Между хилядите жестокости и болки на Войната... ИМА ЛИ МЕСТА В РАЯ?
Аз не мога да подмина. Стискам ръката и чакам човека да се успокои, душата да напусне тялото и ръката да пусне моята. Тогава ставам и продължавам към следващия бъдещ труп. Знаете ли...последните думи на умиращия винаги са заглъхнали.
Има истории, които не можеш да подминеш. Стискаш и чакаш, а когато стигнеш края е мъчително да ги оставиш. Има истории... завладяващи, могъщи, които говорят тихо, а карат цялото ти същество да крещи от болка. Но в края на краищата това са просто истории, оставащи някъде там, между страниците на една книга, която след като оставиш, забравяш. Обичаш, извличаш, оставяш, нали?
Днес няма да говоря за такава история, а за самия живот. Живот, изпълнен с любов и страдания, с усмивки и кръв. Живот за звезди, обещаващи любов и безкрайно щастие и руини, потапящи в безкрайна скръб. А между руините на разбития живот, там някъде, в сърцето, което живее просто една история, стои въпросът
,,Има ли места Рая?"
↫↬
А най-тежат липсващите думи на любимите ти хора...
,,Има ли места в Рая?", роман на българо-сирийската авторка Даян Шаер, диша! Това е книга за историите, които променят. Свят, който поглъща и кара четящия да преживее смъртта, за да прозре красотата на живота. Живот, който не дава втори шанс. Живот, който кара човека да грабне своето тук и сега, за да не го пусне никога...
Сарая е момиче, което има всичко. Голямо семейство, което я обича. Любим, който я обича. Живот, който обича. И над всичко това безкрайното нощно небе над Сирия, което винаги се грижи за нея, както и тя за него.
Един красив живот, изпълнен с любов и безброй надежди, покровителствано от безкраен нощен звездопад. И един малко далечен чужд странно-познат, но далечен на сърцето човек,, който просто се надява тайно обичта му да се пребори с целия свят.
Но човешката природа не позволява на този малък свят да съществува дълго. Понякога далечното, което не ни е вълнувало допреди, ни помита с жестокостта си. И Войната, с цялата си грозота, която изгаря света, оставя само отломките от ненужните ѝ парчета... За да се изгради наново свят, по-добър и силен от преди...
Но човешката природа не позволява на този малък свят да съществува дълго. Понякога далечното, което не ни е вълнувало допреди, ни помита с жестокостта си. И Войната, с цялата си грозота, която изгаря света, оставя само отломките от ненужните ѝ парчета... За да се изгради наново свят, по-добър и силен от преди...
Защото, когато осъзнаеш, че някой минава през същата погубеност, през която и ти, чувстваш, че не си сам.
⤺⤻
Защото има моменти, в които думите просто не стигат,
за да опишат чувствата.
,,Има ли места в Рая?" е чувство. Любов, болка, скръб, щастие и руини. История за силата на човешкия дух, за борбата между живота и смъртта.
Това е една от малкото книги, които е наистина мъчително човек да обхване с думи. Самата аз подходих с надежда към това четиво, а останах разпиляна на хиляди парчета след като затворих и последната страница.
Действието в романа е представено като разказ за живота преди и по време на войната в Сирия, която избухна през март 2011 година. Някак... Самата история е близка до нас. И днес можем да видим последиците от въоръжения конфликт в Близкия изток. Но авторката на ,,Има ли места в Рая?" по един ужасяващо-очарователен и прост на пръв поглед начин, представя на пръв поглед невъзможен живот - живот, изпълнен с любов, по време на война.
...и докато погледите им се свързвали с нишките
на първата любов, телата се подминали...
Обикнах книгата. Харесах начина на представяне на детайлите. Наглед изказа на Даян Шаер е прост, но някак още от първата страница поглъща вниманието на четящия. Обстановките и емоциите са представени съвсем семпло, с няколко думи, които са напълно достатъчни, за да възбудят сетивата на четящия, да го накарат напълно да потъне в историята. Авторката по прекрасен начин преплита природните картини и емоциите на отделните персонажи. Някак, самата картина е в пълно съответствие с характера и вътрешния свят на героите, което мен винаги ме очарова по особен начин. Та нима има човек, който да не е намразвал поне малко яркото, милващо слънце, когато сърцето му сълзи от мъка?
Болката на хората не се пипа.
Така ме е учила мама.
Персонажите от своя страна са съвсем леко защриховани. Има две гледни точки - от една страна стои главната героиня Сарая, която представя света от гледна точка на обичта и друга гледна точка, на герой, който не бих искала да ви представям, тъй като желая повече от вас да прочетат книгата. Героите се развиват сами, без каквото и да е било влияние от страна на автора (поне не и осезаемо), което мен ме спечели окончателно.
,,Има ли места в Рая?" е книга, която представя сериозни проблеми на съвремието. Такива като войната, милостта, състраданието и обичта въпреки страданието. Смятам, че това е история, която има способността да накара човека да оцени своето тук и сега и винаги да изрича това, което чувства. Това е история, която кара да прозрем истински ценните неща в живота и към която съм сигурна, че ще се връщам отново и отново. Защото, както вече казах, ,,Има ли места в Рая?" е живот.
Една история - завладяваща, влудяваща история за един изключително близък на нас свят. Вярвам, че ако посегнете към тази книга ще я обикнете. Защото да отговориш на въпроса ,,Има ли места в Рая?", означава да дадеш нов живот. И да видиш безкрайното нощно небе над земя, изпълнена с руини и любов...
ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ:
Блог на Даян Шаер - ТУК
Фейсбук страница - ТУК
Коментари
Публикуване на коментар