четвъртък, 28 декември 2017 г.

Ревю: ,,Сълзите на дракона"-Кръстю Мушкаров


Ще пиша съвсем накратко и със съвсем ясна преценка този път. Надявам се да не ви отегча и кой знае...? Може би това е следващото книжно приключение за някой от вас...
 
ИСТОРИЯТА

Пред нас се разкрива нов, напълно непознат свят. Непозната земя, но не и идеали. Непознати имена, но не и същности. Светът, какъвто е, но пречупен през призмата на магията...
,,Ако не можеш да тичаш,- полети!"

„Сълзите на дракона“ е разказ. Но не обикновен, а магичен, изпълнен с действия, наситен с чувства и мечти... За доброта. За красота. За това да бъдеш свободен...
Пред читателя се разкрива един вълнуващ свят, изпъстрен с приключения на две вълшебни и несъвместими на пръв поглед същества – червенокоса вещица и гладен дракон.
,,Умението ти да говориш не те прави разумно. Може просто да повтаряш каквото си чуло."
Всичко започва в ума на един гладен дракон. Драконът е сам, насред жестокия свят. Няма я майка му. Няма кой да му помогне... Докато съвсем ненадейно не се появява едно на пръв поглед обикновено момиче.  Скоро бариерата пада, а нуждата кара две несъвместими съзнания да се слеят в едно. Да се борят заедно. Срещу несправедливостта и за себе си...
,,Да помогнеш на красиво момиче да се изправи от калта не доказва нищо. Всеки би го направил. Но да влезеш в горяща къща, за да спасиш човек, пък бил той и убиец-ето това вече е достойно за уважение."


,,Сълзите на дракона" е фантастична история за доверието, приятелството и силата на духа. И за това колко е трудно да запазиш същността си в един жесток свят...
Моето мнение

Историята е привличаща вниманието. Определено. Мога да кажа, че историята е лека и завладяваща. Би омагьосала 5-6 годишно дете. За по-възрастен човек е по-скоро четиво за отмора, лек преход между по-сериозна литература. 
Действието в ,,Сълзите на дракона" е динамично, а и стилът на писане на автора е увлекателен. Но е факт, че нещата са опростени и в повечето случаи авторът не дава шанс на читателя да си размърда мозъка. В мига, в който се появи загадка и хоп!- веднага някой от героите е знаел и започва да обяснява своите разбирания. Съвсем натрапено на моменти. Но ако се чете с възпитателна цел, то не смятам, че това би се числило за минус. Но за мен е.
Персонажите не са особено развити, дори и главната героиня е някак...не съвсем изградена. Някак или си силен и шансовете са на твоя страна, или постоянно имаш нужда от защита и изпитваш страх. Нищо по средата, нищо уравновесяващо... Двете крайности са характерни за приказките. Или си юнак, или тъпак. Но за роман от 169 страници, та било то и фентъзи... подобен тип персонажи се явяват по-скоро като дразнители. 
А и има неточности в описанията. Да речем, имаме описание на планина. В единия момент на тпланината няма и една тревка. Няма храсти, няма гора... Два-три абзаца по-късно изведнъж се появява гора, в която носещи положителното герои да се скрият от прииждащия враг. 
Щеше да е хубаво, ако имаше карта. Смятам, че всеки нов свят трябва да бъде очертан. В романа на Кръстю Мушкаров героите са в постоянно действие, постоянно пътуват на някъде... На юг, на север, към градове, села, острови... Всичко това щеше да остане в съзнанието ми за по-дълго, ако имаше схема. Но за това никой не носи вина, предполагам.
Трябва да призная, че романът на Кръстю Мушкаров е един от малкото, който ми грабна вниманието достатъчно, за да си го купя. Несъмнено има своите неточности, но ако някой ме попита дали да чете, то бих казала да. Все пак това е един от малкото български фентъзи романи, които съм прочитала от кора до кора. Ако ме питате защо да прочетете романа, то бих могла да кажа. Защото светът на една малка, червенокоса и особено упорита вещица на име Алгира завладява съзнанието. Заради нуждата на един дракон да сподели, да помогне... Защото светът на възрастните понякога има нужда да премахне средата, за да види ясно.

Светът на ,,Сълзите на дракона" не е лош в лошотата си. 
По-скоро огледален образ на нашата реалност...

3 коментара:

  1. Изглежда интересно и подходящо, защото съм на такава вълна в момента. Издирвам си разкази и романи, вдъхновени от българския или поне славянския фолклор, така че тази книга определено попада в списъка :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Не мога да преценя доколко е вдъхновена от българския или от славянския фолклор като цяло. Интересна е, елементите също са интересни, но не знам доколко е вдъхновена от фолклора. И все пак... Надявам се да ти хареса!

      Изтриване
  2. Много благодаря за прекрасното ревю. Съжалявам, че не съм успял да изградя достатъчно плътни персонажи, но за мен историята винаги е била водещата. Всички, които се интересуват от "Сълзите на дракона", могат да го изтеглят безплатно, или да си го купят на хартия от тук:
    https://deadmagica.wordpress.com/novels/dragonstears/

    ОтговорИзтриване

Младостта познава смелостта в ,,Млада гвардия“, роман на Александър Фадеев

,,...И главното - запазихте себе си... А-а, там е работата -  възкликна той, сякаш някой му възразяваше. - Да се умре не е трудно...&qu...