За прохождащите в литературата
Няма да лъжа никого- аз не винаги съм обичала да чета. Не бях закърмена с тази обич към литературата. Добих я. И не, не стана отведнъж. Не, не беше ,,от пръв поглед". Случи се постепенно, случва се постепенно. Мисля, че е така при всички четящи, не само при мен.
Днес бих искала да споделя 5 от всички четива, благодарение на които аз навлязох в света на толкова любимата литература. 5 четива, които искрено се надявам да послужат на някое дете, което прави първите си крачки, да заобича книгите така, както аз ги обичам, а и ще продължавам да ги обичам...
Препоръки за книгите:
Препоръчвам ги на деца не по-големи от 14 години. Винаги има една тънка граница между възрастите, която кара нещата (в това число историите) да изглеждат по различен начин.
1. ,,Конникът без глава"- Майн Рид
,,Не те обвинявам, че си ме изкушавала. Друг е виновен - Господ, който те е създал толкова красива, или дяволът, който ме накара да те погледна."
Това беше първата книга, която разгърнах с желание и която бе първия ми истински контакт с литературата. Определено при мен бе тласък към света на фантазията. Приключения, любови, омрази, страдания, огромна мистерия... Всичко, което би могло да заинтригува едно дете се намира в този невероятен приключенски роман.
2. ,,Граф Монте Кристо"- А. Дюма- баща
,,Ние минаваме често пъти покрай щастието, без да го видим,
без да го погледнем, или ако сме го видели и погледнали- без да го
познаем."
Книга, към която и след толкова време продължавам да се връщам... Отсега казвам- двата тома са обемни, но навлезе ли начинаещия читател в историята няма да иска да свършва.
Четивото е поместено в два тома, разказващи историята на Едмон Дантес- младеж, принуден от съдбата и злобата на околните, да изостави себе си и личността си, за да въздаде справедливост под формата на отмъщение.
Историята е изключително поучителна и както казах- след прочита ѝ читателя може да изпита нуждата да се върне, да препрочете откъс... Определено е четиво, което обогатява, научава и грабва читателя като го взима във вихъра на вихрушка от емоции и сплетни.
3. ,,Рицарят на Мезон-Руж"-А. Дюма-баща
Предлагам на вашето внимание едно не особено известно заглавие- ,,Рицарят на Мезон-Руж". Чудесно въведение в света на историята, дори за онези, които и понятие си нямат от нея.
Действието в романа се развива след Френската революция, когато кралят, Богът и всичко свято губи своето значение. На ред идва законът. На този фон читателят може да проследи историята на Морис и Женевиев, започваща като среща на двама напълно непознати и отвеждаща до нещо пагубно, но същевременно прекрасно. Любов по време на омраза. Едно незабравимо приключение...
4. ,,Черният корсар"- Емилио Салгари
„Малкият плавателен съд с двама мъже в него, който с мъка напредваше по черните като мастило вълни, държейки се настрана от високия отсрещен бряг, който се очертаваше смътно на линията на хоризонта, сякаш там се криеше някаква опасност, рязко спря. Издърпали бързо греблата, двамата моряци се изправиха отривисто и загледаха неспокойно пред себе си, устремявайки поглед към една огромна сянка, която сякаш изведнъж изплува изпод вълните.”
Едно неповторимо приключение из моретата и океаните, из джунглите по цял свят...
Черният корсар не е
пират, а смел борец за правда, флибустерите и буканерите, наричащи се братя от
брега, не са разбойници, а защитници на земята си. Черният корсар е аристократ
по произход, но по характер е великодушен към победените, безмилостен към
предателите и насилниците, готов да отдаде целия си живот за справедливостта.
Любовта намира място в сърцето на този великодушен благородник, а самият той- в
моето сърце.
5. ,,Наследникът от Калкута"- Р. Щилмарк
,,А на летящото напред корабче под белите платна смели люде, изпитани в боеве с несгодите, до късна нощ говореха и пееха за новия живот. Звездите, океанът и вятърът слушаха думите им. Не само за близките си мислеха те, но и за пътя, по който хората трябва да вървят за в бъдеще..."
Четиво, от което не се откъснах близо една седмица. История, която ме отведе до най-тъмните и най-светлите страни на живота и човека...
Дeйcтвиeто в книгaтa
ce рaзвивa в крaя нa XVIII вeк в Aнглия, Индийcкия окeaн, Ceвeрнa Aмeрикa и
Aфрикa. Борбaтa мeжду доброто и злото, привличa много гeрои, и e в оcновaтa нa
всичко. Пирaтcки корaб, комaндвaн от кaпитaн Бeрнaрдито Луиc Eл Горa и нeговият
cтaрши помощник Джaкомо "Лeопaрдa" Грeили зaвлaдявaт корaбa, a c нeго
- цeнeн товaр и пътници: нacлeдникът нa титлaтa грaф cър Фрeдрик Paйлeнд...
