Отклонения от правилото на любимия жанр...

Добър ден, четящи!

Темата, с която реших да се занимавам днес, са книгите в библиотеката ми, посредством които съм разчупила рамката, в която неизменно ни пъхват любимите ни жанрове. Ако четете редовно, то знаете, че моите любими жанрове са историческия и приключенския, примесени с доза реализъм. Всичко, което комбинира това в себе си има огромен потенциал да се превърне в любимо четиво, въпреки че зависи вече от самото съдържанието. Запознати сте как стоят нещата. Затова и сега смятам да отделя 5-те най-запомнящи се отклонения в моята библиотека.

↶↷

 ,,Ново начало" - Кристен Ашли

РЕВЮ НА КНИГАТА

Първото ми фрапиращо отклонение от любимия жанр. Спечелих книгата преди около две години, след участието си в игра. Истината е, че не смятах, че имам шанс да я спечеля, но след като чудото се случи, трябваше да приема това предизвикателство. 
Това е роман, който ме накара да се чувствам неудобно. Предпочитам  в книгите някои неща от живота да не се изваждат на показ с описания от по 5-10 страници, за това какво става в леглото, на стълбите и в мазето. Всички знаем какво се случва между двама души, когато се обичат. 
Другото, което мога да изтъкна като нещо, което ми направи впечатление е, че персонажите са недоразвити. Не изпитват особени трудности, а за мен е дразнещо, когато чета за персонажи, които просто се вайкат без особени причини. Спомням си, че останах недоволна и от факта, че всички персонажи в романа притежаваха несметни богатства. Самото им състояние напомняше меланхолията, която описва Уилям Шекспир в ,,Хамлет", въпреки че не е така съвършено представена. 

,,Задържиш ли в себе си лоши чувства, ти ставаш лошия."

Нещо положително, което мога да кажа за романа, е че светът му е наистина сигурен. Въпреки перипетиите, през които преминава главната героиня, отвратителния превод, който и до днес не съм забравила и описанията, заради които и до днес някои хора ми се смеят, романът е лесно четивен и кара човека да се отпусне. Идеалната книга за отмора. 

↜↝

,,Три метра над небето" и ,,Искам те" 

романи на Федерико Моча

РЕВЮ НА КНИГИТЕ

,,-Има моменти, в които трябва да стоиш неподвижно, а има и други, в които трябва да знаеш как да се движиш...“

Както виждам съм чела повече от един любовен роман. Но тук, за разлика от ,,Ново начало" бях съвършено подготвена за действието и случващото се. Колкото и странно да звучи, това е една от малкото истории, способни да ми напомнят къде съм. Прочувствена, лигава и т.н. Бих се съгласила с всяко подобно определение, но бих допълнила, че историята носи огромен смисъл. И докато ,,Три метра над небето" е изпълнена с лудостта на тийнейджърството, то в ,,Искам те" тази лудост израства в осъзнатата надежда от близост в разцвета на силите си. Показва, че краят не е край, а ново, по-добро начало. А кой ли не би искал да повярва в това? 

,,Това, което в един момент ни изглежда прекрасно, с времето се променя. А може би разбираме, че не е било така прекрасно и ако го загубим, можем да намерим нещо по-добро.“

↻↺

,,Сълзите на дракона" - Кръстю Мушкаров

РЕВЮ НА КНИГАТА

Романът на българския съвременен автор Кръстю Мушкаров е друго наистина фрапиращо отклонение. Отнася към жанра фентъзи, който за мен, въпреки няколкото прочетени подобни книги, не се е превърнал в нещо обичайно.

,,Ако не можеш да тичаш,- полети!"

,,Сълзите на дракона" е разказ за незнайна земя, привличаща с неизвестностите и истините, които крие в себе си. Книга, която може да се чете както от деца, така и от възрастни. Един от малкото български съвременни романи, които на мен лично са ми грабвали вниманието до степен, че да го купя. Историята е изпълнена с истини, които по детски достъпни, носят и известна доза тъга...

⬲

,,Артемида" - Анди Уеър

РЕВЮ НА КНИГАТА 

Това е последният роман от жанра фантастика, който прочетох и наистина ме впечатли. Истината е, че на мен ми е особено трудно да намеря подходящо четиво в този жанр, тъй като търся задълбоченост в персонажите, а жанра се съсредоточава в действието. Все пак, въпреки че и този роман не се отличава с особена задълбоченост, за мен ще си остане едно от най-интересните и забавни четива, които съм чела някога. 

Нищо не увеличава скоростта ти така, както опитът.

Истината за тази книга е, че успява по прекрасен начин да представи наглед нереално нелепи ситуации, като липсва каквато и да е склонност към прекалено вглъбяване. Определено романът ,,Артемида" на Анди Уеър е най-доброто ми попадение в жанра фантастика досега. Не отричам, че трябва да увелича обема на познанията си в тази област.

➸

,,Храбростта на самурая" - Жозеп Лопес Ромео

РЕВЮ НА КНИГАТА

Това е единствената книга в жанра самопомощ, която прочетох. Да, наясно съм какво е мнението на повечето. Самата аз също не одобрявам особено книгите тип ,,5 начина да подобриш живота си" или ,,10 съвета да станеш богат"... Но ,,Храбростта на самурая" е книга, която няма нищо общо с горепосочените. 

,,Възможно ли е да започнеш нов живот, когато бронята ти е пробита от вражеска стрела, а мечът – прекършен?“

Самата история е представена като притча и се съсредоточава почти изцяло върху живота на самурая Кио, който за един кратък период от време, преминава през пълна метаморфоза. Това е история за страха и затова как човека може да се пребори с него. Но за разлика от повечето книги за самопомощ, в романа на Жозеп Лопес Ромеро информацията не е смляна и не е представена на готово. Човек сам трябва да стигне до нея. Тази книга е, може би, най-доброто ми отклонение. Наистина.

Ето и че настъпи и края на моята публикация.

Надявам се темата да ви е била интересна. 

Ще се радвам да разбера кое е най-фрапиращото ви отклонение от любимия жанр?

С какво точно го свързвате?