Публикации

Показват се публикации от 2020

И аз крещях години – цяла вечност...

Изображение
Изображение И нека спазя традицията... Ако следите публикациите ми отдавна, то сте разбрали, че никак не обичам обобщения и предизвикателства. Падам си доста свободолюбив дух, което определено не винаги е положително. Удоволствието е това, което е, именно защото не подлежи на списъци и стриктни графици. За мен четенето е свобода, а това да споделям мнението си за прочетенето - удоволствие. И доколкото зависи от мен, не мисля да му слагам окови.  Все пак, един път годишно, си позволявам да правя тематични обобщения на изминалите 12 месеца - 2018 , 2019 . Естествено за мен е да не започвам нещата от началото, затова и ни липсва 2017г. Но това не е важно. В духа на вече установената традиция, и защото ми се струва особено наложително да обобщя 2020г., се появява тази публикация. Ще се опитам накратко да споделя с вас 1) кое смятам за личен провал, както и за свое постижение през изминаващата 2020г., както и  ще набележа целите, свързани с литературата през 2021г.  2 ) списък с книгите, ко

Нищо не ти принадлежи освен няколкото кубически сантиметра в черепа - ,,1984", роман на Джордж Оруел

Изображение
Когато антиутопията се превърне в реалност... Тази публикация е за всички, които я поискаха. Искрено се радвам, че успях да установя контакт с повече хора и така да избера коя да е последната книга за 2020 година, за която да споделя своя коментар. Естествено, чета много литература, опитвам се да отделям време за любимото ми занимание. Но за това ще споделя в обобщението ми за 2020 година, което можете да очаквате в края на месеца. А сега по същество. Както стана ясно от заглавието на тази публикация, днес ще споделя мнението си за една книга, която особено много нашумя със своята актуалност именно през 2020 година. Кой чел, кой не чел, говори за това колко много всъщност ,,1984" отговаря на нашата действителност. И понеже аз не съм човек със склонност да приема чуждото мнение за чиста монета, реших да проверя сама. И ето какво открих...  ДЖОРДЖ ОРУЕЛ И 1984  Ерик Артър Блеър  е роден през 25 юни 1903г.,  в Мотихари, Индия,  колония на Британската империя по това време. През 1921

,,По стъпките на Никола Вапцаров": Третият разстрел - паметта на поколенията #7

Изображение
Ето, че дойде ред да напиша и последната публикация от проектът ,,По стъпките на Никола Вапцаров" . Много ми се иска те да останат във времето и да послужат като отправна точка към по-задълбочено изучаване на личността, революционера и твореца Никола Вапцаров, който все повече и повече се претупва в училищните програми. Може би това ме и накара да завърша с подобна публикация, която пряко се отнася само до нас и до бъдещето. Заглавието на тази публикация е пряко обвързано с едноименния роман-разследване на Марин Георгиев. И защото смятам, че той достатъчно ясно е обяснил защо е избрал именно това заглавие, ще ви предоставя неговото обяснение:  Съотношението между представата, която е създадена за Вапцаров след 9.IX, и естественияму образ ми прилича на съотношението между запазения оригинал на стихотворението му ,,Прощално" и вариантът, който се печата по първото му издание (1946г.), за което се твърди, че имало и друг оригинал, но е изгубен по време на издаването... Веднъж то

,,По стъпките на Никола Вапцаров": Огняроинтелигентска - творецът и човекът #6

Изображение
Изображение ОГНЯРОИНТЕЛИГЕНТСКА Сънно тракат релсите във мрака. От умора ставите болят. Някой би въздъхнал: "Не очаквам..." Не! Очаквам! Чака ме светът. Зная свойто място във живота и напразно няма да се дам. Честно ще умра като работник в боя ни за хляб и свобода. Продължаваме с темата Никола Вапцаров... За разлика от другите публикации от серията, последните 3 ще бъдат в малко по-свободен стил. Иначе казано - няма да привеждам толкова преки цитати, колкото в предишните части на серията. Това се отнася най-вече за публикацията, която четете в момента, тъй като тя се отнася пряко към творчеството на Никола Вапцаров. Затова и ми се иска още в самото начало да уточня някои неща, а именно: 1) Не съм професионален критик, не се изживявам като такъв и нямам желанието да бъда. 2) Със съдържанието на тази публикация целя да запозная по-широк кръг от зрители с поезията на Никола Вапцаров. 3) В тази публикация набелязвам основни акценти от творчеството на Никола Вапцаров. Надявам се т

,,По стъпките на Никола Вапцаров": Вината не бе наша. Вината беше чужда... (1940-'42г.) #5

Изображение
...и другиму тежи стотонна отговорност. Когато дойде ден, когато стане нужда, ний всичко ще разкажем  на майката история. - из ,,Илинденска"  Нямате представа колко време отлагам написването на тази публикация. Прекалено е трудно да се говори за последните години от живота на Никола Вапцаров. Не защото липсва информация (има предостатъчно в саморъчно написаните му самопризнания от март 1942г. - цели 111 страници), а защото говорим за видим процес на гниене на ,,вярата в доброто и човека" , на твореца и на самия човек. Както казва Марин Георгиев в романа-разследване ,,Третият разстрел" (глава ,,Христова възраст" ):  И все пак: какво кара един поет да захвърли перото и да препаше патрондаш, да напусне селенията на духа и слезе при масите; да буни народната душа с пример, а не със слово?  Може някому да прозвучи кощунствено, но в дъното стои творческата криза и безсилие...Започне ли да се изживява чрез поведението, дарбата или е засякла, или е пред изчерпване, или не е