сряда, 10 януари 2018 г.

Ревю: ,,Прокълнатият Сейлъм'с Лот"- Стивън Кинг



,,Нямаше вече магия магия, ни черна, ни бяла."

Добре дошли в Прокълнатият Сейлъм'с Лот!
Преди да влезете в него, обаче, знайте, че няма гаранция да излезете от там...

Пиша това ревю с огромно нетърпение и желание да споделя малки фрагменти от това тъмно преживяване. Искам да уточня, че това е първия ми досег до жанра хорър, та да знаете, че нямам особена база за сравнение. Не бих нарекла Кинг чак Крал..., но определено мога да призная, че владее перото. 
А сега ще си позволя накратко да представя градчето, което завладя съзнанието ми с една мистерия...
↻↺↻↺↻↺
За Прокълнатият Лот


Добре дошли в Джирусълъм'с Лот- малко градче на изток от Къмбърлънд, нито първият, нито последният град-призрак  в Америка. Но е един от малкото, в които изведнъж всичко замира... Естествено, разумът тук намира понятие, но не и причина. Хора започват съвсем неочаквано да изчезват. А откритите нямат никакво желание да се връщат към спомена...

,,...и онова, което обикаляше из него, крачеше в самота." 
- „Призрак в къщата на хълма“, Шърли Джаксън

1970 година-1319 жители


В тихото ежедневие сякаш се прокрадва нещоНещо неясно, коварно и неопределено. Нещо мрачно и извън всякакво разумно обяснение...
В тихото ежедневие на един малък град с 1319 жители хора започват да изчезват. Събития се повтарят от преди близо 50 години. Забулени в мрака на Злото...
Бен Миърс, главният герой на романа, е принуден да повярва в средновековните легенди за вампири, призраци и сили, които са извън рационалното обяснение. Но кой ли би изслушал приказки за подобни явления без съмнение и насмешка? 
На пръв поглед обикновен, Селъм'с Лот се превръща в арена. Но тук вече Вечната борба между Доброто и Злото успява да приеме облик. От едната страна са древните черни сили, привлекли в редиците си живи и мъртви. От другата - писателят Бен Миърс, лекарят Джими Коди, ученикът Марк Петри, учителят Матю Бърк и отец Калахан. 

А над всичко и всички стои мрачният Марстънов дом, който се извисява над града като идол на Мрака...

⤺⤻⤺⤻⤺⤻
За смисъла на един ужас...
За историята на един роман...

В началото на романа на Кинг, действието се развива особено бавно, дори флегматично. Това се дължи на необходимостта Лот да бъде описан. Обстановката и героите, добиване представа за цялостната картина става особено бавно. Но това определено изиграва важна роля в последствие.
В романът проличават много сблъсъци. Един лежи в основата, но като разклонения се появява сблъсъкът между поколенията, борбата за надмощие на един пол над друг, желанието на личността да се прояви, да бъде запомнена с нещо... Стига да посегнете към романа, вярвам, че ще откриете и много сходни елементи с ежедневието си и хората, с които се сблъсквате. Да, историята е измислена, но всеки елемент е вдъхновен от ежедневието... 

,,Обичаше си родителите, много ти обичаше, но понякога и двамата му се струваха като книгите по детския щанд на библиотеката — досадни… и прашни."

Това е първият ми досег до хорър жанра под вид на книга. И все пак добих обща представа за героите и тяхното развитие. Явно действието изисква жертви... Персонажите бяха поставени в рамката на действието. Обикновени хора и деца, принудени да играят игра със сили, които не разбират. Персонажите е ограничени. Тук се появява и фактът, че героите са прекалено много! Близо 300 страници ми отне да се ориентирам кой кой е и какъв принос носи. Факт е, че всеки един от представените герои изгражда градчето...докато градчето не започва да ,,умира" заедно с жителите си.



Злото в лицето на Марстъновия дом е неясно и непълно. На мен ми липсваше причината. Защо Злото е Зло? Нима е такова, просто заради необходимостта да съществува..?
Средствата за борба със Злото в романа се придържат към древните легенди, което на мен лично ми дойде малко банално. НО осъзнаването на присъствието на Мрака в града е особено интригуващ процес. Не на всички ни се налага да се сблъскваме с вампири, върколаци и призраци, но е факт, че всеки ден се сблъскваме с различни форми на Злото. Затова и харесах основната идея, та била тя и малко промита от времето.


Харесах Сейлъм'с Лот! Харесах градчето, необикновеното в наглед обикновеното... Смятам, че още дълго съзнанието ми ще броди по улиците на това пусто градче, защото вярвам, че ,,...за да докоснеш светлината, трябва да преминеш под сянката.“



Изображения: 34

Препоръчвам ,,Прокълнатият Сейлъм'с Лот" от Стивън Кинг най-вече на хората, които докато прегледаха набързо писанията ми си казаха, че това не е романът за тях, защото не четат такива ,,ужасии".

3 коментара:

  1. Здравей,
    Преди време и аз реших да навляза в хорър жанр със "Сейлъм'с лот", но за жалост се превърна в една от малкото книги, които не съм завършвал. Имах големи очаквания особено към автора, защото това щеше да ми е първият допир до подобно нещо. Прочетох около 200 страници и се отказах,защото абсолютно нищо не се случваше. По принцип нямам проблем с подробните описания дори едни от любимите ми книга са с такива, но тази ме дразнеше, защото ми се струваха безмислени. Имам същите забележки, които и ти си посочила относно героите, които са твърде много и забравях кой кой е. Също така исках да усетя "ужаса", но така и не успях.
    Ще ми се отново да пробвам нещо на Стивън Кинг, но не знам от къде да започна.

    ОтговорИзтриване
  2. Въпреки това ми харесва ревюто ти, защото си обхванала и минусите.
    Поздрави и успех

    ОтговорИзтриване
  3. Ами какво да кажа?! Смятам, че описанията са много, но са необходими. Това се разбира в последствие, когато действието се развихря.А и аз не изпитах дразнение от описанията, тъй като внимавах за характерите на героите. Предполагам, че за книгата се искат яки нерви, а не само да се мине отгоре-отгоре през действието.

    П.П. Баща ми, в чието мнение вярвам, ми препоръчва от Кинг ,,Живата факла" и ,,Мъртва зона"- книги клонящи към фантастичния жанр. За жалост не мога да кажа повече.

    П.П.П. Благодаря!

    ОтговорИзтриване

Три безсмъртни класики на три велики личности

Днес, четящи, започвам да пиша с известна доза смущение. Трябва да призная, че следващите трудове, за които съвсем бледо ще драсна по няк...