четвъртък, 4 януари 2018 г.

За най-добрите помисли в ,,За мишките и хората" от Джон Стайнбек


Днес започвам да пиша с натежало сърце. Не е, защото е трудно. Започвам да пиша с тежест, защото осъзнавам, че на този свят има истории и истории. Едните можеш да погледнеш с ясното съзнание, че това е просто една история. Нещо, което ще се превърне в минало. Нещо, което просто ще те отлепи за малко от земята и неминуемо след края си ще те върне отново на нея. Но историята, за която искам да разкажа днес е от другите. История, която с края си започва истинското си начало... История, която е ЖИВА.

↫↬
ЗА ИСТОРИЯТА НА ЕДНА МИШКА

,,И най-добрите помисли
на мишките и хората
пораждат често само
теглила и горести."
- ,,На една мишка", Робърт Бърнс

Имало едно време двама мъже. Двама обикновени мигриращи селскостопански работници. Но и не толкова обикновени. В един студенокръвен и жесток свят, те са споени с нещо повече от приятелство. Те са от малкото хора, които не влизат в никаква граница, защото светът и до днес не познава нещо толкова чисто...


,,Вече рядко се случва двама души да се подкрепят... Кой знае защо е така. Сигурно защото всеки се страхува от ближния си в тоя мръсен свят."

Двамата пътували от ферма на ферма във вечно търсене на шанс да осъществят мечтата си- една малка ферма, която да си е само тяхна. Малка фермичка, в която ще имат градинка и зайчарник, малко кокошчици и една топла стая, където през зимата ще слушат как дъжда чука по покрива... Затова и обикаляли страната в търсене. В  търсене на бъдеще. В търсене на щастие. В търсене на себе си...
И успяват. След поредната беля на Лени, който е едър и тромав физически, умствено изостанал, и безгранично, по детски му добър, Джордж, който е приятел на Лени и винаги го закриля с бащинска обич, успява отново да открие работа за двамата във ферма. Но пред тях остава едничкият важен въпрос. Осъществима ли е мечтата им в този тъй неприветлив и грозен свят...?


За сблъсъка ми с една вечна истина

Каквото и да се каже...все ще е малко. Джон Стайнбек е от онези автори, които майсторски представят историите и прави четящия част от всичко. Най-обикновени, наглед не особено интересни, историите, които представя Стайнбек са именно от онези, които започват живота си след края...
,,За мишките и хората" е не само затрогващ и интригуващ разказ. Това е  изпепеляващата истина за същността на всичко. За добротата, онази...по детски му наивната доброта, която се губи в море от боязън, гняв и омраза на ,,истинския" живот. ,,За мишките и хората" е глътка свеж въздух сред пожар.
Прочетох тези 106 страници за часове с желанието просто да разбера. А след прочита не само разбрах, а и осъзнах вечната истина, че добротата, макар и наивна може да се види и в лицето на една мишка...


С искрени благодарности на Кристина Велидолска, която не само ми предостави възможността да се докосна до тази история, но и е главният виновник за тази публикация. 

2 коментара:

  1. Доста силна публикация. Заглавието на историята грабва до голяма степен, а от самото ревю се разбира колко те е грабнала книгата. Успя да предадеш въодушевлението си и на мен и събуди желанието ми да се запозная с историята. Отдавна си търся нещо смислено, така че със сигурност ще обърна внимание на изданието.
    Поздрави! :)

    ОтговорИзтриване

Три безсмъртни класики на три велики личности

Днес, четящи, започвам да пиша с известна доза смущение. Трябва да призная, че следващите трудове, за които съвсем бледо ще драсна по няк...