Faith is no doubt

    WE MATTER: Книгата Съставители: Елвира Димитрова и Симона Александрова, 2023 Сдружение ,,Платформа за обучение и младежко развитие", 2023 Гергана Вълчева, дизайнер на корицата, 2023           Пея за цветя покълнали -      гоня тъжните слова.     Да бъда жива кукла е съдба по избор -      да бъда есен е призвание за самота.     - из ,,Призванието на есента", Виктория Генчева                  ,,Хайде малко да говорим за история", за онази история, за която не си даваме сметка. Човек не може да знае абсолютно всичко, но пък може да се опита да погледне нещата, които са точно пред него. С настоящата публикация ще се опитам да сложа пред полезрението ви един сбор от много малки истории, част от онази толкова прясна история, която наричаме съвремие . Но за целта ще трябва да се върна назад във времето.      На родна почва пред...

Добър вечер, четящи! Днес имам намерение да ви представя съвсем ново и непознато за вас заглавие, а именно романа на Стивън Пресфийлд - ,,Александър - добродетелите на войната" . Както вероятно знаете, че аз рядко следя новите попълнения на книжния пазар, но това тук прави изключение. От мига, в който разбрах, че от  Издателска къща Бард имат намерение да издадат книгата, знаех, че трябва да я прочета. Защо? - това е първият въпрос, който вероятно възниква в главите ви. Трябва да призная, че причината не е авторът, защото аз самата не бях се сблъсквала с друг негов текст преди да прочета тази книга. Нито корицата. Причината да пожелая да прочета тази книга е, че от известно време насам търсех подходящия роман за тази изключителна историческа личност - Александър Велики (356г.пр.Хр. - 323г.пр.Хр.) , покорил почти целия познат в Античността свят едва за 13 години управление. Щеше ми се да обвържа феномена Александър с по-близка до самата мен история... Но дали успях?! Пита...

За да продължиш напред трябва да поемеш назад.   Това е толкова истина, доколкото е истинска потребността да защитаваме онези, които обичаме. И аз последвах пътя на истината. Върнах се назад. Преди да прочета ,,Розата и камата" , продължението на света, сътворен от Рене Ахдие , за което ще говоря днес, реших, че трябва да се върна там където оставих сърцето си за последно - насред руините на порутения палат от мрамор и камък, при едно момче, изгарящо в лъчите на величествената зора. И го направих. Препрочетох ревюто, което съм писала близо преди 2 години, препрочетох и най-любимите си моменти и онези, които бях забравила от първата книга. И видях колко заблудена съм била. Осъзнах как при първия си сблъсък с тази история съм видяла не онова, което е всъщност, а онова, което едно 15 годишно момиче е изпитвало нужда да види. Как в персонажите съм съзряла собствената си потребност от отдалечаване, отмъщение, гняв... Това осъзнаване беше може би нещото, от което се нуждаех, з...

Първо - честита да е новата 2019 година! Да, знам, че е доста късно за честитки. И все пак това се очертава първата ми публикация за тази година. Затова и  реших тя да е за специална за мен история. Макар и историческите романи да са ми любими, трябва да призная, че подобните на този, който имам намерение да ви представя днес - ,,Императрица Сиси" , не спадат към обичайните ми четива. Обикновено се съсредоточавам върху събитие или даден процес, а не върху определена личност. Но нейно императорско и кралско величество Елизабет Амалия Евгения Вителсбах определено е сред най-интригуващите исторически личности, с които човек може да се сблъска. Затова и именно реших да дам шанс на романа на непознатата ми допреди немската писателка Габриеле Мари Кристен . За решението да прочета самата книга мога да кажа, че го направих още през 2017 година. след случайна препоръка във фейсбук група за четящи. Получих я в началото на 2018 година. И така и не стигнах до началото на 2019 годин...

