Историята на един счупен свят - ,,Отнесени от вихъра", роман на Маргарет Мичъл
Животът е един безнадежден вихър от чувства. Чувства, които изграждат и рушат светове. Това са онези любов и омраза, които всеки ден изправят човека на крака. Един безконечен вихър от страст и ясна осъзнатост на безпремедността на всички усилия. Една изчерпаема живителна мощ, която се стапя в цялата нелепост на заслепението. Едно препятствие, което поставя смисъла след необходимостта да обичаме...
Никаква сила на света не може да ни сломи, освен нашата собствена природа, в която е заложено тъй силно да копнеем по неща, изгубени безвъзвратно, и да пазим толкова много спомени.
Това е животът. А животът е това, за което реших да говоря. Време е да споделя с вас мнението си за единствения роман на американската писателка Маргарет Мичъл - ,,Отнесени от вихъра". История, завладяла и владееща хиляди сърца, променяща възприятия, рушаща представи, сътворяваща светове в чудовищна форма. Ето за този живот реших, че трябва да говоря...
↻↺
НАКРАТКО ЗА НАПИСВАНЕТО НА
,,ОТНЕСЕНИ ОТ ВИХЪРА"
Маргарет Мичъл (8 ноември 1900г. - 16 август 1944г.) остава в историята на литературата като автор на една-единствена книга. Тя пише
световната класика ,,Отнесени от вихъра" в продължение на 10 години – от 1926г. до 1936г.
Заглавието ѝ хрумва в последния момент, след като завършва епохалния си труд. А
"Gone with the Wind“ е строфа от стихотворението на Ърнест Доусън "Сynara".
През 1939г. по романа е заснет и едноименния филм "Gone with the Wind". За съжаление самата аз, близо две седмици след като затворих и последната страница прочита, не мога да се насиля да го гледам, просто защото не отговаря на представата ми за онзи вихър, с който аз се сблъсках между редовете.
↫↬
Животът не е поемал към нас
задължение да осъществява мечтите ни.
В 1861 година познатият свят се пропуква. От една страна е индустриално развитият Север, който настоява за отмяна на робството, а от друга е селскостопански недоразвитият Юг, който разчита на чернокожия робски труд. В заслепението си и твърдата увереност в победата, Югът обявява война на Севера, с което се поставя началото на един кръвопролитен сблъсък, погубил цвета и радостта на едно цяло поколение американци - Гражданската война (1861г.-1865г.)...
Има два момента, в които могат да се направят големи пари -
единият е при създаването на държавата, другият е при рушенето й.
При създаването печалбите се трупат бавно,
а при краха - с главоломна бързина.
единият е при създаването на държавата, другият е при рушенето й.
При създаването печалбите се трупат бавно,
а при краха - с главоломна бързина.
Но нека се върнем малко назад, в слънчевия априлски следобед на 1861 година, когато младостта се губи в ослепителния залез на една епоха. В тези бурни времена, историята ни въвежда в ограничения свят на 16-годишната Скарлет О'Хара, която макар и некрасива, завладява мъжете с чара и буйността на природата си. Една жизнена, своенравна и изключително рационална личност, позоваваща се единствено на своята себичност. Девойка, заслепена от идилична любов, чиста представа. Скоро тя е принудена да се изправи пред краха на света, за който е подготвяна още от малка. Но, за разлика от околните, силната личност на Скарлет О'Хара е сътворена именно за този разпад и за цялата искреност на света, превъплътена в лицето на присмехулния 35-годишен Рет Бътлър. Рет Бътлър от своя страна е онзи осъзнал себе си негодник, отхвърлил цялата нелепост на нормата, която едно отдавна изхабено общество налага.
Човек трябва да загуби репутацията си, за да осъзнае какво бреме е била тя за него и колко ценна е истинската свобода.
Тези два мощни, пълнокръвни образа, съвсем себични и осъзнати, ще открият в себе си онази движеща сила, която да ги преведе през бурния вихър, отнасящ със себе си всяка частица благородно възприятие, за да повярват в силата на собствения дух. Двамата титани, в лицето на заслепената Скарлет О'Хара и разбралия същността на природата си Рет Бътлър, ще изградят свят. За да открият колко пагубна е слепотата и как човек никога не бива да премълчава обичта си. Да покажат колко безмерна може да бъде болката, причинена от вихъра чувства, бушуващи вътре, в самите нас...
↜↝
Сега вече започвате да мислите с главата си, вместо да
повтаряте чужди мнения, а това е признак, че помъдрявате.

- Но аз те обичам!
- Там ти е бедата.

Каквото е счупено - счупено е.
И аз предпочитам да запазя спомена за
някогашната му красота, вместо
цял живот да се примирявам с пукнатини.
Обикнах ,,Отнесени от вихъра" с цялото си сърце. Защото ме отврати от нелепата себичност на това ,,Аз", което винаги владее взаимоотношенията помежду ни, превъплътена в образа на Скарлет О'Хара. Защото ме окрили осъзнаването за цялата безсмисленост на лицемерието, владеещо света. И ми донесе разбирането за това колко по-трудно, но цялостно е да бъдеш свободен и искрен пред самия себе си. В лицето на Рет Бътлър открих идеала си за личността, цялата пагубност на една обречена, неразкрита любов, която изпепелява. А пък в образа на погубения в едно безметежно отминало време Ашли Уилкс видях и своето заслепение за невъзможността да вървя напред. Всеки един образ в тази история е едно откровение към самите нас.
Обичах те, но не можех да допусна да го узнаеш.
Защото ти си жестока към тези, които те обичат, Скарлет.
Ти приемаш любовта им и я размахваш като бич над главите им.
Този роман, тази епична, мощна, безметежна история, води до осъзнаването за необходимостта от искреност, която, макар и жестока, не би могла да нарани повече от лъжата. А това е урок, който никога и никой не би могъл да се забрави. ,,Отнесени от вихъра" е дух, който, ако прочетете романа, ще ви обезкърви и определено ще ви доведе до съзнаването на пагубността на цялата откровеност към самия себе си. И именно това прави тази история истински вълнуваща само за един миг и вечна в очите на времето...
,,Отнесени от вихъра", роман на американската писателка Маргарет Мичъл, е премеждие, което разрушава и гради. Една искреност за цялата нелепост на света, който налага хомота на едно робско подчинение към нормата, като задължава човека да се ограничи. Това е разказ за същността на вихъра, предизвикан от два вида война - едната е тази, която разрушава обществото, а другата - тази, която руши самите нас. Живот...
Обичам, когато пишеш за класики. Аз също като теб обикнах "Отнесени от вихъра", но никога не успях да изпитам дори бегла симпатия към Скарлет, презирах я и се възхищавах до някъде на силата ѝ, но не я харесвах, не ѝ симпатизирах, точно заради тази нейна себичност.
ОтговорИзтриване