Faith is no doubt

Ето, че дойде ред да напиша и последната публикация от проектът ,,По стъпките на Никола Вапцаров" . Много ми се иска те да останат във времето и да послужат като отправна точка към по-задълбочено изучаване на личността, революционера и твореца Никола Вапцаров, който все повече и повече се претупва в училищните програми. Може би това ме и накара да завърша с подобна публикация, която пряко се отнася само до нас и до бъдещето. Заглавието на тази публикация е пряко обвързано с едноименния роман-разследване на Марин Георгиев. И защото смятам, че той достатъчно ясно е обяснил защо е избрал именно това заглавие, ще ви предоставя неговото обяснение:  Съотношението между представата, която е създадена за Вапцаров след 9.IX, и естественияму образ ми прилича на съотношението между запазения оригинал на стихотворението му ,,Прощално" и вариантът, който се печата по първото му издание (1946г.), за което се твърди, че имало и друг оригинал, но е изгубен по време на издаването... Веднъж то

Изображение ОГНЯРОИНТЕЛИГЕНТСКА Сънно тракат релсите във мрака. От умора ставите болят. Някой би въздъхнал: "Не очаквам..." Не! Очаквам! Чака ме светът. Зная свойто място във живота и напразно няма да се дам. Честно ще умра като работник в боя ни за хляб и свобода. Продължаваме с темата Никола Вапцаров... За разлика от другите публикации от серията, последните 3 ще бъдат в малко по-свободен стил. Иначе казано - няма да привеждам толкова преки цитати, колкото в предишните части на серията. Това се отнася най-вече за публикацията, която четете в момента, тъй като тя се отнася пряко към творчеството на Никола Вапцаров. Затова и ми се иска още в самото начало да уточня някои неща, а именно: 1) Не съм професионален критик, не се изживявам като такъв и нямам желанието да бъда. 2) Със съдържанието на тази публикация целя да запозная по-широк кръг от зрители с поезията на Никола Вапцаров. 3) В тази публикация набелязвам основни акценти от творчеството на Никола Вапцаров. Надявам се т

...и другиму тежи стотонна отговорност. Когато дойде ден, когато стане нужда, ний всичко ще разкажем  на майката история. - из ,,Илинденска"  Нямате представа колко време отлагам написването на тази публикация. Прекалено е трудно да се говори за последните години от живота на Никола Вапцаров. Не защото липсва информация (има предостатъчно в саморъчно написаните му самопризнания от март 1942г. - цели 111 страници), а защото говорим за видим процес на гниене на ,,вярата в доброто и човека" , на твореца и на самия човек. Както казва Марин Георгиев в романа-разследване ,,Третият разстрел" (глава ,,Христова възраст" ):  И все пак: какво кара един поет да захвърли перото и да препаше патрондаш, да напусне селенията на духа и слезе при масите; да буни народната душа с пример, а не със слово?  Може някому да прозвучи кощунствено, но в дъното стои творческата криза и безсилие...Започне ли да се изживява чрез поведението, дарбата или е засякла, или е пред изчерпване, или не е