На този свят, в този живот, има много избори. Но някои неща не подлежат на избор, а на съдба. Като пътищата ни, които макар и толкова различни едни от други, се преплитат. Ако се вгледаме в тези десетки-хиляди пътища, бихме разбрали, че съвсем не са различни, а дори почти еднакви и в основата си са само три. Три пътя, по които вървим. Първият води само направо, асфалтиран е прекрасно и животът по него преминава като сън. Блажени са онези, които никога не изпитат нищетата. Вторият е дълъг и лъкатушещ, минаващ през хиляди препятствия, но толкова удовлетворяващ накрая. Онези, които го преминат са щастливци. Но някои хора нямат този шанс. Те са предопределени за третия път, който е съвсем кратък. Той е прекъснат, преди да е започнал и често пъти това наранява онези, които са избрани да вървят по другите два. Онези, които са избрани да живеят със спомена за изгубения човек, да носят болката. А повярвайте винаги е трудно да се говори за болката. Но не и за радостта, любовта и най-вече ...

Привет, търсещи души! Ако ме следите отдавна, то вече сте наясно с едно нещо за мен. Един от най-трудните за ,,смилане“ жанрове според мен е фантастиката. Не, не защото представя друг, напълно различен свят или защото, както някои ще кажат, е ,,пълна измишльотина“ ( не подкрепям подобни твърдения ) . Не, причината за моето затруднение е, че често пъти се оказва, че действието диаметрално се разминава с представата, която е в главата ми. А и защото нещата се развиват по коренно различен начин от обикновено. Да, да... Изненадата и така нататък. Ясно е, че днес ще пиша именно за една такава книга от жанра фантастика. Една уникално...различна и забавна багра. Става въпрос за втория роман на американския писател Анди Уеър - ,,Артемида“ , който наскоро бе издаден и на българския пазар от Издателска къща Бард . Споменавам това, защото по време на четенето се разрих из мрежата. Разбрах, че самият Анди Уеър е получил редица откази преди да издаде първия си, за съжаление все още нечетен...

Привет, четящи! Днес реших да споделя с вас мнението си за един новоиздаден роман на неособено популярния на българския пазар писател Матео Струкул . Да, става въпрос за ,,Джакомо Казанова. Соната за разбити сърца“ , роман, който възражда една историческа личност – авантюриста Джакомо Казанова , като я вкарва в контекста на огромен замисъл.  ⇷⇸ ИСТОРИЯТА Изображение Приемаше с отворени обятия живота такъв, какъвто дойде: това беше неговото победно оръжие. 1755г., Венеция Венеция от XVIIIв. е толкова жестока, колкото и съблазнителна. На фона на една измамна сигурност, в града току-що се е завърнал известният италианец Джакомо Казанова - търговец, шпионин, политик, философ и най-вече любовник. Именно неговото завръщане се превръща в прелюдия към интригуваща игра на сенки и страсти. Сред каналите на красивата Венеция, оплетена в мъгла на измами, потопена в разврат, Джакомо Казанова се чувства у дома.   Скоро след завръщането си Джакомо получава покана от н...

25 юни 2018г. Привет, четящи! Днес изпитвам нужда да споделя мнението си за книгата ,,Писма до мъртвите с любов" от Ава Дилийра , малко позната на българската аудитория. Пиша това броени часове след прочита, тъй като съм съвсем наясно с мнението си. И не изпитвам трудност да го изкажа, защото то се оформяше в главата ми, както преди около 10 000 години са се оформяли човешките общества. Затова и искам на ясна глава да ви представя мнението си. Вероятно ревюто ще публикувам на по-късен етап. ⛉ ИСТОРИЯ Изображение Началото на всичко поставя едно обикновено домашно по английски. На осмокласниците е поставена задача - да напишат писмо до мъртва известна личност. Но вместо обичайния избор между президент, философ и т.н., главната ни героиня - тийнейджърката Лоръл избира ,,получателят" на първото ѝ писмо да бъде не друг, а Кърт Кобейн . Но думите, които си оставил след себе си, все още са живи. Скоро Лоръл се увлича и заживява сякаш нов живот чрез писмата...