Ревю: ,,Двор от рози и бодли“- Сара Дж. Маас

Тя отнема живот. И сега трябва да го заплати със сърцето си.

Когато деветнадесетгодишната Фейрa убива вълк в гората, се появява звяр, който изисква възмездие. Тя е отвлечена в магическа земя, за която е чувала единствено от легендите. Фейрa открива, че нейният похитител не е животно, а Тамлин - един от безсмъртните и смъртоносни елфи, някога управлявали света. Докато обитава имението му, чувствата ѝ към Тамлин се трансформират от ледена враждебност в изгаряща страст, която изпепелява всички лъжи и предупреждения, които е чувала за прекрасният и опасен свят на елфите. Но над тези земи се надига древна и зловеща сянка и Фейрa трябва да намери начин да я спре... или Тамлин и народът му са обречени завинаги.

↶↷

Каквото и да кажа за книгата... Все малко ми се струва. Опити правя да оформя в съзнанието си точните думи, желаните конструкции, но винаги е трудно, когато се сблъскам с история, намерила си място близо до сърцето ми, в самото ми сърце...

Основната линия, която проследява историята е позната. Красавицата, непринудена и по-истинска от околните, се сблъсква със звяр, непознал мила ласка. Под горния пласт на своята омраза, обаче Звярът крие истинската си същност- меко и добро сърце, наранено безброй пъти, обградено от бетонни стени, само за да не допусне да бъде ранено още веднъж.

Линията е известна на читателите. И все пак ,,Двор от рози и бодли“ пречупва историята през погледа на принудата, не на желанието... Тук е основната разлика.

Нашата Красавица не е типичната добронамерена и винаги виждаща прекрасното у хората. Тя е човек, скрит под свой плащ- лова. Принудена да отнема чужди животи, да отнема душата от телата на невинни животни, за да изхрани семейството си, Фейра (главната героиня) се е приобщила към бедния си начин на живот. Главната поставя живота си в опасност всеки път, когато излиза от дома си и се  ,,гмурва“ в неописуемо опасните гори на човешките територии. Прави го, заради обещание, дадено от нея на смъртния одър на майка ѝ...

Историята на книгата започва именно с търсенето на нова плячка. Принудена от глада Фейра дебне в тъмните храсталаци на гората. Изнемощяла и цялата в мизерно състояние, тя съзира сърна- още един невинен живот, който трябва да отнеме, за да оцелее. Следейки плячката, Фейра забелязва и друго. Вълк, дебнещ да отнеме сърната. И в съзнанието на главната героиня се заражда решение, което се оказва решаващо за нея самата, за семейството ѝ и за живота на всички от този момент нататък- трябва да убие и вълка...

Ден по-късно, изправена пред ежедневните си проблеми със семейството си, Фейра, включила се в нов спор със сестрите и баща си, изведнъж усеща нещо. Миг след усещането вратата на дома е откъртена, а вътре се навърта истински звяр, търсещ убиеца на вълка. Главната героиня, признавайки своята вина, се принуждава да тръгне със Звяра в земите на безсмърните елфи, за да изкупи живота на вълка. Именно по този начин Фейра се оказва в Притиан, на територията на Звяра- Върховен елф на Двора на Пролетта. И това е началото. Чрез убийството и отнетото, от разхвърляните камъни, тя успява да съгради нещо истинско, да открие себе си...

↓↓↓

  

Историята е уникална! Не само елементите, които са преплетени в нея и перипетиите, през които преминават героите, ме навеждат на тази мисъл. Историята е уникална, заради омразата преплетена в любовта. Показано по този начин, красотата на околното и чувствеността на заобикалящото, е пропила в страниците на книгата. Авторката представя изключително просто нещата от живота. Описанията и картините, които Сара Дж. Маас рисува с думите, са просто неописуеми. Всяка дума изразява чувство, въпреки своята простота и несъвършенство.

   
Светът, представен в книгата, не е напълно човешки. Той е преплетен с този на елфите- Великите господари. По този начин авторката успешно успява да представи на вниманието на читателя един от най-важните проблеми, терзаещи човешкото съзнание- преходността на живота. Посредством сблъсъка на преходното с вечното, Сара Дж. Маас показва съвършеното в несъвършенството.

,,- Защото човешките ти радости ме пленяват – начинът, по който изживяваш всичко в рамките на смъртния си живот толкова диво и силно, наведнъж... Омайващо е. Всичко това ме привлича, макар да знам, че не бива, и се опитвам да устоя.’’

Освен този сблъсък, в чувствата на героите се среща и бариера, която ние, хората, често поставяме помежду си. Въпреки копнежите ни, понякога отблъскваме околните. И чак след като осъзнаем какво наистина сме направили и загубили, разбираме за какво копнее сърцето ни.

,,Осъзнах, че копнея за топлината му, за близостта му едва когато той си тръгна.’’

Обичта, спасяваща животи, обичта- главната цел на живота... Тази обич, въпреки недостатъците и бодлите или може би точно заради тях, е показана в историята.

,,-Обичам те- прошепна той и ме целуна по челото. – С всички твои бодли.’’

Духът на главната героиня, силата на героите и мощта, които проличават в характерите дори на злодеите, са изумителни. Героите са просто несравними. Емоциите представени в тази книга и мислите, които се въртят в главата ми... Просто... Нямам думи, с които да изразя всичко, което изпитвам към книгата, историята и героите.

,,Двор от рози и бодли“ е книга, която заслужава отделеното време. История, несравнима с никоя друга. Показваща несъвършенствата, света в романа представя нещата такива, каквито са. И именно това пленява сърцето ми. Силата, която усещам, когато разгърна книгата. Смятам, че е така с почти всеки, който се е докоснал до нея. А за тези, които се чудят... Не го правете! Историята наистина остава в съзнанието и сърцето на докосналия се до нея...