За личните постижения, целите и неизпълнените обещания #2

Здравейте, четящи!

Днес ми се ще да споделя нещо повече за себе си. Ще го направя в тип обобщение. Надявам се да успея да задържа вниманието ви. Ще се постарая да синтезирам 2017 година. Иначе казано- ще направя джобно издание на почти 12 месеца лутания.

Казвам се Гергана Васева и съм на 16 години.

Предполагам, че бяхте наясно с това. 

Може би следите писанията ми редовно или пък просто сте попаднали на публикацията случайно. Затова и ще кажа, ако има хора, които не знаят. Аз обичам да чета. Що се отнася до книгите, обичам предимно жанровете:исторически,приключенски, понякога(много рядко) посягам и към любовния жанр. Важно е да се допълни, че смятам, че за да е добър един роман, в него задължително трябва да има драма.

Освен четенето, обичам и писането. Намирам го като приятен отдушник на не особено приятни емоции и мисли. В интерес на истината писането дава израз на моята същност. Същност, която съм забелязала, че е не обременена и откъсната единствено в писмен вид. Странно, нали?

Четене, писане… не, определено не обичам да рисувам. И рядко си слагам розовите очила. Често пъти съм отнесена. Рядко съм поносима за околните и да не забравяме най-важното за мен- понякога съм искрена до болка. И често пъти се проявявам като скептик и критик.

Това е моят автопортрет накратко. Такава бях цялата 2017 година. Такава бях и предишните години, разбира се с някои добавки и вече липсващи части…

2017 година за мен не започна с желанието за пълна промяна. Да, в началото уж си поставих някакви цели, които отпаднаха в последствие. Така става обикновено, човек забравя. 

Някои от желанията ми бяха:

-Да започна да тренирам

-Да направя нещо наистина полезно за някого

-Да бъда постоянна в изучаването на… 

(няма да казвам, че и аз си имам срам)

Е, едно трябва да ми се признае. Бях постоянна в непостоянството си. На моменти забравях желанията си и имах моменти на безкрайно отегчение от заобикалящия ме свят… Нормално?! Не, моментите не бяха нормални.

И все пак, замисляйки се, 2017 година е една от най-успешните ми. Например. Започнах да чета романи извън зоната си на комфорт (фентъзи, фантастика…). Започнах да слушам различни класически произведения. Също така започнах да комуникирам с повече хора. Направих наистина много неща, открих цял нов свят вътре в себе си. Ориентирах се. Успях да се оформя като Homo sapiens (не се смей!)… Някои от нещата, които направих:

-Направих блога си за книги, който вече 9 месеца е моя здрава основа

-Доказах на себе си, че ако не перфектна, то поне съм добра в това, което правя- в писането

-Спечелих 2 стипендии (като за едната не ме беше особено еня)

-Преминах областните кръгове на два от най-любимите си училищни предмета и то с чудесни резултати  (момент да си изживея хюбриса):

--Български и литература

--История

-Реших какво искам да кандидатствам след 12-ти клас 
(това беше едно от най-трудните решения)

-И най-важното. Доказах на себе си, че стига да направя усилие, мога да се почувствам доволна от себе си. Прекаленото възгордяване не е препоръчително, но самочувствието е позволено.

Вярвам, че 2017 е една от най-успешните ми години до този момент. Истината е, че не годината, а аз и моето израстване, що се отнася до вижданията ми за света, се промениха. Не, розовите очила са счупени на две. Но все пак допускам и нюанси в света си. Преди виждах само черното и бялото, плюсът и минусът. Сега знам, че съм способна да допусна и още една гледна точка. А това ме радва.

Смятам, че блогът отприщи света в мен. Може би и надеждата, че някой може да ,,чуе“ какво казвам. И затова ми се ще най-вече да благодаря първо на Сю, без която едва ли бих предприела тази стъпка. След това ми се ще да благодаря и на вас, които четете, та било то и за първи път. Няма нищо по-хубаво от това да знаеш, че някой някога би могъл да види частица от твоя свят.

И на себе си благодаря, че съм такава скромна.

Хахахах…

Не забравяйте да се усмихвате и да желаете!