Историята преплита всички аспекти от живота и е едно чудесно начало към опознаването на литературния свят.
Начинаещи. Запомнете, че никога не бива да се плашите от обема на дадена книга. Колкото по-обемна е, толкова повече време имате да опознаете героите, да навлезете в случката и да станете част от историята така, както тя ще стане част от вас. И запомнете:
Литературата е живата
факла във вашето съзнание. Тя може да топли, когато потрябва, да ви спира,
когато никой друг не може и най-вече - да ви научи.
Макар да не съм съгласна с това, че при всеки любовта към четенето се придобива с времето (самата аз чета от 5 годишна и си беше любов от пръв поглед), съм много впечатлена и развълнувана от селекцията ти от 5 книги. Една от най-любимите ми присъства тук и скоро не бях чувала или виждала някой да говори за нея. Обожавам "Черния корсар", обожавам Емилио Салгари и Александър Дюма. Страхотна публикация. Гледайки селекцията ти, силно препоръчвам и "Стършел" на Етел Лилиан Войнич.
ОтговорИзтриванеМоят книжен блог: https://bloodyrosered.wordpress.com
Искрено се радвам, че публикацията ми Ви се е харесала. Ще взема препоръката Ви под внимание. Що се отнася до авторите... Нямам думи! Не само, защото смятам, че човек трябва да се докосне до творчеството им, за да разбере. Не. Нямам думи, защото искрено съжалявам, че техните имена все повече избледняват за сметка на литература, която е възприема масата, но не е и не може да достигне подобно равнище.
ИзтриванеП.П. Следя блога Ви отдавна. Запозната съм с ревютата Ви и наистина много ме радва мисълта, че публикацията ми Ви се е харесала.
Бих се радвала да минем на ти :) стига да имате желание. Аз също обичам тези автори и за това така се зарадвах на тази публикация. Класиците са нещо уникално и макар и модерната литература да разкрива приключения със замах, то тези, незабравимите са имено историите на Черният Корсар, Сандокан, Граф Монте Кристо, Винету, Джейн Еър и много други прекрасни герои.
ИзтриванеПрекрасна публикация! Напълно съгласна съм с теб, защото, както и при теб, и при мен любовта към литературата се разрастваше с времето :) Подбрала си книги, които не съл чела, но след рецензиите ти за тях непременно ще им отдам нужното внимание ! Продължавай само така, имаш удивителен талант за писане, а неподправената ти любов към литературата е просто заразителна! Затова не се и съмнявам, че някой ден като нищо ще попадна на твоя книга в библиотеката! Усмивки и много успехи ^^
ОтговорИзтриванеИскрено ти благодаря за подкрепата. Наистина означава много за мен. ^^
ИзтриванеАз самата нямам спомен да не ми е четено или аз да чета. Много ми е трудно да приема,че собственото ми дете не чете(или чете малко). Но тези книги не са за съвременните деца. Обожавам "Граф Монте Кристо". Чела съм го над 10 пъти. И ,когато преди 2-3 години го прелистих,се изумих от тромавия сюжет. Няма книга от Карл Май,Майн Рид,Е. Салгари да не съч чела. Но сега не ми се струват адекватни на съвременното поколение. Уви.
ОтговорИзтриванеСкоро ще навърша 16 години и мога да кажа, че точно аз наблюдавам съвременните деца, а и себе си от особено близо. Сюжетите са напълно адекватни. Не са леки в никакъв случай, но в края на краищата децата трябва да се каляват. Най-лесният вариант е чрез литературата. А подобен тип литература би могла да накара всяко едно дете да се влюби в четенето. Според мен възпитанието и навика трябва да започнат да се изграждат именно с такъв тип класики.
ИзтриванеЗнаете ли... Честно да си призная, болно ми става, когато чуя/прочета някое 11-12 годишно момиче да хвали, че е прочело ,,50 нюанса сиво". Съвременните деца, мои съученици, мои братовчеди не знаят имената на тези класици, на тези майстори на перото, чиито произведения аз съм представила бегло. Съвременното поколение е разглезено. Не литературата, а родителите, които твърдят, че ,,това е твърде тежко", ,,онова е твърде далечно" водят нещата до там. Моите родители никога не са ме притискали, не са ми се налагали и не са ме ограничавали откъм избор. Аз сама си избрах пътя в литературно отношение. Вместо да ограничавате и себе си, и съвременното поколение с подобен тип изказвания, ще е по-добре просто да насърчавате децата по пътя им.
Казвам го съвсем добронамерено, без цел да се заяждам. Това е мнението ми. Надявам се да разбирате. Аз може да не съм съгласна с Вашето мнение, не го приемам, но го разбирам. :)