Именник на забравените - заглавия от добре познати автори... #2
Привет, четящи!
Преди месеци започнах рубриката ,,Именник на забравените..." (предходна публикация), а днес смятам да продължа с това мое начинание. Както става ясно от заглавието, днес ще споделя с вас някои, неясно защо, забравени заглавия от добре познати ни автори. Лично аз забелязвам доста забравени заглавия, които съвсем незаслужено остават като че ли не съвсем оценени. И не мога да търпя това безгласие. Затова и днес реших да спомена 5 забравени заглавия от добре познати на широката публика автори.
↜↝
1. ,,Поручик Бенц" - Димитър Димов (ревю)
Поручик Бенц е германски военен лекар, който се влюбва в интелигентната и богата красавица от българския хайлайф Елена Петрашева. Неговата чиста любов обаче е изправена пред непреодолими предизвикателства, които преобръщат живота му.
Понякога човек се страхува от себе си.
Трябва да призная, че за толкова години в онлайн книжните среди нито един път не видях да се спомене първият роман на така добре познатия ни Димитър Димов, авторът на ,,Осъдени души" и ,,Тютюн". За мен това явно пренебрежение спрямо ,,Поручик Бенц" е абсолютно престъпно. Романът е също толкова достоен да се нарече класика, колкото и другите творби на писателя. Не само, но и дава основна насока за разпада, който на по-късен етап Димитър Димов проследява в творчеството си. Тъй като съм писала вече на тема ,,Поручик Бенц", то няма да се повтарям. Ако искате да научите повече, моля обърнете се към горепосочените връзки.
2. ,,Рицарят на Мезон-Руж" - Александър Дюма-баща
Дните на Мария-Антоанета са преброени. Годината е 1793. Изминали са десет месеца от гилотинирането на Луи ХVІ. Кралицата и децата й са заточени в свирепия ,,Консиержери". А народът все още копнее за реки от кръв...
Млада жена на име Жюневиев е в основата на любовен триъгълник, в който са замесени съпругът й и Морис Ленде - смел и красив републиканец. Успоредно с това проследяваме и мълвата за легендарния Рицар на Мезон-Руж, влюбен в кралицата, която никога не е срещал.А въпросът е...дали любовта и приятелството ще надвият смъртта?
Кой казваше, че народът бил жесток?
Многообичана от мен класика, която също не съм срещала особено често. Истината е, че творчеството на Александър Дюма-баща е наистина огромно и за това, което съм изчела мога да потвърдя, че определено си струва. Но като че ли по-голяма част от неговите творби остава в сянката на ,,Граф Монте Кристо" и ,,Тримата мускетари". Да си призная, самата аз започнах именно с Едмон Дантес и не спрях, докато не разучих основна част от това, до което се докопах в библиотеката. А ,,Рицарят на Мезон-Руж" определено е един от романите, които са оставили трайни следи в моето съзнание...
3. ,,Разораната целина" - Михаил Шолохов
1929г., създаванато на колхозите в Съветския съюз.
Селото е Гремячий лог, в степта край Дон. В селото е изпратен един заводски работник от Москва, който трябва да организира ликвидирането на частната собственост и създаването на колхоза. Човек, който си няма никакво понятие от полска работа, който е чужд на казаците и на степта. Но историята е също така и за личните приключения и промени в съдбите на казаците...
Понякога животът си играеше с него, понякога се увисваше на врата му като камък на врата на удавник.
Самата аз съм съвсем наясно с пропагандната цел на творчеството на съветските творци от този период. Но това не ми пречи да се прекланям пред гения, когато го видя.
Истината е, че все още не съм чела първия роман на Михаил Шолохов - ,,Тихият Дон", заглавие, доста по-известно, ако съдя от това, което виждам. ,,Разораната целина" съвсем случайно ми попадна преди години в ръцете, благодарение на прекрасната библиотека, която баба ми и дядо ми с такова усилие и любов са създали. Може би това е и първия роман, който ме запали истински по историческия жанр и ме накара да се интересувам и да търся допълнителна информация, а не да се влияя само от прочетеното в художествената литература.
4. ,,Възкресение" - Лев Толстой
Отговорът, който той не можа да намери, беше същият, който Христос дава на Петър: той се състоеше в това да прощаваме винаги на всички, да прощаваме безконечен брой пъти, защото няма хора, които сами да не са виновни и затова да могат да наказват или да поправят.
Някъде между ,,Война и мир" и ,,Ана Каренина", несравними по своята изящност романи в световната литературна класика, все забравяме за ,,Възкресение", роман, който несъмнено разнищва човешката душа. Княз Нехлютов, подобно на Разколников (,,Престъпление и наказание" - Фьодор Достоевски), според мен може да се превърне в нарицателно за извисяване на човешкия дух, т.нар. ,,проглеждане на слепеца", стига да бъде четен и препрочитан. Самата аз не смятам, че разбрах особено дълбочината на този катарзис на човешкия дух, затова и съм сигурна, че и в бъдеще отново ще се връщам и препрочитам този роман.
Животът на Артемида, единственият град на Луната, е почти невъзможен, ако не си турист или изключително ексцентричен милиардер. Но един град, та бил той и на Луната, не може да оцелее без своите ,,малки“ хора, които да поддържат социалната стълбица.
Всичко се променя, когато Джаз съзира възможност да извърши съвършеното престъпление срещу неустоимо голяма награда. Джаз нагазва дълбоко в заговор за придобиване на контрол върху целия град и си дава сметка, че единственият й шанс да оцелее е да извърти номер, по-рискован и от първия.
Хората предпочитат надеждния престъпник
пред непочтения бизнесмен.
Един от най-забавните романи, които съм чела и то с фантастични елементи. Но някак се губи в сянката на ,,Марсианецът", първия роман на Анди Уеър. Севсем неоснователно! Преводът, действието и тънкия хумор определено ме спечелиха и остави трайна следа в моето съзнание. Аз казвам - нека се чете!
Надявам се публикацията да ви е била интересна.
Вие сещате ли се за някое заглавие от добре познат автор,
което според вас е пренебрегвано неоснователно?
Ще се радвам, ако споделите някои свои желания
за това какво искате да видите в следващи публикации в блога.
Коментари
Публикуване на коментар